Михайло Керамитчиев: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Бот: Поправка на уикисинтаксис; козметични промени |
||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
Михайло Керамитчиев е роден в село [[Габреш (дем Костур)|Габреш]], Костурско, Гърция, днес Гаврос, Гърция. Завършва основното си образование в родното си село, а гимназия – в град [[Костур (град)|Костур]]. През 1934 година става симпатизант на [[Гръцка комунистическа партия|Гръцката комунистическа партия]], а от 1935 и неин член. През 1939 година е арестуван в [[Костур (град)|Костур]] и лежи по затворите до май 1940 година. Участва в [[Итало-гръцка война|Итало-гръцката война]], където директно от фронта заедно с 400 други славомакедонци е интерниран на остров [[Кефалония]]. След капитулацията на Гърция, заминава за България и учи в [[Софийски университет|Софийския университет]]. |
Михайло Керамитчиев е роден в село [[Габреш (дем Костур)|Габреш]], Костурско, Гърция, днес Гаврос, Гърция. Завършва основното си образование в родното си село, а гимназия – в град [[Костур (град)|Костур]]. През 1934 година става симпатизант на [[Гръцка комунистическа партия|Гръцката комунистическа партия]], а от 1935 и неин член. През 1939 година е арестуван в [[Костур (град)|Костур]] и лежи по затворите до май 1940 година. Участва в [[Итало-гръцка война|Итало-гръцката война]], където директно от фронта заедно с 400 други славомакедонци е интерниран на остров [[Кефалония]]. След капитулацията на Гърция, заминава за България и учи в [[Софийски университет|Софийския университет]]. |
||
Назначен за отговорен по оръжието в района на [[Кореща]]. През 1943 година е назначен за комендант на резервна единица на СНОФ в Кореща. Избран е за пратеник на ПЕЕА за Костур. През 1944 година е назначен за политически комисар на [[Леринско-костурска македонска народоосвободителна бригада|Леринско-костурската бригада]] и на [[Първа егейска ударна бригада]].<ref>Егејска Македонија во НОБ 1945, Том II, Скопје 1973.</ref><ref>[http://bp0.blogger.com/_NzpNBfJxkY8/R7Th6jAIXRI/AAAAAAAABNM/jw9w1mebkyI/s1600-h/scan0002.jpg |
Назначен за отговорен по оръжието в района на [[Кореща]]. През 1943 година е назначен за комендант на резервна единица на СНОФ в Кореща. Избран е за пратеник на ПЕЕА за Костур. През 1944 година е назначен за политически комисар на [[Леринско-костурска македонска народоосвободителна бригада|Леринско-костурската бригада]] и на [[Първа егейска ударна бригада]].<ref>Егејска Македонија во НОБ 1945, Том II, Скопје 1973.</ref><ref>[http://bp0.blogger.com/_NzpNBfJxkY8/R7Th6jAIXRI/AAAAAAAABNM/jw9w1mebkyI/s1600-h/scan0002.jpg Благоја Талески „Првата Егејска ударна бригада“]</ref><ref>[http://ororm.org/backend/DataFiles/Oficer%20br.%205%20.pdf Вестник Офицер, бр. 5, 2001, стр. 2]</ref> |
||
==Бележки== |
== Бележки == |
||
<references /> |
<references /> |
||
Версия от 10:56, 27 август 2018
| Михайло Керамитчиев Михајло Керамитчиев | |
| гръцки партизанин | |
| Роден |
1915 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Софийски университет |
Михайло (Михаил, Мельо) Пангов Керамитчиев (Керемедчиев ) с псевдоним Бистрицки (Шаблон:Lang-mk) е гръцки и югославски комунистически деец.
Биография
Михайло Керамитчиев е роден в село Габреш, Костурско, Гърция, днес Гаврос, Гърция. Завършва основното си образование в родното си село, а гимназия – в град Костур. През 1934 година става симпатизант на Гръцката комунистическа партия, а от 1935 и неин член. През 1939 година е арестуван в Костур и лежи по затворите до май 1940 година. Участва в Итало-гръцката война, където директно от фронта заедно с 400 други славомакедонци е интерниран на остров Кефалония. След капитулацията на Гърция, заминава за България и учи в Софийския университет.
Назначен за отговорен по оръжието в района на Кореща. През 1943 година е назначен за комендант на резервна единица на СНОФ в Кореща. Избран е за пратеник на ПЕЕА за Костур. През 1944 година е назначен за политически комисар на Леринско-костурската бригада и на Първа егейска ударна бригада.[1][2][3]
Бележки
- ↑ Егејска Македонија во НОБ 1945, Том II, Скопје 1973.
- ↑ Благоја Талески „Првата Егејска ударна бригада“
- ↑ Вестник Офицер, бр. 5, 2001, стр. 2
