Преглед на кода на Руски език

{{Език
| име          = Руски език
| родно име    = русский язык
| произношение = [ˈruskʲɪj jɪˈzɨk]
| страна       = [[Русия]], [[Беларус]], [[Украйна]], [[Казахстан]], [[Киргизстан]], [[Естония]], [[Латвия]] и др.
| регион       = [[Източна Европа]]<br/>[[Централна Азия]]
| говорещи     = 260 млн.<ref name="ria.ru">[http://ria.ru/society/20141028/1030544663.html ria.ru]</ref><ref name="www.gks.ru">[http://www.gks.ru/free_doc/new_site/perepis2010/croc/Documents/Vol4/pub-04-08.pdf www.gks.ru]</ref>
| писменост    = [[кирилица]]
| сем1         = Индоевропейски
| сем2         = Славянски
| сем3         = Източнославянски
| сем4         = Руски
| официален    = {{флагче с име|Русия}}<br>{{флагче с име|Казахстан}}<br>{{флагче с име|Беларус}}<br>{{флагче с име|Киргизстан}}<br>{{флагче с име|Таджикистан}}<br>{{флагче с име|ОНД}}
| регулатор    = Руски езиков институт
| iso639-1     = ru
| iso639-2     = rus
| iso639-3     = rus
| карта        = [[Файл:Ruština ve světě.svg|250px]]
| карта-описание = Страни, в които руският е официален език (в тъмнозелено) или има значително разпространение
| wiki         = ru
}}
'''Ру̀ски езѝк''' ({{звук|Ru-russkiy jizyk.ogg|''ру́сский язы́к''}}) – географски най-разпространеният [[Език (лингвистика)|език]] в [[Евразия]], също така е и най-използваният [[славянски езици|славянски език]] в света. Говорен е от около 258 милиона души, включително от 154 милиона като първи език, руският е на осмо място в света по общ брой говорещи и по брой говорещи го като първи език.<ref>https://web.archive.org/web/20190312060544/https://www.ethnologue.com/statistics/size</ref><ref>https://www.ethnologue.com/guides/ethnologue200</ref> През [[20 век]] той придобива голямо политическо значение и днес е [[официален език]] на няколко държави – [[Русия]], [[Казахстан]], [[Беларус]], [[Киргизстан]] и [[Таджикистан]], региони в други страни ([[Приднестровие]], [[Абхазия]], [[Южна Осетия]]), както и на [[ООН|Организацията на обединените нации]].

Руският е [[индоевропейски езици|индоевропейски език]], част от [[Източнославянски езици|източнославянската група]], включваща още три говорени и днес езика – [[беларуски език|беларуски]], [[русински език|русински]] и [[украински език|украински]]. Макар да запазва източнославянската синтетично-флексионна структура и [[праславянски език|общославянската]] лексикална основа, съвременният руски включва и голям брой чужди думи от областите на политиката, науката и техниката. Официален е в четири държави, в самоуправляващата се монашеска общност [[Атон]], както и в някои градове в [[Украйна]]. Руският е международен език, използван от около 260 млн. души по света,<ref name="ria.ru">[http://ria.ru/society/20141028/1030544663.html ria.ru]</ref><ref name="www.gks.ru">[http://www.gks.ru/free_doc/new_site/perepis2010/croc/Documents/Vol4/pub-04-08.pdf www.gks.ru]</ref> на него има написано голямо количество специализирана литература, използва се за съхраняване на информация във всички сфери на живота, както и е работен за повече от 20 международни организации като [[ООН]], [[Червен кръст|Червения кръст]],<ref>{{Citation |title=bulgarian.ruvr.ru |url=http://bulgarian.ruvr.ru/news/2013_11_29/Ruskijat-shhe-e-raboten-ezik-na-CHervenija-Krst-2577/ |accessdate=2014-02-07 |archivedate=2014-02-22 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140222173721/http://bulgarian.ruvr.ru/news/2013_11_29/Ruskijat-shhe-e-raboten-ezik-na-CHervenija-Krst-2577/ }}</ref> [[ОНД]], [[ШОС]] и т.н.

== Класификация ==
Руският е [[славянски езици|славянски език]], принадлежащ към [[индоевропейски езици|индоевропейското езиково семейство]]. Той е близък до останалите два [[Източнославянски езици|източнославянски езика]] – [[украински език|украинския]] и [[беларуски език|беларуския]]. В много случаи в източни [[Украйна]] и [[Беларус]] местните езици се говорят наравно с руския, в определени територии дори традиционният [[билингвизъм]] е дал в резултат смесени езици като [[суржик]] в източна Украйна и [[трасянка]] в Беларус.

Смята се, че във формирането на съвременния руски език значима роля има [[древноновгородски диалект|древноновгородският диалект]], въпреки че е изчезнал към 15 – 16 век. Речниковият запас (повечето абстрактна и книжовна лексика), принципите на [[словообразуване]] и до известна степен флексиите и литературният стил на книжовния руския език са повлияни и от [[старобългарски език|старобългарския език]] чрез използвания от [[Руска православна църква|Православната църква]] [[Църковнославянски език|църковнославянски]]. В същото време в различните диалекти, намиращи се в наши дни в бърз упадък, се използват предимно местни източнославянски форми. В някои случаи източнославянските и църковнославянските форми се използват успоредно с известни нюанси в значението.

[[Фонетика и фонология на руския език|Руската фонология]] и [[Синтаксис на руския език|синтаксис]], особено в северните диалекти, са повлияни и от местните [[уралски езици|угро-фински езици]] – [[мерянски език|мерянски]], [[мокшански език|мокшански]], [[муромски език|муромски]], [[мешчерски език|мешчерски]], [[вепски език|вепски]] и други. Тези езици, някои от тях изчезнали, в миналото са говорени в централната и северната част на днешна [[Европейска Русия]]. Уралските народи влизат в контакт с източнославянските езици още през ранното [[Средновековие]] и с времето се превръщат в [[Субстрат (лингвистика)|субстрат]] на съвременния руски език. Диалектите, говорени на север, североизток и северозапад от [[Москва]] използват значителен брой думи с угро-фински произход.<ref>{{cite web | title = Academic credit | publisher = Вопросы языкознания. – М., № 5. – С. 18 – 28 | year = 1982 | url = http://www.philology.ru/linguistics2/filin-82.htm | accessdate = 29 април 2006 | lang = ru }}</ref><ref>{{cite web | title = Academic credit | publisher = Прибалтийско-финский компонент в русском слове | url = http://www.ksu.ru/f10/publications/konf/articles_1_1.php?id=5&num=17000000 | accessdate = 29 април 2006 | lang = ru }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070929083107/http://www.ksu.ru/f10/publications/konf/articles_1_1.php?id=5&num=17000000 |date=2007-09-29 }}</ref>

Освен това лексиката и литературният стил на руския език са повлияни от европейски езици, като [[полски език|полски]], [[латински език|латински]], [[нидерландски език|нидерландски]], [[немски език|немски]], [[френски език|френски]] и [[английски език|английски]].<ref>{{cite web | title=Encyclopaedia Britannica 1911 | url=http://www.1911encyclopedia.org/Russian_Language}}</ref> В съвременния руски език има и известно количество думи, заети от [[татарски език|татарския]] и други [[тюркски езици]].

== История ==
Руският език се формира върху основата на [[старовеликоруски език|старовеликоруския език]], обособил се около [[14 век|14]]-[[15 век]] от [[староруски език|староруския език]]. Важна роля в този процес има засилването на политическото влияние на [[Московско княжество|Московското княжество]], около което се образува руската държава. До края на [[17 век]] официален език в страната остава [[старобългарски език|старобългарският]] в неговата [[руска редакция на старобългарския език|руска редакция]], което става причина за по-силното старобългарско влияние върху руския, отколкото върху останалите източнославянски езици.

Император [[Петър I (Русия)|Петър I]] предприема широки обществени реформи, сред които е промяната на азбуката и [[секуларизация]]та на образованието и литературната дейност. През този период в езика започват да навлизат много специализирани термини от западноевропейските езици. Западното влияние е толкова силно, че през 19 век голяма част от аристокрацията говори в ежедневието си [[френски език|френски]], по-рядко [[немски език|немски]]. Обикновено се приема, че съвременният литературен език води началото си от времето на [[Александър Пушкин]] през първата трета на 19 век. Той коренно променя руската литература, като отхвърля архаизмите и ги заменя с граматиката и лексиката на говоримия език по негово време.

== Разпространение ==
Основната територия на разпространение на руския език е [[Руската федерация]]. По данни от общоруското преброяване на населението от 2010 г., числеността на говорещите на руски език е приблизително 137 и половина милиона души (99,4 % от броя на отговорилите на въпроса за владеене на руски език),<ref name="ВПН-2010-владение">{{cite web|url=http://www.gks.ru/free_doc/new_site/perepis2010/croc/Documents/Vol4/pub-04-05.pdf|title=Всероссийская перепись населения 2010 года. Т. 4. Национальный состав и владение языками, гражданство. 5. Владение языками населением Российской Федерации|date=2001 – 2015|publisher=Федеральная служба государственной статистики}}</ref> от които – около 111 милиона руснаци.<ref name="ВПН-2010-владение"/> В качествата на [[Роден език|роден]], руският език у указан от 118 582 хиляди души, от тях – 110 706 хиляди руснаци, 1456 хиляди [[украинци]], 1086 хиляди [[татари]].<ref name="ВПН-2010-владение"/> Съгласно преброяване на населението от 2010 г., владеене на руски език са указали 142,6 млн. души (99,2 %).<ref>{{cite web|url=http://demoscope.ru/weekly/2011/0491/perep01.php|title=Всероссийская перепись населения 2010 года. 1. Об итогах Всероссийской переписи населения 2010 года. Сообщение Росстата. 6. Национальный состав, владение языками, гражданство|date=19 – 31 декабря 2011|publisher=Демоскоп Weekly. № 491 – 492}}</ref>

Освен в Руската федерация, руският език (и неговите отличаващи се варианти от използвания в Русия) е широко разпространен в редица други държави, влизащи в състава на бившия [[СССР]]. По различни данни, броят на говорещите руски език в тези страни е от 52 милиона (2005) до 94 милиона души (2010).<ref name="Арефьев А. Л. Сжимающееся русскоязычие">{{cite web|url=http://demoscope.ru/weekly/2013/0571/tema02.php|title=Сжимающееся русскоязычие. Демографические изменения – не на пользу русскому языку|author=[[Арефьев, Александр Леонардович|Арефьев А. Л]].|date=14 – 31 октомври 2013|publisher=Демоскоп Weekly. № 571 – 572}}</ref> Съгласно [[Всеукраински преброяване на населението (2001)|преброяването на населението в Укрийна през 2001 г.]], 7994 хил. [[Руснаци в Украйна|руснаци]] в [[Украйна]] наричат руския език роден,<ref name="Всеукраинская">{{cite web|url=http://2001.ukrcensus.gov.ua/rus/results/nationality_population/nationality_popul1/select_51/?botton=cens_db&box=5.1W&k_t=00&p=75&rz=1_1&rz_b=2_1%20%20&n_page=4|title=Всеукраинская перепись населения 2001. Результаты. Национальный состав населения, гражданство. Распределение населения по национальности и родному языку. Результат выбора. Украина. с. 4|date=2003 – 2004|publisher=Государственный комитет статистики Украины}}</ref> както и 6280 хил. представители на [[Население на Украйна|други етноси]] в страната (от тях 5545 хил. – украинци).<ref name="Всеукраинская"/> Освен указалите руски като роден език, още 17 177 хил. души отбелязват, че го владеят свободно.<ref name="Всеукраинская"/>

В [[Казахстан]], съгласно [[Преброяване на населението на Казахстан (2009)|преброяването от 2009 г.]], руският език е посочен за роден от 3747 хил. от [[Руснаци в Казахстан|руснаците в страната]] (98,8 %), освен това, жителите на Казахстан [[Население на Казахстан|от всички националности]] в категорията над 15 години заявяват, че разбират устния руски език – 11 471 хил. души (94,4 %), свободно го четат – 10 725 хил. души (88,2 %) и свободно пишат – 10 309 хил. души (84,8 %).<ref>{{cite web|url=http://stat.gov.kz/getImg?id=WC16200032648|title=Итоги Национальной переписи населения Республики Казахстан 2009 года. Аналитический отчёт. 4. Национальный состав, владение языками, гражданство, вероисповедание. 4.2. Владение населения языками. Под ред. Смаилова А. А.|date=2011|pages=С. 22 – 24|location=Астана|publisher=Агентство Республики Казахстан по статистике}}</ref>
В [[Узбекистан]] числеността на владеещите руски език се оценя в пределите от 3,6 млн. (2005 г.) до 11,8 млн. (2009 – 2012 г.) при наличието на около 1,1 млн. [[руснаци в Узбекистан]].<ref name="Арефьев А. Л. Сжимающееся русскоязычие"/><ref>Лопатин В. В., Улуханов И. С. Восточнославянские языки. Русский язык // Языки мира. Славянские языки. – М.: Academia, 2005. – С. 444 – 513. – ISBN 5-87444-216-2.</ref>

По данни от [[Преброяване на населението на Беларус 2009 г.|беларуското преброяване през 2009 г.]], руският език е посочен за роден от 3948 хил. жители на [[Беларус]] (от тях 2944 хил. етнически [[беларуси]] и 756 хил. [[руснаци в Беларус|руснаци]]). [[Ежедневен език|За език, на който говорят в къщи]], руският е посочен от 6673 хил. души (от тях 5552 хил. беларуси и 758 хил. руснаци); за [[втори език|друг език]], който свободно владеят, руският е посочен от 1305 хил. души.<ref>{{cite web|url=http://belstat.gov.by/uploads/file/GU_demogr/5.11-0.pdf|title=Перепись населения 2009 года. Выходные регламентные таблицы. Национальный состав населения, гражданство. Распространение в Республике Беларусь и областях белорусского и русского языков. Республика Беларусь|date=19.08.2010|publisher=Национальный статистический комитет Республики Беларусь}}</ref> В [[Киргизия]], по данни от преброяването на населението на страната през 2009 г., руският език като роден владеят 482 хил. души, а в качеството на втори език е използван от 2109 хил. души, общо – 2592 хил. души или 48 % от [[Население на Киргизия|населението на страната]].<ref>{{cite web|url=http://www.stat.kg/rus/part/census.htm|title=Разделы статистики. Население. Основные показатели (Кыргызстан в цифрах). Национальный состав населения|publisher=Национальный статистический комитет Кыргызской Республики}}</ref>
При преброяването на населението на [[Молдова]] през 2004 г., руският език е посочен за роден от 97,2 % от 201 хил. етнически [[руснаци в Молдова|руснаци]], 31,8 % от 282 хил. [[Украинци в Молдова|украинци]], 5,8 % от 147 хил. [[гагаузи]] и 2,5 % от 2565 хил. [[молдовани]]. Като ежедневен език руският е използван от 16,0 % от 3383 хил. души от [[Население на Молдова|населението на страната]].<ref>{{cite web|url=http://demoscope.ru/weekly/2006/0249/analit08.php|title=Некоторые итоги переписи 2004 года в Молдавии|author=Тульский М.|date=5 – 18 июня 2006|publisher=Демоскоп Weekly. № 249 – 250}}</ref>

В [[Латвия]], според преброяването на населението на страната от 2011 г., като език за ежедневно общуване, руският е посочен от 699 хил. души, в това число 460 хил. [[руснаци в Латвия|руснаци]], 90 хил. [[латвийци]] и 54 хил. [[Беларуси в Латвия|беларуси]].<ref>{{cite web|url=http://data.csb.gov.lv/pxweb/lv/tautassk_11/tautassk_11__tsk2011/TSG11-071.px/table/tableViewLayout1/?rxid=990536db-b060-4ba6-897a-64072e428807|title=Tautas skaitīšana 2011. TSG11-071. Pastāvīgo Iedzīvotāju Tautību Sadalījums Pa Statistikajiem Reģioniem, Republikas Pilsētām Un Novadiem Pēc Mājās Pārsvarā Lietotās Valodas 2011. Gada 1 Martā. Skatīt tabulu|publisher=Centrālās statistikas pārvaldes datubāzes|lang=lv}}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>

Според резултати от преброяването на населението, броят на рускоговорещите в [[постсъветско пространство|страните на бившия Съветски съюз]] извън Русия в периода 2009 – 2012 г. е:<ref name="Арефьев А. Л. Сжимающееся русскоязычие"/>

{| class="sortable wikitable"
|-
!style="width:150px" | Страна ||общо<br> (хил. души)||роден език<br> (хил. души)
|-
|[[Езици в Украйна|Украйна]]||36 800||12 000
|-
|[[Езици в Казахстан|Казахстан]]||13 500||2500
|-
|[[Езици в Узбекистан|Узбекистан]]||11 800||900
|-
|[[Езици в Беларус|Беларус]]||9300||3992
|-
|[[Езици в Азербайджан|Азербайджан]]||4900||140
|-
|[[Езици в Киргизия|Киргизстан]]||2700||400
|-
|[[Езици в Таджикистан|Таджикистан]]||2500||50
|-
|[[Езици в Грузия|Грузия]]||2400||67,5
|-
|[[Езици в Армения|Армения]]||2100||10
|-
|[[Езици в Латвия|Латвия]]||1800||680
|-
|[[Езици в Молдова|Молдова]]||1700||250
|-
|[[Езици в Литва|Литва]]||1300||180
|-
|[[Езици в Естония|Естония]]||950||400
|-
|[[Езици в Туркмения|Туркменистан]]||900||150
|-
|[[Езици в Приднестровската република|Приднестровие]]||500||300
|-
|[[Езици в Република Абхазия|Абхазия]]||450||25
|-
|[[Езици в Южна Осетия|Южна Осетия]]||50||25
|}

Голям брой владеещи руски език живее в страни зад границите на Русия – в [[Европа|европейските държави]], в [[САЩ]], [[Канада]], [[Израел]] и много други страни.<ref>Лопатин В. В., Улуханов И. С. Восточнославянские языки. Русский язык // Языки мира. Славянские языки. – М.: Academia, 2005. – С. 445. – ISBN 5-87444-216-2.</ref> Най-голям брой владеещи руски език като роден има в САЩ (730 хил. души, 2000 г.) и в [[Германия]] (над 350 хил. души, 2011 г.).<ref name="Арефьев А. Л. Сжимающееся русскоязычие"/>

Броят на хората, които говорят руски като роден в целия свят, е оценяван на 166.2 млн. души (2015);<ref name="Ethnologue 2015">{{cite web|url=http://www.ethnologue.com/language/rus|title=Russian. A language of of Russian Federation|date=2015|editor=Lewis, M. Paul, Gary F. Simons, Charles D. Fennig|work=Ethnologue: Languages of the World (18th Ed.)|location=Dallas|publisher=SIL International|lang=en}}</ref> а броят на тези, които говорят руски като втори език, се оценява на 110 милиона души (2009).<ref name="Ethnologue 2009">{{cite web|url=http://archive.ethnologue.com/16/show_language.asp?code=rus|title=Russian. A language of Russian Federation (Europe)|date=2009|editor=Lewis, M. Paul|work=Ethnologue: Languages of the World (16th Ed.)|location=Dallas|publisher=SIL International|lang=en}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140724001506/http://archive.ethnologue.com/16/show_language.asp?code=rus |date=2014-07-24 }}</ref> Според различните оценки, общият брой на рускоговорещите по света е около 260 милиона души (2014 г.).<ref name="Голодец">{{cite web|url=http://ria.ru/society/20141028/1030544663.html|title=Голодец: русский язык знают около 260 миллионов человек в мире|date=28.10.2014|publisher=РИА Новости}}</ref>
Освен в Русия и другите бивши съветски републики, руският език към 2010 г. е владян в Източна Европа и на [[Балкански полуостров|Балканите]] от 12,9 млн. души, в [[Западна Европа]] – 7,3 млн., в [[Азия]] – 2,7 млн., в [[Близък Изток|Близкия Изток]] и в [[Северна Африка]] – 1,3 млн., в [[Африка]] на юг от [[Сахара]] – 0,1 млн., в [[Латинска Америка]] – 0,2 млн., в САЩ, Канада, [[Австралия]] и [[Нова Зеландия]] – от 4,1 млн. души.<ref name="Арефьев А. Л. Сжимающееся русскоязычие"/>

Страни извън Русия с най-голямо население на рускоезично население (като роден, втори или чужд език), по данни от 2010 г.:<ref name="Арефьев А. Л. Сжимающееся русскоязычие"/>
[[Файл:Storefront of NY Central Pharmacy.jpg|мини|Табела на руски език в [[Ню Йорк]]]]
{| class="sortable wikitable"
|-
!style="width:150px" | Страна ||Население (общо)<br> (хил. души)||Част от населението<br>на страната, в %
|-
|[[Езици в Полша|Полша]]||5500||14,3
|-
|[[Езици в Германия|Германия]]||5400||6,7
|-
|[[Езици в САЩ|САЩ]]||3500||1,1
|-
|[[Езици в България|България]]||2000||27,2
|-
|[[Езици в Чехия|Чехия]]||2000||19,2
|-
|[[Езици в Сърбия|Сербия]]||1400||19,7
|-
|[[Езици в Словакия|Словакия]]||1300||24,0
|-
|[[Езици в Монголия|Монголия]]||1200||45,3
|-
|[[Езици в Израел|Израел]]||1000||13,2
|-
|[[Езици в Китайска народна република|Китай]]||700||0,05
|}

По степени на разспространение (общ брой на владеещи езика хора), руският език към 2013 г. заема 6-о място в света след [[Английски език|английския]] (1500 млн. души), [[Китайски език|китайския]] (1400 млн.), [[хинди]]/ [[урду]] (над 600 млн.), [[Испански език|испански]] (500 млн.) и [[Арабски език|арабския език]] (350 млн.). Сред езиците, които са родни за техните носители, руският през 2009 г. заема 8-о место в света след китайския, испанския, английския, арабския, хинди, [[Бенгалски език|бенгалски]] и [[португалски език]].<ref name="Арефьев А. Л. Сжимающееся русскоязычие"/><ref name="Ethnologue-rating-2015">{{cite web|url=http://www.ethnologue.com/statistics/size|title=Statistical Summaries. Summary by language size. Language size|date=2015|editor=Lewis, M. Paul, Gary F. Simons, Charles D. Fennig|work=Ethnologue: Languages of the World (18th Ed.)|location=Dallas|publisher=[[SIL International]]|lang=en|archive-url = http://web.archive.org/web/20150102143752/http://www.ethnologue.com:80/statistics/size |archive-date = 2015-01-02}}</ref>

=== Диалекти ===
В съвременното диалектно разделение на руския език, руските диалекти са разделени на две географски части: първата включва централните части на [[Европейска част на Русия|европейската част на Русия]] – територията на разселването на руснаците, въз основа на която първоначално, най-вече до 15 век, се формират руските диалекти и руския национален език; втората обхваща [[Поволжие|средното]] и долното течение на [[Волга]], [[Кавказ]], [[Урал (регион)|Урал]], [[Сибир]], [[Далечен Изток|Далечния изток]] и други територии, които са усвоени от руснаците след формирането на руската нация, руския език и неговите диалекти, което обхваща периода от 16 до 20 век.{{sfn|Захарова, Орлова|2004|с=29 – 32}}<ref name="Говоры русского языка 88—90">Пшеничнова Н. Н. [http://russkiyyazik.ru/184/ Говоры русского языка. Русский язык. Энциклопедия]. М. Научное издательство „Большая Российская энциклопедия“; Издательский дом „Дрофа“. 1997 г. стр. 88 – 90, ISBN 5-85270-248-X</ref>

На територията на ранното формиране на езика се образуват две големи [[Наречия на руския език|групи руски диалекти]] – [[Северно наречие на руския език|северно наречие]] и [[Южно наречие на руския език|южно наречие]], характеризиращи се редица противопоставяния едно на друго на диалектните явления.

За говорите от късното формиране е характерна липсата на ясно диалектно разнообразие; пъстротата на малките ареали; присъствието на смесени говори на преселенци от различни региони; предимно повтарящи се функции, известни в границите на териториите от ранното формиране.{{sfn|Захарова, Орлова|2004|с=31}}

Съгласно диалектното разделение на руския език, предложено през 1965 г. от Капитолина Захарова и Варвара Орлова, в състава на диалектите и централните руски говори влизат следните групи говори и говори, които не образуват самостоятелни групи:{{sfn|Захарова, Орлова|2004|с=108 – 162}}{{sfn|Русская диалектология|2005|с=261 – 273}}

[[Файл:Диалектологическая-карта-1965.png|мини|280px|[[Диалекти на руския език]] на територията на първичното им формиране (Карта от 1965 г.){{sfn|Захарова, Орлова|2004|loc=Диалектологическая карта русского языка (1964 г.).}}<ref>Касаткин Л. Л. [http://www.booksite.ru/fulltext/rus/sian/5.htm Русские диалекты. Лингвистическая география]. Русские. Монография Института этнологии и антропологии РАН. Москва. „Наука“. 1999 г.</ref>]]

* [[Северно наречие на руския език|Северно наречие]]:
** [[Ладого-Тихвинска група говори]];
** [[междузонални говори на северното наречие]] ([[Онежка група говори]], [[лачки говори]], [[белозерско-бежецки говори]]);
** [[Вологодска група говори]], [[Костромска група говори]];
** [[Поморска група говори|Архангелска (Поморска) група говори]].<ref name="Новая группа говоров">Дадената група говори не влиза в класификацията на руските диалекти, публикувана в работата на Капитолина Захарова и Варвара Орлова „Диалектное членение русского языка“ (1970), доколкото нейния ареал, разглеждан като част от ареала на говорите от късното формиране, в периода на създаването на класификацията не е включен в сферата на изследванията на диалектите. В изданието „Русской диалектологии“ от 2005 г., в която е отделена тази група, нейното място в ареала на наречията не е указано.</ref>{{sfn|Русская диалектология|2005|с=253}}{{sfn|Захарова, Орлова|2004|с=121 – 122}}
* [[Южно наречие на руския език|Южно наречие]]:
** [[Западна група говори на южноруското наречие|Западна група говори]], [[Горноднепровска група говори]], [[Горнодеснинска група говори]];
** [[междузонални говори А на южното наречие]];
** [[Курско-Орловска група говори]];
** [[междузонални говори Б на южното наречие]] ([[Тулска група говори]], [[елецки говори]], [[осколски говори]]);
** [[Рязанска група говори|Източна (Рязанска) група говори]];
** [[Донска група говори]].<ref name="Новая группа говоров"/>{{sfn|Русская диалектология|2005|с=254}}
* [[Централноруски говори]]:
** [[западни централноруски говори]]:
*** [[западни централноруски окащи говори]]:
**** [[новгородски говори]];
**** [[Гдовска група говори]];
*** [[западни централноруски акащи говори]]:
**** [[Псковска група говори]];
**** [[селигеро-торжковски говори]];
** [[източни централноруски говори]]:
*** [[източни централноруски окащи говори]]:
**** [[Владимирско-Поволжка група говори]] (с [[Тверска подгрупа говори|Тверска]] и [[Нижегородска подгрупа говори|Нижегородска подгрупи]]);
*** [[източни централноруски акащи говори]]:
**** [[Отдел А на източните централноруски говори|Отдел А на източните централноруски акащи говори]];
**** [[Отдел Б на източните централноруски говори|Отдел А на източните централноруски акащи говори]];
**** [[Отдел В на източните централноруски говори|Отдел А на източните централноруски акащи говори]];
**** [[говори на чухломския езиков остров]].

== Писменост ==
{{Основна|Руска азбука}}

<div style="float:right; background:#f9f9f9; border: thin solid #aaa; margin-left: 5px; ">
<div style="background:#e9e9e9; width:100%; text-align: center; ">33-те букви на руската кирилица с<br/>приблизителното им<br/>фонетично съответствие</div>
{| align=center cellpadding=4 style="text-align:center;"
|-
|[[А]]<br/>{{IPA|/a/}}||[[Б]]<br/>{{IPA|/b/}}||[[В]]<br/>{{IPA|/v/}}||[[Г]]<br/>{{IPA|/ɡ/}}||[[Д]]<br/>{{IPA|/d/}}||[[Е]]<br/>{{IPA|/je/}}||[[Ё]]<br/>{{IPA|/jo/}}||[[Ж]]<br/>{{IPA|/ʐ/}}||[[З]]<br/>{{IPA|/z/}}||[[И]]<br/>{{IPA|/i/}}||[[Й]]<br/>{{IPA|/j/}}
|-
|[[К]]<br/>{{IPA|/k/}}||[[Л]]<br/>{{IPA|/l/}}||[[М]]<br/>{{IPA|/m/}}||[[Н]]<br/>{{IPA|/n/}}||[[О]]<br/>{{IPA|/o/}}||[[П]]<br/>{{IPA|/p/}}||[[Р]]<br/>{{IPA|/r/}}||[[С]]<br/>{{IPA|/s/}}||[[Т]]<br/>{{IPA|/t/}}||[[У]]<br/>{{IPA|/u/}}||[[Ф]]<br/>{{IPA|/f/}}
|-
|[[Х]]<br/>{{IPA|/x/}}||[[Ц]]<br/>{{IPA|/ts/}}||[[Ч]]<br/>{{IPA|/tɕ/}}||[[Ш]]<br/>{{IPA|/ʂ/}}||[[Щ]] <br/>{{IPA|/ɕɕ/}}||[[Ъ]]<br/>{{IPA|/-/}}||[[Ы]]<br/>{{IPA|[ɨ]}}||[[Ь]]<br/>{{IPA|/-/}}||[[Э]]<br/>{{IPA|/e/}}||[[Ю]]<br/>{{IPA|/ju/}}||[[Я]]<br/>{{IPA|/ja/}}
|}
</div>

[[Руска азбука|Руската азбука]] е [[кирилица]]та. Тя почти съвпада с [[българска азбука|българската]], но руската има три букви повече – '''Ё ё''', '''Ы ы''' и '''Э э'''. Руската азбука произхожда от древната кирилица, претърпяла т. нар. гражданска реформа на [[Петър I (Русия)|цар Петър I]] през [[1708]] г. Последната промяна на азбуката е от [[1918]] г.

== Граматика ==
{{раздел-мъниче}}
В руския език има шест падежа: [[именителен падеж|именителен]], [[родителен падеж|родителен]], [[дателен падеж|дателен]], [[винителен падеж|винителен]], [[творителен падеж|творителен]] и [[предложен падеж|предложен]]. Руският език притежава три наклонения – повелително (''пиши'', ''пишите''), изявително (''пишу, пишет'') и условно (''писал бы''). За разлика от българския, в руския език няма преизказно наклонение; неговата роля се поема от миналото време. В руския има само три глаголни времена – сегашно, минало и бъдеще:

{| class="wikitable sortable"
|-
! Сегашно !! Минало!! Бъдеще
|-
| я играю || я играл || я буду играть
|-
| ты играешь || ты играл || ты будешь играть
|-
| он играет || он играл || он будет играть
|-
| мы играем|| мы играли || мы будем играть
|-
| вы играете || вы играли || вы будете играть
|-
| они играют || они играли || они будут играть
|}

На четирите минали времена в българския език съответства едно-единствено минало време в руския. Основното миналото време на глаголите в руския език съответства на българското минало деятелно причастие. В зависимост от контекста на изречението глагола може да се преведе в различните времена на български език.  

Глаголите от несвършен вид (като ''играть'') в руския език образуват сложно бъдеще време с помощта на спомагателния глагол ''быть''. Глаголите от свършен вид нямат специална форма за бъдеще време: тяхното сегашно време се използва със значение на бъдеще:
* Несвършен вид (настоящее време):  Я читаю – аз чета; 
* Сложно бъдеще време: Я буду читать – Аз ще чета;
* Свършен вид: Я прочту – Аз ще прочета („аз прочета“ няма смисъл).
Често различните представки пред инфинитива на глагола подсказват, че той е от свършен вид с редки изключения.

Глаголите имат две категории спрежения според това, дали основата на глагола завършва на ''е'' или ''и''. Глагол от един вид има само едно спрежение. 

=== Възвратни глаголи ===
Глаголите имат също и възвратни форми формиращи се с окончанията: - СЬ  и  - СЯ.

В инфинитива на глагола е винаги - ТЬСЯ; (нравиться)  

- СЬ: Пише се след гласни. 

- СЯ: Пише се след съгласни и Ь.     

Залог в руския няма, но съществуват т.нар. ''неопределено лични'' и ''безлични'' изречения. Синтаксисът на руския е много близък до този на останалите славянски езици, в т.ч. българския.

=== Падежите в руския език ===
Имената в руския език (съществителните, прилагателните, числителните и местоименията) се скланят в шест падежа според рода и числото си. Именителният падеж е основната форма на думите. В таблицата са дадени окончанията за останалите пет падежа – родителен, дателен, винителен, творителен и предложен.

{| class="wikitable"
|-
! !! м.р. !! ср.р. !! ж.р. !! мн.ч.
|-
| Родителен || -а/-я || -а/-я || -ы/-и || -ов/-ев/-ей
|-
| Дателен || -у/-ю || -у/-ю || -е/-и || -ам/-ям
|-
| Винителен || =Им.п/=Р.п.<sup>1</sup> || =Им.п/=Р.п. || -у/-ю || =Им.п./=Р.п.
|-
| Творителен || -ом/-ем || -ом/-ем || -ой/-ей || -ами/-ями
|-
| Предложен || -е<sup>2</sup>|| -е || -е || -ах/-ях
|}

* <sup>1</sup> О<small>душевените предмети поемат окончанията за родителен, а неодушевените – за именителен падеж.</small> 
* <sup>2</sup><small>При едносрични думи и при думите ''берег'' и ''угол'' окончанието е ''-у'', когато предлогът не е ''о'' (''в лесу'', ''на берегу, в шкафу, на полу, в углу, на лугу, в саду'' и др.).</small>
* Някои съществителни имат форма само за множествено число. (брюки, очки).
Прилагателните имена се склоняват по различна падежна схема. В множествено число прилагателните нямат мъжки, женски и среден род. 

=== Сравнителна и превъзходна степен ===
Сравнителната степен в руския има две форми – проста и сложна. Простата се образува с окончание ''-ее'', а сложната – с частицата ''более'':
* умен – умный; по-умен – умнее, более умный.

Голям брой прилагателни и наречия, често срещани в речта, образуват простата сравнителна степен по неправилен начин:
* короткий – короче;
* дальний – дальше;
* старый – старше;
* молодой – моложе;
* сладкий – слаще;
* глубокий – глубже;

и др.

Превъзходната степен също притежава проста и сложна форма. Простата се образува с наставката ''-ейш'' или ''-айш'', а сложната – с частицата ''самый'':
* умен – умный; най-умен – умнейший, самый умный;
* къс – краткий; най-къс – кратчайший, самый краткий.

Сложната форма за превъзходна степен се използва значително по-често; тя е стилово неутрална. Простата форма звучи архаично и се използва само в т. нар. висок стил.

=== Числителни имена ===
В руския език има три основни вида числителни:

* Бройни (количествени) числителни - нуль, один, два, три....
* Редни числителни - нулевой, первый, второй, третий... 
* Събирателни числителни - оба, двое, трое, четверо...

Други по специални са: 

* Счетни числителни - единичны, двоичный,  троичный...
* Мултиплициращи числителни - одиночной, двойной, тройной... 

== Фонетика ==
1. Азбука на руския език

Азбуката на руския език съдържа 33 букви. В руския език има Ё ё, Ы ы, Э э.

1.1. Ето как се произнасят някои букви, различни от тези в българския език:

* Е е [йе]
* Ё ё [йо] или [ьо]
* Щ щ [шч]
* Ы ы [ъ] или [и]
* Э э [е]

В руския език буквата Щ щ се произнася като звучното съответствие на звука [шч].

1.3. Буквата Э э и се произнася [е].

* электричество [електричество]
* энергия [енергия]

== Литература ==
{{раздел-мъниче}}

== Бележки ==
<references/>

== Вижте също ==
* [[Руска литература]]
* [[Руско влияние върху българския език]]
* [[Международна олимпиада по руски език]]

== Външни препратки ==
{{Уикипедия|ru}}
{{уикиизточник|%D0%9D%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B1%D0%B0_%E2%84%96_6#.D0.93.D0.BB.D0.B0.D0.B2.D0.B0_.D0.B4.D0.B5.D0.B2.D0.B5.D1.82.D0.B0.C2.A0.D0.9F.D0.A0.D0.90.D0.92.D0.98.D0.9B.D0.90_.D0.97.D0.90_.D0.A2.D0.A0.D0.90.D0.9D.D0.A1.D0.9A.D0.A0.D0.98.D0.9F.D0.A6.D0.98.D0.AF_.D0.98_.D0.9F.D0.A0.D0.90.D0.92.D0.9E.D0.9F.D0.98.D0.A1_.D0.9D.D0.90_.D0.A0.D0.A3.D0.A1.D0.9A.D0.98.D0.A2.D0.95_.D0.93.D0.95.D0.9E.D0.93.D0.A0.D0.90.D0.A4.D0.A1.D0.9A.D0.98_.D0.98.D0.9C.D0.95.D0.9D.D0.90|Правила за транскрипция и правопис на руските географски имена}}

'''Основни:'''
* {{икона|en}} [http://www.ethnologue.com/show_language.asp?code=RUS Руският език на Ethnologue]

'''Речници:'''
* {{икона|ru}} [[Язык падонков (wiki)]]
* {{икона|ru}} [http://www.slovari.ru/ Онлайн руски речници и материали за руски език]
* [http://www.bable-fish.com/български-руски-речник/ Онлайн Руски Речник]
* {{икона|ru}} [http://www.gramota.ru Онлайн руски речници]
* {{икона|ru}} [http://learn-bulgarian.ru/ Българско-руски онлайн речник]

'''Изучаване:'''
* [https://russky.info/bg Многоезичен сайт за изучаване на руски език]

{{Славянски езици}}
{{Официални езици на ООН}}

[[Категория:Руски език| ]]
[[Категория:Езици в Крим]]