Преглед на кода на Абасидски халифат

{{Исторически държави
|официално-име-бг        = Абасидски халифат
|официално-име           = الخلافة العباسية الإسلامية
|кратко-име              = 
|статут                  = Империя (750 – 1258)<br>Церемониална династия в Кайро, подчинена на Мамелюкския султанат (1261 – 1517)
|знаме                   = Flag_of_Afghanistan_(1880%E2%80%931901).svg
|герб                    = 
|национален_девиз        = 
|национален_химн         = 
|химн-файл               =
|местоположение          = Abbasids850.png
|местоположение-лег      = Tериториално разширение на Абасидите, средата на IX век
|основаване              = 750
|абдикиране              = 1517
|континент               = [[Азия]]
|столица                 = {{plainlist|
* [[Куфа]]<br>{{small|(750 – 752)}}
* [[Анбар]]<br>{{small|(752 – 762)}}
* al-Rumiyyah
* [[Багдад]]<br>{{small|(762 – 796, 809 – 836, 892 – 1258)}}
* [[Ар-Ракка|Рака]]<br>{{small|(796 – 809)}}
* [[Самара (Ирак)]]<br>{{small|(836 – 892)}}
* [[Кайро]]<br>{{small|(1261 – 1517)}}}}
|най-голям град          =
|език                    = [[Арабски език|арабски]]
|езици                   = 
|неофициален-език        = 
|религия                 = [[Сунити|Сунитски ислям]]
|управление              = [[Теокрация]]
|династия                = Абасиди
|династия-име            = Абасиди
|држ-глава               = Предводител на правоверните
|држ-глава-име           = [[Абул Абас ас-Сафах]] (750 – 754)<br/>[[Харун ал-Рашид]] (786 – 809) <br/>[[Ал-Мустазим]] (1242 – 1258)
|епоха-вид               = [[Средновековие]]<br>750 – 1517
|събития                 = ''[[Таласка битка]]''
|събитие-дати            = [[751]]
|събития2                = 
|събитие-дати2           = 
|събития3                = 
|събитие-дати3           = 
|p1                      = [[Умаяди]]
|flag_p1                 = Umayyad Flag.svg
|p2                      = 
|flag_p2                 = 
|s1                      = [[Фатимиди]]
|s2                      = [[Монголска империя]]
|s3                      = 
|flag_s1                 = Rectangular green flag.svg
|flag_s2                 = Mn emp.jpg
|flag_s3                 = 
|площ-общо2              = 
|площ-год2               =
|население-ценз          = 50 000 000
|население-ценз-година   = 
|население-ценз-място    = 
|население-градско       = 
|население-градско-място = 
|население-гъстота       = 
|население-гъстота-място =
|валута                  = динар
|год                     =
|днес_част               = {{скриване||{{флагче с име|Азербайджан}}<br>{{флагче с име|Алжир}}<br>{{флагче с име|Армения}}<br>{{флагче с име|Афганистан}}<br>{{флагче с име|Бахрейн}}<br>{{флагче с име|Грузия}}<br>{{флагче с име|Гърция}}<br>{{флагче с име|Египет}}<br>{{флагче с име|Израел}}<br>{{флагче с име|Ирак}}<br>{{флагче с име|Иран}}<br>{{флагче с име|Италия}}<br>{{флагче с име|Йемен}}<br>{{флагче с име|Йордания}}<br>{{флагче с име|Казахстан}}<br>{{флагче с име|Катар}}<br>{{флагче с име|Кипър}}<br>{{флагче с име|Киргизстан}}<br>{{флагче с име|Кувейт}}<br>{{флагче с име|Либия}}<br>{{флагче с име|Ливан}}<br>{{флагче с име|ОАЕ}}<br>{{флагче с име|Оман}}<br>{{флагче с име|Пакистан}}<br>{{флагче с име|Русия}}<br>{{флагче с име|Саудитска Арабия}}<br>{{флагче с име|Сирия}}<br>{{флагче с име|Таджикистан}}<br>{{флагче с име|Тунис}}<br>{{флагче с име|Туркменистан}}<br>{{флагче с име|Турция}}<br>{{флагче с име|Узбекистан}}<br>{{флагче с име|Франция}}}}
|бележки                 = 
}}

'''Абасидският халифат''' ({{lang|ar|الخلافة العباسية الإسلامية }}), наричан и '''Багдадски халифат''', е историческа [[държава]] в [[Близък изток|Близкия изток]], съществувала от средата на VIII до средата на XIII век. Тя е оглавявана от династията на [[Абасиди]]те, установила третия [[ислям]]ски [[халифат]] след [[Праведен халифат|Праведния халифат]] и [[Омаядски халифат|Омаядския халифат]].

Абасидите произхождат от чичото на ислямския пророк [[Мохамед]] [[Абас ибн Абд ал-Муталиб]] и утвърждават властта си след [[750]] година, като свалят Умаядите и ги прогонват в [[Ал-Андалус]]. Те управляват от своята столица [[Багдад]], превърнала се в един от основните центрове на тогавашния свят. От средата на X век властта им постепенно отслабва за сметка на засилването на местни династии, като [[Аглабиди]]те и [[Фатимиди]]те, както и на нашествието на [[тюркски народи|тюркските народи]] и засилването на влиянието на наемните войски [[мамелюци]].

След превземането на Багдад от [[Монголска империя|монголците]] през [[1258]] година Абасидите не успяват да си върнат властта и през 1261 година оцелелите им потомци се установяват в [[Кайро]], столица на [[Мамелюкски султанат|Мамелюкския султанат]]. Продължават да изпълняват ролята на [[халиф]]и – религиозни водачи на мюсюлманите по света – но играят само церемониална роля. През [[1519]] година с превземането на Египет от османските турци тази титла им е отнета и преминава към султана на [[Османска империя|Османската империя]].

== История ==
=== Установяване ===
Абасидските халифи официално защитават правата си със своя произход от [[Абас ибн Абд ал-Муталиб]] (566 – 652), един от по-младите чичовци на пророка [[Мохамед]]. Те се смятат за законни наследници на Пророка, за разлика от [[Умаяди]]те, които произлизат от клан в племето [[курейши]], но различен от този на Мохамед.

При управлението на халифа [[Омар II]] Мохамед ибн Али, правнук на Абас ибн Абд ал-Муталиб, оглавява движение, поставящо си за цел връщането на властта на рода на Мохамед. Той подлага на критика нравствеността на умаядските халифи, както и ефективността на тяхното управление. Сред неговите поддръжници са както [[араби|арабски]] заселници в Иран и [[Централна Азия]], така и много [[мауали]], мюсюлмани от неарабски произход,<ref>{{cite book | last = Lapidus | first = Ira | year = 2002 | title = A History of Islamic Societies | url = https://archive.org/details/historyislamicso00lapi | publisher = Cambridge University Press | pages = [https://archive.org/details/historyislamicso00lapi/page/n40 54] | isbn = 0-521-77056-4 | ref = harv| lang = en }}</ref> смятани за низша класа в държавата на Умаядите. Първоначално Абасидите се ползват и с подкрепата на някои [[Шиизъм|шиитски]] групи, които също се борят срещу властта на Умаядите.

При управлението на [[Маруан II ибн Мохамед|Маруан II]] опозиционното движение прераства във въоръжено въстание, оглавено от Ибрахим, син на Мохамед ибн Али. Базиран в [[Хорасан]], той постига известни успехи, но през 747 г. е заловен и умира в затвора. Бунтът е оглавен от неговия брат [[Абул Абас ас-Сафах]], който през 750 г. разгромява Умаядите в [[битка при Заб|битката при Заб]] и е обявен за халиф.

Веднага след победата си в [[Ирак]] Ас-Сафах изпраща свои войски в [[Северна Африка]], както и в [[Централна Азия]], където абасидските сили спират настъплението на китайската империя [[Тан]] в [[Таласка битка|битката при Талас]]. В сражението са пленени много китайци, сред които и занаятчии, построили в [[Багдад]] първата регистрирана в историческите извори [[фабрика]] за [[хартия]]. Това техническо нововъведение поставя началото на период на интелектуален възход в ислямския свят.

Халиф Ас-Сафах умира през 754 година и е наследен от своя брат [[Ал-Мансур]]. През 762 г. той премества столицата на империята от [[Харан]] в Багдад на [[Тигър (река)|река Тигър]], където Абасидският халифат достига най-големия си блясък. Новата столица е разположена по-близо до Иран, където са концентрирани много от поддръжниците на династията. Създадена е нова позиция, [[везир]], с цел да упражнява централната власт, а властта на местните емири е увеличена. Халифите при Абасидите имат по-церемониална роля, отколкото при [[Умаяди]]те, а везирите започват да оказват голямо влияние. На мястото на предишната арабска [[аристокрация]] идва [[перси]]йска [[бюрокрация]].

При свалянето на Умаядите от власт, които са обезвластени, но не и унищожени, Абасидите разчитат главно на подкрепата на персите. Ал-Мансур приветства не-арабски мюсюлмани в своя дворец. Това помага за интеграцията на арабската и персийската култура, но в същото време отчуждава много от арабските им поддръжници, най-вече [[Хорасан]]ските араби, които са ги подкрепили в битките срещу Умаядите. Тези пукнатини в подкрепата им водят до по-късни проблеми. Единственият оцелял член на Умаядската династия успява да достигне до Иберия, тогава известна [[Ал-Андалус]], където се провъзгласява за независим емир ([[Абд ал-Рахман I]], 756 г.). През 929 г. неговият потомък Абд ал-Рахман III приема титлата халиф, а столицата си [[Кордоба (Испания)|Кордоба]] като алтернатива на Багдад за легитимна столица на халифата.

През 756 г. абасидският халиф ал-Амсур изпраща 4000 арабски наемници да помогнат на китайската династия Тан в битката с [[Ан Лушан]]. След края на войната те остават в Китай. Арабският халиф [[Харун ал-Рашид]] създава съюз с Китай. Няколко посолства на абасидските халифи в Китай са записани в аналите на Т'анг; най-важните от които са тези на Ас-Сафах, основателя на новата династия, това на ал-Мансур, строителя на Багдад и това на Харун ал-Рашид. Абасидите или „черните флагове“, както често са наричани, са познати в китайската история като „Черно-облечените араби“.

=== Упадък на централната власт ===
През втората половина на VIII век управлението на Абасидите се изправя пред политически предизвикателства, причинени от специфичната география на империята и ограничените комуникации. Местните управители, които действат по-правило предимно независимо, започват да упражняват все по-голяма [[автономия]], като използват нарастващата си сила, за да предадат постовете си по наследство. В отговор централната власт извършва редица административни промени, за да запази контрола над по-отдалечените провинции.<ref>Brauer, Ralph W, ''[http://books.google.com/books?vid=ISBN0871698560&id=zx8LAAAAIAAJ&printsec=frontcover Boundaries and Frontiers in Medieval Muslim Geography]'', Diane Publishing Co., 1995-12-01, ISBN 0-87169-856-0, pg 7 – 10.</ref> Първи се откъсват отдалечените територии в [[Андалус]], където оцелели потомци на [[Омаяди]]те, започвайки с [[Абд ал-Рахман I]], се провъзгласяват за емири. В Сирия и Мала Азия продължават [[Арабско-византийски войни|военните действия]] срещу Византийската империя, макар и минимални през този период.

В същото време, Абасидите се изправят и пред предизвикателства близо до централната власт. Халиф [[Харун ал-Рашид]] (786 – 809) се разправя с [[Бармакиди]]те, персийски род, дотогава съюзник, който е добил значителна власт в рамките на администрацията на държавата.<ref>[http://books.google.com/books?id=UGkuLXhnPLYC&pg=PA73&lpg=PA73&dq=Barmakids++haron+killed+them&source=bl&ots=mseMkodH7D&sig=QdurCn8zOr2ijfjSM7dxdkYj_Tg&hl=ar&sa=X&oi=book_result&resnum=10&ct=result Persian Historiography to the End of the Twelfth Century]</ref>.

Упадъкът се засилва при наследниците на Харун ал-Рашид, макар властването на сина му [[Мамун]] (813 – 833 г.) да се счита за част от периода на военно и политическо могъщество. През 820 г. [[Саманиди]]те започват да упражняват независима власт в [[Трансоксиана]] и [[Хорасан]], както и шиитската династия на [[Хамданиди]]те в Северна Сирия. Те са последвани от [[Тахириди]]те и [[Сафариди]]те в Иран. Към началото на X век, Абасидите почти изгубват контрол над Ирак за сметка на различни емири и халиф [[Ал-Ради]] е принуден да признае тяхната власт, като създава титлата „Принц на принцовете“ (''amir al-umara''). Малко след това във властта навлиза персийският род [[Буиди]], по произход от [[Дайлам]], и поема контрола над администрацията в Багдад. Според историята на [[Ибн Мискавех]], те започват да раздават на поддръжниците си [[икта|икти]] (вид [[феодално владение]]).

Извън Ирак, всички автономни провинции бавно се превръщат в [[де факто]] държави с наследствен владетел, собствени армии и приходи, и [[сюзеренитет]]ът на халифите се запазва само номинално, което се отразява зле на хазната. Типичен пример за такава провинция е [[Синд]], в която емирите от рода [[Соомро]] придобиват контрол и управляват цялата провинция от столицата ѝ [[Мансура]].<ref>Brauer, Ralph W, ''[http://books.google.com/books?vid=ISBN0871698560&id=zx8LAAAAIAAJ&printsec=frontcover Boundaries and Frontiers in Medieval Muslim Geography]'', Diane Publishing Co., 1995-12-01, ISBN 0-87169-856-0, pp. 7 – 10.</ref>

Подобно на тях [[Махмуд Газневи]] превръща провинциалния град [[Газни]] в процъфтяващ център на обширна империя, включваща днешен Афганистан, по-голямата част от съвременен [[Иран]] и части от [[Пакистан]] и Северна [[Индия]]. Той първи приема титлата ''султан'', в противовес на ''емир'', която се използва в по-общ смисъл, отбелязвайки по този начин независимостта на Газневидската държава от халифата.

И други части от Абасидската империя започват да се провъзгласяват за независими, а след X век някои от тях дори се самопровъзгласяват за [[халифат]]и, например [[Ал-Андалус]] и [[Египет]]. В Кайро се настанява [[исмаилизъм|исмаилитската]] династия на [[Фатимиди]]те, която оспорва дори титулярната роля на Абасидите в ислямската [[умма]]. Те подкрепят шиитските квартали в Багдад (като [[Карх]]), макар че Багдад е най-тясно свързан с халифата, дори и по време на Буидите и селджуците. Белите знамена на Фатимидите контрастират с черните на Абасидите, а предизвикателството им към централната власт завършва едва с упадъка им през XII век.

Въпреки силата на Буидските емири, Абасидите запазват висшата си церемониална роля в Багдад, както е описано от [[Хилал Ал Саби]], и запазват влияние върху града, както и върху религиозния живот на халифата. Когато мощта на Буидите отслабва след смъртта на Баха ал-Даула, халифатът в известна степен се възстановява. Със залеза на Буидската династия се създава вакуум, който в крайна сметка е запълнен от династията на [[селджуци]]те. Когато емирът и бивш роб Басасири развява шиитското знаме на Фатимидите в Багдад през 1058 г., халиф Ал-Хаим не е в състояние да го победи без външна помощ. Отново Абасидите са принудени да се справят с превъзхождаща ги военна сила. Селджукският султан [[Тогрул I]] помага на сунитите, като превзема Багдад, но установява [[Селджукиди|своя династия]]. Наследилите го султани [[Алп Арслан]] и Маликаш, както и техният [[везир]] Низам ал-Мулк пребивават в Персия, но запазват властта си над Абасидите в Багдад.

Когато властта на селджуците започва да отслабва през XII век, Абасидите правят опити за постигане на по-голяма независимост. Халиф Ал-Мустаршид е първият владетел от династията, успял отново да изгради армия, способна да отговори на селджукското предизвикателство в битка, но все пак е победен през 1135 г. и убит. Халиф Ал-Мугтафи е първият, успял да възвърне пълната военна независимост на халифата с помощта на своя везир Ибн Хубайра. След близо 250 години на подчинение на чужди династии, той успешно защитава Багдад срещу селджуците при обсадата на града през 1157 г. По времето на Ал Насир халифатът е на власт в целия Ирак, базиран на голяма част от [[суфизъм|суфийските]] организации, които оглавява самият халиф.

По-късно, някои военачалници и родове придобиват голяма политическа власт и халифите стават по-скоро религиозни предводители.

Последният халиф [[Ал-Мустазим]] ([[1242]] – [[1258]]) е убит от [[Монголия|монголците]], които по това време превземат Багдад. Монголският хан [[Хулагу]] влиза в града на 10 февруари 1258 г. след [[Обсада на Багдад (1258)|десетдневна обсада]]. В съответствие с монголската забрана за проливане на царска кръв, по заповед на Хулагу Ал-Мустазим е увит в килим и стъпкан до смърт от коне на 20 февруари. Семейството на халифа също е избито, с изключение на най-младия му син, който е изпратен в Монголия, и една дъщеря, превърната в робиня в харема на монголския хан.

=== Абасидите в Египет ===
Един от Абасидите – [[ал-Мустанзир]] – успява да избяга в [[Египет]], където три години по-късно халифатът е възстановен под контрола на [[мамелюци]]те. За да легитимират управлението си, мамелюците се обявяват за защитници на исляма и търсят потвърждение за легитимността на властта си от халифа. Мамелюкът [[Байбарс]] провъзгласява ал-Мустанзир за халиф, а той на свой ред провъзгласява Байбарс за [[султан]]. Освен това халифът признава властта на мамелюкския султан над Египет, Сирия, Месопотамия, Диарбекир, [[Хиджаз]] и Йемен, както и върху всяка територия, отвоювана от кръстоносците или монголите. Наследниците на ал-Мустанзир продължават да носят титлата халиф, но нямат никаква реална власт в управлението<ref>{{cite book|last1=Stilt|first1=Kristen|title=Islamic Law in Action: Authority, Discretion, and Everyday Experiences in Mamluk Egypt|date=2011|publisher=Oxford University Press|isbn=9780199602438|url=https://books.google.com/books?id=hVaebZA94d4C&pg=PA14}}</ref>{{rp|30 – 1}}.

Този последен клон на династията се задържа на власт до 1517 г., когато [[Османски турци|османските турци]] превземат Египет и [[Сирия]]. Династията завършва с Ал-Мутавакил III, който е пленен от [[Селим I]] и закаран в Цариград, където изпълнява церемониални функции до смъртта си през 1543 г.

== Държавно устройство ==
Установена е трайно и структурата на държавата. На върха ѝ стои халифът, върховен духовен и светски владетел и собственик на цялата земя на халифата<ref name="ВВ">{{cite book | title = В търсене на истинското Средновековие | last = Вачкова | first = Веселина | authorlink = | coauthors = Теодора Борисова-Петрова, Васил Нинов | editor = | editor-link = | year = 2009 | edition = | publisher = Военно издателство ЕООД | location = | isbn = 978-954-509-420-0 | doi = | pages = 342 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>{{rp|173}}. Той управлява с помощта на везири, като службата заемат предимно перси, приели исляма. Военната сила на халифата е армията, набрана от наемници. Начело на съдопроизводството, основано на [[шариат]]а, стои [[кадия]].

Доказано е, че абасидските халифи оформят администрацията си по подобие на [[Сасаниди]]те.<ref>[[Hamilton Gibb]]. ''Studies on the civilization of Islam''. Princeton University Press. 1982. ISBN 0-691-05354-5 p.66</ref> Синът на Харун ал-Рашид, [[Ал-Мамун]] (чиято майка е [[перси]]йка), дори е цитиран да казва<ref>Bertold Spuler. ''The Muslim World. Vol. I The Age of the Caliphs.'' Leiden. E.J. Brill. 1960 ISBN 0-685-23328-6 p.29</ref>:
{{цитат|Персите са управлявали в продължение на хиляди години и не са се нуждаели от нас, арабите, дори и за ден. Ние ги управляваме век или два и не можем да се справим без тях дори и за час|}}

== Култура ==
[[Файл:Wilayah Abbasiyyah semasa khalifah Harun al-Rashid.jpg|250п|мини|Халифатът при [[Харун ар-Рашид]] ([[786]] – [[809]])]]
{{основна|Ислямски златен век}}
Ислямският златен век започва към средата на 8 век със създаването на Абасидския халифат и преместването на столицата от [[Дамаск]] в [[Багдад]]. Абасидите са повлияни от заповедите на Корана и [[Хадис]] като „мастилото на учения е по-свещено от кръвта на мъченик“ подчертаващо ценността на знанието. През този период ислямският свят става интелектуален център за наука, философия, медицина и образование, като Абасидите защитават каузата на знанието и основават „Дом на мъдростта“ в Багдад, където и мюсюлмански и не-мюсюлмански учени превеждат и събират всичката информация известна на света на [[Арабски език|арабски]]. Много класически творби на Античността, които иначе биха били изгубени, са преведени на арабски и персийски и впоследствие на турски, иврит и латински. През този период мюсюлманският свят е като котел на култури, които събира, синтезира и значително напредва знанията получени от древноримската, китайската, индийската, персийската, египетската, северно африканската, гръцката и византийската цивилизация.

=== Наука ===
Управленията на [[Харун ал-Рашид]] (786 – 809) и неговите наследници насърчават епоха на големите интелектуални постижения. До голяма степен това е резултат от [[схизма]]тичните сили, които подкопават омаядската власт, която се основава на твърдението за превъзходството на [[арабска култура|арабската култура]] като част от претенциите си за легитимност, и на абасидското толериране на неарабските мюсюлмани.

Редица средновековни мислители и учени, живеещи по време на ислямското управление, изиграват значителна роля при предаването на [[ислямска наука|ислямската наука]] на християнския Запад. Например, те допринасят за запознаването на християнска Европа с учението на [[Аристотел]]. Освен това, през този период е преоткрита голяма част от [[Александрия|александрийските]] математически, геометрични и астрономически знания, като тази на [[Евклид]] и [[Клавдий Птолемей]]. Тези преоткрити математически знания, по-късно са развити от други ислямски учени, особено в трудовете на персийските учени [[Ал-Бируни]] и [[Абу Насър Мансур]].

По това време персийският учен [[Мохамед ал-Хорезми]] значително развива [[алгебра]]та в забележителния си труд ''„[[Кратка книга за смятането с приведение и двустранно отнемане]]“'' ({{lang|ar| الكتاب المختصر في حساب الجبر والمقابلة}}), от който произлиза и самия термин ''алгебра''. Поради това, той е считан от някои за „бащата на алгебрата“,<ref>Ron Eglash(1999), p.61</ref>, макар че това прозвище е приписвано и на гръцкия математик [[Диофант]]. Термините [[алгоризъм]] и [[алгоритъм]] също произлизат от името на Ал-Хорезми, който има и значителна роля за популяризирането на [[арабски цифри|арабските цифри]] и [[индийско-арабска цифрова система|индийско-арабската цифрова система]] извън границите на [[Индийски субконтинент|Индийския субконтинент]].

[[Ибн ал-Хайтам]] (''Алхацен'') разработва основата на [[научен метод|научния метод]] в своята ''„[[Книга за оптиката]]“'' (1021 г.). Особено важно е емпиричното доказателство за теорията за навлизане на светлината (която се състои в това, че светлинните лъчи се възприемат от очите, а не са излъчвани от тях). За развитието на научните методи, Ибн ал-Хайтам е наричан „първият учен“.<ref>Bradley Steffens (2006), ''Ibn al-Haytham: First Scientist'', Morgan Reynolds Publishing, ISBN 1-59935-024-6.</ref>

[[Медицина]]та напредва особено много по време на управлението на Абасидите. През 9 век, в Багдад има над 800 лекари и се извършват големи открития в естеството на анатомията и болестите. По това време е направено ясно разграничение между [[Дребна шарка|дребна]] и [[едра шарка]]. Известният персийски учен Ибн Сина (известен на Запад като [[Авицена]]), публикува трактати и изследвания, обобщаващи огромното количество натрупани знания, и оказва голямо влияние чрез енциклопедиите си ''„[[Канон на медицината]]“'' и ''„[[Книга на лечението]]“''. Неговите трудове, както и тези на много други, пряко повлияват научните изследвания на европейските учени по време на [[Ренесанс]]а.

[[Астрономия]]та е развита от [[Ал-Батани]], който подобрява точността на измерване на [[прецесия]]та на земната ос. Корекциите, направени в [[геоцентричен модел|геоцентричния модел]] от [[Насир ал-Дин ал-Туси]], [[Муаяд ал-Урди]] и [[Ибн ал-Шатир]], по-късно са включени в [[Николай Коперник|Коперниковия]] [[хелиоцентричен модел]].<ref>[http://plato.stanford.edu/entries/copernicus/ Stanford Encyclopedia of Science: „Copernicus“] by Sheila Rabin</ref> [[Астролабия]]та, първоначално разработена от гърците, е доразвита от ислямските астрономи и инженери, и впоследствие разпространена в средновековна Европа.

Мюсюлманските [[Алхимия|алхимици]] също повлияват средновековната европейска алхимия, особено благодарение на Джабир ибн Хайян (''Джебер''). Голям брой химични процеси (като [[дестилация]]та) са разработени в мюсюлманския свят и след това разпространени и в Европа.

=== Литература ===
[[Файл:Ali-Baba.jpg|мини|„Али Баба“ от [[Максфилд Периш]].]]
{{основна|Ислямска литература|Арабска литература}}
Най-известното художествено произведение на ислямската литература е „[[Хиляда и една нощ]]“. Оригиналната концепция произлиза от доислямските ирански (персийски) първообрази с използването на индийски елементи. Сборникът с приказки също така включва истории от народите в Близкия изток и Северна Африка. Епосът е започнат през 10 век и придобива окончателната си форма през 14 век, като броя и вида на приказките се променя през годините в различните ръкописи.<ref>John Grant and John Clute, ''The Encyclopedia of Fantasy'', „Arabian fantasy“, p 51 ISBN 0-312-19869-8</ref> Оказва голямо влияние на Запад след като за пръв път е преведен през 18 век от [[Антоан Галан]].<ref>L. Sprague de Camp, ''[[Literary Swordsmen and Sorcerers]]: The Makers of Heroic Fantasy'', p. 10 ISBN 0-87054-076-9</ref> През годините са написани много подобия на [[епос]]а, особено във [[Франция]].<ref>John Grant and John Clute, ''The Encyclopedia of Fantasy'', „Arabian fantasy“, p 52 ISBN 0-312-19869-8</ref> Различни герои от тази творба се превръщат в икони в западната култура – такива като [[Аладин]], [[Синдбад Мореплавателя|Синдбад]] и [[Али Баба]].

Известен пример за персийската романтична поезия е поемата „[[Лейла и Маджнун]]“, датираща от омаядската ера от 7 век – трагична история за неумиращата любов, която много прилича на по-късната „[[Ромео и Жулиета]]“.

По време на Абасидите, арабската поезия достига своя ''Златен век'', особено преди упадъка на централната власт. Писатели като [[Абу Тамам]] и [[Абу Нувас]] са тясно свързани с халифския двор в Багдад от началото на 9 век, а други като [[Ал-Мутанаби]] получават покровителство от местните велможи.

=== Философия ===
Едно от основните определения на „ислямската философия“ е „философският стил произведен в рамките на ислямската култура“. Ислямската философия, според тази дефиниция нито е задължително да се занимава с религиозните въпроси, нито е създавана само от мюсюлмани. Техните трудове на [[Аристотел]] са ключова стъпка в предаването на знанията на древните гърци до ислямския свят и запада. Те често поправят философа, насърчавайки оживен дебат в духа на иджитихад. Те също пишат влиятелни философски трудове и тяхното мислене е включено в християнската философия през Средновековието, по-специално при [[Тома Аквински]].

Трима мислители, [[Кинди]], [[Фараби]] и [[Авицена]], комбинират аристотелизма и [[Неоплатонизъм|неоплатонизма]] с други идеи, въведени от исляма. Други влиятелни мюсюлмански философи в халифатите са ал-Джаних и [[Ибн ал-Хайтам]].

=== Технология ===
[[Файл:Abbasids Baghdad Iraq 1244.JPG|мини|Монета от епохата на Абасидите, Багдад, Ирак, 1244 г.]]
В областта на технологиите, мюсюлманския свят възприема производството на [[хартия]] от [[Китай]].<ref>Adam Robert Lucas (2005), „Industrial Milling in the Ancient and Medieval Worlds: A Survey of the Evidence for an Industrial Revolution in Medieval Europe“, Technology and Culture 46 (1), p. 1 – 30 .</ref> Познанието за [[барут]]а също идва от Китай, като в ислямските страни за първи път се разработват формулите за чист [[калиев нитрат]] и експлозивния ефект на барута.<ref>[[Ahmad Y Hassan]], [http://www.history-science-technology.com/Articles/articles%202.htm Potassium Nitrate in Arabic and Latin Sources] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080226105129/http://www.history-science-technology.com/Articles/articles%202.htm |date=2008-02-26 }}, ''History of Science and Technology in Islam''.</ref><ref name=Gunpowder>Ahmad Y Hassan, [http://www.history-science-technology.com/Articles/articles%203.htm Gunpowder Composition for Rockets and Cannon in Arabic Military Treatises In Thirteenth and Fourteenth Centuries] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180908202617/http://www.history-science-technology.com/Articles/articles |date=2018-09-08 }}, ''History of Science and Technology in Islam''.</ref>

Направени са редица подобрения в [[напояване]]то и селското стопанство, чрез използването на нови технологии като [[вятърна мелница|вятърната мелница]]. Култури като [[бадем]] и [[цитрус]]ови плодове се разпространяват в Европа през [[Ал-Андалус]], а европейците постепенно възприемат и отглеждането на захар. Арабските търговци доминират търговията в [[Индийския океан]] до идването на [[португалци]]те през 16 век. Важен център на тази търговия е държавата [[Ормуз]]. По това време съществува и широка мрежа от търговски пътища в [[Средиземно море]], по които мюсюлманските страни търгуват помежду си и с европейски държави като [[Венеция]], [[Генуа]] и [[Каталония]].

Мюсюлманските инженери и учени въвеждат редица нови приложения на [[водна енергия|водната енергия]] и полагат началото на употребата на енергията на приливите, вятърната енергия и нефтопродуктите (по-специално чрез дестилацията им в [[керосин]]). Индустриалната употреба на воденицата датира от 7 век. По време на [[Кръстоносни походи|кръстоносните походи]], във всяка провинция в мюсюлманския свят има функциониращи мелници, от Ал-Андалус и Северна Африка до Близкия изток и Централна Азия. Тези мелници извършват голямо разнообразие от селскостопански и производствени задачи.<ref>Adam Robert Lucas (2005), „Industrial Milling in the Ancient and Medieval Worlds: A Survey of the Evidence for an Industrial Revolution in Medieval Europe“, ''Technology and Culture'' '''46''' (1), p. 1 – 30 .</ref> Мюсюлманските инженери разработват и [[Машина|машини]] (например [[помпа|помпи]]), включващи [[колянов вал]], въвеждат [[зъбно колело|зъбни колела]] в мелниците и машините за изкачване на вода, и използват язовири, за да осигурят допълнително захранване на водениците.<ref>[[Ahmad Y Hassan]], [http://www.history-science-technology.com/Articles/articles%2071.htm Transfer Of Islamic Technology To The West, Part II: Transmission Of Islamic Engineering] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190425010214/http://www.history-science-technology.com/Articles/articles |date=2019-04-25 }}</ref>

Този напредък прави възможно изпълнението на много задачи, които преди това са били извършвани чрез [[ръчен труд]] с помощта на машини. Промишлената употреба на водната енергия се разпространява от ислямска към християнска Испания, където (за първи път в Каталония) изникват тепавици, места за производство за хартия, както и ковачници, използващи енергията на водата.<ref>Adam Robert Lucas (2005), „Industrial Milling in the Ancient and Medieval Worlds: A Survey of the Evidence for an Industrial Revolution in Medieval Europe“, ''Technology and Culture'' '''46''' (1), p. 1 – 30.</ref>

Редица [[Манифактура|манифактури]] са създадени по време на т.нар. [[арабска земеделска революция]], включително първообразът на индустриалното производство на [[текстил]], [[захар]], въжета, рогозки, коприна и хартия. Латински превод от 12 век предава в Европа редица знания по химия и производството на инструменти. Индустриите, свързани със селското стопанство и ръчните занаяти, също бележат високи нива на растеж през този период.<ref>Subhi Y. Labib (1969), „Capitalism in Medieval Islam“, ''The Journal of Economic History'' '''29''' (1), p. 79 – 96.</ref>

== Бележки ==
<references/>

== Външни препратки ==
* {{икона|en}} [http://www.princeton.edu/~batke/itl/denise/abbasids.htm Абасидите]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120323103002/http://www.princeton.edu/~batke/itl/denise/abbasids.htm |date=2012-03-23 }}

{{Империи}}
{{Портал Африка}}

[[Категория:Абасиди| ]]
[[Категория:Исторически държави в Близкия изток]]
[[Категория:Халифати]]