Преглед на кода на История на Варна

Тази статия е за '''историята на град [[Варна]]''' в [[България]] от античността до наши дни.

== Районът през Древността ==
Най-ранните следи от човешко присъствие във Варненско са засвидетелствани от старокаменната епоха ([[палеолит]]а) преди около 100 000 г., както и от мезолитните находки от района на м. [[Побити камъни|Побитите камъни]]. В чертите на града са открити едни от най-древните поселения по Черноморието с над 7000-годишна давност. През 1972 г., по време на строителни работи, е открит [[Варненски халколитен некропол|Варненският халколитен некропол]], който датира около 4400 г. преди Христа. В него е намерено най-старото златно съкровище в човешката история, както и други предмети от [[сребро]], [[мед (елемент)|мед]], [[бронз]], [[кремък]] и [[глина]].

Известно е, че на брега на [[Варненски залив|Варненския залив]], където сега се намира старата част на града, се намирала крепостта [[Одесос]], което е старогръцки превод на по-старото име – Варна, e основана през 6 век пр. Хр. (около 570 г. пр. Хр.), в близост до същото старо тракийско селище в областта Варна от милетски колонисти. Един от почитаните е тракийският бог Дарзалас. Счита се, че градът е имал и храмове на [[Аполон]] и [[Дионис]]. През следващите години и векове [[крепост]]та е под властта на много завоеватели, включително [[Александър Македонски]], но не пада поради обсадата, а става автономна част от империята на гръцкия завоевател със споразумение. <ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://bg.zonebulgaria.com/cherno_more/varna/istoria/ |заглавие=История на Варна |достъп_дата=2017-01-18 |архив_дата=2016-11-08 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20161108101112/http://bg.zonebulgaria.com/cherno_more/varna/istoria }}</ref> Градът остава македонско владение до смъртта на [[Лизимах]] през 281 пр.н.е., след което възстановява независимостта си.

В началото на новото хилядолетие Одесос е част от съюза Пентаполис между градовете Томи (днес [[Констанца]]), Калатея, Месемврия (днес [[Несебър]]) и Аполония Понтика (днес [[Созопол]]). Първите монети на Одесос са с лика на великия бог Дарзалас, представен в легнало положение и държащ „рога на изобилието“, както и с амфора в обърнато положение. В монетите е изобразен и монограм на града. Рогът е символ на богатство и плодородие, а амфората символизира [[вино]]то, произведено във варненския край. <ref>{{Citation |title=Музейна библиотека – Варна |url=http://www.varna-bg.com/museums/archaeology/reference_library/oldvarna.htm |accessdate=2017-01-18 |archivedate=2017-04-21 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170421235107/http://www.varna-bg.com/museums/archaeology/reference_library/oldvarna.htm }}</ref>
[[Файл:Varna fortifications.jpg|дясно|мини|Останки от римската стена, експонирани в градски подлез]]
През II век градът е обграден с нова крепостна стена от римляните. След разделянето на [[Римската империя]] през 395 г. той е включен в границите на [[Римска империя|Източната Римска империя]], известна още като [[Византия]]. Независимо кои са били владетелите на крепостта, градът остава винаги със самостоятелно управление и с развита култура, търговия и занаяти, както и е селище с традиции в сеченето на монети.

Нападенията на [[готи]]те от север, както и последвалата обществено-икономическа криза, нанасят сериозни удари върху града. През [[447]] г. [[император]] [[Теодосий II]] сключва примирие в Одесос с [[Атила]], вожда на [[хуни]]те, като така успява да го отдалечи от града. По този начин Одесос започва своето възраждане, като по времето на император [[Юстиниан I]] градът изживява стопански и културен подем.

== Българско и византийско средновековие ==
В края на VI век крепостта е напълно разрушена от нашествията на [[авари]] и [[славяни]] и името Одесос постепенно изчезва. Археологическите проучвания показават дълъг хиатус – градският живот тук е секнал около средата на VII в. след унищожителен пожар. Последните монети в пепелището са сечени от император Ираклий (610 – 641). Едва към X в. Сред развалините на античния Одесос възниква малко селище с българско население, от което са открити само две-три землянки. Името Варна е упоменато за първи път във византийските хроники от [[Теофан Изповедник]] и [[Патриарх Никифор]] във връзка с поемането на контрола на земите отвъд [[Дунав]] от [[Аспарухови прабългари|Аспаруховите прабългари]] и тяхната победа при [[Онгъл]]а над [[ромеи]]те през 680 г. „''Те (българите) преминали Истър (Дунав), (придошли) към така наречената Варна, близо до Одесос, и до разположената по-нататък вътрешна земя и когато видели, че мястото е укрепено и осигурено отвсякъде – и от реката, и от непроходимата местност – установили се тук.“'' пише [[Теофан Изповедник]] в „Летописи“, буквално същото пише и [[Никифор I Константинополски|патриарх Никифор]] в неговата „Кратка история“.

Създателите на историографските разкази за града от края на 19-и и първата половина на 20-и в., поддържат полулегандарното известие, застъпвано и днес, че хан Аспарух превзел [[Одесос]] (дн. гр. Варна), ''като се установил в'' ''„дворците на варненския акропол“''<ref>в-к Варненски кореняк, орган на Културно-просветното икономически дружество, [http://catalog.libvar.bg/view/show_pdf.pl?id=4487&year=1927&month=09&day=01&issue=5 стр. 1], бр. 5, 1 септември 1927 г.: ''„През VII век хан [[Аспарух]] превзема Одесос и се установява в дворците на неговия акропол. В града е бил подписан от посланиците на византийския император Константин Погонат и Аспарух (679 г.) актът, с който е провъзгласено основаването на българската държава на Балканския полуостров. Вярва се, че в същата зала е била подписана и конвенция между Аспарух и славянските племена, живеещи между Дунава и Балкана за защита от външни нападения.“''</ref> (т.е. внушителните одесоски [[Римски терми (Варна)|Римски терми]]). Там именно от него и от посланиците на византийския император [[Константин IV Погонат|Констнтин Погонат]] (668 – 685 г.) бил подписан '''[[Мирен договор|договора]] [[Мирен договор|за мир]]''' в '''[[681]]''' г. с който [[Византийска империя|Римската империя]] <ref>Терминът „Източна Римска империя“ или „Византия“ е несъстоятелен тъй като от 476 г. няма нито „Западен император“ нито Западна Империя, и тази в града на КОнстантин Велики е единствената, а и самите нейни Императори никога не се наричат „източни“, също така и населението се самоопредела единствено като ромеи т.е. римляни. Същото е прието за безспорно от всички техни съвременици и дори от турците унищожили я в 1453 г. я наричат само Рум или Урум.</ref> признава държавността на България и в същата зала също бил сключен официално съюзът със славяните. Днес официално се приема, че договорът на Империята с България е подписан в Цариград.

Всъщност дали мястото на самия обезлюден от десетилетия град Одесос, където израства днешна Варна, е влизало в България по времето на Аспарух, не може точно да се установи.<ref>[http://promacedonia.org/vz1a/vz1a_b1_2.html#3. История на българската държава през средните векове Том I. История на Първото българско царство. Част I. Епоха на хуно-българското надмощие (679 – 852). Васил Н. Златарски (I изд. София 1918; II изд., Наука и изкуство, София 1970, под ред. на Петър Хр. Петров) стр. 210.]</ref>, но околността му и областта ''„Варна“'' източниците безспорно сочат, че са български, като наред с Теофан и патриарх Никифор и [[Симеон Метафраст|Симеон Логотет]] в своята Летопис свидетелства: ''„По времето на този император (Константин ІV) българският народ, след като преминал (земите на север от устието на Дунав) и се отделил от съплеменниците си, установил лагер от шатрите си във Варните, в някакви гъсти гори и планини с пещери.“'' По това време българите изграждат землен вал при ''„Варна, близо до Одесос“'', останки от който са открити при Аспарухово – според Вълкан Вълканов целта на съоръжението е да предотвратява достъпа на византийския флот във Варненското езеро.{{hrf|Вълканов|2000|32 – 33}} Градът със сигурност е в пределите на българската държава по време на управлението на хан [[Кардам]] (777 – 802 г.) и продължава и в края на VIII век да е, тук в умира българският кан [[Паган]], който се опитва да запази града в територията на България чрез мирни преговори. След покръстването на българите през [[864]] г. по времето на цар [[Борис I]], градът става важен християнски център, начело на който стоял [[митрополит]]. Към 970 г. Варна е завладяна от Византия, Според Иван Иванов обаче градът е бил разрушен в средата на VII век и е възстановен през XI век. В 1201 г. цар [[Калоян]] я превзема и унищожава целия погърчен град, приобщавайки територията на някогашното византийско владение към България. От 2008 г. е издигнат паметник на цар Калоян в града.

През XIII – XIV век във Варна има не само български, но и [[Венеция|венециански]], [[ромеи|ромейски]], [[Генуа|генуезки]], [[Дубровник|дубровнишки]] и [[Флоренция|флорентински]] търговци. През 1369 г. цар [[Иван Александър]] дарява Варна на своя добруджанския [[деспот]] [[Добротица]] в благодарност за помощта, която той му оказва за освобождаването на [[Видин]] от унгарска окупация и възвръшането му в пределите на българската държава. Варна става столица на неговия син [[Иванко (деспот)|Иванко Тертер]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://varna.info.bg/middle_ages.htm |заглавие=varna.info.bg |достъп_дата=2017-01-18 |архив_дата=2016-03-04 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160304194710/http://varna.info.bg/middle_ages.htm }}</ref> От 1372 до 1389 г. Варна е включена в [[Карвунско деспотство|Карвунското деспотство]] на [[Балик]].

== Под османска власт ==
Деспот Иванко успява да устои на първата обсада на Варна от [[турци]]те, но накрая в 1389 г. града пада под [[Българските земи под османско владичество|османско владичество]]. На 10 ноември 1444 г. [[битка при Варна|край града]] обединените полско-унгарски кръстоносни войски на крал [[Владислав III]], наречен Варненчик, и [[Трансилвания|трансилванският]] [[войвода]] [[Януш Хунияди]] са победени от османците. Днес в морската столица има изграден [[Парк-музей „Владислав Варненчик“|мавзолей]] на християнския военачалник.

[[Файл:Die Gartenlaube (1854) b 427.jpg|мини|Варна в средата на XIX век]]

По времето на османското владичество Варна запазва своето стратегическо и търговско значение. През 18 – 19 век Варна на два пъти е освобождавана за кратко време от руските войски: през 1773 и 1828 г. През май 1854 г. в града се провежда съюзническа конференция на [[Османската империя]], [[Великобритания]] и [[Франция]], които заедно воюват срещу [[Русия]] по време на [[Кримската война]] (1854 – 1856).

Според свидетелства на посетили града в края на Кримската война американски мисионери, той има 17 хиляди жители и е ограден с крепостна стена, като по това време все още личат пораженията от продължилата три месеца руска обсада по време на [[Руско-турска война (1828 – 1829)|Руско-турската война]] от 1828 – 1829 година.<ref name="шашко">{{cite book | last = Шашко | first = Филип | coauthors = Бети Гринберг, Румен Генов (съст.) | year = 2001 | title = Американски пътеписи за България през XIX век | publisher = „Планета – 3“ | pages = 107 – 108, 117 | isbn = 9549926583}}</ref>

На [[12 март]] [[1860]] г. е отслужена църковна служба за пръв път на български език, десет години преди създаването на българската екзархия.

На [[24 май]] [[1862]] г. във Варна за първи път са почетени Св. св. [[Кирил и Методий]].

По времето на Кримската война през Варна е прекарана [[телеграф]]на линия,<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/show_pdf_issue.pl?MATERIAL=article&image_id=701063364.67179212850694574421 Варна по време на Кримската война от 1853 – 56 г. - ''Известия на Народния музей - Варна'' - 01/01/1910, No. 1, 47 стр.]</ref> а през 1866 г. е завършена първата в България жп линия (Русе – Варна), която спомага за съживяването на търговията. Създават се община, банка, болница, училище, църква и читалище, които спомагат за възраждането на българския дух. При създаването на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] през 1870 година Варна не е включена в нейната територия, тъй като повечето православни в града са с гръцко самосъзнание.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/show_pdf_issue.pl?MATERIAL=article&image_id=701063364.67179212850694574421 Варна по време на Кримската война от 1853 – 56 г. - ''Известия на Народния музей - Варна'' - 01/01/1910, No. 1, 38-44 стр.]</ref>{{hrf|Вълканов|2000|68}}

Варна е освободена окончателно на 27 юли 1878 г., когато руските войски влизат в града по силата на [[Санстефански мирен договор|Санстефанския предварителен мирен договор]] от 3 март 1878 г. и на [[Берлински договор|Берлинския договор]] от 13 юли 1878 г.

През [[1863]] г. е открита първата българска банка във Варна под името „Звезда“.<ref>[http://www.chernomore.bg/obshtestvo/2016-01-12/bankovoto-delo-vav-varna-sled-osvobozhdenieto Банковото дело във Варна след Освобождението]</ref>

До средата на XIX век българите са незначителна част от населението на Варна, главно търговци от по-големите градове във вътрешността, като [[Шумен]] и [[Велико Търново|Търново]].<ref name="шашко"/> Градът е населен освен с българи и с турци, татари, арменци, гагаузи, евреи, цигани и др. Носители на европейската култура са предимно образовани гръцки и еврейски семейства. Техни са магазините и ателиетата, из техните среди произлизат лекари, банкери, търговци и голяма част от интелигенцията. Голяма част от гагаузите и част от българите са [[гръкомани]]. Сред варненските турци също има елит, работещ в местния клон на Отоманската банка. Сред турците има и личности, които се занимават с търговия и индустриално производство.

През 1877 г. Баркли пише, че пашата на Варна обесва един осъден пред прозореца му и го оставя да виси там три дни.<ref name=":03222">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=144|oclc=894636829}}</ref>

== Първи години след Освобождението ==
[[Файл:BASA-711K-1-6-5-Varna.jpg|мини|Варна след Освобождението, 1904 г.]]
[[Файл:Euxinograd -panorama.JPG|мини|Резиденция [[Евксиноград]]]]
[[Файл:Drazki-VNmuseum.jpg|мини|Българският боен кораб „[[Дръзки]]“]]
След [[Освобождение]]то във Варна все още доминира [[Турци|турското]] и [[Гърци|гръцкото]] население. Освобождението заварва града с не повече от 3500 българи при общо население от 21 000 души.<ref>[http://www.varna-bg.com/museums/archaeology/reference_library/books/varna_d/d_part4.htm История на Варна] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160313073107/http://varna-bg.com/museums/archaeology/reference_library/books/varna_d/d_part4.htm |date=2016-03-13 }}, varna-bg.com</ref> С С разрушаваенто на крепостната стена и османските казарми във Варна се заселват много българи от [[Северна Добруджа]], [[Бесарабия]], [[Тракия]] и [[Македония (област)|Македония]], и се появява ''Ени махле'', т.е. ''Новата'' българска махала. В етническо отношение във Варна в края на XIX и началото на XX век могат да се различат осем махали. Сравнени по големина, те се подреждат: турската, гръцката, гагаузката, арменската, еврейската, българската, татарската и циганската. Най-значимият обществен център се оформя между гръцката, арменската, еврейската и турската махала, така нареченият ''Балък-пазар''. Другият важен обществен център след Освобождението е ''[[Мусала (площад във Варна)|Мусалата]]'' в турската махала. Между гръцката, арменската и гагаузката махала е развит с ''[[Екзарх Йосиф (площад във Варна)|Ченгене-пазар]]'' (Цигански пазар) трети център. Начело на махалата е избиран ''мухтар'' (старейшина, кмет). На [[29 януари]] [[1879]] г. във Варна са избрани осем мухтари, от които 3 са турци, 3 – гърци, 1 българин и 1 арменец.<ref>[http://www.varna-bg.com/museums/archaeology/reference_library/books/varna_d/d_part1.htm История на Варна] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170401101225/http://www.varna-bg.com/museums/archaeology/reference_library/books/varna_d/d_part1.htm |date=2017-04-01 }}, varna-bg.com</ref>

След Освобождението градът се развива като важен [[търговия|търговски]], [[пристанище]]н и [[промишленост|промишлен]] център. Изграждат се едни от големите [[памук]]о[[текстил]]ни, [[корабостроене|корабостроителни]] и [[кораборемонт]]ни [[предприятие|предприятия]] в страната.<ref>[http://varna.zazz.info/?cat=2909 Икономика и инфраструктура]</ref> Между 1883 и 1885 г. през Варна е минавал прочутият [[Ориент Експрес]].

[[Файл:Old house Varna.jpg|мини|Стара къща във Варна.]]
[[Файл:BASA-711K-1-14-1-Varna.jpg|мини|Булевард „Мария Луиза“ с новопостроения Военноморски клуб (вляво), 1904 г.]]

През мандата на [[Кръстьо Мирски (политик)|Кръстьо Мирски]] като кмет на Варна през годините 1888 – 1890 г. се осъществява съществена програма за регулиране и разширяване на улиците. Старите и новообразуваните улици се павират с ''„бандъръмски камък“''. Програмата се захранва от собствени средства на общината и от заеми. Градът е благоустроен значително и в културно-просветно отношение. Построяват се училищата „Св. Кирил“, „Св. Наум“, разширява се у-ще „Св. Методий“. През 1890 г. се изграждат първите модерни морски бани на релси, което издига значимостта на Варна като морско летовище. По това време се изготвя първият план за разширение на [[Морска градина (Варна)|Морската градина]], построява се [[Варненска часовникова кула|часовниковата кула]] и първата театрална зала „Съединение“.<ref>{{Citation |title=Кръстьо Мирски |url=http://www.varna.bg/bg/articles/264/Krastiu_Mirski.html |accessdate=2017-01-18 |archivedate=2016-09-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160905133419/http://varna.bg/bg/articles/264/Krastiu_Mirski.html }}</ref>

През 1892 г. във Варна е основано [[Българско търговско параходно дружество]], а през 1894 г. е поставено началото на съвременния български морски флот, като за нуждите на параходното дружество от Англия са закупени параходи 1100-тонният „България“ и 700-тонният „Борис“ за поддържане на първата морска линия Варна – Бургас – Цариград.<ref>{{Citation |title=Първите ни кораби „България“ и „Борис“ поемат за Цариград през 1894 г., в. Монитор, 10.4.2005 г. |url=http://www.monitor.bg/article?id=38337 |accessdate=2017-01-18 |archivedate=2015-07-17 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150717024656/http://www.monitor.bg/article?id=38337 }}</ref> През 1906 г. е открито и модерно пристанище с вълнолом във [[Варненски залив|Варненския залив]]. Градът се превръща в център за изучаване на морето и използване на неговите богатства. Построена е зоологическа станция с [[Аквариум (Варна)|аквариум]].

През януари 1896 г. правителството на [[Константин Стоилов]] предлага и Народното събрание гласува закон за създаването на [[Военноморски сили]]. Унтерофицерската школа в [[Русе]] се разделя и във Варна се формира [[Висше военноморско училище|Машинно училище за подготовка на машинисти за флота]]. Флотският духов оркестър се премества през същата година от Русе във Варна.

Архитектурният облик на града бързо се изменя от ориенталски в централноевропейски вид. Редица млади архитекти и инженери, завършили в чужбина, работят за благоустрояването на Варна, създавайки десетки нови частни и обществени сгради, повечето от които и до днес носят статут на паметници на архитектурата. Към днешна дата в града има много разрушени стари сгради. В повечето случаи липсва правилна поддръжка и реставрация. По-големите обекти са най-поддържани – [[Драматичен театър „Стоян Бъчваров“|Драматичният театър]], [[Варненски археологически музей|Археологическият музей]], Офицерският клуб и др.

На 12 май 1896 г. по подобие на бургаското македонско дружество „Пирин планина“, по инициатива на капитан [[Петко войвода]] и братята Петър и Никола Драгулеви във Варна се създава и тракийско дружество, наречено „Одринско преселенско дружество – Странджа“, с председател д-р Младен Желязков <ref>{{Citation |title=www.meridian27.com |url=http://www.meridian27.com/trakia/a3.htm |accessdate=2017-01-18 |archivedate=2010-03-29 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100329043315/http://www.meridian27.com/trakia/a3.htm }}</ref>. По време на първото преброяване в [[Княжество България]] жителите на града през 1887 г. са 25 256 души. За периода до 1892 г. те се увеличават с 23,95% на 34 922 жители. Причината за увеличението на популацията не е само естественият прираст – тя се дължи на механичния прираст, който в тези години е твърде висок поради заселването на бежанци от [[Одринска Тракия]] и [[Македония (област)|Македония]]. Процесът се засилва след катастрофалните войни, които България води за обединение на [[българи]]те. В резултат на това нови вълни от бежанци от Македония, [[Тракия]] и [[Добруджа]] достигат града и населението на Варна нараства спрямо 1910 г. с 45,52% и достига 50 819 жители.

През [[1906]] г. във Варна е основана „Градска омнибусна служба“ и са закупени първите автобуси. Първите транспортни линии са свързвали Морската градина с Пристанището и централната част. Същата година започва и реконструкция на пристанището.

През 1908 г. е съборена последната останала част от средновековната крепост на Варна. Сринати са и всички джамии. В края на 1900 г. е завършена красивата сграда на [[Военен клуб (Варна)|Военния клуб]], построена по проект на военния инженер [[Тодор Бояджиев]]. Така се поставя началото в строителството на красиви и модерни частни сгради в стила неокласицизма. С промяната на облика на централната градска част се изменя и съставът на населението, особено след [[Антигръцки вълнения в България|антигръцките вълнения в България]] от 1906 г., когато много гръцки семейства се изселват от Варна. Кварталите (махалите) приемат нови български имена, като останали от миналото са само Гръцката и Арменската махала.

Към 1900 г. броят на промишлените предприятия във Варна е 18, но до избухването на [[Балканската война]] те са вече над 70. През 1907 г. в града се открива първата българска фабрика за консервирани храни „Братя Генови“. Открити са и фабрики за производство на памучни и тъкани платове, шоколад, локум, вино и бира. <ref>Стара Варна на границата между две столетия, [[Петър Стоянов (историк)|Петър Стоянов]], ИК „Стено“ 1995 г.</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 г. 225 души от Варна са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|833}}</ref>

До Балканските войни Варна се развива като главен търговски център на България за внос на стоки от Средиземноморието и колониалните западни империи. Паралелно с вносът се засилва и износът през варненското пристанище. В периода до Балканските войни градът се развива бурно и изживява най-големият си възход.<ref>Стоянов П., Варна (1919 – 1939). стр. 29</ref>
През 1915 година, в местността Пейнерджика (на брега на Варненското езеро, да не се бърка с днешния квартал [[Чайка (квартал на Варна)|Чайка]]) започват да пристигат първите водосамолети. През следващите години се построяват няколко хангара и терен, за приземяване и излитане на малки самолети. По-късно летището е било наречено „Тихина“.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://varna.info.bg/airport.htm |заглавие=Самолети във Варна |достъп_дата=2017-01-18 |архив_дата=2017-01-07 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170107210131/http://varna.info.bg/airport.htm }}</ref>

== Бежанци, подем на икономиката и начало на туризма ==
{| class="wikitable floatright"
|+ Международен стокооборот през Черноморските пристанища
! !! colspan="2" | Варна !! colspan="2" | Бургас
|-
|Година||Внос||Износ||Внос||Износ
|-
|1920||47,80%||15,20%||14,20%||42,40%
|-
|1925||20,20%||13,50%||21,60%||36,10%
|-
|1930||14%||12,70%||18,60%||34,30%
|-
|1937||11,60%||15,80%||24,70%||27,40%
|}

[[Балкански войни|Балканските войни]] слагат край на подема в търговски оборот на стоки, а отнемането на [[Южна Добруджа]] от България и притокът на бежанци от [[Македония (област)|Македония]], [[Тракия]] и [[Добруджа]] (над 30 000) в града засилва безработицата и бедността, и допълнително усложнява нелекото следвоенно положение на гражданите.<ref>Стоянов П., Варна (1919 – 1939). стр. 29</ref> Много предприятия не издържат на следвоенната икономическа криза и фалират, което води до нова вълна от безработица. Градът започва бързо да губи търговското си значение.<ref>Стоянов П., Варна (1919 – 1939). стр. 37</ref>

Първите водосамолети пристигат във Варна през [[1915]] година. Мястото за кацане и излитане е южният бряг на Варненското езеро. Година по-късно е направена писта и са построени хангари за малки самолети. Четири години по-късно лети първият транспортен самолет между София и Варна.<ref>[http://ref.blog.libvar.bg/2016/04/12/aviatsiyata-vav-varna Авиацията във Варна]</ref>

В началото на 20-те години на 20 в., благодарение на вноса на суровини през пристанището, подем отбелязват текстилната, металообработващата и машиностроителната промишленост. Така е осигурена работа на хиляди хора и градът се превръща във водещ индустриален център в североизточна България през следващите 10 – 15 години.<ref>Стоянов П., Варна (1919 – 1939). стр. 31</ref> През 1920 г. се създава Производителна механична корабна кооперация, а през 1925 г. се открива първата държавна корабостроителница.<ref>Стоянов П., Варна (1919 – 1939). стр. 33</ref> [[Голямата депресия]] не подминава и Варна – в края на 20-те години на 20 в. икономическата криза нанася тежък удар на промишлеността и води до многобройни фалити и съкращения на работници, последвани от стачки и социално напрежение. През 1931 г. безработните са над 3000 души<ref name="Стоянов 36">Стоянов П., Варна (1919 – 1939). стр. 36</ref> Икономическо оживление настъпва в края на 1933 г. и началото на 1934 г. Старите предприятия се разширяват, създават се нови. Тенденцията на възход на промишленото производство се запазва до [[Втора световна война|Втората световна война]].<ref name="Стоянов 36"/>

[[Файл:Admiralty Varna.jpg|мини|Сградата на Адмиралтейството]]

На [[7 декември]] [[1919]] [[БКП]] печели общинските избори във [[Варна]], кмет става [[Димитър Кондов]]. Управлението на БКП прави опит да въведе подоходно данъчно облагане. Създадени са общински предприятия – земеделско стопанство, зеленчукова градина, тухларна, железарска и дърводелска работилница, които продават на ниски цени и по този начин противодействат на следвоенната спекула и скъпотия. Открити са трапезария за бедни и безплатна пералня, начални училища, амбулатории, родилен дом.

На 10 юни 1921 г. Варна официално е обявена за морски курорт от тричленна комисия, изпълняваща ролята на общинска управа. На държавно ниво този акт се потвърждава с царски указ, издаден през 1925 г.<ref>Стоянов П., Варна (1919 – 1939). стр. 76</ref>. На 7 май през същата година започва строителството на модерни морски бани.<ref name="Стоянов 77">Стоянов П., Варна (1919 – 1939). стр. 77</ref> С изграждането на морските централните бани, официалното открити на 1 август 1926 г., и на северните бани, открити през 1928 г. и разполагащи с водна пързалка и остро критикуван от обществеността смесен плаж, градът се превръща в модерен морски курорт.<ref name="Стоянов 77"/> В годината на откриването морските бани привличат на 12 000 посетители, които през следващата година достигат 38 000, а през 1928 г. – 40 000. Тенденцията се запазва и през следващото десетилетие, като броят на курортистите е 30 – 50 000. Делът на чуждестранните туристи нараства. Според изчисления на общината, туристите внасят между 180 и 200 милиона лева в местната икономика – средства с огромно значение за развитието на стопанския живот в града.<ref>Стоянов П., Варна (1919 – 1939). стр. 79</ref>

Нарастващия поток от хора в града води до необходимостта от инфраструктурно развитие. Процесът на строеж на пътищата в града започва през 1927 г., след дълъг период на застой след Балканските войни. В средата на тридесетте години следва нова вълна на подобряване на инфраструктурата. Така към 1938 г. Варна разполага с 41 km кетонирани и павирани улици (23% от цялата градска мрежа) – показател, по който е първенец в България.<ref name="Стоянов 87">Стоянов П., Варна (1919 – 1939). стр. 87</ref> През 1927 г. е положена основата на канализацията в града, а наравно с това се разширява и доизгражда водоснабдителната мрежа, необходима за посрещане на непрестанно нарастващото потребление от жителите и гостите, които във върховите летни месеци надхвърлят 100 000 души общо.<ref name="Стоянов 87"/>

== Развитие по време на социализма ==
На 8 септември 1944 г. [[Червена армия|Съветски войски]] (Трети Украински фронт и Черноморския флот) навлизат в България през северната и морската граница, без да им бъде оказвана съпротива от българската войска, а във Варна морската пехота извършва десант. При нахлуването на съветските войски във Варна командирът на [[Трета българска армия]] ген. [[Никола Христов (генерал-лейтенант)|Никола Христов]] е убит.<ref>[http://decommunization.org/Communism/Bulgaria/1944-47.htm?storyid=131371&srcpos=8 Хронология 1944 – 1947]</ref> С окупацията още на 8 септември във Варна се установява управление на [[ОФ]]<ref>Информационен бюлетин град Сталин г. I, 2, 1.IX 1955 стр. 22</ref>, като всички дейности на градското управление се съгласуват със съветското командване.

През 1946 година се утвърждана планът за ново летище в града. Година по-късно е открита официално въздушната линия [[София]]-[[Варна]].

В първите дни на окупацията градът изпитва остър недостиг на храна, дрехи, горива, като за справянето с проблема руското командване предава на местната управа пленените, пълни с продоволствия близки германски складове. <ref name="кметове на Варна">Кметове на Варна, Томова, Красимира с. 118</ref> Наред с това за нуждите на населението и съветската армия започват доставки на животни във варненската кланица от Румъния.<ref>Кметове на Варна, Томова, Красимира стр. 119</ref> В следващите години има остър недостиг на жилищни сгради, а единствената строителна организация в града, „Строемаг“, се справя незадоволително.<ref>(Териториален държавен архив, Варна, ф. 65 оп.4 а.е. 9, л.3)</ref> В тези години управлението на [[БКП]] национализира фабрики и частни предприятия, както и баните.

Новата градската управа подпомага културата и изкуството. Още през 1946 г. се създава държавен симфоничен оркестър<ref>ИБ гр. Сталин г.II,3 юни 1956, стр. 29</ref>, през 1947 се откриват варненската опера и балетът към нея. През 1953 е открит кукленият театър, а през 1955 – музеят на революционното движение (днес Музей за история на Варна), през 1955 г. – институтът за усъвършенстване на учители.<ref>Кметове на Варна, Томова, Красимира стр. 128</ref>

През ноември 1944 е открита нова електроцентрала.<ref>Музей за най-нова история, Варна Инд N 18818/А, Информация на Гина Димова, съпруга, С., 15.X.1996, стр. 1</ref> През 1950 г. са открити градската болница и заводът „Елпром“.<ref>Кметове на Варна, Томова, Красимира стр. 124</ref> В периода 1953 – 55 е построен хлебозаводът, а на 1 септември 1955 г. е открит сухият док за ремонт и поддръжка на кораби.

От 20 декември 1949<ref>Указ № 967 от 19 декември 1949 г. Обн. ДВ. бр. 296 от 21 декември 1949 г.</ref> до 20 октомври 1956 г. градът носи името Сталин, на името на [[Йосиф Сталин]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://varna.info.bg/name_of_varna.htm |заглавие=varna.info.bg |достъп_дата=2017-01-18 |архив_дата=2008-09-28 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080928182700/http://varna.info.bg/name_of_varna.htm }}</ref> Поради голямата миграция към града Министерският съвет ограничава приемането на нови граждани в град Сталин.<ref>Музей за най-нова история, Варна Инд N 18829</ref> Краят на 50-те години на века е белязан с дейности по разширяването и благоустройството на Морската градина. През 1956 г. е изграден детският кът (две години след него е открито декоративно езеро), а година по-късно – и Летният театър. Алеята на възрожденците е освежена, засети са нови дървета, а през 1959 г. е открит Пантеон на загиналите в борбата против фашизма. С постановление на Министерския съвет от 1 декември 1955 г. започва изграждането на курорта „Св. св. Константин и Елена“ („Дружба“), а от август 1956 г. – и на Златни пясъци.<ref>Варна – архитектура, архитекти, стр. 72</ref> Строежът на нови хотели в Св. св. Констанин и Елена започва през 1956 г., а курортът е завършен в края на 60-те години на века.

Първата копка в комплекса Златни пясъци е направена през 11 август 1956 г., строежът на хотели се извършва бурно, което води и до известно еднообразие в плановите схеми. <ref>Варна – архитектура, архитекти, стр. 74</ref>

Шестдесетте години на века преминават в бум на строителството и развитието на промишлеността. Първата панелна сграда в града е изградена през 1959 г., а панелни сгради започват да се строят масово от 1962 г. <ref>Варна – архитектура, архитекти, стр. 76</ref> През 1963 г. е открит заводът за манометри „Черно море“, който всъщност произвежда военно оборудване. <ref>Години на непрекъснат възход Варна 1963, 11</ref>. През 1975 г. към града са присъединени селата [[Виница (квартал на Варна)|Виница]], [[Владислав Варненчик (квартал)|Владиславово]] и [[Галата (квартал)|Галата]].<ref>{{cite web | publisher = НСИ | year = 2010 | url = http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=56248&ezik=bul&e=65850 | title = Справка за гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна към 22.04.1975 г. | work = Национален регистър на населените места | accessdate = 5 ноември 2010 | ref = harv}}</ref>. Официално е открит пристанищния комплекс „Варна-Запад“.<ref>[http://www.port-varna.bg/index.php?l=2&m=1&p=3 Пристанище Варна]</ref> Започва строителството на панелни блокове в кварталите „Васил Левски" и „Чайка". Построяват се нови жилищни комплекси в края на 70-те години (жк „Трошево", жк „Младост", жк „Възраждане").

== Варна след 1990 г. ==
Политическите промени в страната се отразяват и на морската столица на България. Варна се очертава като транспортен, културен, образователен и туристически център. След началото на прехода голяма част от варненските предприятия намаляват производствения си капацитет или изпадат в несъстоятелност. През [[1991]] г. се открива [[Варненски свободен университет]]. Курортните комплекси Св. св. Константин и Елена и Златни пясъци се разрастват значително.

== Източници ==
<references />

== Вижте също ==
* [[Варна]]
* [[История на България]]

== Външни препратки ==
* [http://visit.varna.bg/bg/history.html Открий Варна – История]
* [http://catalog.libvar.bg/view/show_ArticleRub.pl?id=1575&SRV=true&LANG=bg&SC=aSubjectid Варна - история - Османско владичество]
{{Портал|История на България}}

[[Категория:История на Варна| ]]