Преглед на кода на Несебър

{{от пренасочване|Месемврия|атничния град на Бяло море|Месемврия (Бяло море)}}
----
{{Селище в България
| име               = Несебър
| картинка          = Nessebar lead collage.jpg
| картинка-описание = От горе, вляво: северното пристанище, църква „Св. Христос Пантократор“, мелницата на провлака, църква „Св. Йоан Алитургетос“, къщата на капитан Павел, Старата Митрополия, южният залив
| сев-ширина        = 42.65
| изт-дължина       = 27.733
| площ              = 31,852
| екатте            = 51500
| надм-височина     = 30
| пощ-код           = 8230
| тел-код           = 0554
| карта3            = България Несебър
| текст3            = Несебър
| адрес-община      = Несебър, ул. „Еделвайс“ 10, п.к. 8230
| bgmaps=x = 968626E616AF&y=908326E710|sat=42.65,27.733|
|население-нси={{Повишение}} 13 600 (2019)
}}

'''Несѐбър''' е курортен [[град]] в югоизточна [[България]], разположен на брега на [[Черно море]]. Той се намира в [[Несебър (община)|община Несебър]], [[Бургас (област)|област Бургас]], а в съседство на север почти се слива с най-голямото българско черноморско летовище [[Слънчев бряг]]. Градът е административен център на община Несебър и е един от най-древните градове в [[Европа]], възникнал преди повече от 3200 години. По данни на [[ГРАО]] към 15 юни 2022 г. населението на Несебър със Слънчев бряг е 14 898 души, което го нарежда на трето място по големина сред градовете на [[българското Черноморие]], след [[Варна]] и [[Бургас]].<ref name="ГРАО">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2022_2.txt|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес|архив_дата=|достъп_дата=2.9.2022}}</ref>

== География ==
Градът се намира на 36 km североизточно от областния център Бургас. Разположен е на полуостров в южната част на община Несебър. Общината заема най-северната част от Черноморското крайбрежие на Бургаска област. Обхваща 14 селища, от които 3 града – Несебър, [[Свети Влас]] и [[Обзор]]. Несебър е най-големият от тях и е общински център. В непосредствена близост северно от него е туристическият комплекс Слънчев бряг. Старият град е разположен на малък полуостров с дължина 850 m и ширина 350 m, свързан със сушата чрез тесен провлак. На запад от него са кварталите на Новия град: Христо Кудев, Младост, Перла, Черно море (1, 2 и 3) и Аурелия.

Крайбрежното разположение на града определя климата като средиземноморски с континентално и морско влияние. Средните температури през лятото са 28 – 30 [[Градус Целзий|°C]] на въздуха и 20 – 26 °C на водата. Постоянният бриз носи прохлада през горещите летни дни. Близостта на морето предопределя висока относителна влажност на въздуха.

Почвите са канелено-горски. В землището на Несебър има 5 пясъчни [[Дюна|дюни]], които са обявени за природна забележителност през 1976 г., а през 2001 г. влизат и в регистъра и кадастъра на природните феномени. Сред редките растения от пясъчната флора, които са в „Червената книга“ на България, са: [[пясъчна лилия]], [[равенски ериантус]], [[морски ветрогон]] и [[морски ранилист]]. Освен тях има още редица красиви и интересни видове: пясъчен мак, жълт пясъчен лен, пясъчна дзука, марздения и други.

Подходящите природо–климатични условия и високата средногодишна температура са фактор, който формира отрасловата структура на общинската икономика – стопански туризъм, отдих и спорт. Плажните наличности на община Несебър са едни от най-големите на българското Черноморско крайбрежие и възлизат на 1517 дка с общ капацитет 139 450 плажни места.

{{Климатична таблица
|Заглавие=Климатични данни за Несебър
|Източник={{cite book |title= Природна география на България |last=Пенин |first=Румен |year=2007 |publisher=Булвест 2000 |location=София |isbn=978-954-18-0546-6 |pages=227 }}
| Ян_ср= 3.0 | Ян_ср_валежи=39
| Фев_ср= 4.5 | Фев_ср_валежи=34
| Мар_ср= 6.0 | Мар_ср_валежи=30
| Апр_ср= 11.0 | Апр_ср_валежи=38
| Май_ср= 16.5 | Май_ср_валежи=45
| Юни_ср= 21.5 | Юни_ср_валежи=45
| Юли_ср= 24.5 | Юли_ср_валежи=33
| Авг_ср= 25.0 | Авг_ср_валежи=26
| Сеп_ср= 20.5 | Сеп_ср_валежи=24
| Окт_ср= 16.0 | Окт_ср_валежи=39
| Ное_ср= 11.0 | Ное_ср_валежи=51
| Дек_ср= 5.5 | Дек_ср_валежи=45
| Годишно_ср= 13.8 | Годишно_ср_валежи=449
| Ян_ср_мин= | Ян_ср_макс=
| Фев_ср_мин= | Фев_ср_макс=
| Мар_ср_мин= | Мар_ср_макс=
| Апр_ср_мин= | Апр_ср_макс=
| Май_ср_мин= | Май_ср_макс=
| Юни_ср_мин= | Юни_ср_макс=
| Юли_ср_мин= | Юли_ср_макс=
| Авг_ср_мин= | Авг_ср_макс=
| Сеп_ср_мин= | Сеп_ср_макс=
| Окт_ср_мин= | Окт_ср_макс=
| Ное_ср_мин= | Ное_ср_макс=
| Дек_ср_мин= | Дек_ср_макс=
| Годишно_ср_мин= | Годишно_ср_макс=
| Ян_а_макс= | Ян_а_мин=
| Фев_а_макс= | Фев_а_мин=
| Мар_а_макс= | Мар_а_мин=
| Апр_а_макс= | Апр_а_мин=
| Май_а_макс= | Май_а_мин=
| Юни_а_макс= | Юни_а_мин=
| Юли_а_макс= | Юли_а_мин=
| Авг_а_макс= | Авг_а_мин=
| Сеп_а_макс= | Сеп_а_мин=
| Окт_а_макс= | Окт_а_мин=
| Ное_а_макс= | Ное_а_мин=
| Дек_а_макс= | Дек_а_мин=
| Годишно_а_макс= | Годишно_а_мин=
| Друго=Брой на дните с валежи
| Ян_друго=
| Фев_друго=
| Мар_друго=
| Апр_друго=
| Май_друго=
| Юни_друго=
| Юли_друго=
| Авг_друго=
| Сеп_друго=
| Окт_друго=
| Ное_друго=
| Дек_друго=
| Годишно_друго=
|}}

== История ==
=== Античност ===
==== Елинизъм ====
Името на града е съставено от две части: ''брия'' (от тракийски език – „град“) и ''мена'' или ''мелса''. Според [[Страбон]], ''мена'' е вероятно името на основателя, според [[Стефан Византийски]], също става дума за основателя, но съответно с името ''мелса''.

Полуостровът на Несебър – древният град [[Месамбрия Понтика]], наречен през късното средновековие Месамбрия и по-късно Несебър, е населен преди хилядолетия, в края на бронзовата ера. Старите [[траки]] го наричат „Мелсамбрия“, което означава „град на Мелса“, легендарният основател на селището. Месамбрия има две удобни пристанища – южно и северно, където и до днес се намират множество останки от древни плавателни съдове.<ref>[http://www.visitnessebar.org/bg/history.php История на Несебър и региона] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120424033608/http://www.visitnessebar.org/bg/history.php |date=2012-04-24 }}, visitnessebar.org, посетен на 25 април 2012</ref>

Според данни от древността легендарният автор на басни [[Езоп]] е роден в Месамбрия около 620 г. пр.н.е. и е от [[траки]]йски произход.

В края на VI век пр.н.е. пристигат първите елински заселници – по произход [[дорийци]]. Градът постепенно се разраства, построени са [[Древногръцка митология|храмове]], училище и театър, и постепенно се обгражда с масивна крепостна стена, оформят се жилищните квартали, строят се храмове и [[гимназион]]. В града се развиват редица занаяти – основно обработка на метал.

Месамбрия започва да сече собствени монети около 440 г. пр.н.е., приблизително оттогава са сечени и първите златни монети. Градът има добри търговски отношения с полисите на Черно и Егейско море и Средиземноморието. Находки, свидетелстващи за богатия икономически, културен и духовен живот от този период, са изложени в археологическия музей в града.

==== Римски период ====
През 72 г. пр.н.е. градът е завзет без никаква съпротива от римляните. След кратка окупация, през I век градът става част от Римската империя. Месемврия, както е наречен тогава, със своите непокътнати крепостни стени и големи обществени сгради, продължава да сече собствени бронзови монети и остава важен търговски и културен център на Черноморското крайбрежие на римска Тракия. През 134 г.сл.н.е. за Месембрия съобщава [[Ариан]] в своето съчинение ''„Обиколката на Черно море“''.<ref>[http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/anticni/ArianObhodEvksPont.htm „Обиколката на Черно море“ от Фравий Ариан, ald-bg]</ref>

След преместване на столицата на Римската империя в [[Константинопол]] и приемането на християнството за официална религия се създават благоприятни условия за възраждането на Черноморските градове. В Месемврия се строят нови християнски храмове – базилики, изграждат се крепостни стени, нова водоснабдителна система и градски терми. Всичко това се извършва от водещи архитекти и строители на империята, по подобие на столичните прототипи. Централната църква на Месемврия носи името на св. София, така както е и в Константинопол.

=== Българско и византийско средновековие ===
След като [[Източна Римска империя|Източната Римска империя]] отстъпва областта [[Загоре]] на [[България]] в началото на VIII век, Месемврия остава в границите на империята, но постепенно запада, изместена от новосъздаденото пристанище Порос при днешното село [[Дебелт]].<ref name="вълканов">{{cite book | last = Вълканов | first = Вълкан | year = 2000 | title = Морска история на България | publisher = „Албатрос“ | location = София | pages = 34 | isbn = 954-751-008-8}}</ref>

Градът за пръв път става част от българската държава през [[812]] г., когато [[Крум|хан Крум]] го щурмува и завладява, и славяни и българи се заселват тук. Несебър, както славяните нарекли града, остава в български ръце за дълъг период по време на царуването на цар [[Симеон I|Симеон Велики]].

През XII и XIII в. градът развива активни търговски връзки със земите от [[Средиземноморие]]то и [[Адриатическо море|Адриатика]], както и с княжествата на север от р. Дунав. Строят се и се стенописват църквите „[[Свети Стефан (Несебър)|Св. Стефан]]“ (XI век) и „[[Свети Йоан Кръстител (Несебър)|Св. Йоан Кръстител]]“ (XI в.) – станали прототип на строените по-късно несебърски църкви-шедьоври от XIII – XIV в.

В продължение на 62 години, от 1201 до 1263 г., Несебър, както и останалите черноморски градове на юг от [[Стара планина|Балкана]], е трайно включен в пределите на българската държава. Градът играе значителна роля в политическата история на [[Втора българска държава|България]] и [[Византийска империя|Византия]] по това време, когато на трона са българските царе [[Калоян]], [[Иван Асен II]], [[Константин Тих]]. По това време са построени църквите „Св. Параскева“ (XIII век), „Св. Теодор“ (XIV век), „Св. Архангели Михаил и Гавраил“ (XIV век), имащи преки аналогии в столичната търновска архитектура. Несебър поддържа активни търговски връзки с [[Константинопол]], [[Венецианска република|Венеция]], [[Генуезка република|Генуа]], [[Пизанска република|Пиза]], [[Анкона]], [[Дубровнишка република|Дубровник]] и др. градове.

След почти 40 години византийско владичество Несебър отново влиза в пределите на българската държава през 1304 г. по времето на цар [[Теодор Светослав]]. Градът претърпява голям разцвет по времето на цар [[Иван Александър]].

През 1366 г. Несебър е превзет и плячкосан от рицарите на граф [[Амадей VI Савойски|Амедео ди Савоя]] и по-късно е преотстъпен на византийския император.

Градът е нападнат и вероятно разрушен от турците за пръв път през 1396 г. Окончателното му падане в ръцете на [[Османска империя|Османската империя]] става през 1453 г., заедно със столицата Константинопол.

[[File:Kaart van Griekenland Graecia, Sophiani (titel op object), RP-P-2005-214-1.jpg|right|thumb|Месембрия на Карта на Гърция от [[Абрахам Ортелий]] (1542 – 1598), [[Държавен музей (Амстердам)|Rijksmuseum]]]]

=== Османски период и Възраждане ===
В Месемврийската кондика е отбелязано, че Месемврия била нападана от [[казаци]] три пъти: през 1611, 1613, и 1651 година, като най-мащабно било последното нападение през 1651 година, когато градът бил разграбен и опожарен. Това се потвърждава от [[Евлия Челеби]], посетил града през 1657 г.<ref>{{Citation |title=Красимир Т. Кръстев, МОНЕТНАТА ЦИРКУЛАЦИЯ В АНХИАЛСКАТА КААЗА ПО ВРЕМЕ НА КРИЗАТА В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ (КРАЯ НА XVI – СРЕДАТА НА XVII В.) (ВЪЗ ОСНОВА НА ДАННИ ОТ КОЛЕКТИВНИТЕ НАХОДКИ). НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ГРАДЪТ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ (По археологически данни), стр.546 |url=https://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/BG_grad.pdf |accessdate=2020-03-26 |archivedate=2020-09-23 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20200923150726/https://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/BG_grad.pdf }}</ref>

През годините на османско владичество икономическият и културният живот не секват. Построени са църкви, изписвани са икони. [[Паисий Хилендарски]] споменава града през 1762 година в своята „[[История славянобългарска]]“, като го нарича ''Замория''.<ref>История Славяноболгарская, Зографска чернова с превод на съвременен български език от [[Петър Динеков]] и Божидар Райков, „БГ Учебник“ 2017, стр 173</ref>

Пристанището на Несебър продължава да бъде главен външнотърговски център на Черно море. Някои от манастирите и метосите около Несебър просъществуват чак до XVIII – XIX век. Запазени са много къщи от периода на Възраждането – типични представители на черноморската архитектура, като и много вятърни мелници, обществени бани и чешми.

На 11 юли 1829 г. по време на Руско-турската война (1828 – 1829 г.) Несебър е превзет от руските войски за първи път. Те пленяват новопостроена турска корвета на дока при село Равда. Тя е наименована „Олга“, на името на руската престолонаследница.

При създаването на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] през 1870 г. Несебър не е включен в нейната територия, тъй като повечето православни в града са гърци.<ref name="вълканов"/>

От края на XIX век Несебър е малък град с основен поминък риболов и селско стопанство – предимно лозарство и ленопроизводство.

=== Градът след Освобождението ===
Месемврия е преименуван като Несебър със Заповед 2820, с която са преименувани общо 1043 населени места в България през 1934 година.<ref>[http://geoproblems.eu/wp-content/uploads/2016/01/2014_34/12_pmihaylov_2014_34.pdf Пело Михайлов, 80 ГОДИНИ ОТ НАЙ-МАСОВОТО СЕЛИЩНО ПРЕИМЕНУВАНЕ В БЪЛГАРИЯ]</ref> Несебър е обявен за архитектурен и археологически резерват през 1956 г., а през 1983 г. културните паметници в града са прибавени към списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

=== Посткомунизъм ===
През ноември 2010 г. част от населението на града протестира срещу решение на [[Министерство на регионалното развитие и благоустройството|Министерството на регионалното развитие и благоустройството]] за премахване на няколко незаконни постройки. Едновременно с това е подета и подписка за изключването на Стария Несебър от списъка със световно културно наследство на [[ЮНЕСКО]]. Впоследствие подписката не е внесена в нито една официална институция.

== Население ==
В следната таблица са посочени данните за населението на Несебър за дадената година и според съответната територия, която е заемал по това време, като данните могат да бъдат от преброявания (¹), приблизителна оценка (²) или статистически данни на съответните държавните институции (³).<ref>[http://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=3271&ezik=bul Справка за населението на град Несебър], НСИ, посетен на 22 май 2012 година</ref>
[[File:Big beach hotels New town Nessebar southside.jpg|300п|мини|Новият град Несебър на юг]]
{|
| valign="top" |
{| class="wikitable"
! style="background:#efefef;" | Година
! style="background:#efefef;" | Жители
|-
| align="center" | 1934 ¹
| align="center" | 2065
|-
| align="center" | 1946 ¹
| align="center" | 2286
|-
| align="center" | 1956 ¹
| align="center" | 2333
|-
| align="center" | 1965 ¹
| align="center" | 3976
|-
| align="center" | 1975 ¹
| align="center" | 6780
|-
| align="center" | 1985 ¹
| align="center" | 8224
|-
| align="center" | 1992 ¹
| align="center" | 8604
|-
| align="center" | 2000 ³
| align="center" | 6187
|}
|valign="top"|
{| class="wikitable"
! style="background:#efefef;" | Година
! style="background:#efefef;" | Жители
|-
| align="center" | 2001 ¹
| align="center" | 8677
|-
| align="center" | 2004 ³
| align="center" | 9360
|-
| align="center" | 2007 ³
| align="center" | 10 921
|-
| align="center" | 2009 ³
| align="center" | 11 626
|-
| align="center" | 2011 ¹
| align="center" | 10 143
|-
| align="center" | 2015 ³
| align="center" | 12 275
|-
| align="center" | 2022 ³
| align="center" | 14 898
|-
|}
|}
По данни на [[ГРАО]] към 15 юни 2022 г. в Несебър и курорта „Слънчев бряг“ живеят 14 898 души по настоящ адрес.<ref name="ГРАО"></ref>

Към 31.12.2021 г. според НСИ населението на Несебър заедно комплекс „Слънчев бряг“ е 14 539 души, от които 6865 мъже и 7674 жени, с което заема четвърто място по големина в Бургаска област.<ref name="НСИ">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nsi.bg/bg/content/2981/население-по-градове-и-пол|автор=|труд=
НАСЕЛЕНИЕ КЪМ 31.12. 2021 Г. ПО ГРАДОВЕ И ПОЛ|достъп_дата=2.9.2022 г.| заглавие = Население по градове и пол {{!}} Национален статистически институт | издател = www.nsi.bg}}</ref>

Населението на Община Несебър наброява 30 721 души към 31 декември 2021 г.<ref>[https://www.nsi.bg/bg/content/2975/население-по-области-общини-местоживеене-и-пол Население по области, общини, местоживеене и пол], НСИ. Посетен на 02.09.2022 г.</ref>

=== Етнически състав ===
;Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Ethnic composition, all places: 2011 census| достъп_дата = 9 юни 2019 | издател = pop-stat.mashke.org }}</ref>

{| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;"
|- bgcolor="#ececec" valign=top
| || Численост
|- bgcolor="#DCDCDC" valign=top
|align="center"| Общо || 10143
|-
|align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 8845
|-
|align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 386
|-
|align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 31
|-
|align="left"|Други || 82
|-
|align="left"|Не се самоопределят || 35
|-
|align="left"|Неотговорили || 764
|}

== Политика ==
=== Кметове от 1990 г. ===
{{раздел-мъниче}}
{{Основна|Списък на кметове на Несебър}}

Николай Димитров е избран на местните избори през 2007 г. като независим кандидат, подкрепен от инициативен комитет. Изборите спечелва във втори тур, където успява да получи 68,04% от подадените гласове и да победи Магдалена Мандулева.<ref name="KW2007">ЦИК: [http://www.mi2007.org/results2/02/0215.html Резултати от местните избори 2007 в община Несебър] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111227235554/http://www.mi2007.org/results2/02/0215.html |date=2011-12-27 }}, посетен на 2 март 2012</ref> На [[Местни избори в България (2011)|местните избори]] на 23 октомври 2011 година Николай Димитров печели на втори тур с 60,38 на сто от подадените гласове. Втори с 39,62 на сто остава кандидатът на [[ГЕРБ]] Атанас Терзиев.<ref name="KW2011">ЦИК: [http://results.cik.bg/tur1/mestni/0215.html Резултати от местните избори 2011 в община Несебър] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111026145108/http://results.cik.bg/tur1/mestni/0215.html |date=2011-10-26 }}, посетен на 2 март 2012</ref> Николай Димитров печели трети мандат на местните избори през есента на 2015 г. и четвърти мандат през есента на 2019 г.

=== Общински съвет ===
Според Закона за местното управление и местната администрация управлението на община Несебър е със структура, съставена от кмет и общински съвет от 21 съветници. Съставните населени места имат изборен кмет или кметски наместник. Общинският съвет приема основните наредби и правилници, които действат на територията на община Бургас. Общинските съветници и кмета имат право на инициатива за внасяне на предложения. Обсъждането е в постоянните комисии на общинския съвет и неговата сесия. Изпълнението на взетите решения от общинския съвет се осъществява от общинската администрация. На всеки четири години се избира нов общински съвет и кмет, като [[Местни избори в България (2023)|следващите избори]] са предвидени за 2023 г. Разпределението на местата в общинския съвет след [[Местни избори в България (2019)|последните избори]] от 27 октомври 2019 година е следното:<ref>[https://results.cik.bg/mi2019/tur1/rezultati/0215.html#/t/1 Резултати от местните избори 2019 г. в община Несебър – Обобщени данни от избор на общински съвет], ЦИК.</ref>

{| class="prettytable"
|+ Общински съвет (2019 – 2023)
! Партия/Коалиция!! Изборен резултат !! Получени гласове!! Места
|-
| [[Български социалдемократи]] || align="center"|26,24 % || align="center"|3181 || align="center"|6
|-
| ПП „Море“ || align="center"|17,40 % || align="center"|2109 || align="center"|4
|-
| Местна коалиция „Нова алтернатива“ || align="center"|15,69 % || align="center"|1902|| align="center"|3
|-
| [[ГЕРБ]] || align="center"|13,38 % || align="center" | 1622 || align="center"|3
|-
| Местна коалиция „Съюз на свободните демократи“<br> ([[ССД]], [[СДС]], [[ВМРО]] – Българско национално движение) || align="center"|10,42 % || align="center"|1263 || align="center"|2
|-
| [[БСП за България]] || align="center"|9,94 % || align="center"|1205 || align="center"|2
|-
| [[Движение 21]] || align="center" |5,74 % || align="center"|696 || align="center"|1
|}

=== Побратимени градове и сътрудничество ===
{{col-begin}}
{{col-2}}
Несебър е побратимен с градовете:<ref>{{Citation |title=Побратимени градове |url=http://www.nessebarinfo.com/static_info.php?id=1&r_id=&sub_id=15 |accessdate=2008-11-20 |archivedate=2009-01-09 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090109060258/http://www.nessebarinfo.com/static_info.php?id=1 }}</ref>
* {{флагче|Русия}} [[Санкт Петербург]], [[Русия]]
* {{флагче|Унгария}} [[Будапеща]], [[Унгария]]
* {{флагче|Северна Македония}} [[Охрид]], [[Северна Македония]]
* {{флагче|Черна гора}} [[Котор]], [[Черна гора]]
* {{флагче|Португалия}} [[Гимараеш]], [[Португалия]]
{{col-2}}
Градът има договор за сътрудничество с:
* {{флагче|Хърватия}} [[Дубровник]], [[Хърватия]]
* {{флагче|Гърция}} [[Родос (град)|Родос]], [[Гърция]]
* {{флагче|Турция}} [[Сафранболу]], [[Турция]]
* {{флагче с име|Сан Марино}}
* {{флагче|Франция}} [[Сермерсхайм]], [[Франция]]
* {{флагче|Малта}} [[Биркиркара]], [[Малта]]
{{col-end}}

== Икономика и инфраструктура ==
Значителната крайбрежна ивица и нейният разнообразен характер създават благоприятни условия за развитие на [[туризма]], който е водещ отрасъл в икономиката. Те превръщат община Несебър в най-голямата туристическа агломерация на българското Черноморие. На нейната територия функционират 730 хотела и 2923 частни квартири с над 155 218 легла и 3537 заведения за обществено хранене. Комплексът Слънчев бряг се разраства бурно, вече се е сраснал с новата част на града и е най-големият курорт на българското Черноморие.

В областта на земеделието се отглеждат предимно овощни видове. Животновъдството се развива предимно в дребни семейни стопанства, но в последните години се наблюдава развитие в овцевъдството, птицевъдството и пчеларството. От добивните отрасли е развит единствено дърводобивът.

=== Транспорт ===
Несебър се намира в централната част на Черноморското крайбрежие. Има редовни автобусни връзки с областните центрове [[Бургас]] (30 km) и [[Варна]] (90 km). Градът се обслужва от международно [[летище Бургас]] (30 km), Пристанище Бургас (45 km) и жп гара Бургас (35 km). Новоизградената пътна магистрала до областния град прави пътуването с автомобил удоволствие. Пътищата са добре поддържани. През летния сезон в пиковите часове на деня са възможни задръствания. В Несебър се ползва екологично чист вътрешен [[транспорт]] – атракционни мини[[влак]]чета, велорикши и [[велосипед]]и. Пристанище Несебър има регионално значение и се използва изключително за пътнически превози и развлекателни туристически пътувания.

Редовни градски автобуси обслужват града и го свързват със Слънчев бряг, Равда и Свети Влас.<ref>[http://nesebarinfo.com/index.php сайт на община Несебър]</ref>

== Култура и забележителности ==
{{Световно културно и природно наследство
|Име               = Древният град Несебър
|име_ЮНЕСКО        = Ancient City of Nessebur
|Картинка          = [[Файл:Nesebar-oldtown-imagesfrombulgaria.jpg|център|300px]]
|Картинка_описание = 
|Място             = {{BUL}}
|Тип               = Културно
|Критерий          = iii, iv
|ID                = 217
|Справка           = 
|Регион            = България
|Координати        = {{coord|42|39|30|N|27|44|01|E|}}
|Година            = 1983
|Разширение        = 
|Застрашен         = 
}}
Културното наследство на Несебър е запазено в пет музейни експозиции. В старата част на града е имало около 42 църкви, от които по-малко от половината са открити от археолозите и консервирани, а действаща е само една. Другите по-запазени са превърнати в картинни галерии. Провлакът, свързващ старата част с новата, е дълъг около 400 метра. По средата на провлака се намира старата мелница на града, която не функционира като такава, а е само туристическа атракция. В началото на квартала, в новата част на Несебър, се намира истинската мелница на града, която сега е вградена в хотел.

=== Музеи ===
В Несебър се намира забележителност № 7 от [[Стоте национални туристически обекта]] на [[Български туристически съюз|Българския туристически съюз]] – архитектурно-исторически резерват Старият Несебър с [[Археологически музей (Несебър)|Археологически музей]]. Музей „Старинен Несебър“ включва:
* Археологически музей Несебър;
* Църквата [[Свети Стефан (Несебър)]];
* Църквата [[Свети Спас (Несебър)]];
* Етнографски музей Несебър – къща Москояни. Уреден е в стара възрожденска къща, строена през 1840 г. на южния бряг на полуострова. Къщата, която е типичен представител на несебърската жилищна архитектура от късния период на българското Възраждане, е била собственост на заможния търговец Панайот Москояни. Сградата е двуетажна. Приземният етаж е каменен, висок, с двукрила врата. Горният жилищен етаж е еркерен и обшит с дъски. Той е с високи и много на брой прозорци с изглед към морето. Петте стаи на етажа са разположени около салон с дърворезбован таван, в средата украсен със звездовидна розета. Северните стаи, използвани и през зимата, са с камини.
* Измежду уникалните артефакти на музей Старинен Несебър са изложени надпис-декрет на тракийския вожд Садала, съществуващ от III в. пр. Хр.

=== Църкви ===
[[Файл:100nto.jpg|мини|140px|'''6. Несебър'''{{Br}}'''Архитектурно-исторически резерват'''<br>[[Археологически музей, Несебър|Археологически музей]]]]
* „[[Света София (Несебър)|Света София]]“ (''Старата митрополия''), развалини на църква от IV век
* „[[Света Богородица Елеуса (Несебър)|Света Богородица Елеуса]]“, църква от VI век
* „[[Свети Стефан (Несебър)|Свети Стефан]]“ (''Новата митрополия''), църква от X век
* „[[Свети Йоан Кръстител (Несебър)|Свети Йоан Кръстител]]“, църква от XI век
* „[[Свети Димитър (Несебър)|Свети Димитър]]“, църква от XI век
* „[[Свети архангели Михаил и Гавраил]]“, църква от XIII век
* „[[Света Параскева (Несебър)|Света Параскева]]“, църква от XIII век
* „[[Христос Пантократор]]“, църква от XIII век
* „[[Свети Теодор (Несебър)|Свети Теодор]]“, църква от XIII век
* „[[Свети Йоан Алитургет]]“, църква от XIV век
* „[[Свето Възнесение Господне (Несебър)|Свето Възнесение Господне]]“(„Свети Спас“), църква от XVII век
* „[[Свети Климент (Несебър)|Свети Климент]]“, църква от XVII век
* „[[Света Богородица (Несебър)|Света Богородица]]“ („Успение Богородично“) – действаща църква от 1873 г.<ref>[http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2014/09/1.html Църкви в Стария град (Месемврия) – гр. Несебър]</ref>

<gallery class="center" widths="180px" heights="150px">
Pantokrator kerk Nesebar.jpg|Църквата „[[Христос Пантократор]]“, XIII век
Църквата Христос Пантократор.JPG|Църквата „Христос Пантократор“
Bulgaria-Nesebar-08.JPG|Църквата „[[Свети Йоан Кръстител (Несебър)|Свети Йоан Кръстител]]“, XI век
Nesebar - Church of St John Aliturgetos.jpg|Църквата „[[Свети Йоан Алитургет]]“
Bulgaria-Nesebar-05.JPG|
Bulgaria-Nesebar-06.JPG|
Bulgaria-Nesebar-07.JPG|
</gallery>

=== Други ===
{{раздел-мъниче}}
* Останки от крепостта Месемврия
* Вятърната мелница
* Статуята на Рибаря
<gallery class="center" widths="180px" heights="150px">
Bulgaria-Nesebar-09.JPG|
Bulgaria-Nesebar-03.JPG|
Nessebar, Bulgaria (9330465864).jpg
Nessebar - panoramio (27).jpg
Nessebar, Bulgaria - panoramio (72).jpg
Nessebar, Bulgaria - panoramio (78).jpg
</gallery>
[[Файл:Nessebar city.jpg|280п|мини|Старият град]]

=== Музикални формации ===
В града са създадени и функционират следните музикални формации:
* [[Група за стари градски песни „Блян“]]
* [[Фолклорна формация „Българка“]]
* [[Фолклорна формация „Македонка“]]
* [[Рок група „Мена“]]
* [[Хор за гръцки песни „Месамбрия“]]
* [[Вокално-инструментална група „Стари муцуни“]]
* [[Детска вокална група „Сюрприз“]]
* Фолклорна група „Незабравка“
* Обединена общинска школа по народни танци

=== Редовни събития ===
{{раздел-мъниче}}
Ежегодни фестивали „Златна Месемврия“, Международен арт фестивал „Съзвездия в Несебър“, Международен детски фестивал „Слънце – радост – красота“, Международен фестивал на меда, провеждащ се в периода края на август – началото на септември, Национален поп-рок фестивал Поп рок фест.

15 август, Успение Богородично – ден на град Несебър.

=== Обществени учреждения ===
* В Несебър има народно читалище „Яна Лъскова-1905“, основано преди повече от век. Към него функционира общински театър.
* През ноември 2015 г. е създадено народно читалище „Месемврия-2015“.
* Районно управление на полицията
* Районен съд

== Спорт ==
;Футбол:

Основен местен футболен отбор е [[ОФК Несебър]], който се състезава в Трета аматьорска футболна лига. Градският стадион на отбора е с 6000 зрители капацитет, терен с размери 100/50 m и малко изкуствено игрище зад стадиона.
[[Файл:Nesebar Stadium (3).jpg|мини|250px|Градският стадион]]

;Бойни изкуства:

Несебърски клуб по Шинкиокушинкай карате, известен с многобройни победи в национални и международни карате състязания. Функционира в специално оборудвана зала, разположена край СОУ „Любен Каравелов“.

== Известни личности ==
;Родени в Несебър
* {{флагче|България}} [[Николай Димитров (политик)|Николай Димитров]] (р. 1965), политик
* {{флагче|България}} [[Георги Джубрилов]] (1938 – 2004), актьор
* {{флагче|България}} [[Неделчо Богданов]] (р. 1982), аниматор
* {{флагче|Гърция}} [[Григорий Дракопулос]] (? – 1890), духовник
* {{флагче|Гърция}} [[Георгиос Мегас]] (1893 – 1976), фолклорист
* {{флагче|България}} [[Николай Русев (футболист)|Николай Русев]] (р. 1956), футболист
* {{флагче|България}} [[Жулиета Шишманова]] (1936 – 1978), състезателка по художествена гимнастика

== Други ==
На Несебър е наречена улица в квартал „[[Факултета]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123949079|title=Несебър}}).

== Вижте също ==
* [[Месемврийска епархия]]

== Външни препратки ==
{{commonscat|Nesebar|Несебър}}
* [http://www.visitnessebar.org/ Официален туристически сайт на община Несебър]
* [http://www.nessebar-os.org/ Официален сайт на общински съвет Несебър] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120524064346/http://nessebar-os.org/ |date=2012-05-24 }}
* [http://www.nesebarinfo.com/ Официален сайт на община Несебър]
* [http://www.ancient-nessebar.com/ Музей „Старинен Несебър“]
* [http://www.bgpanorama.com/index.php?option=com_content&task=view&id=27&Itemid=45 3D панорами от Несебър] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160324025635/http://www.bgpanorama.com/index.php?option=com_content&task=view&id=27&Itemid=45 |date=2016-03-24 }}
* [http://users.mrl.uiuc.edu/petrov/blacksea/nese/nese.html Още снимки от Несебър]
* [http://historicalcities.narod.ru/Galeri/Nesebar_geleri.htm Снимки от Несебър на сайта „Българската древност“]
* [http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/nesebyr.htm „Несебър – град сред морето“], [[Венцеслав Константинов]], сп. „България днес“, София, кн. 4, 1982
* [http://www.metmuseum.org/toah/hd/nish/hd_nish.htm „Музейно изложение на находки от разкопките в Нишапур, Иран“]
* [https://www.youtube.com/watch?v=eH0zlFkt31c Видео от земя и въздух на стария град на Несебър]

== Бележки ==
<references />

{{Община Несебър}}
{{Градове в Област Бургас}}
{{Градове в България}}
{{Българско Черноморие}}
{{Национални историко-археологически резервати в България}}
{{ОСН България}}
{{Църкви в Несебър}}
{{Портал|География|България}}

[[Категория:Несебър| ]]