Преглед на кода на Sea Cat (ЗРК)

{{Балистична ракета
|име               = „Сий Кет“
|име оригинал               = Sea Cat
|картинка          = Sea cat RANHC.JPG
|картинка_описание = [[ракетна пускова установка|Пускова установка]] и модул за управление на комплекса „Сий Кет“
|произход          = 
|вид               = [[Зенитно-ракетен комплекс с морско базиране]] и малък [[радиус]] на действие
|изобретател       = 
|дата_създаване    = 1952 – 1958 г.
|производител      = Short Brothers, {{Флагификация|Великобритания}}
|период_на_производство = 
|дата_на_въоръжение     = 1962 г.
|дата_на_въоръжение_до  = снема се от въоръжение
|на_служба_при     = {{Флагификация|Великобритания|ВМС}}<br>{{Флагификация|Австралия|ВМС}}<br>{{Флагификация|Нова Зеландия|ВМС}}<br>{{Флагификация|Германия|ВМС}}<br>{{Флагификация|Швеция|ВМС}}<br>{{Флагификация|Чили|ВМС}}<br>{{Флагификация|Нигерия|ВМС}}<br>{{Флагификация|Индонезия|ВМС}}
|конфликти         = 
|брой              = 
|варианти          = GPV (базов)<ref name="Flight-438">[https://www.flightglobal.com/FlightPDFArchive/1963/1963%20-%201626.PDF Flight International], v. 84, no. 2843, p. 438.</ref><br>Hellcat, Tigercat
|маса              = 68 [[килограм|кг]]
|дължина           = 1,48 [[метър|м]]
|диаметър          = 0,19 м
|степени           = 1
|полезен товар     = 
|двигател          = 
|гориво            = 
|тяга              = 
|бойна глава-вид   = [[осколочно-фугасен снаряд|осколочно-фугасна]]
|бойна глава-мощ   = 15,5 кг
|бойна глава-брой  = 1
|моц               = 
|обсег             = 6,5 [[километър|км]]
|дълбочина         = 
|скорост           = 0,95 [[число на Мах|М]]<br>
|височина          = 1 км
|насочване         = радиокомандно
|платформа         = [[надводен кораб|надводни кораби]]
}}
'''Сий Кет''' ({{lang|en|Sea Cat}} – ''[[Морска котка]]'') е [[Великобритания|британски]] [[зенитно-ракетен комплекс]] с малка далечина на действие. Разработен е от английската [[компания]] ''Shorts Brothers'' (сега влизаща в състава на [[Thales|Thales Air Defence Ltd]]), [[Белфаст]], [[Северна Ирландия]].

Състои на въоръжение във [[Кралски военноморски сили (Великобритания)|ВМС на Великобритания]], [[Австралия]], [[Германия]], [[Швеция]], [[Бразилия]], [[Чили]], [[Нигерия]], [[Индонезия]] и други страни. В британския флот се заменя с комплекса ''[[Sea Wolf (ЗРК)|Sea Wolf]]''. Експортираните комплекси също се заменят на по-съвременни.<ref name="Фактория">{{cite web|url=http://rbase.new-factoria.ru/missile/wobb/seacat/seacat.shtml|title=Зенитный ракетный комплекс Sea Cat|work=Информационно-новостная система Ракетная техника|accessdate=8 октомври 2011|archiveurl=https://www.webcitation.org/67iK5kSSP?url=http://rbase.new-factoria.ru/missile/wobb/seacat/seacat.shtml|archivedate=16 май 2012|deadurl=yes}}</ref>

== История на разработването ==
Комплексът ''Seacat'' се разработва от разположената в Белфаст, Северна Ирландия фирма Short Brothers & Harland Ltd (по-късно тя е препродадена, сменя названието си и корпоративната форма на собственост и става Short Brothers plc и днес влиза в състава на Thales Air Defence Ltd, за по-кратко се нарича просто Short’s).<ref name="Фактория"/> Работите, започнати от Short’s, са в рамките на проекта ''Green Light''. Проектът има своето начало през 1952 г.<ref name="Flight-437">[https://www.flightglobal.com/FlightPDFArchive/1963/1963%20-%201625.PDF Flight International], v. 84, no. 2843, p. 437</ref> Компанията към това време вече има определен опит от участието си в програмата на британските ракетни въоръжения, в проекта за многоцелеви [[Ракета земя-въздух|ракети клас „земя-въздух“]] под названието GPV, водещ се по поръчка на Министерството на снабдяването.<ref>[https://www.flightglobal.com/FlightPDFArchive/1963/1963%20-%201626.PDF Flight International], v. 84, no. 2843, p. 437 – 438</ref> Дадените опитни образци на ракетите, снабдени със [[самонасочваща се глава]] Caravan, преминават стрелбови изпитания на Аберпортския ракетен полигон в Аберпорт, окръг [[Керъдигиън]], [[Уелс]]. В качеството на наземен цифров изчислителен комплекс са използвани универсалните [[Аналогов компютър|аналогови изчислителни машини]] ''G-PAC'' (''General-Purpose Analogue Computer'') на компанията Elliott Brothers Ltd.<ref name="Lavington">''Lavington, Simon''. [https://books.google.ru/books?id=Dhk9wHXfQMkC&printsec=frontcover&hl=ru#v=onepage&q&f=false Moving Targets: Elliott-Automation and the Dawn of the Computer Age in Britain, 1947−67. {{икона|en}}], [[Springer]], 2011, p. 141</ref> При разработката също се използват работи по британо-австралийската [[противотанкова управляема ракета]] Malkara. Получаването от компанията Short’s на договора за разработка е обявено през април 1958 г. През февруари 1959 г. ракетният комплекс получава своето съвременно име „Сий кет“, присвоено му от [[Адмиралтейство на Великобритания|Адмиралтейството]] и Министерството на снабдяването.<ref name="Flight-438" /> Държавните изпитания продължават пет години и са завършени през август 1962 г.<ref name="Flight-437" />

Ракетният комплекс се разработва за замяна на корабите на [[Bofors L60|40-мм зенитни оръдия „Бофорс“]]. Първият комплекс получава обозначението ''GWS-20'' и неговите изпитания започват през 1961 г. на [[борд]]а на [[фрегата]]та ''Decoy''.<ref group="Бележки">Тази информация подлежи на критика, тъй като в британския флот по онова време няма [[фрегата]] ''Decoy'', а има [[разрушител]] ''[[HMS]] Decoy ([[класификация на корабите по номер на вимпела|D106]])'' от [[еднотипни кораби|типа]] „[[разрушители тип „Деринг“|Деринг]]“.</ref> Счита се за първия в света серийно произвеждан корабен зенитен комплекс за близка зона на отбрана.<ref name="Friedman_410-411">{{cite
|автор         = Norman Friedman
|заглавие      = The Naval Institute guide to world naval weapons systems, 1997 – 1998
|ответственный = 
|url        = http://books.google.com.ua/books?id=l-DzknmTgDUC&lpg=PA225&ots=2rgNG0uhHh&dq=AS.15%20TT%20missile&hl=ru&pg=PA410#v=onepage&q&f=false
|место         = 
|издател  = Naval Institute Press
|дата = 1997
|том           = 
|страници = 808
|страница      = 410 – 411
|isbn          = 1557502684, 9781557502681.
}}</ref> В процеса на експлоатация комплексът преминава няколко модернизации, чрез създаването на комплексите ''GWS-21'', ''GWS-22'' и ''GWS-24''. В британския флот се използва на кораби от различни [[класификация на корабите|класове]]. Последните модификации на комплекса имат малки маса и габарити, позволяващи да се поставят на неголеми патрулни кораби и [[Съд на въздушна възглавница|съдове на въздушна възглавница]]. Комплексът широко се експортира. Разработва се и [[вертолет]]ен вариант на комплекса, с обозначението ''Hellcat''. [[сухопътни войски|Сухопътният]] вариант на комплекса получава обозначението ''Tigercat''. Сухопътният комплекс също се експортира и състои на въоръжение в Бразилия, [[Иран]], Нигерия. Комплексите, доставени на [[ЮАР]], получават обозначението ''Hilda''.<ref name="Фактория"/>

Понастоящем комплексът практически е свален от въоръжение. На британските кораби в средата на 1980-те е заменен с комплекса ''Sea Wolf''. Експортираните комплекси също или са свалени от въоръжение, или се провеждат програми по тяхната замяна. Така например на индонезийските фрегати ''Ahmad Yani'' той ще бъде заменен със ЗРК ''[[Mistral (ПЗРК)|Mistral]]'', а на бразилските фрегати ''Niteroi'' от ЗРК ''[[Albatros-Aspide]]''.<ref name="Фактория"/>

== Задействани структури ==
В разработката и производството на комплекса и неговите модификации, ракети и съпътстващото оборудване към тях са задействани следните структури:
{{Col-begin}}
{{Col-2}}
; Seacat (корабен вариант)
* Ракета, система за насочване на ракетите, система за управление на ракетното въоръжение, тренажор на оператора – Short Brothers & Harland Ltd, Precision Engineering Division, [[Каслри (район)|Каслри]], [[графство]] [[Даун (графство)|Даун]], [[Северна Ирландия]];<ref name="Flight-438" /><ref name="Flight-440">[https://www.flightglobal.com/FlightPDFArchive/1963/1963%20-%201628.PDF Flight International], v. 84, no. 2843, p. 440</ref><ref name="Flight-441">[https://www.flightglobal.com/FlightPDFArchive/1963/1963%20-%201629.PDF Flight International], v. 84, no. 2843, p. 441</ref>
:* {{Tooltip|Куинсайлъндски завод|Queens Island Works}}, Куинс Айлънд, Белфаст;
:* {{Tooltip|Касълрийски завод|Castlereagh Works}}, Каслри;
:* {{Tooltip|Нютаунардски завод|Newtownards Works}}, [[Нютаунардс]];
* [[Ракетна пускова установка]] – Rose Brothers Ltd, [[Гейнсборо (Линкълншър)|Гейнсборо]], [[Линкълншър]];<ref name="Flight-440" />
* [[Твърдогоривен ракетен двигател]] – [[Imperial Chemical Industries|Imperial Chemical Industries Ltd]], [[Imperial Metal Industries|Imperial Metal Industries Division]];<ref name="Flight-440" />
* Система за управление на бордовото ракетно въоръжение M4 (за [[Военноморски сили на Швеция|ВМС на Швеция]]) – Hollandse Signaalapparatenfabriek B.V., [[Хенгело]], [[Нидерландия]];<ref name="Flight-442">[https://www.flightglobal.com/FlightPDFArchive/1963/1963%20-%201630.PDF Flight International], v. 84, no. 2843, p. 442</ref>
* Цифров изчислителен комплекс (на етап изпитания) – Elliott Brothers Ltd;<ref name="Lavington" />
{{Col-2}}
* Предохранително-изпълнителен механизъм – [[И Ем Ай|Electric & Musical Industries, Ltd]], [[Хайес (Голям Лондон)|Хайес]], [[Мидълсекс]], [[Голям Лондон]];<ref>[https://www.flightglobal.com/FlightPDFArchive/1977/1977%20-%201434.PDF Flight International], v. 111, no. 3557, pp. 1354 – 1355</ref>
* Пиропатрон в опашната част на ракетата – Wallop Industries Ltd, [[Мидъл Уолоп]], [[Стокбридж (Хампшър)|Стокбридж]], [[Хампшър]];<ref>[https://www.flightglobal.com/FlightPDFArchive/1977/1977%20-%201952.PDF Wallop Pyrotechnics]. // ''Flight International'', 18/25 юни 1977, p. 1854</ref>
; Seacat ARM (противорадиолокационен корабен вариант)
* Система за самонасочване – British Aerospace Dynamics Ltd, [[Sperry|Bracknell Division]], [[Бракнъл Форест (община)|Бракнъл]], [[Бъркшър]];<ref>[https://www.flightglobal.com/FlightPDFArchive/1983/1983%20-%201769.PDF Shorts unsheathes Javelin]. // ''Flight International'', 24 септември 1983, p. 809</ref>
; Tigercat (сухопутен мобилен вариант)
* Средства за осигуряване на подвижността ([[Артилерийски влекач|среден колесен многоцелеви влекач]]/машина за управление/подвижна [[електростанция]]) [[Land Rover]] – [[Rover Company|Rover Company Ltd]]<ref name="Flight-442" />.
{{Col-end}}

== Конструкция ==
=== Ракета ===
[[Ракета]]та е едностепенна, изпълнена по схема с въртящо се [[крило]]. Корпусът на ракетата е разбит на отсеци: обтекател с инфрачервен неконтактен [[взривател]], бойна част, електронна апаратура на средствата за насочване, механизми на подвижните крила, РДТГ на маршевия и стартовия режим с блок сопла, разработен и произвеждан от фирмата Imperial Metal Industries Ltd. Креплението на отсеците помежду им се осъществява с помощта на пружинни ключалки, а електрическото съединение се осигурява чрез пружинни контакти, които при сглобяването се допират в съответните контакти на печатната платка.<ref name="Фактория"/>

Подвижното крило има [[ъгъл]] на стреловидност 60[[Градус (ъгъл)|°]] и се състои от четири конзоли, разположени по Х-образна схема. Конзолите се правят от твърд пенопласт, покрит със стъклопласт. На предните и външните части на крилата се намират чувствителните елементи на ударното устройство. На две от конзолите също се намират антените на приемника на радиокомандното насочване. Задвижването на рулевите машинки на въртящото крило се осъществява от хидравлика, привеждана в действие с помощта на [[барут]]ните [[газ]]ове, постъпващи от маршевия РДТГ чрез хидравличен [[акумулатор]] на [[налягане]].<ref name="Фактория"/>

Четири стабилизатора са разположени кръстообразно и по конструкция са аналогични на конзолите на крилата. На всички стабилизатори са разположени гнезда за трейсъри, но обикновено се използват само два. Изгарянето на горивото в стартовия и маршевия РДТГ става последователно.<ref name="Фактория"/>

Ракетата се прави в две модификации:

* ''Mod.0'' носеща прътна бойна част с [[маса]] 15,5 кг с 2,5 [[килограм|кг]] [[взривно вещество]];
* ''Mod.1'' носи [[Осколочно-фугасен снаряд|осколочно-фугасна бойна част]] с маса 27,5 кг с 19 кг взривно вещество.<ref name="Фактория"/><ref name="Friedman_410-411"/> За разлика в габаритите или масата на ракетите няма данни.

Скоростта на ракетата е [[скорост на звука|дозвукова]]. Максималната скорост на ракетата е 0,95 [[Число на Мах|Мах]].<ref name="Фактория"/> След края на работата на стартовия РДТГ скоростта ракетата е 0,6 Мах. Досегаемост по далечина: 6,5 [[километър|км]], по височина – 1 км. Съобщава се за поставянето от 1977 г. на последните варианти на ракетата на [[високомер]], даващ възможност за стрелба по нисколетящи [[Противокорабна ракета|ПКР]]. Всичко са произведени 5724 ракети, стойността на една по цени от 1989 г. е 134 000 [[щатски долар]]а.<ref name="Friedman_410-411"/>

Разработва се и [[Свръхзвукова скорост|свръхзвукова]] ЗУР ''Seacat-2'', но данни за приемането ѝ на въоръжение няма.<ref name="Фактория"/>

=== Комплекс ===
В състава на комплекса ''GWS-20'' влизат пускова установка и пост за съпровождение. На подвижната пускова установка освен направляващите с ракети се разполага и станцията за предаване на радиокомандите към [[ракета земя-въздух|ЗУР]]. Постът за управление, способен да се върти по хоризонталната плоскост, включва пост за съпровождение на целите и ракетите, изчислителен прибор и пулт за управление на пусковата установка.<ref name="Фактория"/>

Целеуказанието се осъществява от общокорабните средства за откриване и съпровождение на въздушни цели. Към оператора на управлението на стрелбата, намиращ се в главния пункт за управление на огъня на кораба, от РЛС за откриване постъпват данните за въздушната обстановка. Операторът провежда избор на цел и дистанционно завърта към нея пусковата установка и поста за съпровождане.<ref name="Фактория"/>

Операторът на поста за съпровождане с помощта на широкоъгълен бинокулярен прицел (визьор) провежда захвата и съпровождането на целта и трейсъра на ЗУР. Оста на прицела се върти от оператора по хоризонтала и вертикала с помощта на две ръкохватки. На едната от ръкохватките за управление на визьора е поставен също джойстика за управление на ракетата. При завъртане на оста на прицела става синхронно завъртане на пусковата установка и направляващите на ракетите. На по-късните варианти на комплекса постът за съпровождане се комплектува с телевизионно устройство с променливо фокусно разстояние ''Marconi Elliot Avionics'' тип 323, което осигурява автоматичното съпровождане на трейсъра на ЗУР.<ref name="Фактория"/>

Пусковата установка, като правило, има четири направляващи. Въртенето на установката и направляващите се осъществява с помощта на електрохидравлични механизми. Зареждането на пусковата установка е ръчно, след привеждането на направляващите във вертикално положение. Времето за зареждане на комплекса по различни данни е от 40 секунди до 3 минути. На големите кораби подаването на ракетите става от [[погреб за боеприпаси|погребите]] с помощта на лебедка. Част от ракетите може да се съхранява на [[палуба]]та в стъклопластни контейнери. За защита на ракетите, разположени на пусковите направляващи, от морската вода и неблагоприятни атмосферни условия може да се използва херметична еластична пластмасова обвивка, свалянето на която може да става автоматично в процеса на старта на ракетата.<ref name="Фактория"/>

Теглото на четириракетната пускова установка в бойно положение е 4,7 [[тон]]а. За поставяне на патрулни катери и съдове на въздушна възглавница е разработена олекотена пускова установка с маса 1270 кг за три ракети.<ref name="Фактория"/>

=== Модификации ===
==== GWS-20 ====
Базова модификация на комплекса с ръчно управление на ракетата и съпровождане на целта ръчно с помощта на визьор.

==== GWS-21 ====
Модификация с използването на съпровождане на целта с помощта на [[радар]]а ''Type 262'', управляващ стрелбата на 40-мм Бофорси.<ref name="navweaps">{{cite web|url=http://www.navweaps.com/Weapons/WMBR_Sea_Cat.htm|title=Britain Sea Cat GWS-20, GWS-21 and GWS-22|work=www.navweaps.com|accessdate=11 октомври 2011|archiveurl=https://www.webcitation.org/6AJl3jXmX?url=http://www.navweaps.com/Weapons/WMBR_Sea_Cat.htm|archivedate=31 август 2012|deadurl=yes|lang=en}}</ref>

==== GWS-22 ====
Модификация, постъпила на въоръжение през 1972 г. Управлението на ракетата се осъществява с помощта на средства за телевизионно наблюдение, а автоматичното съпровождение на целта се осъществява с помощта на радар ''Type 904''.<ref name="Friedman_410-411"/>

== Експлоатация ==
{| class=wikitable „simple“ style="width: 500pt; margin-left:1em; text-align: center" border="2" align="right"
|- bgcolor="#CCF"
!colspan="6"|Експлоатация на ЗРК „Сий кет“ от флотовете в света по състояние към 14 март 1974 г.<ref>[https://www.flightglobal.com/FlightPDFArchive/1974/1974%20-%200392.PDF World Missile Yearbook: Short Seacat (UK)]. // ''Flight International'', 14 март 1974, p. A10</ref>
|- bgcolor="#EBEBFF"
![[ВМС]]||Тип на корабите||Брой кораби||Брой ПУ||ЗУР на 1ПУ
|-
|{{флагификация|Австралия|ВМС}}: '''[[Кралски военноморски сили на Австралия|Кралски ВМС на Австралия]]'''||ескортен [[разрушител]] от типа „[[разрушители тип „Ривър“|Ривър]]“||6||1||4
|-
|{{флагификация|Аржентина|ВМС}}: '''[[Военноморски сили на Аржентина|ВМС на Аржентина]]'''||[[лек крайцер]] от типа „[[Леки крайцери тип „Бруклин“|Бруклин]]“||1||2||4
|-
|rowspan="2"|{{флагификация|Бразилия}}: '''[[Военноморски сили на Бразилия|ВМС на Бразилия]]'''||[[фрегата|фрегатите]] тип „[[фрегати тип „Нитерой“|Нитерой]]“||6||2||3
|-
|разрушител тип „[[разрушители тип „Марсилио Диаш“|Марсилио Диаш]]“||1||1||4
|-
|rowspan="11"|{{флагификация|Великобритания|ВМС}}: '''[[Кралски военноморски сили (Великобритания)|Кралски флот на Великобритания]]'''||[[самолетоносач]]ът „[[самолетоносачи тип „Одейшъс“|HMS Ark Royal (R09)]]“(„Арк Роял“)||1||4||4
|-
|самолетоносачът „[[Хермес (самолетоносач, 1953)|Хермес]]“||1||2||4
|-
|[[Универсален десантен кораб|универсални десантни кораби]]||2||class="shadow"|4||4
|-
|разрушителите тип „[[разрушители тип „Каунти“|Каунти]]“||8||2||4
|-
|леки крайцери тип „[[Леки крайцери тип „Тайгър“|Тайгър]]“||2||2||4
|-
|разрушителите тип „[[разрушители тип „Си Ей“|Си Ей]]“||4||1||4
|-
|фрегатите тип „[[Фрегати тип „Амазон“|Амазон]]“||class="shadow"|8||1||4
|-
|фрегатите тип „[[Фрегати тип „Леандър“|Леандър]]“||26||1 – 2||4
|-
|фрегатите тип „[[Фрегати тип „Ротсей“|Ротсей]]“||9||1||4
|-
|фрегатите тип „[[Фрегати тип „Трайбъл“|Трайбъл]]“||{{N/a}}||2||4
|-
|фрегатите тип „[[Фрегати тип „Солсбъри“|Солсбъри]]“||2||1||4
|-
|{{флагификация|Венецуела}}: '''[[Военноморски сили на Венецуела|ВМС на Венецуела]]'''||разрушител от типа „[[разрушители тип „Арагуа“|Арагуа]]“||1||2||4
|-
|{{флагификация|Индия|ВМС}}: '''[[Военноморски сили на Индия|ВМС на Индия]]'''||фрегатите тип „[[Фрегати тип „Леандър“|Леандър]]“||6||2||4
|-
|rowspan="2"|{{флагификация|Иран|1964}}: '''[[Военноморски сили на Иран|ВМС на Иран]]'''||разрушител от типа „[[разрушители тип „Батъл“|Батъл]]“||1||1||4
|-
|фрегатите тип „[[Фрегати тип „Алванд“|Саам]]“||4||1||4
|-
|{{флагификация|Либия|1977}}: '''[[Военноморски сили на Либия|ВМС на Либия]]'''||фрегатата от типа „[[Фрегати тип „Уоспър“|Уоспър]]“ Mk 7||1||2||3
|-
|{{флагификация|Малайзия|ВМС}}: '''[[Военноморски сили на Малайзия|Малайзия]]'''||фрегатите тип „[[Фрегати тип „Лекю“|Яроу]]“||1||1||4
|-
|{{флагификация|Нидерландия|ВМС}}: '''[[Кралски военноморски сили на Нидерландия|Кралски ВМС на Нидерландия]]'''||фрегатите тип „[[Фрегати тип „Ван Спейк“|Ван Спейк]]“||6||2||4
|-
|rowspan="2"|{{флагификация|Нова Зеландия|ВМС}}: '''[[Кралски военноморски сили на Нова Зеландия|Кралски ВМС на Нова Зеландия]]'''||фрегатите тип „[[Фрегати тип „Леандър“|Леандър]]“||2||1||4
|-
|фрегатите тип „[[Фрегати тип „Ротсей“|Ротсей]]“||2||1||4
|-
|{{флагификация|Тайланд|ВМС}}: '''[[Военноморски сили на Тайланд|ВМС на Тайланд]]'''||фрегата тип „[[Фрегати тип „Яроу“|Яроу]]“||1||1||4
|-
|rowspan="2"|{{флагификация|Чили}}: '''[[Военноморски сили на Чили|ВМС на Чили]]'''||разрушителите тип „[[разрушители тип „Алмиранте“|Алмиранте]]“||2||1||4
|-
|фрегатите тип „[[Фрегати тип „Леандър“|Леандър]]“||2||1||4
|-
|{{флагификация|Швеция|ВМС}}: '''[[Военноморски сили на Швеция|ВМС на Швеция]]'''||разрушителите тип „[[разрушители тип „Естергьотланд“|Естергьотланд]]“||4||1||4
|}

=== Seacat ===
Великобритания
:* фрегати тип ''„[[Фрегати тип „Леандър“|Леандър]]“''<ref name="Flightglobal_1985_02_02-58">{{cite|автор=|заглавие=World missile directory|url=http://www.flightglobal.com/pdfarchive/view/1985/1985%20-%200350.html|издател=Flightglobal international|тип=журнал|дата=1985|выпуск=2 февраля|страница=58}}</ref>
:* фрегати тип „Трайбъл“<ref name="Flightglobal_1985_02_02-58"/>
:* фрегати тип Type 12 „Уитби“<ref name="Flightglobal_1985_02_02-58"/>
:* фрегати тип Type 21<ref name="Flightglobal_1985_02_02-58"/>
: Австралия
:* фрегати тип „Ривър“<ref name="Flightglobal_1985_02_02-58"/>
: [[Аржентина]]
:* крайцерът „[[Генерал Белграно (лек крайцер, 1938)|Генерал Белграно]]“
: Бразилия
:* 1 разрушител от типа ''Somner''<ref name="Flightglobal_1985_02_02-58"/>
:* 6 фрегати тип ''Niteroi''<ref name="Фактория"/>
: Нидерландия
:* 6 фрегати тип ''Leander''<ref name="Flightglobal_1985_02_02-58"/>
: Индия
:* 4 фрегати тип ''Leander''<ref name="Flightglobal_1985_02_02-58"/>
: Индонезия
:* фрегати тип ''Ahmad Yani''<ref name="Фактория"/>
: Иран
:* 1 разрушител от типа ''Battle''<ref name="Flightglobal_1985_02_02-58"/>
:* 4 [[фрегати тип „Алванд“|фрегати от типа SAAM]]<ref name="Flightglobal_1985_02_02-58"/>
: Нова Зеландия
:* 2 фрегати тип „Леандър“<ref name="Flightglobal_1985_02_02-58"/>
:* 2 фрегати тип „Ротсей“<ref name="Flightglobal_1985_02_02-58"/>
: Чили
:* 1 разрушител от типа ''Type 42''<ref name="Flightglobal_1985_02_02-58"/>
:* фрегати тип ''Leander'' британска постройка<ref name="Фактория"/>
: Нигерия
:* корвети тип ''Vosper Mk9''<ref name="Фактория"/>
: Либия<ref name="Flightglobal_1985_02_02-58"/>
: Малайзия<ref name="Flightglobal_1985_02_02-58"/>
: Пакистан<ref name="Flightglobal_1985_02_02-58"/>
: Швеция<ref name="Flightglobal_1985_02_02-58"/>
: Тайланд<ref name="Flightglobal_1985_02_02-58"/>
: Венецуела
:* разрушители тип „[[разрушители тип „Нуева Еспарта“|Нуева Еспарта]]“<ref name="Flightglobal_1985_02_02-58"/>
: ФРГ<ref name="Flightglobal_1985_02_02-58"/>

=== Tigercat ===
* Великобритания<ref name="Flightglobal_1985_02_02-58"/>
* Аржентина<ref name="Flightglobal_1985_02_02-58"/>
* Индия<ref name="Flightglobal_1985_02_02-58"/>
* Иран<ref name="Flightglobal_1985_02_02-58"/>
* [[Катар]]<ref name="Flightglobal_1985_02_02-58"/>
* ЮАР (вместо [[Йордания]])<ref name="Flightglobal_1985_02_02-58"/>
* [[Замбия]]<ref name="Flightglobal_1985_02_02-58"/>

== Бележки ==
{{references|group=Бележки}}

== Източници ==
<references/>

== Външни препратки ==
* [http://www.navweaps.com/Weapons/WMBR_Sea_Cat.php Sea Cat GWS-20, GWS-21 and GWS-22] {{икона|en}}
* {{cite web|url=http://rbase.new-factoria.ru/missile/wobb/seacat/seacat.shtml|title=Зенитный ракетный комплекс Sea Cat|work=Информационно – новостная система Ракетная техника|accessdate=8 октомври 2011|archiveurl=https://www.webcitation.org/67iK5kSSP?url=http://rbase.new-factoria.ru/missile/wobb/seacat/seacat.shtml|archivedate=16 май 2012|deadurl=yes}} {{икона|ru}}
* {{cite|заглавие=Seacat. The guided missile to defend small ship|url=http://www.flightglobal.com/pdfarchive/view/1963/1963%20-%201625.html|издател=''[[Flight International]]''|тип=журнал|дата=1963|выпуск= 5 сентября|страница=437 – 442}} {{икона|en}}
* {{cite
|автор         = Norman Friedman
|заглавие      = The Naval Institute guide to world naval weapons systems, 1997 – 1998
|ответственный = 
|url        = http://books.google.com.ua/books?id=l-DzknmTgDUC&lpg=PA225&ots=2rgNG0uhHh&dq=AS.15%20TT%20missile&hl=ru&pg=PA410#v=onepage&q&f=false
|место         = 
|издател  = Naval Institute Press
|дата = 1997
|том           = 
|страници      = 808
|страница      = 410 – 411
|isbn          = 1557502684, 9781557502681.
}} {{икона|en}}
* {{cite|автор=Mark Hewish|заглавие=RN point defense – Seacat and after|url=http://www.flightglobal.com/pdfarchive/view/1973/1973%20-%202716.html|издание=Flightglobal international|тип=журнал|дата =1973|выпуск=1 ноября|страница=755 – 758}} {{икона|en}}
* {{cite web|url=http://www.saairforce.co.za/the-airforce/weapons/88/hilda-tigercat-sam|title=Hilda (Tigercat) SAM|work=Неофициальный сайт ВВС ЮАР|accessdate=9 октомври 2011|archiveurl=https://www.webcitation.org/67iK6ndRk?url=http://www.saairforce.co.za/the-airforce/weapons/88/hilda-tigercat-sam|archivedate=16 май 2012|deadurl=yes|lang=en}}
*[http://www.britishpathe.com/video/navys-new-weapon/query/seacat Footage of test firings of Seacat, 1959] {{икона|en}}
* [http://www.zvo.su/VMS/angliyskie-korabelnye-zrk-maloy-dalnosti-deystviya.html Английские корабельные ЗРК малой дальности действия] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180723150820/http://www.zvo.su/VMS/angliyskie-korabelnye-zrk-maloy-dalnosti-deystviya.html |date=2018-07-23 }}, журнал [[Зарубежное военное обозрение]] № 91976 {{икона|ru}}
* {{commonscat-inline|Shorts Sea Cat}}

{{превод от|ru|Sea Cat (ЗРК)|91032350}}

[[Категория:Зенитно-ракетни комплекси с морско базиране|С]]