Симеон Спиридонов: Разлика между версии
LordBumbury (беседа | приноси) м „ ѝ “ вместо „ й “ |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 109.199.133.244 (б.), към версия на Молли Етикет: Отмяна |
||
| (Не са показани 9 междинни версии от 8 потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Личност|художник}} |
|||
{{Художник |
|||
| ⚫ | |||
| име = Симеон Спиридонов |
|||
| рождено_име = |
|||
| картинка = |
|||
| картинка_текст = |
|||
| описание = български художник |
|||
| женен_за = |
|||
| роден-дата = {{Дата на раждане и години|1944|08|20|1}} |
|||
| роден-място = [[Севлиево]], [[Царство България]] |
|||
| починал-дата = |
|||
| починал-място = |
|||
| националност = {{BUL}} |
|||
| стил = |
|||
| учител = |
|||
| академия = Художествена академия в [[Прага]] |
|||
| направление = |
|||
| патрон = |
|||
| творби = |
|||
| повлиян = |
|||
| повлиял = |
|||
| награди = [[Хуан Миро (награда)|„Хуан Миро“]] (1994) |
|||
| подпис = |
|||
| подпис_текст = |
|||
| уебсайт = |
|||
| общомедия = |
|||
}} |
|||
| ⚫ | |||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден е на [[20 август]] [[1944]] г. в [[Севлиево]], където са евакуирани родителите му по време на [[Втората световна война]] |
Роден е на [[20 август]] [[1944]] г. в [[Севлиево]], където са евакуирани родителите му по време на [[Втората световна война]]. Правнук е на видния възрожденец Христо Спиридонов – първи кмет на Севлиево след Освобождението от [[турско владичество]], депутат във Великото Народно събрание. Главната улица на град Севлиево носи името на Христо Спиридонов. |
||
Симеон Спиридонов е внук на подполковник Григор Спиридонов, загинал геройски при [[Разлог]] през [[1912]] г. по време на [[Междусъюзническата война]]. Главната улица на града носи неговото име. Баща му Димитър Спиридонов е икономист, осъден от Народния съд. |
|||
| ⚫ | Бъдещият творец прекарва детството и младежките си години в родния си град |
||
| ⚫ | Бъдещият творец прекарва детството и младежките си години в родния си град. По време на военната си служба, едва 18-годишен, Симеон Спиридонов публикува първите си творби – рисунки, илюстрации и [[карикатура|карикатури]]. Той е майстор на илюстрациите и графиката, а през втората половина от творческия си живот е в плен на живописта. Пластичното му многообразие очарова нобелиста [[Камило Хосе Села]], който го нарича „българския Дали“. |
||
| ⚫ | Изкуството на Симеон Спиридонов оставя следи с посланията си сред ценители на изкуството от цял свят. Творби на Симеон Спиридонов са експонирани в изложби в [[Испания]], [[Гърция]], [[САЩ]], [[Русия]], [[Мексико]], [[Португалия]], [[Полша]] и много други. През 1994 г. е отличен с наградата [[Хуан Миро (награда)|Хуан Миро]] във [[Валенсия]]. Творецът е включен в престижната френска класация „100 художници-енциклопедисти на 20 |
||
в. „Стандарт“, 14 май 2004 г.</ref> |
|||
| ⚫ | Изкуството на Симеон Спиридонов оставя следи с посланията си сред ценители на изкуството от цял свят. Творби на Симеон Спиридонов са експонирани в изложби в [[Испания]], [[Гърция]], [[САЩ]], [[Русия]], [[Мексико]], [[Португалия]], [[Полша]] и много други. През 1994 г. е отличен с наградата [[Хуан Миро (награда)|Хуан Миро]] във [[Валенсия]]. Творецът е включен в престижната френска класация „100 художници-енциклопедисти на 20 век“. Илюстрира повече от 200 книги, автор е и на 20 книжки с рисунки и 14 анимационни филми. През 2004 г. излиза автобиографичната му книга „Шутаранга“ (изд. „Весела Люцканова“), чието заглавие идва от популярна в миналото песен „Забравил шута ранга свой...“ <ref>[https://web.archive.org/web/20160306022816/http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2004-05-14&article=73896 „Художник си описа житието“], в-к „Стандарт“, 14 май 2004 г.</ref> |
||
| ⚫ | |||
| ⚫ | Спиридонов е член на Световната асоциация на художниците към FIAP-UNESCO, както и на Международната организация за защита на животните. За художественото си творчество Симеон Спиридонов е удостоен със званието академик на Българската академия за наука и изкуство през 2013 г. Носител е на високото държавно отличие „Златен век“. |
||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
== Източници == |
== Източници == |
||
| Ред 44: | Ред 19: | ||
<references /> |
<references /> |
||
{{Нормативен контрол |
{{Нормативен контрол}} |
||
{{СОРТКАТ:Спиридонов, Симеон}} |
{{СОРТКАТ:Спиридонов, Симеон}} |
||
[[Категория:Български художници]] |
[[Категория:Български художници]] |
||
[[Категория:Български графици]] |
|||
[[Категория:Български илюстратори]] |
|||
[[Категория:Носители на орден „Стара планина“]] |
|||
[[Категория:Родени в Севлиево]] |
[[Категория:Родени в Севлиево]] |
||
Текуща версия към 10:11, 22 януари 2022
| Симеон Спиридонов | |
| български художник | |
| Роден | Симеон Димитров Спиридонов
|
|---|---|
| Награди | Орден „Стара планина“ |
Симеон Димитров Спиридонов е български художник.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 20 август 1944 г. в Севлиево, където са евакуирани родителите му по време на Втората световна война. Правнук е на видния възрожденец Христо Спиридонов – първи кмет на Севлиево след Освобождението от турско владичество, депутат във Великото Народно събрание. Главната улица на град Севлиево носи името на Христо Спиридонов.
Симеон Спиридонов е внук на подполковник Григор Спиридонов, загинал геройски при Разлог през 1912 г. по време на Междусъюзническата война. Главната улица на града носи неговото име. Баща му Димитър Спиридонов е икономист, осъден от Народния съд.
Бъдещият творец прекарва детството и младежките си години в родния си град. По време на военната си служба, едва 18-годишен, Симеон Спиридонов публикува първите си творби – рисунки, илюстрации и карикатури. Той е майстор на илюстрациите и графиката, а през втората половина от творческия си живот е в плен на живописта. Пластичното му многообразие очарова нобелиста Камило Хосе Села, който го нарича „българския Дали“.
Изкуството на Симеон Спиридонов оставя следи с посланията си сред ценители на изкуството от цял свят. Творби на Симеон Спиридонов са експонирани в изложби в Испания, Гърция, САЩ, Русия, Мексико, Португалия, Полша и много други. През 1994 г. е отличен с наградата Хуан Миро във Валенсия. Творецът е включен в престижната френска класация „100 художници-енциклопедисти на 20 век“. Илюстрира повече от 200 книги, автор е и на 20 книжки с рисунки и 14 анимационни филми. През 2004 г. излиза автобиографичната му книга „Шутаранга“ (изд. „Весела Люцканова“), чието заглавие идва от популярна в миналото песен „Забравил шута ранга свой...“ [1]
Спиридонов е член на Световната асоциация на художниците към FIAP-UNESCO, както и на Международната организация за защита на животните. За художественото си творчество Симеон Спиридонов е удостоен със званието академик на Българската академия за наука и изкуство през 2013 г. Носител е на високото държавно отличие „Златен век“.
Симеон Спиридонов е вдовец, има 3 дъщери и 7 внука и живее в село Дрен, Радомирско, близо до София. Той е инициатор и дарител на първата училищна галерия в село на Балканите. С негова помощ и съдействие в Дрен е основана местна художествена гимназия.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Художник си описа житието“, в-к „Стандарт“, 14 май 2004 г.
|
