Гамбия

Гамбия
Знаме        Герб Герб
Девиз: Progress, Peace, Prosperity! (Прогрес, мир, просперитет!)
География и население
Площ	11 300 km² (на 158-мо място)
Столица	Банджул
Най-голям град	Банджул
Официален език	английски език
Население (2005)	1 593 256 (на 148-мо място)
Гъстота на нас.	234 души/km²
Управление
Форма	Република
Адама Бароу
История
Независимост - обявена	от Великобритания 18 февруари 1965
Икономика
БВП (ППС, 2005)	2,799 млрд $ (на 161-во място)
БВП на човек (ППС)	? $
Валута	галаси (GMD)
Други данни
Часова зона	+0
Автомобилно движение	дясно
Интернет домейн	gm
Телефонен код	220
ITU префикс	GMB
Гамбия в Общомедия

Република Гамбия е държава в Западна Африка. Тя е най-малката страна на афрканския континент. Разположена е около река Гамбия. Столица на страната е град Банджул.

География

Основна статия: География на Гамбия

Страната има площ 11,3 хил. кв. км. Широка е по-малко от 48 км. Граничи (в км.) със Сенегал - 680 и Атлантическия океан - 75. Разположена е върху плоска равнина (до 100 м. надморска височина). Нейните граници са дефинирани през 1889 след съгласие между Великобритания и Франция.

Климатът е екваториално-мусонен. Средни месечни температури + 23 и + 27 градуса Сº. Валежите са 1300 - 1500 мм. Най-голяма река - Гамбия. Растителността е типична - савани, а в долината на р. Гамбия - галерийни вечнозелени тропични гори. Горите заемат 6 % от територията на страната.

История

Основна статия: История на Гамбия

Първите писмени сведения за региона са записки на арабски търговци от 9-ти и 10-ти век. През 1066 година, жителите на Текрур, кралство което се намира на север от река Сенегал, стават първите негри в Африка, който приемат исляма. Мюсюлмански търговци правят транссахарски преходи за търговия с роби, злато и слонова кост. В началото на 14-ия век, голяма част от днешна Гамбия е част от империята Мали. Португалците пристигат в областта през средата на 15-и век, и започват да доминират в тази търговия (откривател португалския мореплавател А. Кадамости).

През 1588 година претендентът за португалския трон Антонио продава изключителните търговски права над Река Гамбия на английски търговци; това става с разрешението на кралица Елизабет 1. През 1618 година Джеймс 1 дава разрешение за създаване на Британската компания за търговия с Гамбия и Златен Бряг (сега Гана). Между 1651 и 1661, част от Гамбия е (индиректно) колония на полско-литовската държава - била е купена от Курландския принц Якуб Кетлер. По онова време Курланд, в днешна Латвия, е владение на полско-литовската държава. Курландците се установяват на остров Джеймс. Те го наричат остров св. Андрюс и го използват като търговска база от 1651 до 1661 година когато е пленен от англичаните.

В края на 17-и и през 18-и век, Англия и Франция водят продължителна борба за политическо и търговско надмощие в районите на реките Сенегал и Гамбия. Версайския договор от 1783 година дава река Гамбия на обединеното кралство, като Франция задържа малък анклав в Алберда на северния бряг на реката, който е отстъпен на Великобритания през 1857 година.

Повече от 3 милиона роби са били продадени от района през трите века на трансатлантическата търговия с роби. През 1807 година търговията с роби е забранена в британската империя, и британците опитват неуспешно да прекратят търговията с роби от Гамбия. Те изграждат военния пост Батхърст (сега Банджул) през 1816 година. През последващите години, Банджул е под юрисдикцията на британския генерал-губернатор в Сиера Леоне. През 1888 година Гамбия става отделна колония.

След втората световна война конституционните реформи се ускоряват. След общи избори през 1962 е създадено самостоятелно правителство през 1963. Гамбия постига независимост на 18-и февруари 1965 година, като конституционна монархия в Обществото на Народите. На 24-и април 1970 година Гамбия става република след референдум.

До военния преврат през юли 1994 начело на Гамбия е президента сър Давда Кайраба Джавара, който е преизбиран пет пъти. Относителната стабилност на ерата на Джавара е прекъсната от първия неуспешен опит за преврат през 1981 година.

В последствие на неуспешния преврат Сенегал и Гамбия подписват договор за конфедерация през 1982 година. Конфедерацията Сенегамбия се стреми да слее въоръжените сили на двете страни и да обедини двете икономики и валути. Гамбия се оттегля от конфедерацията през 1989 година.

През юли 1994-а временният управляващ съвет на въоръжени сили (AFPRC) сваля правителството на сър Давда Джавара. Лейтенант Яйя Джаме, председател на AFPRC, става държавен глава. AFPRC обявява план на преход за връщане към демократично цивилно правителство. Временната независима избирателна комисия (PIEC) е създадена през 1996 за да води националните избори. PIEC е трансформирана в независима избирателна комисия (IEC) през 1997 и става отговорна за регистрация на избиратели и начин на провеждане на избори и референдуми. В края на 2001 и началото на 2002 в Гамбия се провеждат президентски, парламентарни и местни избори, които чужди наблюдатели сметнаха за свободни и честни. Преизбран е президента Яйя Джаме, а в националната Асамблея водеща е APRC след като главната опозиционна партия Обединена Демократическа Партия (UDP) бойкотира изборите.

Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Гамбия

Гамбия е президентска република. Глава на държавата е президент, избиран за 5 години. Той оглавява правителството. Законодателен орган е Националното събрание (49 депутата, от които 45 се избират пряко, а 4 се назначават от президента).

Административно деление

Основна статия: Административно деление на Гамбия

В административно-териториално отношение Гамбия се състои от 5 области и един град.

1. Долноречна (Манса Конко)
2. Централноречна (Джанджанбуре)
3. Севернобрежна (Кереуан)
4. Горноречна (Басе)
5. Западна (Брикама)

Столицата Банджул е класифицирана като град.

Областите са разделени на общо 37 окръга.

Икономика

Основна статия: Икономика на Гамбия

Гамбия е аграрна, слабо развита страна. В аграрния сектор са заети 85 % от трудоспособното население. Отглеждат се главно фъстъци (над 100 хил. т.) годишно, ориз, просо, сорго, царевица. Животновъдство - едър рогат добитък, овце и кози. Промишлеността - предприятия за първична преработка на селскостопанска продукция (фъстъци), дрехи, обувки и тъкани. Запаси от титано-железни пясъци (1 млн. т.), висококачествена глина и кварцов пясък.

В страната няма ж.п. линии, общата дължина на шосета е 3 хил. км. Главно пристанище е столицата Банджул. Международно летище - Юндум.

Население

Основна статия: Население на Гамбия

Населението на Гамбия наброява 1 290 хил. жит. Гъстота на населението е 114,2 жит. на кв.км. Естественият прираст е 27%. Средна продължителност на живота - мъже - 45 г., жени - 49 г.

Много етнически групи живеят в Гамбия без междуплеменни раздори, всяко племе е запазило своя собствен език и традиции. Племето Мандинка е най-голямо, следвано от Фула, Волоф, Йола и Серахюле. Приблизително 3 500 не-африканеца живеят в Гамбия, включително европейци и семейства от ливански произход (грубо 0,23% от цялото население).

Повече от 90% от населението на Гамбия са мюсюлмани (сунити). По-голяма част от останалото население са християни. Гамбийците празнуват празниците и на двете религии са много толерантни в това отношение.

Култура

Основна статия: Култура на Гамбия

Други

• Комуникации в Гамбия
• Транспорт в Гамбия
• Армия на Гамбия
• Външна политика на Гамбия