Направо към съдържанието

Радиолюбител: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м излишен празен ред
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5
 
(Не са показани 20 междинни версии от 9 потребители)
Ред 1: Ред 1:
'''Рaдиолюбителят ''' е физическо лице, което притежава разрешение за правоспособност на радиолюбител за осъществяване на '''[[радиолюбителска дейност]]''', или притежава хармонизирано радиолюбителско свидетелство (HAREC), където без материален интерес и за собствени нужди осъществява електронни съобщения чрез радиосъоръжения от любителска радиослужба.
'''Радиолюбителят ''' е физическо лице, което притежава разрешение за правоспособност на радиолюбител за осъществяване на '''[[радиолюбителска дейност]]''', или притежава хармонизирано радиолюбителско свидетелство (HAREC), където без материален интерес и за собствени нужди осъществява електронни съобщения чрез радиосъоръжения от любителска радиослужба.


Българските радиолюбители в зависимост от тяхната теоретична и практическа подготовка се класифицират в 2 радиолюбителски класа:
Българските радиолюбители в зависимост от тяхната теоретична и практическа подготовка се класифицират в 2 радиолюбителски класа:
Ред 15: Ред 15:
{{основна|Радиолюбителска дейност в България}}
{{основна|Радиолюбителска дейност в България}}
[[Файл:QSL card SU1CR to LZ1ID.jpg|мини|250п|Една от първите [[QSL-картичка|QSL-картички]] на [[Иван Джаков]] от [[8 април]] [[1939]] г.]]
[[Файл:QSL card SU1CR to LZ1ID.jpg|мини|250п|Една от първите [[QSL-картичка|QSL-картички]] на [[Иван Джаков]] от [[8 април]] [[1939]] г.]]
[[Радиолюбителска дейност в България|Радиолюбителската дейност в България]] се регламентира от ''Техническите изисквания за осъществяване на електронни съобщения чрез радиосъоръжения от любителската радиослужба'' и се контролира от [[Комисия за регулиране на съобщенията|Комисията за регулиране на съобщенията]].<ref name="crc-tech">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.crc.bg/files/_bg/Tech_izisk_radiolub_2011_09_09.pdf | заглавие =Технически изисквания за осъществяване на електронни съобщения чрез радиосъоръжения от любителската радиослужба | достъп_дата =20-06-2012 | дата =07-07-2009 | издател =Комисия за регулиране на съобщенията }}</ref> Заедно с лиценза, всеки радиолюбител получава индивидуален и уникален '''[[повиквателен знак]]''' (''позивна, инициал''), чрез който той се представя по време на [[радиовръзка]]. Повиквателните знаци за радиолюбителите в България са '''[[LZ]]'''. В България има около 6200 радиолюбители, което е около 0,085% от населението на страната.<ref name="crc_reg">{{cite web |url=http://crc.bg:8080/dpls/apex/f?p=923:1:2899501516670234:EXPAND,10 |title=Публичен регистър на радиолюбителите в България – физически и юридически лица |work=Комисия за регулиране на съобщенията |accessdate=5 юли 2012| archivedate= 5 юли 2012}}</ref>
[[Радиолюбителска дейност в България|Радиолюбителската дейност в България]] се регламентира от ''Техническите изисквания за осъществяване на електронни съобщения чрез радиосъоръжения от любителската радиослужба'' и се контролира от [[Комисия за регулиране на съобщенията|Комисията за регулиране на съобщенията]].<ref name="crc-tech">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.crc.bg/files/_bg/Tech_izisk_radiolub_2011_09_09.pdf | заглавие =Технически изисквания за осъществяване на електронни съобщения чрез радиосъоръжения от любителската радиослужба | достъп_дата =20-06-2012 | дата =07-07-2009 | издател =Комисия за регулиране на съобщенията }}</ref> Заедно с лиценза, всеки радиолюбител получава индивидуален и уникален '''[[повиквателен знак]]''' (''позивна, инициал''), чрез който той се представя по време на [[радиовръзка]]. Повиквателните знаци за радиолюбителите в България са '''[[LZ]]'''. В България има около 6200 радиолюбители, което е около 0,085% от населението на страната.<ref name="crc_reg">{{cite web |url=http://crc.bg:8080/dpls/apex/f?p=923:1:2899501516670234:EXPAND,10 |title=Публичен регистър на радиолюбителите в България – физически и юридически лица |work=Комисия за регулиране на съобщенията |accessdate=5 юли 2012 |archivedate=5 юли 2012 }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>


Първият български радиолюбител е [[Иван Джаков]]. На [[24 април]] [[1938]] г. той излъчва от [[София]], в [[телеграф]]ен режим, на честота 7 МХц първото българско радиолюбителско съобщение – „CQ de LZ1ID“.<ref name="lz1us">{{cite book |title=Радиолюбителството в България. История, факти, спомени|last=инж. Панайот Данев |first=LZ1US |year=1998 |publisher= Изд. на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“|location=София |pages=182 }}</ref> Първата клубна любителска радиостанция в България започва работа на [[25 декември]] [[1949]] г. с [[повиквателен знак|инициал]] LZ1AA от [[София]], като [[клуб]]на радиостанция на [[Организация за съдействие на отбраната|НССТ]].<ref>{{cite journal | year = 1950 | title = Месечно издание на Главната дирекция на радиоразпръскването и радиофикацията в България | journal = Технически радиопреглед | volume = 1 | issue = 1 }}</ref>
Първият български радиолюбител е [[Иван Джаков]]. На [[24 април]] [[1938]] г. той излъчва от [[София]], в [[телеграф]]ен режим, на честота 7 МХц първото българско радиолюбителско съобщение – „CQ de LZ1ID“.<ref name="lz1us">{{cite book |title=Радиолюбителството в България. История, факти, спомени|last=инж. Панайот Данев |first=LZ1US |year=1998 |publisher= Изд. на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“|location=София |pages=182 }}</ref> Първата клубна любителска радиостанция в България започва работа на [[25 декември]] [[1949]] г. с [[повиквателен знак|инициал]] LZ1AA от [[София]], като [[клуб]]на радиостанция на [[Организация за съдействие на отбраната|НССТ]].<ref>{{cite journal | year = 1950 | title = Месечно издание на Главната дирекция на радиоразпръскването и радиофикацията в България | journal = Технически радиопреглед | volume = 1 | issue = 1 }}</ref>
Ред 21: Ред 21:
Радиолюбителите в [[България]] са организирани в [[Българска федерация на радиолюбителите|Българската федерация на радиолюбителите]] ({{lang|en|Bulgarian Federation of Radio Amateurs}}, съкратено „BFRA“). Тя е официалната организация, която представлява [[България]] в [[Международен радиолюбителски съюз|Международния радиолюбителски съюз]] (IARU).
Радиолюбителите в [[България]] са организирани в [[Българска федерация на радиолюбителите|Българската федерация на радиолюбителите]] ({{lang|en|Bulgarian Federation of Radio Amateurs}}, съкратено „BFRA“). Тя е официалната организация, която представлява [[България]] в [[Международен радиолюбителски съюз|Международния радиолюбителски съюз]] (IARU).


[[Гражданска радиовръзка|Гражданската радиовръзка]] е частен вид радиолюбителска дейност, за която не се изисква официален [[лиценз]]. Ограниченията са свързани с честота, като освен 27 Mhz което е стария международен свободен канал сега се ползват и CB radio на 433 Mhz и 446 Mhz и мощност на предавателя като често срещано е сред малобройните стари радиолюбители е да ползват мощни крайни стъпала/усилватели от порядъка на 1 kW което отоговаря на стария стандарт разрешена мощност за клубна станция както и добре съгласувани и настроени антени като двоен квадрат което позволява много далечна чуваемост. Популярните oбхвати/честоти на КВ ( къси вълни) са 80метра (3.5–4.0 MHz) 40 метра( 7.0–7.3 MHz), 10 метра(28–29.7 MHz ) на УКВ 144 Mhz (2 метра). Проникваемостта на радиовълните е свързана с йоносферата и се влияе от слънчевия шум през цикъла денем /нощем и лято/зима на КВ ( къси вълни) като с повишаване на честотата към УКВ става право насочена до хоризонта. На дълги вълни и средни вълни ( (LW , MW - 300 Khz - 3 Mhz) вълната дифрактира зад препятствия / хоризонта но размерите на антените и мощностите нарастват пропорционално.
[[Гражданска радиовръзка|Гражданската радиовръзка]] е частен вид радиолюбителска дейност, за която не се изисква официален [[лиценз]]. Ограниченията са свързани с честота, като освен 27 Mhz което е стария международен свободен канал сега се ползват и CB radio на 433 Mhz и 446 Mhz и мощност на предавателя като често срещано е сред малобройните стари радиолюбители е да ползват мощни крайни стъпала/усилватели от порядъка на 1 kW което отоговаря на стария стандарт разрешена мощност за клубна станция както и добре съгласувани и настроени антени като двоен квадрат което позволява много далечна чуваемост. Популярните обхвати/честоти на КВ (къси вълни) са 80метра (3.5 – 4.0 MHz) 40 метра (7.0 – 7.3 MHz), 10 метра(28 – 29.7 MHz) на УКВ 144 Mhz (2 метра). Проникваемостта на радиовълните е свързана с йоносферата и се влияе от слънчевия шум през цикъла денем /нощем и лято/зима на КВ (къси вълни) като с повишаване на честотата към УКВ става право насочена до хоризонта. На дълги вълни и средни вълни ((LW, MW – 300 Khz – 3 Mhz) вълната дифрактира зад препятствия / хоризонта но размерите на антените и мощностите нарастват пропорционално.
[[Файл:Quad-antenna.png|мини|антена двоен квадрат]]
[[Файл:Quad-antenna.png|мини|антена двоен квадрат]]


<br />
== Разпространение ==
== Разпространение ==
<br />
<br />
Ред 36: Ред 35:
|-
|-
|{{JPN}}
|{{JPN}}
| align = "center" | 1,296,059
| align = "center" | 1 296 059
| align = "center" | 1.012
| align = "center" | 1.012
| align = "center" | 1999
| align = "center" | 1999
|<ref name="iaru_table">{{cite web |url=http://www.iaru.org/statsum00.html |title=Кратка статистика на радиолюбителите и любителските станции в света |work=Международен радиолюбителски съюз (International Amateur Radio Union) (IARU.org) |accessdate=13 юли 2007| archiveurl= http://web.archive.org/web/20070628033710/http://www.iaru.org/statsum00.html| archivedate=28 юни 2007 | deadurl= no}}</ref>
|<ref name="iaru_table">{{cite web |url=http://www.iaru.org/statsum00.html |title=Кратка статистика на радиолюбителите и любителските станции в света |work=Международен радиолюбителски съюз (International Amateur Radio Union) (IARU.org) |accessdate=13 юли 2007 |archiveurl=http://web.archive.org/web/20070628033710/http://www.iaru.org/statsum00.html |archivedate=28 юни 2007 |deadurl=no |архив_дата=2007-06-28 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070628033710/http://www.iaru.org/statsum00.html }}</ref>
|-
|-
|{{USA}}
|{{USA}}
Ред 63: Ред 62:
| align = "center" | 0.092
| align = "center" | 0.092
| align = "center" | 2007
| align = "center" | 2007
|<ref>{{cite web |url=http://www.darc.de/ausland/new/englisch/statistics.html |title=Статистика на лицензираните радиолюбители в Германия |work=Архив на немския радио клуб (DARC.de) |accessdate=18 юни 2008 |archiveurl = http://web.archive.org/web/20080409125359/http://www.darc.de/ausland/new/englisch/statistics.html |archivedate = 9 април 2008}} </ref>
|<ref>{{cite web |url=http://www.darc.de/ausland/new/englisch/statistics.html |title=Статистика на лицензираните радиолюбители в Германия |work=Архив на немския радио клуб (DARC.de) |accessdate=18 юни 2008 |archiveurl = http://web.archive.org/web/20080409125359/http://www.darc.de/ausland/new/englisch/statistics.html |archivedate = 9 април 2008}}</ref>
|-
|-
|{{CAN}}
|{{CAN}}
Ред 156: Ред 155:
|-
|-
|style="background:#FFDEAD"| {{BGR}}
|style="background:#FFDEAD"| {{BGR}}
|style="background:#FFDEAD" align = "center" | 6,200
|style="background:#FFDEAD" align = "center" | 7,000
|style="background:#FFDEAD" align = "center" | 0,085
|style="background:#FFDEAD" align = "center" | 0,1026
|style="background:#FFDEAD" align = "center" | 2012
|style="background:#FFDEAD" align = "center" | 2023
|style="background:#FFDEAD"| <ref name="crc_reg"/>
|style="background:#FFDEAD"| <ref name="crc_reg">{{cite web |url=http://crc.bg:8080/dpls/apex/f?p=923:1:2899501516670234:EXPAND,10 |title=Публичен регистър на радиолюбителите в България – физически и юридически лица |work=Комисия за регулиране на съобщенията |accessdate=5 юли 2012| archivedate= 5 юли 2012}}</ref>
|-
|-
|{{RSA}}
|{{RSA}}
Ред 178: Ред 177:


=== Пол ===
=== Пол ===
Радиолюбителите по света са главно мъже. Например в САЩ около 15 % от радиолюбителите са жени, в Китай – 12 %. Съществува международна организация на жените радиолюбители – Young Ladies Radio League (YLRL).
Радиолюбителите по света са главно мъже. Например в САЩ около 15 % от радиолюбителите са жени, в [[Китай]] – 12 %. Съществува международна организация на жените радиолюбители – Young Ladies Radio League (YLRL).

Към радиолюбител от мъжки пол може да се обръща с ОМ, което е абревиатура за „old man”, независимо от възрастта на оператора. Към радиолюбител от женски пол може да се обръща с YL, което е абревиатура за „young lady”, независимо от възрастта на оператора. Въпреки че тези кодове произтичат от абревиатури от английски език, те се използват от радиолюбителите в целия свят. Английският език се използва най-често при осъществяване на международни радиолюбителски връзки.
Към радиолюбител от мъжки пол може да се обръща с ОМ, което е [[абревиатура]] за ''old man'', независимо от възрастта на оператора. Към радиолюбител от женски пол може да се обръща с YL, което е абревиатура за ''young lady'', независимо от възрастта на оператора. Въпреки че тези кодове произтичат от абревиатури от английски език, те се използват от радиолюбителите в целия свят. Английският език се използва най-често при осъществяване на международни радиолюбителски връзки.


=== Възраст ===
=== Възраст ===
Ред 189: Ред 189:
== Галерия ==
== Галерия ==
<gallery>
<gallery>
Image:Dj1yfk in sweden.jpg|Оператор, работещ на компютърно генериран телеграф
Dj1yfk in sweden.jpg|Оператор, работещ на компютърно генериран телеграф
Image:MM3OXB.jpg|Радиолюбител
MM3OXB.jpg|Радиолюбител
File:Yagi Antenna 2.JPG|Антена тип Яги
Yagi Antenna 2.JPG|Антена тип Яги
</gallery>
</gallery>


Ред 205: Ред 205:
== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
# [http://www.bfra.org Официален сайт на Българската федерация на радиолюбителите]
# [http://www.bfra.org Официален сайт на Българската федерация на радиолюбителите]
# [http://www.technotron-bg.eu/page1.html www.technotron-bg.eu]
# [http://www.technotron-bg.eu/page1.html www.technotron-bg.eu]{{Dead link|date=май 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}
# [http://www.technotron-bg.eu/razni www.technotron-bg.eu]
# [http://www.technotron-bg.eu/razni www.technotron-bg.eu]{{Dead link|date=май 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}
# [http://lz2gmlz.blog.bg Радиолюбителството в България]
# [http://lz2gmlz.blog.bg Радиолюбителството в България]

{{Превод от|en|Amateur radio operator|497557379}}
{{Превод от|en|Amateur radio operator|497557379}}
{{нормативен контрол}}


[[Категория:Радиолюбители| ]]
[[Категория:Радиолюбители| ]]

Текуща версия към 13:05, 14 октомври 2023

Радиолюбителят е физическо лице, което притежава разрешение за правоспособност на радиолюбител за осъществяване на радиолюбителска дейност, или притежава хармонизирано радиолюбителско свидетелство (HAREC), където без материален интерес и за собствени нужди осъществява електронни съобщения чрез радиосъоръжения от любителска радиослужба.

Българските радиолюбители в зависимост от тяхната теоретична и практическа подготовка се класифицират в 2 радиолюбителски класа:

  • клас 1 – еквивалентен на СЕРТ лиценз;
  • клас 2 – национален клас.

Лицата, упражняващи само радиолюбителска слушателска дейност, са радиолюбители-слушатели.

Друго международно известно наименование за радиолюбител е „хам“ (на английски: ham). Названието произлиза от отрицателното обръщение към любителските станции, използвано в миналото от търговски или професионални радисти. Впоследствие думата се утвърждава и започва да се използва от всички радиолюбители по света, без отрицателни конотации.

Интернационалния радиолюбителски символ


Радиолюбителка
Една от първите QSL-картички на Иван Джаков от 8 април 1939 г.

Радиолюбителската дейност в България се регламентира от Техническите изисквания за осъществяване на електронни съобщения чрез радиосъоръжения от любителската радиослужба и се контролира от Комисията за регулиране на съобщенията.[1] Заедно с лиценза, всеки радиолюбител получава индивидуален и уникален повиквателен знак (позивна, инициал), чрез който той се представя по време на радиовръзка. Повиквателните знаци за радиолюбителите в България са LZ. В България има около 6200 радиолюбители, което е около 0,085% от населението на страната.[2]

Първият български радиолюбител е Иван Джаков. На 24 април 1938 г. той излъчва от София, в телеграфен режим, на честота 7 МХц първото българско радиолюбителско съобщение – „CQ de LZ1ID“.[3] Първата клубна любителска радиостанция в България започва работа на 25 декември 1949 г. с инициал LZ1AA от София, като клубна радиостанция на НССТ.[4]

Радиолюбителите в България са организирани в Българската федерация на радиолюбителите (на английски: Bulgarian Federation of Radio Amateurs, съкратено „BFRA“). Тя е официалната организация, която представлява България в Международния радиолюбителски съюз (IARU).

Гражданската радиовръзка е частен вид радиолюбителска дейност, за която не се изисква официален лиценз. Ограниченията са свързани с честота, като освен 27 Mhz което е стария международен свободен канал сега се ползват и CB radio на 433 Mhz и 446 Mhz и мощност на предавателя като често срещано е сред малобройните стари радиолюбители е да ползват мощни крайни стъпала/усилватели от порядъка на 1 kW което отоговаря на стария стандарт разрешена мощност за клубна станция както и добре съгласувани и настроени антени като двоен квадрат което позволява много далечна чуваемост. Популярните обхвати/честоти на КВ (къси вълни) са 80метра (3.5 – 4.0 MHz) 40 метра (7.0 – 7.3 MHz), 10 метра(28 – 29.7 MHz) на УКВ 144 Mhz (2 метра). Проникваемостта на радиовълните е свързана с йоносферата и се влияе от слънчевия шум през цикъла денем /нощем и лято/зима на КВ (къси вълни) като с повишаване на честотата към УКВ става право насочена до хоризонта. На дълги вълни и средни вълни ((LW, MW – 300 Khz – 3 Mhz) вълната дифрактира зад препятствия / хоризонта но размерите на антените и мощностите нарастват пропорционално.

антена двоен квадрат


Държава Брой
радиолюбители
% от населението Година, за която
се отнасят данните
Източник
 Япония 1 296 059 1.012 1999 [5]
 САЩ 738,497 0.239 2012 [6]
 Тайланд 176,278 0.275 2006 [5]
 Южна Корея 141,000 0.288 2000 [5]
 Германия 75,262 0.092 2007 [7]
 Канада 69,183 0.201 2011 [6]
 Китай 68,692 0.296 1999 [5]
 Испания 58,700 0.127 1999 [5]
 Великобритания 58,426 0.094 2000 [5]
 Русия 38,000 0.026 1993 [5]
 Бразилия 32,053 0.016 1997 [5]
 Италия 30,000 0.049 1993 [5]
 Индонезия 27,815 0.011 1997 [5]
 Франция 18,500 0.028 1997 [5]
 Украйна 17,265 0.037 2000 [5]
 Аржентина 16,889 0.042 1999 [5]
 Полша 16,000 0.041 2000 [5]
 Австралия 15,328 0.067 2000 [5]
 Индия 15,679 0.001 2000 [5]
 Словения 6,500 0.317 2000 [5]
 България 7,000 0,1026 2023 [2]
 Република Южна Африка 6,000 0.012 1994 [5]
 Норвегия 5,302 0.106 2000 [5]

Някои правителства поддържат статистически данни (брой, възраст, пол и др.) за лицензираните радиолюбители в страната. Мнозинството от радиолюбители в света се намира в Япония, САЩ, Тайланд, Южна Корея, Русия и европейските страни, Германия, Испания, Франция. Само правителствата на Йемен и Северна Корея към момента (2012 г.) забраняват на гражданите си да стават радиолюбители. Понякога придобиването на радиолюбителски лиценз е сложен процес, свързан с много бюрократични дейности и такси, което го прави недостъпно за много хора. В повечето страни е позволено на чужди граждани да придобиват лиценз, но много малко радиолюбители са лицензирани в няколко страни.

Радиолюбителите по света са главно мъже. Например в САЩ около 15 % от радиолюбителите са жени, в Китай – 12 %. Съществува международна организация на жените радиолюбители – Young Ladies Radio League (YLRL).

Към радиолюбител от мъжки пол може да се обръща с ОМ, което е абревиатура за old man, независимо от възрастта на оператора. Към радиолюбител от женски пол може да се обръща с YL, което е абревиатура за young lady, независимо от възрастта на оператора. Въпреки че тези кодове произтичат от абревиатури от английски език, те се използват от радиолюбителите в целия свят. Английският език се използва най-често при осъществяване на международни радиолюбителски връзки.

В повечето страни няма ограничение за минималната възраст, на която може да се придобие радиолюбителски лиценз. Средната възраст на радиолюбителите в света е доста висока (50 – 60 години). В тази връзка в някои страни се създават образователни програми и организации, които да популяризират радиолюбителското хоби сред младите поколения.

България и бившия соц лагер

[редактиране | редактиране на кода]


  1. Технически изисквания за осъществяване на електронни съобщения чрез радиосъоръжения от любителската радиослужба // Комисия за регулиране на съобщенията, 07-07-2009. Посетен на 20-06-2012.
  2. а б Публичен регистър на радиолюбителите в България – физически и юридически лица // Комисия за регулиране на съобщенията. Посетен на 5 юли 2012.[неработеща препратка]
  3. инж. Панайот Данев, LZ1US. Радиолюбителството в България. История, факти, спомени. София, Изд. на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1998. с. 182.
  4. Месечно издание на Главната дирекция на радиоразпръскването и радиофикацията в България // Технически радиопреглед 1 (1). 1950.
  5. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у Кратка статистика на радиолюбителите и любителските станции в света // Международен радиолюбителски съюз (International Amateur Radio Union) (IARU.org). Архивиран от оригинала на 2007-06-28. Посетен на 13 юли 2007.
  6. а б Сървър на инициалите в www.Hamdata.com // Hamdata.com. Архивиран от оригинала на 30 април 2011. Посетен на 22 май 2011.
  7. Статистика на лицензираните радиолюбители в Германия // Архив на немския радио клуб (DARC.de). Архивиран от оригинала на 9 април 2008. Посетен на 18 юни 2008.
  1. Официален сайт на Българската федерация на радиолюбителите
  2. www.technotron-bg.eu[неработеща препратка]
  3. www.technotron-bg.eu[неработеща препратка]
  4. Радиолюбителството в България
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Amateur radio operator в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​