Битка при Дубно: Разлика между версии

Битка при Дубно
	Битка при Дубно
Втора световна война, Източен фронт
	Операция „Барбароса“ – етапи на германското напредване (карта на английски език)
Информация
Период	23 – 29 юни 1941
Място	Северозападна Украйна
Резултат	германска победа
Страни в конфликта
Германия	Съветски съюз
Командири и лидери
Евалд фон Клайст	Михаил Кирпонос
Жертви и загуби
	Битка при Дубно в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Текуща версия към 15:01, 20 октомври 2023

Битката при Дубно (танково сражение при Дубно, Луцк и Ровно^[1]) е една от най-мащабните танкови битки през Втората световна война и кулминация на приграничното сражение, което се развива непосредствено след нападението на Хитлерова Германия срещу Съветския съюз от 22 юни до 6 юли 1941 г. в Северозападна Украйна (Волинска област, Полесието) между германската група армии „Юг“ и войските на съветския Югозападен фронт. Съветските войски губят битката и са принудени да отстъпят териториите, които СССР отнема от Полша през септември 1939 г.

Според някои анализатори в битката при Дубно съветското командване пропуска добра възможност да нанесе тежко поражение на нахлуващите немци и да обърне в своя полза стратегическата обстановка в момент, когато търпи неуспехи в Беларус (Беларуска операция) и Прибалтика.^[2]

Сили и планове на двете страни

В плана на германското главно командване „Барбароса“, който предвижда окупиране на съветските територии до Линията „Архангелск – Астрахан“, първата задача на група армии „Юг“ (начело с генерал-фелдмаршал Герд фон Рундщет) е да завземе украинската столица Киев и да унищожи съветските войски западно от Днепър.^[3] За да изпълни тази задача, групата армии нанася главния удар със северния си фланг срещу съветските войски между Лвов и Полесието. На изходни позиции в района на Люблин са дислоцирани 1-ва танкова група (командвана от Евалд фон Клайст), 6-а и 17-а армия, 4-ти флот на Луфтвафе. Спомагателен характер има настъплението, което трябва да започне от румънска територия дни по-късно от 11-а германска и две румънски армии (3-та и 4-та).^[4]

Ако за Вермахта главното направление на настъплението е през Минск и Смоленск към Москва, то съветският генерален щаб смята за основен южния си фланг, който прикрива основните залежи на нефт, въглища и желязна руда в Съветския съюз.^[2] От петте специални военни окръга на западната граница на Съветския съюз в началото на юни 1941 г. Киевският е най-силният. Той разполага с 4788 от боеспособните танкове на РККА, а във всичките пет окръга те са общо 10 540. (Следващият по сила след Киевския е Западният специален окръг с 2192 изправни и полуизправни танкове.)^[5]

Съотношението на силите между Киевския специален военен окръг (от началото на войната: Югозападен фронт, командван от генерал Михаил Кирпонос) и противостоящите му германски войски на 22 юни е решително, поне в количествено изражение, в полза на Червената армия. Срещу 730 000 немски войници (разпределени в 36,5 дивизии) стоят почти 864 000 съветски (общо 58 дивизии). Югозападният фронт разполага с над 13 600 оръдия и миномети срещу 9700 на своя противник, 4200 срещу 750 танка, над 2200 самолета срещу 800 на германците.^[6] Тази несъразмерност на силите се компенсира от концентрацията на германските войски в района, набелязан за стратегическия пробив в съветската отбрана – всички танкове и самолети, както и 82 % от пехотните дивизии, и от неудачното разположение на съветските войски в началната фаза на сражението. Съветското командване не извлича поуки от методите на Вермахта в кампаниите в Полша (септември 1939 г.) и Франция (май 1940 г.). Затова отбраната не е организирана в дълбочина.^[3]

Германско нападение. Първи съветски контраудари

Насоката на германския удар рано сутринта на 22 юни е изненада за съветското разузнаване. Тринадесет пехотни дивизии на Вермахта атакуват левия фланг на съветската 5-а армия и участъка между нея и 6-а армия. Вдигната по тревога, само част от съветската пехота успява да заеме позиции съгласно плановете за прикритие. Няколко дивизии, под въздействието на настъпващия противник, не успяват да сторят това и в резултат на това между съединенията се образуват 15-20-километрови процепи. Германците се възползват от това и още на първия ден от настъплението постигат пробив с ширина от 100 и дълбочина 30 км.^[3]

Съветската Ставка на Главното командване заповядва на Югозападния фронт да контраатакува с 5-а и 6-а армия, които трябва да обкръжат и унищожат нахлулия противник с помощта на пет механизирани корпуси и авиацията и за едно денонощие, до 24 юни, да излязат пред Люблин.^[3] Резултат от тази заповед е битката при Дубно, състояла се няколко дни по-късно.

Обстановката на фронта се развива различно от очакванията на Ставката. Рано на 23 юни немската пехота (четири пехотни дивизии) пробива два коридора между лините на 5-а и 6-а съветска армия (към Луцк и Ровно от север и към Дубно и Острог от юг), през които се „изливат“ два танкови корпуса (3-ти и 48-и) на Клайст^[7]. Съветските механизирани корпуси, на които се разчита да нанесат основния контраудар, са отдалечени на 150 – 270 км от района на пробива. Докато те се придвижват към бойното поле, германците продължават да разширяват коридора между 5-а и 6-а армия^[3].

Германците бързо печелят надмощие във въздуха. Действията на съветската авиация са с ниска интензивност и неадекватни за обстановката – изтребителите са използвани за прикритие на летища и населени пунктове, вместо на танковете, които нанасят контраударите. Бомбардировачите не получават навременно задачи или нанасят удари по второстепенни групировки на противника^[3]. На обратния полюс са действията на Луфтвафе. За три дни (22 – 24 юни) 5-и военновъздушен корпус бомбардира 72 летища и унищожава 774 съветски самолета^[7]. В първите десетина дни на войната военновъздушните сили на Югозападния фронт губят около 1200 самолета. (Техният командир, генерал Евгений Птухин, е снет от длъжност на 1 юли, впоследствие е изправен пред военен съд и разстрелян^[8].)

Съветските танкови съединения влизат в бой поединично, атаките на отделните съединения също не са синхронизирани. Това позволява на германците да разбият един по един механизираните части на Югозападния фронт. На 23 юни 15-и механизиран корпус (генерал-майор И. Карпезо) атакува при Радехов, но понася тежки загуби (267 танка^[7]) и се оттегля. 4-ти механизиран корпус (генерал-майор А. Власов), който трябва да подкрепи тази атака, участва в нея само с една дивизия. Основните сили на Власов са пренасочени, за да предотвратят немски пробив от юг (в участъка между линиите на 6-а и 26-а съветска армия). На 24 юни 22-ри механизиран корпус (генерал-майор С. Кондрусев) настъпва от север срещу германските танкове в района на Войница, напредва до 10 км, но се оттегля, след като губи повече от половината си танкове заради недостатъчна поддръжка от пехотата и авиацията.^[3]

Насрещно сражение при Дубно

Към 25 – 26 юни в района на сраженията с германската 1-ва танкова група започват да пристигат 8-и, 9-и и 19-и механизиран корпус. Трите корпуса преминават форсирано между 160 и 300 км. По време на този поход много танкове са оставени заради технически проблеми. Други са поразени от немската авиация. Така 8-и механизиран корпус (генерал-лейтенант Д. Рябишев) губи 400 танка преди още да се сблъска с войските на Клайст^[3].^[9] Корпусът не успява да се съсредоточи навреме за подготвения удар от юг срещу коридора, зает от германците затова командващият фронта Кирпонос отлага атаката от този сектор с един ден. В същото време нарежда на 9-и (генерал-майор К. Рокосовски) и 19-и механизиран корпус (генерал-майор Н. Фекленко) да нападнат от север. В боевете с 3-ти немски моторизиран корпус на 25 юни около Клеван и по направлението към Ровно войските на Рокосовски и Фекленко постигат първоначално успехи, но впоследствие са отблъснати.^[3]

С пристигането на Рябишев на бойното поле, на 26 юни в триъгълника Луцк – Дубно – Броди се стига до най-мащабното дотогава сражение. Този път съветските танкове атакуват от север и от юг със силите на четири механизирани корпуса. Срещу тях са четири танкови и пет пехотни дивизии на Вермахта от 1-ва танкова група и 17-а армия. Макар и със загуби, германската 13-а танкова дивизия отбива удара на 9-и и 19-и танков корпус от север. Корпусът на Рябишев и остатъците от корпуса на Карпезо нападат от юг във фланг и тил 11-а и 16-а танкова дивизия и постигат голям напредък, само на десетина километра от войските, настъпващи от север. Успехът обаче не е доразвит поради лошата комуникация и липсата на взаимопомощ между съветските части. С помощта 75-а пехотна дивизия и Луфтвафе, германците възстановяват положението^[3].^[9]

Кирпонос заповядва на Рябишев да отстъпи и командирът на 8-и механизиран корпус се подчинява. Ставката обаче отменя заповедта на командващия фронта. Затова на 27 и 28 юни Рябишев с оцелелите си 210 танка отново атакува немците край Дубно, но атаката пропада, тъй като заради огромните си загуби останалите механизирани корпуси не съумяват да я подкрепят. Едва на 30 юни Ставката дава заповед за изтегляне на войските на Югозападния фронт към укрепленията на старата съветско-полска граница (линията „Сталин“).^[3]

Равносметка

На 1 юли съветските войски извършват още една контраатака – северно от Луцк и западно от Ровно, но успяват да задържат германците само за ден. До 6 юли Вермахтът удържа пълна победа, разделя окончателно 5-а от 6-а съветска армия и си отваря път към Киев. В сраженията германската 1-ва танкова група губи близо 260 танка (много от които са ремонтирани впоследствие)^[10], а Червената армия – общо 2648. Съветските войски отстъпват 350 км на изток. Въпреки това, в резултат на боевете около Дубно, Луцк и Ровно напредването на моторизираните корпуси на Клайст е забавено с около седмица. Затова Клайст не успява да обкръжи основните съветски сили, които отстъпват от Лвов към Виница и Киев^[3].^[11] Все пак, през август и септември 1941 г. германците успяват да обкръжат и унищожат армиите на Югозападния фронт в сраженията при Уман и Киев.^[12]

Източници

↑ Козлов, М. (гл. ред.) Великая отечественная война 1941 – 1945. Энциклопедия (Издателство „Советская Энциклопедия“, Москва 1985), с. 706
↑ ^а ^б Махун, С. Утраченный шанс: „Курская дуга“ на Волыни в июне 1941-го („Зеркало недели“, № 25, 26.6 – 2.7.2004^{[неработеща препратка]})
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м Гуров, А. Боевые действия советских войск на юго-западном направлении в начальном периоде войны (Военно-исторический журнал, 1988, №8, цит. по: Сражения, битвы и войны, 6.1.2009)
↑ 1941 год – уроки и выводы (Москва, Воениздат, 1992, онлайн: Проект „Военная литература“, посетен на 7.1.2009), с. 17
↑ Золотов, П., Исаев, С. Боеготовы были. Историко-статистическое исследование количественно-качественного состояния танкового парка Красной Армии накануне Великой Отечественной войны (Военно-исторический журнал, 1993, №11, посетен на 7.1.2009)
↑ Гуров, таблица 2 (достъп 6.1.2009)
↑ ^а ^б ^в Kirchubel, R., Gerrard, H., Dennis, P. Operation Barbarossa 1941: Army Group South (Osprey Publishing, 2003, ISBN 1-84176-697-6), p. 33
↑ Kirchubel, R., Gerrard, H., Dennis, P. Operation Barbarossa 1941: Army Group South (Osprey Publishing, 2003, ISBN 1-84176-697-6), p. 38
↑ ^а ^б Kirchubel, R., Gerrard, H., Dennis, P. Operation Barbarossa 1941: Army Group South (Osprey Publishing, 2003, ISBN 1-84176-697-6), p. 36
↑ Гончаров, С. Броньовий „турнір“. Танкові битви – від Бельгії до Курська^{[неработеща препратка]} („Військо України“, Центральний друкований орган Міністерства оборони України, 2008, №9), посетен на 8.1.2009
↑ Кривошеев, Г. Россия и СССР в войнах ХХ века. Потери вооруженных сил. Статистическое исследование, „Олма-Пресс“, Москва 2001 – Оборонительная операция в Западной Украине Архив на оригинала от 2008-05-05 в Wayback Machine. (посетен на 7.1.2009)
↑ Козлов, М. (гл. ред.) Великая отечественная война 1941 – 1945. Энциклопедия (Издателство „Советская Энциклопедия“, Москва 1985), с. 333 – 334

Външни препратки

Исаев, А. От Дубно до Ростова (на руски, Тразиткнига, Москва 2004, онлайн: Проект „Военная литература“, 7.1.2009)
Попель, Н. В тяжкую пору (на руски, Terra Fantastica, Москва 2001, онлайн: Проект „Военная литература“, 7.1.2009)

[1] Козлов, М. (гл. ред.) Великая отечественная война 1941 – 1945. Энциклопедия (Издателство „Советская Энциклопедия“, Москва 1985), с. 706

[mahun-2] а ^б Махун, С. Утраченный шанс: „Курская дуга“ на Волыни в июне 1941-го („Зеркало недели“, № 25, 26.6 – 2.7.2004^{[неработеща препратка]})

[gurov-3] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м Гуров, А. Боевые действия советских войск на юго-западном направлении в начальном периоде войны (Военно-исторический журнал, 1988, №8, цит. по: Сражения, битвы и войны, 6.1.2009)

[4] 1941 год – уроки и выводы (Москва, Воениздат, 1992, онлайн: Проект „Военная литература“, посетен на 7.1.2009), с. 17

[5] Золотов, П., Исаев, С. Боеготовы были. Историко-статистическое исследование количественно-качественного состояния танкового парка Красной Армии накануне Великой Отечественной войны (Военно-исторический журнал, 1993, №11, посетен на 7.1.2009)

[6] Гуров, таблица 2 (достъп 6.1.2009)

[kirch33-7] а ^б ^в Kirchubel, R., Gerrard, H., Dennis, P. Operation Barbarossa 1941: Army Group South (Osprey Publishing, 2003, ISBN 1-84176-697-6), p. 33

[8] Kirchubel, R., Gerrard, H., Dennis, P. Operation Barbarossa 1941: Army Group South (Osprey Publishing, 2003, ISBN 1-84176-697-6), p. 38

[kirch36-9] а ^б Kirchubel, R., Gerrard, H., Dennis, P. Operation Barbarossa 1941: Army Group South (Osprey Publishing, 2003, ISBN 1-84176-697-6), p. 36

[10] Гончаров, С. Броньовий „турнір“. Танкові битви – від Бельгії до Курська^{[неработеща препратка]} („Військо України“, Центральний друкований орган Міністерства оборони України, 2008, №9), посетен на 8.1.2009

[11] Кривошеев, Г. Россия и СССР в войнах ХХ века. Потери вооруженных сил. Статистическое исследование, „Олма-Пресс“, Москва 2001 – Оборонительная операция в Западной Украине Архив на оригинала от 2008-05-05 в Wayback Machine. (посетен на 7.1.2009)

[12] Козлов, М. (гл. ред.) Великая отечественная война 1941 – 1945. Энциклопедия (Издателство „Советская Энциклопедия“, Москва 1985), с. 333 – 334

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-{{Инфокутия Военен Конфликт|
+{{Военен конфликт|
 |име=Битка при Дубно
 |конфликт=[[Втора световна война]], [[Източен фронт (Втора световна война)|Източен фронт]]
 |картинка=Файл:Eastern Front 1941-06 to 1941-12.png
 |описание=Операция „Барбароса“ – етапи на германското напредване (карта на английски език)
-|период=[[23 юни|23]] - [[29 юни]] [[1941]]
+|период=[[23 юни|23]] – [[29 юни]] [[1941]]
 |място=Северозападна [[Украйна]]
 |причина=
 |територия=
 |резултат=германска победа
-|страна1=[[Картинка:Flag of Germany 1933.svg|25px]] [[Трети райх|Германия]]
+|страна1=[[Файл:Flag of Germany 1933.svg|25px]] [[Трети райх|Германия]]
-|страна2=[[Картинка:Flag of the Soviet Union.svg|25px]] [[Съветски съюз]]
+|страна2=[[Файл:Flag of the Soviet Union.svg|25px]] [[Съветски съюз]]
 |командир1=[[Евалд фон Клайст]]
 |командир2=[[Михаил Кирпонос]]
@@ Ред 20: / Ред 20: @@
 {{Германо-съветска война 1941}}
-'''Битката при Дубно''' ('''танково сражение при Дубно, Луцк и Ровно'''<ref>Козлов, М. (гл. ред.) ''Великая отечественная война 1941-1945. Энциклопедия'' (Издателство „Советская Энциклопедия“, Москва 1985), с. 706</ref>) е една от най-мащабните танкови битки през [[Втората световна война]] и кулминация на приграничното сражение, което се развива непосредствено след нападението на [[Трети райх|Хитлерова Германия]] срещу [[Съветския съюз]] от 22 юни до 6 юли 1941 г. в Северозападна [[Украйна]] ([[Волинска област]], [[Полесие]]то) между германската група армии „Юг“ и войските на съветския Югозападен фронт. Съветските войски губят битката и са принудени да отстъпят териториите, които СССР отнема от [[Полша]] през септември 1939 г.
+'''Битката при Дубно''' ('''танково сражение при Дубно, Луцк и Ровно'''<ref>Козлов, М. (гл. ред.) ''Великая отечественная война 1941 – 1945. Энциклопедия'' (Издателство „Советская Энциклопедия“, Москва 1985), с. 706</ref>) е една от най-мащабните танкови битки през [[Втората световна война]] и кулминация на приграничното сражение, което се развива непосредствено след нападението на [[Трети райх|Хитлерова Германия]] срещу [[Съветския съюз]] от 22 юни до 6 юли 1941 г. в Северозападна [[Украйна]] ([[Волинска област]], [[Полесие]]то) между германската група армии „Юг“ и войските на съветския Югозападен фронт. Съветските войски губят битката и са принудени да отстъпят териториите, които СССР отнема от [[Полша]] през септември 1939 г.
 Според някои анализатори в битката при Дубно съветското командване пропуска добра възможност да нанесе тежко поражение на нахлуващите немци и да обърне в своя полза стратегическата обстановка в момент, когато търпи неуспехи в Беларус ([[Беларуска операция (1941)|Беларуска операция]]) и Прибалтика.<ref name="mahun"/>
 == Сили и планове на двете страни ==
-В плана на германското главно командване „Барбароса“, който предвижда окупиране на съветските територии до линията [[Архангелск]]-[[Астрахан]], първата задача на [[група армии „Юг“]] (начело с генерал-фелдмаршал [[Герд фон Рундщет]]) е да завземе украинската столица [[Киев]] и да унищожи съветските войски западно от [[Днепър]].<ref name="gurov">Гуров, А. [http://battles.h1.ru/ugozapad.shtml ''Боевые действия советских войск на юго''-''западном направлении в начальном периоде войны''] (Военно-исторический журнал, 1988, №8, цит. по: [http://battles.h1.ru/index.shtml Сражения, битвы и войны], 6.1.2009)</ref> За да изпълни тази задача, групата армии нанася главния удар със северния си фланг срещу съветските войски между [[Лвов]] и Полесието. На изходни позиции в района на [[Люблин]] са дислоцирани 1-ва танкова група (командвана от [[Евалд фон Клайст]]), 6-та и 17-та армия, 4-ти флот на [[Луфтвафе]]. Спомагателен характер има настъплението, което трябва да започне от румънска територия дни по-късно от 11-та германска и две румънски армии (3-та и 4-та).<ref>''1941 год – уроки и выводы'' (Москва, Воениздат, 1992, онлайн: [http://militera.lib.ru/ Проект „Военная литература“], достъп от 7.1.2009), [http://militera.lib.ru/h/1941/01.html с. 17]</ref>
+В плана на германското главно командване „Барбароса“, който предвижда окупиране на съветските територии до [[Линия „Архангелск – Астрахан“|Линията „Архангелск – Астрахан“]], първата задача на [[група армии „Юг“]] (начело с генерал-фелдмаршал [[Герд фон Рундщет]]) е да завземе украинската столица [[Киев]] и да унищожи съветските войски западно от [[Днепър]].<ref name="gurov">Гуров, А. [http://battles.h1.ru/ugozapad.shtml ''Боевые действия советских войск на юго''-''западном направлении в начальном периоде войны''] (Военно-исторический журнал, 1988, №8, цит. по: [http://battles.h1.ru/index.shtml Сражения, битвы и войны], 6.1.2009)</ref> За да изпълни тази задача, групата армии нанася главния удар със северния си фланг срещу съветските войски между [[Лвов]] и Полесието. На изходни позиции в района на [[Люблин]] са дислоцирани 1-ва танкова група (командвана от [[Евалд фон Клайст]]), 6-а и 17-а армия, 4-ти флот на [[Луфтвафе]]. Спомагателен характер има настъплението, което трябва да започне от румънска територия дни по-късно от 11-а германска и две румънски армии (3-та и 4-та).<ref>''1941 год – уроки и выводы'' (Москва, Воениздат, 1992, онлайн: [http://militera.lib.ru/ Проект „Военная литература“], посетен на 7.1.2009), [http://militera.lib.ru/h/1941/01.html с. 17]</ref>
-Ако за [[Вермахт]]а главното направление на настъплението е през [[Минск]] и [[Смоленск]] към [[Москва]], то съветският генерален щаб смята за основен южния си фланг, който прикрива основните залежи на нефт, въглища и желязна руда в Съветския съюз.<ref name="mahun">Махун, С. ''Утраченный шанс: „Курская дуга“ на Волыни в июне 1941-го'' ([http://www.zn.kiev.ua/3000/3150/46904/ „Зеркало недели“, № 25, 26.6-2.7.2004])</ref> От петте специални военни окръга на западната граница на Съветския съюз в началото на юни 1941 г. Киевският е най-силният. Той разполага с 4&nbsp;788 от боеспособните танкове на [[РККА]], а във всичките пет окръга те са общо 10&nbsp;540. (Следващият по сила след Киевския е Западният специален окръг с 2&nbsp;192 изправни и полуизправни танкове.)<ref>Золотов, П., Исаев, С. [http://web.archive.org/web/20010220133454/http://www.tuad.nsk.ru/~history/Author/Russ/Z/ZolotovPN/boe.html ''Боеготовы были. Историко-статистическое исследование количественно-качественного состояния танкового парка Красной Армии накануне Великой Отечественной войны''] (Военно-исторический журнал, 1993, №11, достъп от 7.1.2009)</ref>
+Ако за [[Вермахт]]а главното направление на настъплението е през [[Минск]] и [[Смоленск]] към [[Москва]], то съветският генерален щаб смята за основен южния си фланг, който прикрива основните залежи на нефт, въглища и желязна руда в Съветския съюз.<ref name="mahun">Махун, С. ''Утраченный шанс: „Курская дуга“ на Волыни в июне 1941-го'' ([http://www.zn.kiev.ua/3000/3150/46904/ „Зеркало недели“, № 25, 26.6 – 2.7.2004]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }})</ref> От петте специални военни окръга на западната граница на Съветския съюз в началото на юни 1941 г. Киевският е най-силният. Той разполага с 4788 от боеспособните танкове на [[РККА]], а във всичките пет окръга те са общо 10 540. (Следващият по сила след Киевския е Западният специален окръг с 2192 изправни и полуизправни танкове.)<ref>Золотов, П., Исаев, С. [https://web.archive.org/web/20010220133454/http://www.tuad.nsk.ru/~history/Author/Russ/Z/ZolotovPN/boe.html ''Боеготовы были. Историко-статистическое исследование количественно-качественного состояния танкового парка Красной Армии накануне Великой Отечественной войны''] (Военно-исторический журнал, 1993, №11, посетен на 7.1.2009)</ref>
-Съотношението на силите между Киевския специален военен окръг (от началото на войната: Югозападен фронт, командван от генерал [[Михаил Кирпонос]]) и противостоящите му германски войски на 22 юни е решително, поне в количествено изражение, в полза на [[Червената армия]]. Срещу 730&nbsp;000 немски войници (разпределени в 36,5 дивизии) стоят почти 864&nbsp;000 съветски (общо 58 дивизии). Югозападният фронт разполага с над 13&nbsp;600 оръдия и миномети срещу 9&nbsp;700 на своя противник, 4&nbsp;200 срещу 750 танка, над 2&nbsp;200 самолета срещу 800 на германците.<ref>Гуров, [http://battles.h1.ru/ugzap_table.shtml таблица 2] (достъп 6.1.2009)</ref> Тази несъразмерност на силите се компенсира от концентрацията на германските войски в района, набелязан за стратегическия пробив в съветската отбрана – всички танкове и самолети, както и 82 % от пехотните дивизии, и от неудачното разположение на съветските войски в началната фаза на сражението. Съветското командване не извлича поуки от методите на Вермахта в кампаниите в [[Полска кампания (1939)|Полша (септември 1939 г.)]] и [[Битка за Франция|Франция (май 1940 г.)]]. Затова отбраната не е организирана в дълбочина.<ref name="gurov"/>
+Съотношението на силите между Киевския специален военен окръг (от началото на войната: Югозападен фронт, командван от генерал [[Михаил Кирпонос]]) и противостоящите му германски войски на 22 юни е решително, поне в количествено изражение, в полза на [[Червената армия]]. Срещу 730 000 немски войници (разпределени в 36,5 дивизии) стоят почти 864 000 съветски (общо 58 дивизии). Югозападният фронт разполага с над 13 600 оръдия и миномети срещу 9700 на своя противник, 4200 срещу 750 танка, над 2200 самолета срещу 800 на германците.<ref>Гуров, [http://battles.h1.ru/ugzap_table.shtml таблица 2] (достъп 6.1.2009)</ref> Тази несъразмерност на силите се компенсира от концентрацията на германските войски в района, набелязан за стратегическия пробив в съветската отбрана – всички танкове и самолети, както и 82 % от пехотните дивизии, и от неудачното разположение на съветските войски в началната фаза на сражението. Съветското командване не извлича поуки от методите на Вермахта в кампаниите в [[Полска кампания (1939)|Полша (септември 1939 г.)]] и [[Битка за Франция|Франция (май 1940 г.)]]. Затова отбраната не е организирана в дълбочина.<ref name="gurov"/>
 == Германско нападение. Първи съветски контраудари ==
-Насоката на германския удар рано сутринта на 22 юни е изненада за съветското разузнаване. Тринадесет пехотни дивизии на Вермахта атакуват левия фланг на съветската 5-та армия и участъка между нея и 6-та армия. Вдигната по тревога, само част от съветската пехота успява да заеме позиции съгласно плановете за прикритие. Няколко дивизии, под въздействието на настъпващия противник, не успяват да сторят това и в резултат на това между съединенията се образуват 15-20-километрови процепи. Германците се възползват от това и още на първия ден от настъплението постигат пробив с ширина от 100 и дълбочина 30 км.<ref name="gurov"/>
+Насоката на германския удар рано сутринта на 22 юни е изненада за съветското разузнаване. Тринадесет пехотни дивизии на Вермахта атакуват левия фланг на съветската 5-а армия и участъка между нея и 6-а армия. Вдигната по тревога, само част от съветската пехота успява да заеме позиции съгласно плановете за прикритие. Няколко дивизии, под въздействието на настъпващия противник, не успяват да сторят това и в резултат на това между съединенията се образуват 15-20-километрови процепи. Германците се възползват от това и още на първия ден от настъплението постигат пробив с ширина от 100 и дълбочина 30 км.<ref name="gurov"/>
-Съветската [[Ставка на Върховното главно командване|Ставка на Главното командване]] заповядва на Югозападния фронт да контраатакува с 5-та и 6-та армия, които трябва да обкръжат и унищожат нахлулия противник с помощта на пет механизирани корпуси и авиацията и за едно денонощие, до 24 юни, да излязат пред Люблин.<ref name="gurov"/> Резултат от тази заповед е битката при Дубно, състояла се няколко дни по-късно.
+Съветската [[Ставка на Върховното главно командване|Ставка на Главното командване]] заповядва на Югозападния фронт да контраатакува с 5-а и 6-а армия, които трябва да обкръжат и унищожат нахлулия противник с помощта на пет механизирани корпуси и авиацията и за едно денонощие, до 24 юни, да излязат пред Люблин.<ref name="gurov"/> Резултат от тази заповед е битката при Дубно, състояла се няколко дни по-късно.
-Обстановката на фронта се развива различно от очакванията на Ставката. Рано на 23 юни немската пехота (четири пехотни дивизии) пробива два коридора между лините на 5-та и 6-та съветска армия (към [[Луцк]] и [[Ровно]] от север и към [[Дубно]] и [[Острог (град)|Острог]] от юг), през които се „изливат“ два танкови корпуса (3-ти и 48-ми) на Клайст<ref name="kirch33">Kirchubel, R., Gerrard, H., Dennis, P. ''Operation Barbarossa 1941: Army Group South'' (Osprey Publishing, 2003, ISBN 1841766976), p. 33</ref>. Съветските механизирани корпуси, на които се разчита да нанесат основния контраудар, са отдалечени на 150-270 км от района на пробива. Докато те се придвижват към бойното поле, германците продължават да разширяват коридора между 5-та и 6-та армия<ref name="gurov"/>.
+Обстановката на фронта се развива различно от очакванията на Ставката. Рано на 23 юни немската пехота (четири пехотни дивизии) пробива два коридора между лините на 5-а и 6-а съветска армия (към [[Луцк]] и [[Ровно]] от север и към [[Дубно]] и [[Острог (град)|Острог]] от юг), през които се „изливат“ два танкови корпуса (3-ти и 48-и) на Клайст<ref name="kirch33">Kirchubel, R., Gerrard, H., Dennis, P. ''Operation Barbarossa 1941: Army Group South'' (Osprey Publishing, 2003, ISBN 1-84176-697-6), p. 33</ref>. Съветските механизирани корпуси, на които се разчита да нанесат основния контраудар, са отдалечени на 150 – 270 км от района на пробива. Докато те се придвижват към бойното поле, германците продължават да разширяват коридора между 5-а и 6-а армия<ref name="gurov"/>.
-Германците бързо печелят надмощие във въздуха. Действията на съветската авиация са с ниска интензивност и неадекватни за обстановката – изтребителите са използвани за прикритие на летища и населени пунктове, вместо на танковете, които нанасят контраударите. Бомбардировачите не получават навременно задачи или нанасят удари по второстепенни групировки на противника<ref name="gurov"/>. На обратния полюс са действията на Луфтвафе. За три дни (22-24 юни) 5-ти военновъздушен корпус бомбардира 72 летища и унищожава 774 съветски самолета<ref name="kirch33"/>. В първите десетина дни на войната военновъздушните сили на Югозападния фронт губят около 1&nbsp;200 самолета. (Техният командир, генерал [[Евгений Птухин]], е снет от длъжност на 1 юли, впоследствие е изправен пред военен съд и разстрелян<ref>Kirchubel, R., Gerrard, H., Dennis, P. ''Operation Barbarossa 1941: Army Group South'' (Osprey Publishing, 2003, ISBN 1841766976), p. 38</ref>.)
+Германците бързо печелят надмощие във въздуха. Действията на съветската авиация са с ниска интензивност и неадекватни за обстановката – изтребителите са използвани за прикритие на летища и населени пунктове, вместо на танковете, които нанасят контраударите. Бомбардировачите не получават навременно задачи или нанасят удари по второстепенни групировки на противника<ref name="gurov"/>. На обратния полюс са действията на Луфтвафе. За три дни (22 – 24 юни) 5-и военновъздушен корпус бомбардира 72 летища и унищожава 774 съветски самолета<ref name="kirch33"/>. В първите десетина дни на войната военновъздушните сили на Югозападния фронт губят около 1200 самолета. (Техният командир, генерал [[Евгений Птухин]], е снет от длъжност на 1 юли, впоследствие е изправен пред военен съд и разстрелян<ref>Kirchubel, R., Gerrard, H., Dennis, P. ''Operation Barbarossa 1941: Army Group South'' (Osprey Publishing, 2003, ISBN 1-84176-697-6), p. 38</ref>.)
-Съветските танкови съединения влизат в бой поединично, атаките на отделните съединения също не са синхронизирани. Това позволява на германците да разбият един по един механизираните части на Югозападния фронт. На 23 юни 15-ти механизиран корпус (генерал-майор И. Карпезо) атакува при [[Радехов]], но понася тежки загуби (267 танка<ref name="kirch33"/>) и се оттегля. 4-ти механизиран корпус (генерал-майор А. Власов), който трябва да подкрепи тази атака, участва в нея само с една дивизия. Основните сили на Власов са пренасочени, за да предотвратят немски пробив от юг (в участъка между линиите на 6-та и 26-та съветска армия). На 24 юни 22-ри механизиран корпус (генерал-майор С. Кондрусев) настъпва от север срещу германските танкове в района на Войница, напредва до 10 км, но се оттегля, след като губи повече от половината си танкове заради недостатъчна поддръжка от пехотата и авиацията.<ref name="gurov"/>
+Съветските танкови съединения влизат в бой поединично, атаките на отделните съединения също не са синхронизирани. Това позволява на германците да разбият един по един механизираните части на Югозападния фронт. На 23 юни 15-и механизиран корпус (генерал-майор И. Карпезо) атакува при [[Радехов]], но понася тежки загуби (267 танка<ref name="kirch33"/>) и се оттегля. 4-ти механизиран корпус (генерал-майор А. Власов), който трябва да подкрепи тази атака, участва в нея само с една дивизия. Основните сили на Власов са пренасочени, за да предотвратят немски пробив от юг (в участъка между линиите на 6-а и 26-а съветска армия). На 24 юни 22-ри механизиран корпус (генерал-майор С. Кондрусев) настъпва от север срещу германските танкове в района на Войница, напредва до 10 км, но се оттегля, след като губи повече от половината си танкове заради недостатъчна поддръжка от пехотата и авиацията.<ref name="gurov"/>
 == Насрещно сражение при Дубно ==
-Към 25-26 юни в района на сраженията с германската 1-ва танкова група започват да пристигат 8-ми, 9-ти и 19-ти механизиран корпус. Трите корпуса преминават форсирано между 160 и 300 км. По време на този поход много танкове са оставени заради технически проблеми. Други са поразени от немската авиация. Така 8-ми механизиран корпус (генерал-лейтенант Д. Рябишев) губи 400 танка преди още да се сблъска с войските на Клайст<ref name="gurov"/>.<ref name="kirch36">Kirchubel, R., Gerrard, H., Dennis, P. ''Operation Barbarossa 1941: Army Group South'' (Osprey Publishing, 2003, ISBN 1841766976), p. 36</ref> Корпусът не успява да се съсредоточи навреме за подготвения удар от юг срещу коридора, зает от германците затова командващият фронта Кирпонос отлага атаката от този сектор с един ден. В същото време нарежда на 9-ти (генерал-майор [[Константин Рокосовски|К. Рокосовски]]) и 19-ти механизиран корпус (генерал-майор Н. Фекленко) да нападнат от север. В боевете с 3-ти немски моторизиран корпус на 25 юни около [[Клеван]] и по направлението към Ровно войските на Рокосовски и Фекленко постигат първоначално успехи, но впоследствие са отблъснати.<ref name="gurov"/>
+Към 25 – 26 юни в района на сраженията с германската 1-ва танкова група започват да пристигат 8-и, 9-и и 19-и механизиран корпус. Трите корпуса преминават форсирано между 160 и 300 км. По време на този поход много танкове са оставени заради технически проблеми. Други са поразени от немската авиация. Така 8-и механизиран корпус (генерал-лейтенант Д. Рябишев) губи 400 танка преди още да се сблъска с войските на Клайст<ref name="gurov"/>.<ref name="kirch36">Kirchubel, R., Gerrard, H., Dennis, P. ''Operation Barbarossa 1941: Army Group South'' (Osprey Publishing, 2003, ISBN 1-84176-697-6), p. 36</ref> Корпусът не успява да се съсредоточи навреме за подготвения удар от юг срещу коридора, зает от германците затова командващият фронта Кирпонос отлага атаката от този сектор с един ден. В същото време нарежда на 9-и (генерал-майор [[Константин Рокосовски|К. Рокосовски]]) и 19-и механизиран корпус (генерал-майор Н. Фекленко) да нападнат от север. В боевете с 3-ти немски моторизиран корпус на 25 юни около [[Клеван]] и по направлението към Ровно войските на Рокосовски и Фекленко постигат първоначално успехи, но впоследствие са отблъснати.<ref name="gurov"/>
-С пристигането на Рябишев на бойното поле, на 26 юни в триъгълника Луцк – Дубно – [[Броди]] се стига до най-мащабното до този момент сражение. Този път съветските танкове атакуват от север и от юг със силите на четири механизирани корпуса. Срещу тях са четири танкови и пет пехотни дивизии на Вермахта от 1-ва танкова група и 17-та армия. Макар и със загуби, германската 13-та танкова дивизия отбива удара на 9-ти и 19-ти танков корпус от север. Корпусът на Рябишев и остатъците от корпуса на Карпезо нападат от юг във фланг и тил [[11-та танкова дивизия (Вермахт)|11-та]] и [[16-та танкова дивизия (Вермахт)|16-та танкова дивизия]] и постигат голям напредък, само на десетина километра от войските, настъпващи от север. Успехът обаче не е доразвит поради лошата комуникация и липсата на взаимопомощ между съветските части. С помощта 75-та пехотна дивизия и Луфтвафе, германците възстановяват положението<ref name="gurov"/>.<ref name="kirch36"/>
+С пристигането на Рябишев на бойното поле, на 26 юни в триъгълника Луцк – Дубно – [[Броди]] се стига до най-мащабното дотогава сражение. Този път съветските танкове атакуват от север и от юг със силите на четири механизирани корпуса. Срещу тях са четири танкови и пет пехотни дивизии на Вермахта от 1-ва танкова група и 17-а армия. Макар и със загуби, германската 13-а танкова дивизия отбива удара на 9-и и 19-и танков корпус от север. Корпусът на Рябишев и остатъците от корпуса на Карпезо нападат от юг във фланг и тил [[11-а танкова дивизия (Вермахт)|11-а]] и [[16-а танкова дивизия (Вермахт)|16-а танкова дивизия]] и постигат голям напредък, само на десетина километра от войските, настъпващи от север. Успехът обаче не е доразвит поради лошата комуникация и липсата на взаимопомощ между съветските части. С помощта 75-а пехотна дивизия и Луфтвафе, германците възстановяват положението<ref name="gurov"/>.<ref name="kirch36"/>
-Кирпонос заповядва на Рябишев да отстъпи и командирът на 8-ми механизиран корпус се подчинява. Ставката обаче отменя заповедта на командващия фронта. Затова на 27 и 28 юни Рябишев с оцелелите си 210 танка отново атакува немците край Дубно, но атаката пропада, тъй като заради огромните си загуби останалите механизирани корпуси не съумяват да я подкрепят. Едва на 30 юни Ставката дава заповед за изтегляне на войските на Югозападния фронт към укрепленията на старата съветско-полска граница (линията „Сталин“).<ref name="gurov"/>
+Кирпонос заповядва на Рябишев да отстъпи и командирът на 8-и механизиран корпус се подчинява. Ставката обаче отменя заповедта на командващия фронта. Затова на 27 и 28 юни Рябишев с оцелелите си 210 танка отново атакува немците край Дубно, но атаката пропада, тъй като заради огромните си загуби останалите механизирани корпуси не съумяват да я подкрепят. Едва на 30 юни Ставката дава заповед за изтегляне на войските на Югозападния фронт към укрепленията на старата съветско-полска граница (линията „Сталин“).<ref name="gurov"/>
 == Равносметка ==
-[[Файл:Bundesarchiv Bild 101I-020-1268-36, Russland, russischer Gefallener, Panzer BT 7,.jpg|ляво|мини|200п|Горящ танк [[БТ-7]] на полесражение в Украйна (юни 1941)]]На 1 юли съветските войски извършват още една контраатака – северно от Луцк и западно от Ровно, но успяват да задържат германците само за ден. До 6 юли Вермахтът удържа пълна победа, разделя окончателно 5-та от 6-та съветска армия и си отваря път към Киев. В сраженията германската 1-ва танкова група губи близо 260 танка (много от които са ремонтирани впоследствие)<ref>Гончаров, С. [http://www.vu.mil.gov.ua/index.php?part=article&id=721 ''Броньовий „турнір“. Танкові битви — від Бельгії до Курська''] („Військо України“, Центральний друкований орган Міністерства оборони України, 2008, №9), достъп от 8.1.2009</ref>, а Червената армия – общо 2&nbsp;648. Съветските войски отстъпват 350 км на изток. Въпреки това, в резултат на боевете около Дубно, Луцк и Ровно напредването на моторизираните корпуси на Клайст е забавено с около седмица. Затова Клайст не успява да обкръжи основните съветски сили, които отстъпват от [[Лвов]] към [[Виница (Украйна)|Виница]] и [[Киев]]<ref name="gurov"/>.<ref>Кривошеев, Г. ''Россия и СССР в войнах ХХ века. Потери вооруженных сил. Статистическое исследование'', „Олма-Пресс“, Москва 2001 – [http://www.soldat.ru/doc/casualties/book/chapter5_10_1.html#5_10_3 Оборонительная операция в Западной Украине] (достъп от 7.1.2009)</ref> Все пак, през август и септември 1941 г. германците успяват да обкръжат и унищожат армиите на Югозападния фронт в сраженията [[Битка при Уман|при Уман]] и [[Битка за Киев|Киев]].<ref>Козлов, М. (гл. ред.) ''Великая отечественная война 1941-1945. Энциклопедия'' (Издателство „Советская Энциклопедия“, Москва 1985), с. 333-334</ref>
+[[Файл:Bundesarchiv Bild 101I-020-1268-36, Russland, russischer Gefallener, Panzer BT 7,.jpg|ляво|мини|200п|Горящ танк [[БТ-7]] на полесражение в Украйна (юни 1941)]]На 1 юли съветските войски извършват още една контраатака – северно от Луцк и западно от Ровно, но успяват да задържат германците само за ден. До 6 юли Вермахтът удържа пълна победа, разделя окончателно 5-а от 6-а съветска армия и си отваря път към Киев. В сраженията германската 1-ва танкова група губи близо 260 танка (много от които са ремонтирани впоследствие)<ref>Гончаров, С. [http://www.vu.mil.gov.ua/index.php?part=article&id=721 ''Броньовий „турнір“. Танкові битви – від Бельгії до Курська'']{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} („Військо України“, Центральний друкований орган Міністерства оборони України, 2008, №9), посетен на 8.1.2009</ref>, а Червената армия – общо 2648. Съветските войски отстъпват 350 км на изток. Въпреки това, в резултат на боевете около Дубно, Луцк и Ровно напредването на моторизираните корпуси на Клайст е забавено с около седмица. Затова Клайст не успява да обкръжи основните съветски сили, които отстъпват от [[Лвов]] към [[Виница (Украйна)|Виница]] и [[Киев]]<ref name="gurov"/>.<ref>Кривошеев, Г. ''Россия и СССР в войнах ХХ века. Потери вооруженных сил. Статистическое исследование'', „Олма-Пресс“, Москва 2001 – [http://www.soldat.ru/doc/casualties/book/chapter5_10_1.html#5_10_3 Оборонительная операция в Западной Украине] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080505031426/http://www.soldat.ru/doc/casualties/book/chapter5_10_1.html#5_10_3 |date=2008-05-05 }} (посетен на 7.1.2009)</ref> Все пак, през август и септември 1941 г. германците успяват да обкръжат и унищожат армиите на Югозападния фронт в сраженията [[Битка при Уман|при Уман]] и [[Битка за Киев|Киев]].<ref>Козлов, М. (гл. ред.) ''Великая отечественная война 1941 – 1945. Энциклопедия'' (Издателство „Советская Энциклопедия“, Москва 1985), с. 333 – 334</ref>
 == Източници ==
@@ Ред 56: / Ред 56: @@
 == Външни препратки ==
-*Исаев, А. [http://militera.lib.ru/h/isaev_av3/index.html ''От Дубно до Ростова''] (на руски, Тразиткнига, Москва 2004, онлайн: [http://militera.lib.ru/ Проект „Военная литература“], 7.1.2009)
+* Исаев, А. [http://militera.lib.ru/h/isaev_av3/index.html ''От Дубно до Ростова''] (на руски, Тразиткнига, Москва 2004, онлайн: [http://militera.lib.ru/ Проект „Военная литература“], 7.1.2009)
-*Попель, Н. [http://militera.lib.ru/memo/russian/popel1/index.html ''В тяжкую пору''] (на руски, Terra Fantastica, Москва 2001, онлайн: [http://militera.lib.ru/ Проект „Военная литература“], 7.1.2009)
+* Попель, Н. [http://militera.lib.ru/memo/russian/popel1/index.html ''В тяжкую пору''] (на руски, Terra Fantastica, Москва 2001, онлайн: [http://militera.lib.ru/ Проект „Военная литература“], 7.1.2009)
-[[Категория:Операция Барбароса|Дубно]]
+[[Категория:Операция „Барбароса“|Дубно]]
 [[Категория:Ровненска област]]
 [[Категория:Волинска област]]
 [[Категория:Луцк]]
+[[Категория:Ровно]]