П: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- “([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\“ + „\1“) |
не е мъниче |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
|ulc=043F}} |
|ulc=043F}} |
||
'''П''', '''п''' е [[буква]] от [[кирилица]]та. Обозначава [[беззвучна двубърнена преградна съгласна|беззвучната двубърнена преградна съгласна]] {{IPA|/p/}} - изговаряна 'пъ', в абревиатури 'пе'. В [[старобългарски език|старобългарската]] азбука има название ПОКОН „покой“, съответно в [[църковнославянски език|църковнославянската]] – {{кирилица|покой}}, което означава „мир“, „покой“, „спокойствие“, „отдих“, а така също и „кончина“. '''П''' в [[глаголица]]та се изписва [[Файл:GlagolitsaPokoj.gif|10px]] и има числова стойност 90. В кирилицата обикновено е 17-а по ред, изглежда [[Файл:Early Cyrillic letter Pokoi.png|20px]] и притежаваща числова стойност 80 (15 – на руски<ref name="БРЭ-том-25">{{cite book|last= |
'''П''', '''п''' е [[буква]] от [[кирилица]]та. Обозначава [[беззвучна двубърнена преградна съгласна|беззвучната двубърнена преградна съгласна]] {{IPA|/p/}} - изговаряна 'пъ', в абревиатури 'пе'. В [[старобългарски език|старобългарската]] азбука има название ПОКОН „покой“, съответно в [[църковнославянски език|църковнославянската]] – {{кирилица|покой}}, което означава „мир“, „покой“, „спокойствие“, „отдих“, а така също и „кончина“. '''П''' в [[глаголица]]та се изписва [[Файл:GlagolitsaPokoj.gif|10px]] и има числова стойност 90. В кирилицата обикновено е 17-а по ред, изглежда [[Файл:Early Cyrillic letter Pokoi.png|20px]] и притежаваща числова стойност 80 (15 – на руски<ref name="БРЭ-том-25">{{cite book|last=Крилов С.А|first=|editor=Юрий Сергеевич Осипов др.|title=[[Голяма руска енциклопедия]] ''(в 36 тома)''|accessdate=24 май 2019|edition=1 издание|volume=25. П – Функция на възмущение [''П – Пертурбационная функция'']|year=2014|publisher=Издателство „Голяма руска енциклопедия“|location=Москва|език=ru|page=5|pages=765|chapter=П ''(П, п)''|chapterurl=https://bigenc.ru/linguistics/text/2311248|isbn=978-5-85270-362-0}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20191207212203/https://bigenc.ru/text/2311248 |date=2019-12-07 }} ''{{икона|ru}}''</ref>). Произлиза непосредствено от [[гръцка азбука|гръцката]] буква '''[[Пи (буква)|пи]]''', а глаголическата буква прилича на семитското „пе“. |
||
При въвеждането на [[Граждански шрифт|гражданския шрифт]] първоначално буква '''П''' е изглеждала като латинската буква '''n''' (както малката, така и главната буква). Не след дълго е върната традиционната форма на буквата с правоъгълен връх, а n-образнният му вариант остава да се употребява единствено в ръкописни и художествени шрифтове. В типографския [[курсив]] от средата на [[18 век|18]] до средата на [[19 век]] главната буква '''П''' има заоблен ляв край и е изглеждала точно като съвременната главна буква '''Л'''. По това време буква '''Л''' има само островърха форма – '''Λ''', а не е с квадратен връх, както е днес. |
При въвеждането на [[Граждански шрифт|гражданския шрифт]] първоначално буква '''П''' е изглеждала като латинската буква '''n''' (както малката, така и главната буква). Не след дълго е върната традиционната форма на буквата с правоъгълен връх, а n-образнният му вариант остава да се употребява единствено в ръкописни и художествени шрифтове. В типографския [[курсив]] от средата на [[18 век|18]] до средата на [[19 век]] главната буква '''П''' има заоблен ляв край и е изглеждала точно като съвременната главна буква '''Л'''. По това време буква '''Л''' има само островърха форма – '''Λ''', а не е с квадратен връх, както е днес. |
||
| Ред 20: | Ред 20: | ||
{{Кутия Кирилица}} |
{{Кутия Кирилица}} |
||
{{нормативен контрол}} |
|||
{{мъниче|лингвистика}} |
|||
[[Категория:Кирилски букви|П]] |
[[Категория:Кирилски букви|П]] |
||
Текуща версия към 15:44, 31 октомври 2023
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Кирилска буква П | ||||||
|---|---|---|---|---|---|---|
.png)
| ||||||
| Цифрова стойност: 80 | ||||||
| Уникод (hex) | ||||||
| Главна: U+041F | ||||||
| Mалка: U+043F |
П, п е буква от кирилицата. Обозначава беззвучната двубърнена преградна съгласна /p/ - изговаряна 'пъ', в абревиатури 'пе'. В старобългарската азбука има название ПОКОН „покой“, съответно в църковнославянската – покой, което означава „мир“, „покой“, „спокойствие“, „отдих“, а така също и „кончина“. П в глаголицата се изписва 
и има числова стойност 90. В кирилицата обикновено е 17-а по ред, изглежда 
и притежаваща числова стойност 80 (15 – на руски[1]). Произлиза непосредствено от гръцката буква пи, а глаголическата буква прилича на семитското „пе“.
При въвеждането на гражданския шрифт първоначално буква П е изглеждала като латинската буква n (както малката, така и главната буква). Не след дълго е върната традиционната форма на буквата с правоъгълен връх, а n-образнният му вариант остава да се употребява единствено в ръкописни и художествени шрифтове. В типографския курсив от средата на 18 до средата на 19 век главната буква П има заоблен ляв край и е изглеждала точно като съвременната главна буква Л. По това време буква Л има само островърха форма – Λ, а не е с квадратен връх, както е днес.
Интересно е да се отбележи, че малката буква п в ръкописните шрифтове в Сърбия и Северна Македония нямат n-образна форма, а изглежда като u с чертичка – 
.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Крилов С.А. П (П, п) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 издание. Т. 25. П – Функция на възмущение [П – Пертурбационная функция]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2014. ISBN 978-5-85270-362-0. с. 765. Посетен на 24 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-12-07 в Wayback Machine. ((ru))
| |||||||||||||||||||||||