Азербайджан: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Carbonaro. (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
(Не са показани 48 междинни версии от 32 потребители) | |||
Ред 3: | Ред 3: | ||
| официално-име-бг = Република Азербайджан |
| официално-име-бг = Република Азербайджан |
||
| официално-име = Azərbaycan Respublikası |
| официално-име = Azərbaycan Respublikası |
||
⚫ | |||
| химн = [[Химн на Азербайджан|Azərbaycan marşı]] |
| химн = [[Химн на Азербайджан|Azərbaycan marşı]] |
||
| химн-файл = National Anthem of the Republic of Azerbaijan instrumental.ogg |
| химн-файл = National Anthem of the Republic of Azerbaijan instrumental.ogg |
||
| демоним = [[азербайджанци| |
| демоним = [[азербайджанци|азербайджанец]] |
||
| карта = {{Инфокаре картинки|file=Azerbaijan (orthographic projection).svg|caption=Местоположение на Азербайджан (зелено)|file2=Azerbaijan - Location Map (2013) - AZE - UNOCHA.svg}} |
|||
| карта = Azerbaijan with Nagorno Karabakh region.svg |
|||
| карта-описание = |
| карта-описание = |
||
| столица = [[Баку]] |
| столица = [[Баку]] |
||
| столица-координати = {{coord|40|22|N|49|53|E}} |
|||
| най-голям-град = Баку |
| най-голям-град = Баку |
||
⚫ | |||
| официален-език = [[Азербайджански език|азерски]] |
|||
⚫ | |||
| управление = [[Унитарна държава|унитарна]] [[полупрезидентска република]] |
| управление = [[Унитарна държава|унитарна]] [[полупрезидентска република]] |
||
| лидер1 = [[Президент на Азербайджан|Президент]] |
| лидер1 = [[Президент на Азербайджан|Президент]] |
||
Ред 18: | Ред 17: | ||
| лидер2 = [[Министър-председател на Азербайджан|Министър-председател]] |
| лидер2 = [[Министър-председател на Азербайджан|Министър-председател]] |
||
| настоящ-лидер2 = [[Али Асадов]] |
| настоящ-лидер2 = [[Али Асадов]] |
||
| законодателна-власт = [[Мили Меджлис (Азербайджан)|Мили Меджлис]] |
|||
| събитие-вид = [[История на Азербайджан|Формиране]] |
|||
| събитие-бел = |
|||
| събитие1 = [[Демократична република Азербайджан|Демократична република]] |
| събитие1 = [[Демократична република Азербайджан|Демократична република]] |
||
| събитие-дата1 = |
| събитие-дата1 = 28 май 1918 г. |
||
| събитие2 = [[Азербайджанска ССР]] |
| събитие2 = [[Азербайджанска ССР]] |
||
| събитие-дата2 = |
| събитие-дата2 = 28 април 1920 г. |
||
| събитие3 = Независимост от [[СССР]] |
| събитие3 = Независимост от [[СССР]] |
||
| събитие-дата3 = |
| събитие-дата3 = 18 октомври 1991 г. |
||
| събитие4 = Членство в [[ОНД]] |
| събитие4 = Членство в [[ОНД]] |
||
| събитие-дата4 = |
| събитие-дата4 = 21 декември 1991 г. |
||
| събитие5 = Членство в [[ООН]] |
| събитие5 = Членство в [[ООН]] |
||
| събитие-дата5 = |
| събитие-дата5 = 2 март 1992 г. |
||
| събитие6 = Конституция |
| събитие6 = Конституция |
||
| събитие-дата6 = |
| събитие-дата6 = 12 ноември 1995 г. |
||
| площ = 86 600 |
| площ = 86 600 |
||
| площ-място = 112-о |
| площ-място = 112-о |
||
| води% = 1,6 |
| води% = 1,6 |
||
| население-година = |
| население-година = март 2022 |
||
| население = |
| население = 10 164 464 |
||
| население-източник = <ref> |
| население-източник = <ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=http://ec.europa.eu/eurostat/tgm/table.do?tab=table&language=en&pcode=tps00001&tableSelection=1&footnotes=yes&labeling=labels&plugin=1|заглавие=ec.europa.eu|автор=[[Евростат]]}}</ref> |
||
| население-място = 90-о |
| население-място = 90-о |
||
| население-градско = 55,7 |
| население-градско = 55,7 |
||
| население-градско-място = 110-о |
| население-градско-място = 110-о |
||
| население-гъстота-място = 99-о |
| население-гъстота-място = 99-о |
||
| население-оценка-година = |
| население-оценка-година = 2019 |
||
| население-оценка = |
| население-оценка = 10 027 874 |
||
| БВП-година = |
| БВП-година = 2023 |
||
| БВП = |
| БВП = {{increase}} 192,146 млрд. [[Щатски долар|щ.д.]]<ref name="imf2">{{cite web|url=http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2011/01/weodata/weorept.aspx?sy=2008&ey=2011&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=912&s=NGDPD%2CNGDPDPC%2CPPPGDP%2CPPPPC%2CLP&grp=0&a=&pr.x=45&pr.y=0 |title=Azerbaijan:Report for Selected Countries and Subjects|publisher=International Monetary Fund|accessdate=12 април 2011}}</ref> |
||
| БВП- |
| БВП-място = 79 |
||
| БВП- |
| БВП-на-човек = {{increase}} 18 964 щ.д.<ref name=imf2/> |
||
| БВП- |
| БВП-на-човек-място = 87 |
||
| БВП-ном- |
| БВП-ном-година = 2023 |
||
| БВП-ном-общо = {{decrease}} 77,392 млрд. щ.д.<ref name=imf2/> |
|||
⚫ | |||
| |
| БВП-ном-място = 82 |
||
| БВП-ном-на-човек = {{decrease}} 7,529 щ.д.<ref name=imf2/> |
|||
⚫ | |||
| БВП-ном-на-човек-място = 88 |
|||
⚫ | |||
| |
| Джини-година = 2008 |
||
| Джини = 33,7 |
|||
⚫ | |||
| Джини-място = |
|||
⚫ | |||
| ИЧР = 0,745 |
|||
| ИЧР-категория = {{color|green|висок}} |
| ИЧР-категория = {{color|green|висок}} |
||
| ИЧР-място = |
| ИЧР-място = 91-во |
||
| продълж-живот = 72,9 години |
| продълж-живот = 72,9 години |
||
| продълж-живот-място = |
| продълж-живот-място = 124-то |
||
| дет-смъртност = 21,5/1000 |
| дет-смъртност = 21,5/1000 |
||
| дет-смъртност-място = 11-о |
| дет-смъртност-място = 11-о |
||
| грамотност = 98,8 |
| грамотност = 98,8 |
||
| грамотност-място = 43- |
| грамотност-място = 43-то |
||
| валута = [[Азербайджански манат|Манат]] |
| валута = [[Азербайджански манат|Манат]] |
||
| валута-код = AZN |
| валута-код = AZN |
||
| часова-зона = AZT |
| часова-зона = AZT |
||
| отместване-UTC = +4 |
| отместване-UTC = +4 |
||
| формат-дата = дд.мм.гггг |
|||
| климат = [[Субтропици|субтропичен]] |
| климат = [[Субтропици|субтропичен]] |
||
| организации = [[ООН]], [[Съвет на Европа|СЕ]], [[ГУАМ]], [[ОНД]], [[ОЧИС]], [[ОССЕ]], [[Организация Ислямска конференция|ОИК]] |
| организации = [[ООН]], [[Съвет на Европа|СЕ]], [[ГУАМ]], [[ОНД]], [[ОЧИС]], [[ОССЕ]], [[Организация Ислямска конференция|ОИК]] |
||
Ред 73: | Ред 81: | ||
| ITU префикс = 4JA-4KZ |
| ITU префикс = 4JA-4KZ |
||
| сайт = {{URL|azerbaijan.az}} |
| сайт = {{URL|azerbaijan.az}} |
||
| забележки = |
|||
}} |
}} |
||
'''Азербайджан''' (също '''Азърбайджан'''<ref>Енцилкопедия А-Я, БАН, 1974</ref>) е държава на западния бряг на [[Каспийско море]]. Тя е членка на [[Съвета на Европа]] от [[2001]] г. Понякога е считана за част от [[Европа]], макар че според [[ООН]] страната е в [[Югозападна Азия]] като следствие от географското положение. Столица на страната е [[Баку]]. Други по-големи градове са [[Ганджа]], [[Сумгаит]], [[Мингечаур]] и [[Шеки]]. |
'''Азербайджан''' (също '''Азърбайджан'''<ref>Енцилкопедия А-Я, БАН, 1974</ref>) е държава на западния бряг на [[Каспийско море]]. Тя е членка на [[Съвета на Европа]] от [[2001]] г. Понякога е считана за част от [[Европа]], макар че според [[ООН]] страната е в [[Югозападна Азия]], като следствие от географското положение на по-голямата част от територията ѝ, която попада в [[Азия]]. Столица на страната е [[Баку]]. Други по-големи градове са [[Ганджа]], [[Сумгаит]], [[Мингечаур]] и [[Шеки]]. |
||
== История == |
== История == |
||
{{основна|История на Азербайджан}} |
{{основна|История на Азербайджан}} |
||
=== Преди 20-и век === |
|||
* [[Тюркски народи|Тюркските племена]] проникват на територията на Азербайджан през [[IX век]], като постепенно се смесват с предците на съвременните азери – местните народи от [[Кавказки регион|кавказки]] и [[иран]]ски произход. |
* [[Тюркски народи|Тюркските племена]] проникват на територията на Азербайджан през [[IX век]], като постепенно се смесват с предците на съвременните азери – местните народи от [[Кавказки регион|кавказки]] и [[иран]]ски произход. |
||
* През [[1502]] г. [[Исмаил Сефеви]] основава първата ирано-азерска държава, която се основавала на [[ислям]]а от [[шиити|шиитското]] му направление. Столицата на държавата на [[Сефевиди]]те е град [[Тебриз]]. Управляващата [[династия]] постепенно започва да се иранизира. След настъпилата криза в държавата на Сефевидите и смъртта на Надир шах през [[1747]] г. на територията на съвременен Азербайджан се образуват няколко ханства, които са завоювани от [[Руска империя|Руската империя]] в резултат на [[Руско-иранска война (1804-1813)|руско-иранската война]] от 1804 – 1813 г. и [[Гюлистански договор|Гюлистанския мир]].<ref>Жуков, Е. М. (ред.). Советская историческая энциклопедия. Том 12. Москва, 1969. Стр. 363</ref> |
* През [[1502]] г. [[Исмаил Сефеви]] основава първата ирано-азерска държава, която се основавала на [[ислям]]а от [[шиити|шиитското]] му направление. Столицата на държавата на [[Сефевиди]]те е град [[Тебриз]]. Управляващата [[династия]] постепенно започва да се иранизира. След настъпилата криза в държавата на Сефевидите и смъртта на Надир шах през [[1747]] г. на територията на съвременен Азербайджан се образуват няколко ханства, които са завоювани от [[Руска империя|Руската империя]] в резултат на [[Руско-иранска война (1804-1813)|руско-иранската война]] от 1804 – 1813 г. и [[Гюлистански договор|Гюлистанския мир]].<ref>Жуков, Е. М. (ред.). Советская историческая энциклопедия. Том 12. Москва, 1969. Стр. 363</ref> |
||
* Към края на [[XIX век]] [[Баку]] се превръща в голям многонационален промишлен център. През ноември [[1917]] г. тук е установена [[СССР|съветската власт]] и е създадена така наречената [[Бакинска комуна]]. От лятото на [[1918]] г. в Азербайджан започва англо-турска интервенция, в резултат на която на власт идват [[мусават]]истите, които за първи път използват названието „''Азербайджан''“ за обозначение на новообразуваната [[република]]. Създаването на самостоятелни държави в бившите задкавказки владения на Руската империя и опитите на [[Великобритания]] и [[Турция]] да запълнят образувалия се геополитически вакуум довеждат до масови междуетнически сблъсъци между [[азербайджанци|азери]] и [[арменци]], които водят до многочислени жертви и от двете страни. |
* Към края на [[XIX век]] [[Баку]] се превръща в голям многонационален промишлен център. През ноември [[1917]] г. тук е установена [[СССР|съветската власт]] и е създадена така наречената [[Бакинска комуна]]. От лятото на [[1918]] г. в Азербайджан започва англо-турска интервенция, в резултат на която на власт идват [[мусават]]истите, които за първи път използват названието „''Азербайджан''“ за обозначение на новообразуваната [[република]]. Създаването на самостоятелни държави в бившите задкавказки владения на Руската империя и опитите на [[Великобритания]] и [[Турция]] да запълнят образувалия се геополитически вакуум довеждат до масови междуетнически сблъсъци между [[азербайджанци|азери]] и [[арменци]], които водят до многочислени жертви и от двете страни. |
||
⚫ | * През [[1920]] г., след края на [[гражданска война|гражданската война]] в [[Северен Кавказ]] ръководството на [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветска Русия]] изпраща части на [[Червена армия|Червената армия]] в [[Закавказие]]то, за да установи съветска власт в този район. Така на [[28 април]] [[1920]] г. е провъзгласена [[Азербайджанска съветска социалистическа република|Азербайджанска ССР]]. От [[12 март]] [[1922]] г. тя влиза в състава на [[Закавказка съветска федеративна социалистическа република|Закавказката федерация]] ([[Закавказка съветска федеративна социалистическа република|ЗСФСР]]), а от [[5 декември]] [[1936]] г. – в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] като съюзна република. През [[1923]] г. по времето на национално-териториалното обособяване в Задкавказието, осъществено в рамките на сталинската „''национална политика''“, в състава на Азербайджан са включени териториите на [[Нагорни Карабах]] (Нагорно-Карабахска автономна област, НКАО), населена предимно от |
||
=== 20-и век === |
|||
⚫ | * През [[1988]] г., по времето на демократичните промени в СССР, съпроводени от отслабване на държавната власт и партийното ръководство, в Нагорни Карабах се засилват сепаратистките настроения сред арменското мнозинство, което води до остър междуетнически конфликт, прераснал в [[Карабахска война|Карабахската война]] ([[1992]] – [[1994]]). В тази война азербайджанската армия търпи поражение, в резултат на което 13,4% от територията на Азербайджан е под контрола на карабахската армия. Печални страници от този конфликт са погромите в [[Сумгаит]], [[Баку]], Гугарк и [[Ходжали]], масовите убийства на мирно население, хилядите бежанци – азери и арменци, принудени да напуснат родните си места. През [[1994]] г. при посредничеството на страните от [[Общност на независимите държави|ОНД]] между Азербайджан и [[Армения]] е подписано [[примирие]]. Многократните опити за урегулиране на конфликта |
||
⚫ | * През [[1920]] г., след края на [[гражданска война|гражданската война]] в [[Северен Кавказ]] ръководството на [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветска Русия]] изпраща части на [[Червена армия|Червената армия]] в [[Закавказие]]то, за да установи съветска власт в този район. Така на [[28 април]] [[1920]] г. е провъзгласена [[Азербайджанска съветска социалистическа република|Азербайджанска ССР]]. От [[12 март]] [[1922]] г. тя влиза в състава на [[Закавказка съветска федеративна социалистическа република|Закавказката федерация]] ([[Закавказка съветска федеративна социалистическа република|ЗСФСР]]), а от [[5 декември]] [[1936]] г. – в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] като съюзна република. През [[1923]] г. по времето на национално-териториалното обособяване в Задкавказието, осъществено в рамките на сталинската „''национална политика''“, в състава на Азербайджан са включени териториите на [[Нагорни Карабах]] (Нагорно-Карабахска автономна област, НКАО), населена предимно от арменци, и [[Нахичеванска автономна република|Нахичеванската автономна република]]. |
||
⚫ | * През [[1988]] г., по времето на демократичните промени в СССР, съпроводени от отслабване на държавната власт и партийното ръководство, в Нагорни Карабах се засилват сепаратистките настроения сред арменското мнозинство, което води до остър междуетнически конфликт, прераснал в [[Карабахска война|Карабахската война]] ([[1992]] – [[1994]]). В тази война азербайджанската армия търпи поражение, в резултат на което 13,4% от територията на Азербайджан е под контрола на карабахската армия. Печални страници от този конфликт са погромите в [[Сумгаит]], [[Баку]], Гугарк и [[Ходжали]], масовите убийства на мирно население, хилядите бежанци – азери и арменци, принудени да напуснат родните си места. През [[1994]] г. при посредничеството на страните от [[Общност на независимите държави|ОНД]] между Азербайджан и [[Армения]] е подписано [[примирие]]. Многократните опити за урегулиране на конфликта са неуспешни. |
||
* В нощта на 20 януари 1990 г. Москва изпраща танковете на Червената армия в Баку, за да потуши настроенията около антикомунистическия Народен фронт. Жертвите са многочислени, а 20 януари остава една от най-черните дати в историята на Азербайджан, известна като „Черният януари“. В Баку има мемориал „20 януари“ с паметни плочи на над 800-те жертви. След тази военна интервенция от страна на СССР населението на Азербайджан допълнително се настройва още по-остро срещу комунистическата власт в Москва. |
* В нощта на 20 януари 1990 г. Москва изпраща танковете на Червената армия в Баку, за да потуши настроенията около антикомунистическия Народен фронт. Жертвите са многочислени, а 20 януари остава една от най-черните дати в историята на Азербайджан, известна като „Черният януари“. В Баку има мемориал „20 януари“ с паметни плочи на над 800-те жертви. След тази военна интервенция от страна на СССР населението на Азербайджан допълнително се настройва още по-остро срещу комунистическата власт в Москва. |
||
* На фона на армено-азербайджанското противопоставяне през [[1991]] г. Върховният съвет на Азербайджанската ССР провъзгласява независимостта на републиката, това се случва на 18 октомври 1991 г. Първият [[президент на Азербайджан]] е Първия секретар на ЦК на Компартията на Азербайджан [[Аяз Муталибов]], който скоро е сменен от ръководителя на националистическия [[Народен фронт на Азербайджан]] (НФА) [[Абулфаз Елчибей]]. |
* На фона на армено-азербайджанското противопоставяне през [[1991]] г. Върховният съвет на Азербайджанската ССР провъзгласява независимостта на републиката, това се случва на 18 октомври 1991 г. Първият [[президент на Азербайджан]] е Първия секретар на ЦК на Компартията на Азербайджан [[Аяз Муталибов]], който скоро е сменен от ръководителя на националистическия [[Народен фронт на Азербайджан]] (НФА) [[Абулфаз Елчибей]]. |
||
* Неуспехите на карабахския фронт и некомпетентността на правителството, сформировано от НФА, предизвикват криза във властта, в резултат на която на [[4 юни]] [[1993]] г. в [[Гянджа]] избухва [[метеж]], воден от полковник [[Сурет Гусейнов]]. На [[18 юни]] метежниците, въпреки съпротивлението, влизат в столицата [[Баку]]. |
* Неуспехите на карабахския фронт и некомпетентността на правителството, сформировано от НФА, предизвикват криза във властта, в резултат на която на [[4 юни]] [[1993]] г. в [[Гянджа]] избухва [[метеж]], воден от полковник [[Сурет Гусейнов]]. На [[18 юни]] метежниците, въпреки съпротивлението, влизат в столицата [[Баку]]. |
||
⚫ | * Абулфаз Елчибей бяга в [[Нахичеван (град)|Нахичеван]], а на власт идва [[Гейдар Алиев]]. Самият Гусейнов през [[1994]] г. е отстранен от власт по подозрение в организиране на [[преврат|военен преврат]]. През [[2003]] г. Гейдар Алиев умира и на поста президент на Азербайджан го сменя синът му [[Илхам Алиев]], който назначава няколко години по-късно съпругата си Мехрибан Алиева за |
||
=== 21-ви век === |
|||
⚫ | * Абулфаз Елчибей бяга в [[Нахичеван (град)|Нахичеван]], а на власт идва [[Гейдар Алиев]]. Самият Гусейнов през [[1994]] г. е отстранен от власт по подозрение в организиране на [[преврат|военен преврат]]. През [[2003]] г. Гейдар Алиев умира и на поста президент на Азербайджан го сменя синът му [[Илхам Алиев]], който назначава няколко години по-късно съпругата си Мехрибан Алиева за вицепрезидент, без да е избрана от народа. Двамата управляват авторитарно, а всякакви наченки на опозиция биват смазвани още в зародиш. Всички знакови обекти в страната (стадиони, булеварди, летище, културни центрове, музеи) носят името на Гейдар Алиев, а ликът му е навсякъде в страната. |
||
== География == |
== География == |
||
{{основна|География на Азербайджан}} |
{{основна|География на Азербайджан}} |
||
Страната граничи с: [[Армения]] (1007 |
Страната граничи с: [[Армения]] (1007 km); [[Иран]] (756 km); [[Грузия]] (480 km); [[Русия]] (390 km) и [[Турция]] (15 km). Общата дължина на азербайджанските сухоземни граници е 2648 km. Бреговата линия с [[Каспийско море]] е дълга около 800 km. Дължината на територията на Азербайджан от [[север]] на [[юг]] е около 400 km, а от [[запад]] на [[изток]] – около 500 km. Три планински вериги – [[голям Кавказ|Голям]] и [[Малък Кавказ]] и [[Талишки планини|Талишките планини]], заедно покриват приблизително 40% от площта на страната, ограждайки централната [[Куро-Аракска низина]]. Най-високата точка на Азербайджан е разположена на 4466 m н.в., а най-ниската е в [[Прикаспийската низина]] (-28 m). |
||
В Азербайджан има повече от 8000 [[реки]], но само 24 от тях са дълги повече от 100 |
В Азербайджан има повече от 8000 [[реки]], но само 24 от тях са дълги повече от 100 km. Най-голямото [[езеро]] в страната е [[Сарису]] (65,7 km²), а най-дългата река е [[Кура]] (1515 km). Площта на четирите главни азербайджански [[остров]]а в Каспийско море е над 30 km². |
||
=== Климат === |
=== Климат === |
||
[[Климат]]ът в Азербайджан е субтропичен, с максимум на валежите в периода септември-декември. Летата са сухи и слънчеви и продължават от юни до средата на септември. Зимите са студени. |
|||
{| class="wikitable" |
{| class="wikitable" |
||
|+ Средни температури за [[Баку]] |
|+ Средни температури за [[Баку]] |
||
! температура |
! температура |
||
! яну |
|||
! януари |
|||
! фев |
|||
! февуари |
|||
! мар |
|||
! март |
|||
! апр |
|||
! април |
|||
! май |
! май |
||
! юни |
! юни |
||
! юли |
! юли |
||
! авг |
|||
! август |
|||
! сеп |
|||
! септември |
|||
! окт |
|||
! октомври |
|||
! ное |
|||
! ноември |
|||
! дек |
|||
! декември |
|||
|- |
|- |
||
| минимална |
| минимална |
||
Ред 156: | Ред 171: | ||
* други ([[кюрди]], [[украинци]], [[тати (етническа група)|тати]], [[талиши]] и др.) – 2,3 % (по данни от 2009)<ref name="Azer2009">[http://www.azstat.org/statinfo/demoqraphic/en/AP_/1_5.xls Censuses of Republic of Azerbaijan 1979, 1989, 1999, 2009]</ref>. |
* други ([[кюрди]], [[украинци]], [[тати (етническа група)|тати]], [[талиши]] и др.) – 2,3 % (по данни от 2009)<ref name="Azer2009">[http://www.azstat.org/statinfo/demoqraphic/en/AP_/1_5.xls Censuses of Republic of Azerbaijan 1979, 1989, 1999, 2009]</ref>. |
||
По данни на Госкомстата на Азербайджан за [[2005]] г., 51,5 |
По данни на Госкомстата на Азербайджан за [[2005]] г., 51,5% от населението на страната е градско, а останалите 48,5% живеят в селските райони. На 1000 мъже се падат 1033 жени. Средната възраст в страната е 31 години, а средната продължителност на живота е 72,4 години. При мъжете този показател е 69,9 години, а при жените – 75,2 години. |
||
== Държавно устройство == |
== Държавно устройство == |
||
Ред 180: | Ред 195: | ||
Краткотрайната Азербайджанска демократична република успява да установи дипломатически отношения с шест страни, като изпраща дипломатически представители в Германия и Финландия. Последната страна, признала независимостта на Азербайджан, е Бахрейн, на 6 ноември 1996 г. Пълни дипломатически отношения, включително взаимни обмени на мисии, за първи път са установени с Турция, Пакистан, САЩ, Иран и Израел. Азербайджан е поставил специален акцент върху своите „специални отношения“ с Турция. |
Краткотрайната Азербайджанска демократична република успява да установи дипломатически отношения с шест страни, като изпраща дипломатически представители в Германия и Финландия. Последната страна, признала независимостта на Азербайджан, е Бахрейн, на 6 ноември 1996 г. Пълни дипломатически отношения, включително взаимни обмени на мисии, за първи път са установени с Турция, Пакистан, САЩ, Иран и Израел. Азербайджан е поставил специален акцент върху своите „специални отношения“ с Турция. |
||
Азербайджан има дипломатически отношения със 158 страни и членство в 38 международни организации. Тя притежава статут на наблюдател в Движението на необвързаните и Световната търговска организация и е кореспондент на Международния съюз по дълекосъобщения. На 9 май 2006 Азербайджан |
Азербайджан има дипломатически отношения със 158 страни и членство в 38 международни организации. Тя притежава статут на наблюдател в Движението на необвързаните и Световната търговска организация и е кореспондент на Международния съюз по дълекосъобщения. На 9 май 2006 Азербайджан е избран за член в новоучредения Съвет по правата на човека от Общото събрание на ООН. Мандатът започва на 19 юни 2006 г. |
||
Приоритетите на външната политика на Азербайджан включват, на първо място, възстановяване на нейната териториална цялост, елиминиране на последиците от загубата на Нагорни Карабах и седем други района на Азербайджан; интегриране в европейската и евро-атлантическата структура; принос към международната сигурност; сътрудничество с международни организации; регионално сътрудничество и двустранни отношения, укрепване на отбранителната способност; запазване на етническа и религиозна толерантност; научна, образователна и културна политика и запазване на моралните ценности; икономическо и социално развитие; подобряване на вътрешната и граничната сигурност, миграцията и политиката за сигурност. |
Приоритетите на външната политика на Азербайджан включват, на първо място, възстановяване на нейната териториална цялост, елиминиране на последиците от загубата на Нагорни Карабах и седем други района на Азербайджан; интегриране в европейската и евро-атлантическата структура; принос към международната сигурност; сътрудничество с международни организации; регионално сътрудничество и двустранни отношения, укрепване на отбранителната способност; запазване на етническа и религиозна толерантност; научна, образователна и културна политика и запазване на моралните ценности; икономическо и социално развитие; подобряване на вътрешната и граничната сигурност, миграцията и политиката за сигурност. |
||
В края на 2007 г. азербайджанското правителство |
В края на 2007 г. азербайджанското правителство заявява, че дългогодишният спор за арменската окупирана територия Нагорни Карабах почти сигурно ще доведе до война, ако спорът остане нерешен. Правителството е в процес на увеличаване на военния бюджет. Освен това икономическите санкции на запад от Турция и на изток от Азербайджан нанасят сериозни щети по икономиката на Армения, което води до стръмно покачване цените на основните стоки и голям спад в арменските държавни приходи. |
||
Азербайджан е активен член на международната комисия за борба с тероризма. Страната има принос в мироопазващите мисии в Косово, Афганистан и Ирак. Активно партнира с НАТО, също така поддържа добри отношения с Европейския съюз. |
Азербайджан е активен член на международната комисия за борба с тероризма. Страната има принос в мироопазващите мисии в Косово, Афганистан и Ирак. Активно партнира с НАТО, също така поддържа добри отношения с Европейския съюз. |
||
Ред 194: | Ред 209: | ||
Градове в Азербайджан: |
Градове в Азербайджан: |
||
* [[Али |
* [[Али Байрамлъ]] – (''Əli Bayramlı'') |
||
* [[Баку]] – (''Bakı'') |
* [[Баку]] – (''Bakı'') |
||
* [[Ганджа]] – (''Gəncə'') |
* [[Ганджа]] – (''Gəncə'') |
||
Ред 221: | Ред 236: | ||
== Граници == |
== Граници == |
||
{{Географско местоположение|Център= |
{{Географско местоположение|Център=Азербайджан|Север=[[Русия]]|Североизток=[[Грузия]]|Юг=[[Иран]]|Запад=[[Армения]]|Северозапад=[[Турция]]}} |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
Ред 231: | Ред 246: | ||
{{Организация за черноморско икономическо сътрудничество}} |
{{Организация за черноморско икономическо сътрудничество}} |
||
{{ОССЕ}} |
{{ОССЕ}} |
||
{{ |
{{Нормативен контрол}} |
||
{{Портал|География|Азербайджан}} |
|||
[[Категория:Азербайджан| ]] |
[[Категория:Азербайджан| ]] |
||
[[Категория:Тюркски държави]] |
[[Категория:Тюркски държави]] |
||
[[Категория:Картинки за транскрибиране и/или превод (Азербайджан)]] |
[[Категория:Картинки за транскрибиране и/или превод (Азербайджан)]] |
||
[[Категория:Съвет на Европа]] |
Текуща версия към 08:19, 14 ноември 2023
Република Азербайджан Azərbaycan Respublikası | |
Химн: Azərbaycan marşı | |
Местоположение на Азербайджан (зелено) | |
География и население | |
---|---|
Площ | 86 600 km² (на 112-о място) |
Води | 1,6% |
Климат | субтропичен |
Столица | Баку |
Най-голям град | Баку |
Официален език | |
Религия | 96,9% ислям 3,0% християнство 0,1% други |
Демоним | азербайджанец |
Население (март 2022) | 10 164 464[1] (на 90-о място) |
Население (2019) | 10 027 874 |
Гъстота на нас. | 117 души/km² (на 99-о място) |
Градско нас. | 55,7% (на 110-о място) |
Управление | |
Форма | унитарна полупрезидентска република |
Президент | Илхам Алиев |
Министър-председател | Али Асадов |
Организации | ООН, СЕ, ГУАМ, ОНД, ОЧИС, ОССЕ, ОИК |
Законодат. власт | Мили Меджлис |
История | |
Формиране | |
Демократична република | 28 май 1918 г. |
Азербайджанска ССР | 28 април 1920 г. |
Независимост от СССР | 18 октомври 1991 г. |
Членство в ОНД | 21 декември 1991 г. |
Членство в ООН | 2 март 1992 г. |
Конституция | 12 ноември 1995 г. |
Икономика | |
БВП (ППС, 2023) | 192,146 млрд. щ.д.[2] (на 79 място) |
БВП на човек (ППС) | 18 964 щ.д.[2] (на 87 място) |
БВП (ном., 2023) | 77,392 млрд. щ.д.[2] (на 82 място) |
БВП на човек (ном.) | 7,529 щ.д.[2] (на 88 място) |
ИЧР (2021) | 0,745 (висок) (на 91-во място) |
Джини (2008) | 33,7 (среден) |
Прод. на живота | 72,9 години (на 124-то място) |
Детска смъртност | 21,5/1000 (на 11-о място) |
Грамотност | 98,8% (на 43-то място) |
Валута | Манат (AZN) |
Други данни | |
Часова зона | AZT (UTC+4) |
Формат на датата | дд.мм.гггг |
Автомобилно движение | дясно |
Код по ISO | AZ |
Интернет домейн | .az |
Телефонен код | +994 |
ITU префикс | 4JA-4KZ |
Официален сайт | azerbaijan.az |
Азербайджан в Общомедия |
Азербайджан (също Азърбайджан[3]) е държава на западния бряг на Каспийско море. Тя е членка на Съвета на Европа от 2001 г. Понякога е считана за част от Европа, макар че според ООН страната е в Югозападна Азия, като следствие от географското положение на по-голямата част от територията ѝ, която попада в Азия. Столица на страната е Баку. Други по-големи градове са Ганджа, Сумгаит, Мингечаур и Шеки.
История
[редактиране | редактиране на кода]Преди 20-и век
[редактиране | редактиране на кода]- Тюркските племена проникват на територията на Азербайджан през IX век, като постепенно се смесват с предците на съвременните азери – местните народи от кавказки и ирански произход.
- През 1502 г. Исмаил Сефеви основава първата ирано-азерска държава, която се основавала на исляма от шиитското му направление. Столицата на държавата на Сефевидите е град Тебриз. Управляващата династия постепенно започва да се иранизира. След настъпилата криза в държавата на Сефевидите и смъртта на Надир шах през 1747 г. на територията на съвременен Азербайджан се образуват няколко ханства, които са завоювани от Руската империя в резултат на руско-иранската война от 1804 – 1813 г. и Гюлистанския мир.[4]
- Към края на XIX век Баку се превръща в голям многонационален промишлен център. През ноември 1917 г. тук е установена съветската власт и е създадена така наречената Бакинска комуна. От лятото на 1918 г. в Азербайджан започва англо-турска интервенция, в резултат на която на власт идват мусаватистите, които за първи път използват названието „Азербайджан“ за обозначение на новообразуваната република. Създаването на самостоятелни държави в бившите задкавказки владения на Руската империя и опитите на Великобритания и Турция да запълнят образувалия се геополитически вакуум довеждат до масови междуетнически сблъсъци между азери и арменци, които водят до многочислени жертви и от двете страни.
20-и век
[редактиране | редактиране на кода]- През 1920 г., след края на гражданската война в Северен Кавказ ръководството на Съветска Русия изпраща части на Червената армия в Закавказието, за да установи съветска власт в този район. Така на 28 април 1920 г. е провъзгласена Азербайджанска ССР. От 12 март 1922 г. тя влиза в състава на Закавказката федерация (ЗСФСР), а от 5 декември 1936 г. – в СССР като съюзна република. През 1923 г. по времето на национално-териториалното обособяване в Задкавказието, осъществено в рамките на сталинската „национална политика“, в състава на Азербайджан са включени териториите на Нагорни Карабах (Нагорно-Карабахска автономна област, НКАО), населена предимно от арменци, и Нахичеванската автономна република.
- През 1988 г., по времето на демократичните промени в СССР, съпроводени от отслабване на държавната власт и партийното ръководство, в Нагорни Карабах се засилват сепаратистките настроения сред арменското мнозинство, което води до остър междуетнически конфликт, прераснал в Карабахската война (1992 – 1994). В тази война азербайджанската армия търпи поражение, в резултат на което 13,4% от територията на Азербайджан е под контрола на карабахската армия. Печални страници от този конфликт са погромите в Сумгаит, Баку, Гугарк и Ходжали, масовите убийства на мирно население, хилядите бежанци – азери и арменци, принудени да напуснат родните си места. През 1994 г. при посредничеството на страните от ОНД между Азербайджан и Армения е подписано примирие. Многократните опити за урегулиране на конфликта са неуспешни.
- В нощта на 20 януари 1990 г. Москва изпраща танковете на Червената армия в Баку, за да потуши настроенията около антикомунистическия Народен фронт. Жертвите са многочислени, а 20 януари остава една от най-черните дати в историята на Азербайджан, известна като „Черният януари“. В Баку има мемориал „20 януари“ с паметни плочи на над 800-те жертви. След тази военна интервенция от страна на СССР населението на Азербайджан допълнително се настройва още по-остро срещу комунистическата власт в Москва.
- На фона на армено-азербайджанското противопоставяне през 1991 г. Върховният съвет на Азербайджанската ССР провъзгласява независимостта на републиката, това се случва на 18 октомври 1991 г. Първият президент на Азербайджан е Първия секретар на ЦК на Компартията на Азербайджан Аяз Муталибов, който скоро е сменен от ръководителя на националистическия Народен фронт на Азербайджан (НФА) Абулфаз Елчибей.
- Неуспехите на карабахския фронт и некомпетентността на правителството, сформировано от НФА, предизвикват криза във властта, в резултат на която на 4 юни 1993 г. в Гянджа избухва метеж, воден от полковник Сурет Гусейнов. На 18 юни метежниците, въпреки съпротивлението, влизат в столицата Баку.
21-ви век
[редактиране | редактиране на кода]- Абулфаз Елчибей бяга в Нахичеван, а на власт идва Гейдар Алиев. Самият Гусейнов през 1994 г. е отстранен от власт по подозрение в организиране на военен преврат. През 2003 г. Гейдар Алиев умира и на поста президент на Азербайджан го сменя синът му Илхам Алиев, който назначава няколко години по-късно съпругата си Мехрибан Алиева за вицепрезидент, без да е избрана от народа. Двамата управляват авторитарно, а всякакви наченки на опозиция биват смазвани още в зародиш. Всички знакови обекти в страната (стадиони, булеварди, летище, културни центрове, музеи) носят името на Гейдар Алиев, а ликът му е навсякъде в страната.
География
[редактиране | редактиране на кода]Страната граничи с: Армения (1007 km); Иран (756 km); Грузия (480 km); Русия (390 km) и Турция (15 km). Общата дължина на азербайджанските сухоземни граници е 2648 km. Бреговата линия с Каспийско море е дълга около 800 km. Дължината на територията на Азербайджан от север на юг е около 400 km, а от запад на изток – около 500 km. Три планински вериги – Голям и Малък Кавказ и Талишките планини, заедно покриват приблизително 40% от площта на страната, ограждайки централната Куро-Аракска низина. Най-високата точка на Азербайджан е разположена на 4466 m н.в., а най-ниската е в Прикаспийската низина (-28 m).
В Азербайджан има повече от 8000 реки, но само 24 от тях са дълги повече от 100 km. Най-голямото езеро в страната е Сарису (65,7 km²), а най-дългата река е Кура (1515 km). Площта на четирите главни азербайджански острова в Каспийско море е над 30 km².
Климат
[редактиране | редактиране на кода]Климатът в Азербайджан е субтропичен, с максимум на валежите в периода септември-декември. Летата са сухи и слънчеви и продължават от юни до средата на септември. Зимите са студени.
температура | яну | фев | мар | апр | май | юни | юли | авг | сеп | окт | ное | дек |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
минимална | 2 °C | 2 °C | 4 °C | 9 °C | 14 °C | 18 °C | 21 °C | 21 °C | 18 °C | 13 °C | 8 °C | 3 °C |
максимална | 6 °C | 6 °C | 10 °C | 16 °C | 22 °C | 27 °C | 30 °C | 30 °C | 26 °C | 20 °C | 14 °C | 10 °C |
Население
[редактиране | редактиране на кода]По данни от CIA World Factbook към юли 2011 г. населението на Азербайджан се равнява на 9 165 000 души.[5]
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- азери – 92 %,
- дагестански народности (лезгинци, аварци, цахури, хиналугци, будухи) – 3 %,
- евреи – 0,1 %,
- руснаци – 1,3 %,
- арменци – 1,3 % (почти всички арменци живеят в Нагорно-Карабахския регион),
- други (кюрди, украинци, тати, талиши и др.) – 2,3 % (по данни от 2009)[6].
По данни на Госкомстата на Азербайджан за 2005 г., 51,5% от населението на страната е градско, а останалите 48,5% живеят в селските райони. На 1000 мъже се падат 1033 жени. Средната възраст в страната е 31 години, а средната продължителност на живота е 72,4 години. При мъжете този показател е 69,9 години, а при жените – 75,2 години.
Държавно устройство
[редактиране | редактиране на кода]Азербайджан е полупрезидентска република. Държавният глава на страната е президентът, който се избира за срок от 5 години и назначава всички правителствени служители.
Висшият законодателен орган на Азербайджан е еднокамерното Национално събрание (на азерски: Milli Məclis), състоящо се от 125 депутати, които се избират за срок от 5 години по едномандатен окръг.
Първите свободни парламентарни избори в историята на независим Азербайджан се провеждат през 1995 г. Настоящият състав на парламента е избран на изборите, състояли се през 2005 г. Мнозинството от депутатите в Националното събрание са от пропрезидентската партия Нов Азербайджан. Митингите, демонстрациите и масовите акции на опозиционните партии, представени в парламента, се предотвратяват от властите.
Политика
[редактиране | редактиране на кода]Структурното формиране на политическата система на Азербайджан е приключила с приемането на новата конституция на 12 ноември 1995 г. Съгласно член 23 от Конституцията, държавните символи на Република Азербайджан са знамето, герба и националния химн. Държавната власт в Азербайджан е ограничена не само от закона за вътрешните въпроси, но и международните отношения са допълнително ограничено от разпоредбите на международни споразумения.
Правителството на Азербайджан се основава на разделението на властите между законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Законодателната власт се държи от еднокамарно Народното събрание и Висше Народното събрание. Парламентарните избори се провеждат на всеки пет години, в първата неделя на ноември. Йени Азербайджан е партия понастоящем държаща почти всички 125 места в Парламента. По време на парламентарните избори през 2010, опозиционните партии, Мусават и Азербайджански народен фронт, не успяват да спечелят нито едно място. Европейските наблюдатели намират множество нередности в хода на подготовката на изборите и в изборния ден.
Изпълнителната власт се държи от президента, който се избира за срок от 5 години чрез преки избори. Президентът е разрешено да формира кабинет, по-низш изпълнителен орган, подчинен на него. Кабинетът на Азербайджан се състои главно от министър-председателя, неговите заместници и министрите. Президентът не разполага с правото да разпуска Народното събрание, но той има право да налага вето върху неговите решения. За да замени президентското вето, парламентът трябва да има мнозинство от 95 гласа. Съдебната власт се упражнява от Конституционния съд, Върховния съд и Икономическия съд. Президентът назначава съдиите в тези съдилища.
Съветът за сигурност е съвещателен орган към президента, който го организира в съответствие с Конституцията. Тя е създадена на 10 април 1997 г. Административният отдел не е част от кабинета на президента, но управлява финансовите, техническите и паричните дейности както на президента, така и на неговия кабинет.
Азербайджан е остро критикуван за подкупване на чужди длъжностни лица и дипломати, за насърчаване на своите каузи в чужбина и легитимира своите избори у дома си.
Международни отношения
[редактиране | редактиране на кода]Краткотрайната Азербайджанска демократична република успява да установи дипломатически отношения с шест страни, като изпраща дипломатически представители в Германия и Финландия. Последната страна, признала независимостта на Азербайджан, е Бахрейн, на 6 ноември 1996 г. Пълни дипломатически отношения, включително взаимни обмени на мисии, за първи път са установени с Турция, Пакистан, САЩ, Иран и Израел. Азербайджан е поставил специален акцент върху своите „специални отношения“ с Турция.
Азербайджан има дипломатически отношения със 158 страни и членство в 38 международни организации. Тя притежава статут на наблюдател в Движението на необвързаните и Световната търговска организация и е кореспондент на Международния съюз по дълекосъобщения. На 9 май 2006 Азербайджан е избран за член в новоучредения Съвет по правата на човека от Общото събрание на ООН. Мандатът започва на 19 юни 2006 г.
Приоритетите на външната политика на Азербайджан включват, на първо място, възстановяване на нейната териториална цялост, елиминиране на последиците от загубата на Нагорни Карабах и седем други района на Азербайджан; интегриране в европейската и евро-атлантическата структура; принос към международната сигурност; сътрудничество с международни организации; регионално сътрудничество и двустранни отношения, укрепване на отбранителната способност; запазване на етническа и религиозна толерантност; научна, образователна и културна политика и запазване на моралните ценности; икономическо и социално развитие; подобряване на вътрешната и граничната сигурност, миграцията и политиката за сигурност.
В края на 2007 г. азербайджанското правителство заявява, че дългогодишният спор за арменската окупирана територия Нагорни Карабах почти сигурно ще доведе до война, ако спорът остане нерешен. Правителството е в процес на увеличаване на военния бюджет. Освен това икономическите санкции на запад от Турция и на изток от Азербайджан нанасят сериозни щети по икономиката на Армения, което води до стръмно покачване цените на основните стоки и голям спад в арменските държавни приходи.
Азербайджан е активен член на международната комисия за борба с тероризма. Страната има принос в мироопазващите мисии в Косово, Афганистан и Ирак. Активно партнира с НАТО, също така поддържа добри отношения с Европейския съюз.
Административно деление
[редактиране | редактиране на кода]В административно-териториално отношение Азербайджан е разделен на 59 района (на азерски: rayonlar, ед. ч. rayon), 11 града (на азерски: şəhərlər ед. ч. şəhər) и 1 автономна република (на азерски: muxtar respublika) – Нахичеванска автономна република. Автономията на Нагорни Карабах официално е премахната през 1991 г. Фактически територията на Нагорни Карабах не се намира под контрола на азербайджанското правителство.
Градове в Азербайджан:
- Али Байрамлъ – (Əli Bayramlı)
- Баку – (Bakı)
- Ганджа – (Gəncə)
- Шамкир – (Shamkir)
- Ленкоран – (Lənkəran)
- Мингечаур – (Mingəçevir)
- Нахичеван – (Naxçıvan)
- Нафталан – (Naftalan)
- Шеки – (Şəki)
- Сумгаит – (Sumqayıt)
- Шуша – (Şuşa)
- Степанакерт – (Xankəndi)
- Евлах – (Yevlax)
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Култура
[редактиране | редактиране на кода]Други
[редактиране | редактиране на кода]- Комуникации в Азербайджан
- Транспорт в Азербайджан
- Въоръжени сили на Азербайджан
- Външна политика на Азербайджан
Граници
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Евростат. ec.europa.eu
- ↑ а б в г Azerbaijan:Report for Selected Countries and Subjects // International Monetary Fund. Посетен на 12 април 2011.
- ↑ Енцилкопедия А-Я, БАН, 1974
- ↑ Жуков, Е. М. (ред.). Советская историческая энциклопедия. Том 12. Москва, 1969. Стр. 363
- ↑ The International Population Day, The demographic situation in Azerbaijan, The State Statistical Committee of the Republic of Azerbaijan, 11 юли 2011
- ↑ Censuses of Republic of Azerbaijan 1979, 1989, 1999, 2009
|
|
|
|
|