Направо към съдържанието

Смирна Коритарова: Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакция
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
 
(Не са показани 8 междинни версии от 5 потребители)
Ред 1: Ред 1:
{{Личност
{{Личност|революционер
| категория = революционер
| описание = българска политичка
| роден-място = [[Благоевград|Горна Джумая]], [[България]]
| починал-място = [[София]], [[България]]
| още=
| още=
{{Депутат-България|4н=1|5н=1|6н=1}}
{{Депутат-България|4н=1|5н=1|6н=1}}
}}
}}


'''Смирна Василева Коритарова-Магда''' с псевдоним '''Роза''' е българска партизанка и политичка.
'''Смирна Василева Коритарова-Магда''' с псевдоним '''Роза''' е българска партизанка и политик.


== Биография ==
== Биография ==
Родена е на 28 март 1921 г. в [[Благоевград|Горна Джумая]] в семейството на убития през Септемврийското въстание комунистически деец [[Васил Коритаров]] и партийната функционерка Василка Коритарова. През 1925 г. заедно с майка си се премества в Дупница. От 1936 е член на [[Работнически младежки съюз|Работническия младежки съюз]], а през 1940 г. и член на БРП. През 1942 г. става член на Околийския комитет на РМС в Дупница. През 1943 г. е интернирана в женския лагер „Св. Никола“. От 1944 г. е заместник-политически комисар на [[Дупнишки партизански отряд|партизански отряд „Коста Петров“]]. Получава задочна смъртна присъда от Софийския полеви съд. Участва в сражението при Жабокрек. След 9 септември 1944 г. отново е избрана за секретар на Околийския комитет на РМС в Дупница. След това е секретар на районен комитет в София. От 1946 до 1961 г. е секретар на Градския комитет на БКП в Дупница, в Пловдив, а след това секретар на Окръжния комитет на БКП в Кюстендил. Завършва Висша партийна школа. От 1961 г. е секретар на Централния съвет на БПС, а от 1968 г. е председател на Централния съвет на БПС. Народен представител в 5 и 6 НС (1966 – 1976). Подпредседател е на 6 НС.<ref>Народни представители от Шесто народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 408</ref> Между 1970 и 1972 е член на [[Секретариат на ЦК на БКП|Секретариата на ЦК на БКП]]. От 1972 до 1977 е посланик на България в [[Швейцария]]. Пенсионира се през 1978 г.<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 507, ISBN 954-528-790-X</ref> След това работи като заместник-председател на Комитета на Движението на българските жени на обществени начала. С указ № 991 от 27 март 1984 г. е обявена за герой на социалистическия труд. Носител е още на ордените „Народна свобода 1941 – 1944 г.“ – I ст., „9 септември 1944 г.“ – I ст. и „Георги Димитров“<ref>Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 458</ref>.
Родена е на 28 март 1921 година в [[Благоевград|Горна Джумая]] в семейството на убития през Септемврийското въстание комунистически деец [[Васил Коритаров]] и партийната функционерка Василка Коритарова. През 1925 г. заедно с майка си се премества в Дупница. От 1936 е член на [[Работнически младежки съюз|Работническия младежки съюз]], а през 1940 г. и член на БРП. През 1942 г. става член на Околийския комитет на РМС в Дупница. През 1943 г. е интернирана в женския лагер „Свети Никола“. От 1944 г. е заместник-политически комисар на [[Дупнишки партизански отряд|партизански отряд „Коста Петров“]]. Получава задочна смъртна присъда от Софийския полеви съд. Участва в сражението при Жабокрек. След 9 септември 1944 г. отново е избрана за секретар на Околийския комитет на РМС в Дупница. След това е секретар на районен комитет в София. От 1946 до 1961 г. е секретар на Градския комитет на БКП в Дупница, в Пловдив, а след това секретар на Окръжния комитет на БКП в Кюстендил. Завършва Висша партийна школа. От 1961 г. е секретар на Централния съвет на БПС, а от 1968 г. е председател на Централния съвет на БПС. Народен представител в V и VI НС (1966 – 1976). Подпредседател е на VI НС.<ref>{{cite book | title = Народни представители от Шесто народно събрание на Народна република България | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1974 | edition = | publisher = ДПК „Димитър Благоев“ | location = | isbn = | doi = | pages =408 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Между 1970 и 1972 е член на [[Секретариат на ЦК на БКП|Секретариата на ЦК на БКП]]. От 1972 до 1977 е посланик на България в [[Швейцария]]. Пенсионира се през 1978 г.<ref>{{cite book | title = Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България | last = Цураков | first = Ангел | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2008 | edition = | publisher = Книгоиздателска къща „Труд“ | location = София | isbn = 954-528-790-X | doi = | pages = 507 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> След това работи като заместник-председател на Комитета на Движението на българските жени на обществени начала. С указ № 991 от 27 март 1984 г. е обявена за герой на социалистическия труд. Носител е още на ордените „Народна свобода 1941 – 1944 г.“ – I ст., „9 септември 1944 г.“ – I ст. и „Георги Димитров“.<ref>{{cite book | title = Трудовата слава на България | last = Аврамов | first = А | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1987 | edition = | publisher = Държавно издателство „Д-р Петър Берон“| location = София | isbn = | doi = | pages = 458 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>


Смирна Коритарова умира на 11 ноември 2008 г. в София.
Смирна Коритарова умира на 11 ноември 2008 година в София.


== Бележки ==
== Бележки ==
Ред 19: Ред 15:


{{Пост списък|Секретариат на ЦК на БКП|25}}
{{Пост списък|Секретариат на ЦК на БКП|25}}
{{нормативен контрол}}
{{Портал|Македония}}
{{Портал|Македония}}
{{СОРТКАТ:Коритарова, Смирна}}
{{СОРТКАТ:Коритарова, Смирна}}

Текуща версия към 12:08, 9 март 2024

Смирна Коритарова
български политик
Родена
Починала
11 ноември 2008 г. (87 г.)
Народен представител в:
IV НС   V НС   VI НС   

Смирна Василева Коритарова-Магда с псевдоним Роза е българска партизанка и политик.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 28 март 1921 година в Горна Джумая в семейството на убития през Септемврийското въстание комунистически деец Васил Коритаров и партийната функционерка Василка Коритарова. През 1925 г. заедно с майка си се премества в Дупница. От 1936 е член на Работническия младежки съюз, а през 1940 г. и член на БРП. През 1942 г. става член на Околийския комитет на РМС в Дупница. През 1943 г. е интернирана в женския лагер „Свети Никола“. От 1944 г. е заместник-политически комисар на партизански отряд „Коста Петров“. Получава задочна смъртна присъда от Софийския полеви съд. Участва в сражението при Жабокрек. След 9 септември 1944 г. отново е избрана за секретар на Околийския комитет на РМС в Дупница. След това е секретар на районен комитет в София. От 1946 до 1961 г. е секретар на Градския комитет на БКП в Дупница, в Пловдив, а след това секретар на Окръжния комитет на БКП в Кюстендил. Завършва Висша партийна школа. От 1961 г. е секретар на Централния съвет на БПС, а от 1968 г. е председател на Централния съвет на БПС. Народен представител в V и VI НС (1966 – 1976). Подпредседател е на VI НС.[1] Между 1970 и 1972 е член на Секретариата на ЦК на БКП. От 1972 до 1977 е посланик на България в Швейцария. Пенсионира се през 1978 г.[2] След това работи като заместник-председател на Комитета на Движението на българските жени на обществени начала. С указ № 991 от 27 март 1984 г. е обявена за герой на социалистическия труд. Носител е още на ордените „Народна свобода 1941 – 1944 г.“ – I ст., „9 септември 1944 г.“ – I ст. и „Георги Димитров“.[3]

Смирна Коритарова умира на 11 ноември 2008 година в София.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Народни представители от Шесто народно събрание на Народна република България. ДПК „Димитър Благоев“, 1974. с. 408.
  2. ↑ Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 507.
  3. ↑ Аврамов, А. Трудовата слава на България. София, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 458.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Смирна_Коритарова&oldid=12161146“.