Направо към съдържанието

Кяфа: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
TedMBot (беседа | приноси)
м премахване на празни/излишни параметри в {{Селище инфо}}
Селото е обезлюдено според преброяването от 2021 г.
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Редакция чрез приложение за Android
Ред 12: Ред 12:
| площ =
| площ =
| височина = 1318
| височина = 1318
| население = 0<ref>{{cite web|url=https://www.stat.gov.mk/Aktivnosti.aspx?rbra=331|title=Пописна слика на населените места во Македонија, Попис 2021|lang=mk|access-date=2024-05-05|archive-date=2024-02-26|archive-url=https://web.archive.org/web/20240226195851/https://www.stat.gov.mk/Aktivnosti.aspx?rbra=331}}</ref>
| население-година = 2002
| население-година = 2021
| основаване =
| основаване =
| телефонен-код =
| телефонен-код =

Версия от 20:55, 5 май 2024

Кяфа
Ќафа
— село —
общ изглед
общ изглед
41.6572° с. ш. 21.0203° и. д.
Кяфа
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаКичево
Географска областДобра вода
Надм. височина1318 m
Население0[1] души (2021)
Пощенски код6254
Кяфа в Общомедия

Кяфа (на македонска литературна норма: Ќафа; на албански: Kafa) е село в Северна Македония, в община Кичево.

География

Селото е разположено високо в планината Добра вода.

История

В началото на XIX век Кяфа е албанско село в Гостиварска нахия на Тетовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Кяфа има 100 жители арнаути мохамедани.[2]

В 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Кяфа е село в Железноречка община в Горноположкия срез и има 22 къщи със 114 жители албанци.[3]

От 1996 до 2013 година селото е част от Община Осломей.

Бележки

  1. Пописна слика на населените места во Македонија, Попис 2021 // Архивиран от оригинала на 2024-02-26. Посетен на 2024-05-05. (на македонска литературна норма)
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 213.
  3. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.25.