Таня Велманс: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 |
мРедакция без резюме |
||
| (Не е показана една междинна версия от същия потребител) | |||
| Ред 25: | Ред 25: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Родена е в София през 1938 г. в семейството на [[Георги Губиделников – син]] |
Родена е в София през 1938 г. в семейството на [[Георги Губиделников – син]] и Невена Кънчова, дъщеря на [[политик]]а и учен [[География|географ]] [[Васил Кънчов]].<ref name="espresso"/> Губиделников-син е генерален директор на Българската търговска банка между 1914 и 1947 г. След окупацията на [[Царство България]] от Червената армия и идването на власт на правителството на Отечествения фронт е хвърлен в затвора. Таня се омъжва за френски дипломат, но едва след години успява да емигрира във Франция. През 1961 г. се установява в [[Париж]]. |
||
В Париж следва история на изкуството при видния византолог [[Андрей Грабар]] в École pratique des hautes études. Завършва през 1964 г., след което е сътрудничка в ''Centre national de la recherche scientifique'', чийто директор става по-късно. През 1974 г. защитава докторска дисертация в [[Сорбона]]та на тема ''La peinture murale byzantine à la fin du Moyen Age'' в Сорбоната. В началото на 1970-те години и българските учени започват официално да сътрудничат с нея. |
В Париж следва история на изкуството при видния византолог [[Андрей Грабар]] в École pratique des hautes études. Завършва през 1964 г., след което е сътрудничка в ''Centre national de la recherche scientifique'', чийто директор става по-късно. През 1974 г. защитава докторска дисертация в [[Сорбона]]та на тема ''La peinture murale byzantine à la fin du Moyen Age'' в Сорбоната. В началото на 1970-те години и българските учени започват официално да сътрудничат с нея. |
||
От 1979 г. издава заедно с Грабар престижното списание ''Cahier archéologique'', а след неговата смърт (през 1990 година) поема неговото управление до 1996 г. Велманс издава периодиката ''Cahiers Balkaniques. Histoire de l’Art''. |
От 1979 г. издава заедно с Грабар престижното списание ''Cahier archéologique'', а след неговата смърт (през 1990 година) поема неговото управление до 1996 г. Велманс издава периодиката ''Cahiers Balkaniques. Histoire de l’Art''. Умира в края на 2022 година.<ref>[https://www.academia.edu/80662235/Festschrift_in_memory_of_Tania_Velmans_Call_for_papers Elena Papastavrou, Festschrift in memory of Tania Velmans - Call for papers.]</ref> |
||
Носител е на френския [[Орден за изкуство и литература]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=https://www.cfeb.org/curiculum/mb_velmans.doc | заглавие=Tania VELMANS. Curriculum vitae | достъп_дата=22 октомври 2018 | фамилно_име= | първо_име= | дата= | труд= | издател= | цитат= | език= | архив_дата=2015-12-28 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20151228223118/http://www.cfeb.org/curiculum/mb_velmans.doc }}</ref> |
Носител е на френския [[Орден за изкуство и литература]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=https://www.cfeb.org/curiculum/mb_velmans.doc | заглавие=Tania VELMANS. Curriculum vitae | достъп_дата=22 октомври 2018 | фамилно_име= | първо_име= | дата= | труд= | издател= | цитат= | език= | архив_дата=2015-12-28 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20151228223118/http://www.cfeb.org/curiculum/mb_velmans.doc }}</ref> |
||
Текуща версия към 05:02, 12 май 2024
| Таня Велманс Tania Velmans | |
| френски изкуствовед | |
| Родена |
1938 г.
|
|---|---|
| Починала | 2022 г.
|
| Учила в | Практическо училище за висши изследвания |
| Научна дейност | |
| Област | Изкуствознание, византология |
| Семейство | |
| Баща | Георги Губиделников – син |
| Майка | Невена Кънчова |
Таня Георгиевa Губиделникова-Велманс (на френски: Tania Velmans) е видна френска изкуствоведка и византоложка от български произход.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е в София през 1938 г. в семейството на Георги Губиделников – син и Невена Кънчова, дъщеря на политика и учен географ Васил Кънчов.[1] Губиделников-син е генерален директор на Българската търговска банка между 1914 и 1947 г. След окупацията на Царство България от Червената армия и идването на власт на правителството на Отечествения фронт е хвърлен в затвора. Таня се омъжва за френски дипломат, но едва след години успява да емигрира във Франция. През 1961 г. се установява в Париж.
В Париж следва история на изкуството при видния византолог Андрей Грабар в École pratique des hautes études. Завършва през 1964 г., след което е сътрудничка в Centre national de la recherche scientifique, чийто директор става по-късно. През 1974 г. защитава докторска дисертация в Сорбоната на тема La peinture murale byzantine à la fin du Moyen Age в Сорбоната. В началото на 1970-те години и българските учени започват официално да сътрудничат с нея.
От 1979 г. издава заедно с Грабар престижното списание Cahier archéologique, а след неговата смърт (през 1990 година) поема неговото управление до 1996 г. Велманс издава периодиката Cahiers Balkaniques. Histoire de l’Art. Умира в края на 2022 година.[2]
Носител е на френския Орден за изкуство и литература.[3]
Избрани трудове
[редактиране | редактиране на кода]Таня Велманс е авторка и съавторка на множество научни публикации и книги, повечето писани на френски език.
- La peinture murale byzantine à la fin du Moyen Age, Klincksieck, Paris 1977 (дисертация)
- La peinture du Moyen Age en Yougoslavie: Serbie, Macédoine et Monténégro / Gabriel Millet, Paris: De Boccard, 1954 – 1969, texte et présentation par Tania Velmans
- Tania Velmans. Préface par André Grabar, Le Tétraévangile de la Laurentienne: Florence, Laur. VI. 23, Paris: Klincksieck, 1971
- Adeline Cacan de Bissy, Tania Velmans, L. Prachkov, Icones bulgares: IX-XIXe siècle; Musée du Petit Palais, 16.3.-13.6.1976, Paris 1976 (каталог)
- La peinture murale byzantine à la fin du Moyen Age, Paris: Klincksieck, 1977
- Tania Velmans, Ljuben Praškov, Bulgaarse Ikonen van de IXe tot de XIXe eeuw: 26.11.1977 – 12.2.1978, Koninklijke Musea voor Kunst en Geschiedenis, Brussel 1977 (каталог)
- La représentation du temps dans la peinture byzantine, 1989
- Tania Velmans; Adriano Alpago Novello, L'arte della Georgia: affreschi e architetture – 1. ed. italiana, Milano: Jaca Book, 1996 ISBN 88-16-60192-2
- Byzanz, Fresken und Mosaike. BENZIGER Zürich 1999
- Tania Velmans, Vojislav Korac, Marica Suput, Rayonnement de Byzance. L'art chrétien d'Orient, iconographie et architecture. Editions Desclée de Brouwer, Paris 1999 ISBN 2220046281
- Le grand livre des icônes. Des origines à la chute de Byzance, Hazan ISBN 2850258415
- L'art médiéval de l'Orient chrétien: recueil d'études – 2. éd. rev. et augm. Sofia: Éditions LIK [u.a.], 2002 ISBN 954-607-475-6
- Il viaggio dell'icona dalle origini alla caduta di Bisanzio / a cura di Tania Velmans. Elka Bakalova ... – 1. ed. ital. Milano: Jaca Book, 2002 ISBN 88-16-60283-X
- La Fabuleuse Histoire de l'icône, Le Rocher, 2005 ISBN 2268056228 = Ikonen. Ursprung und Bedeutung. Belser 2002 ISBN 3-7630-2405-0
- L'art de la Méditerranée. Renaissances en Orient et en Occident, 1250-1490, Le Rouergue 2003 ISBN 2841565084
- Carbonell, Eduard / Cassanelli, Roberto / Velmans, Tania (Hrsg.): Das Zeitalter der Renaissance. Kunst, Kultur und Geschichte im Mittelmeerraum. Konrad Theiss Verlag, Stuttgart 2003
- Τάνια Βέλµανς, Βυζάντιο: Τέχνη και διακόσµηση (Byzantium: Art and Decoration), Αθήνα: ΕΚ∆., ΚΑΡΑΚΩΤΣΟΓΛΟΥ, 2004 ISBN 960-7227-90-7
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Илиева, Силвия. Васил Кънчов – гордостта на Враца // Espresso News, 15 март 2018. Посетен на 22 октомври 2018.
- ↑ Elena Papastavrou, Festschrift in memory of Tania Velmans - Call for papers.
- ↑ Tania VELMANS. Curriculum vitae // Архивиран от оригинала на 2015-12-28. Посетен на 22 октомври 2018.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Научна автобиография Архив на оригинала от 2015-12-28 в Wayback Machine.
|
