Направо към съдържанието

Канелени горски почви: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м [[Категория:Почви
м форматиране: 3×тире, 3×тире-числа (ползвайки Advisor)
 
(Не са показани 7 междинни версии от 4 потребители)
Ред 1: Ред 1:
{{без източници}}
'''Канелените горски почви''' са най-големият по заемана площ [[почва|почвен]] тип в [[България]]. Разположени са в [[Южна България]]; към [[низина|низините]] и [[котловина|котловинните полета]] граничат със [[смолници]]те, а към [[предпланина|предпланините]] с [[псевдоподзолисти почви|псевдоподзолистите почви]].
'''Канелените горски почви''' са най-големият по заемана площ [[почва|почвен]] тип в [[България]]. Разположени са в [[Южна България]]; към [[низина|низините]] и [[котловина|котловинните полета]] граничат със [[смолници]]те, а към [[предпланина|предпланините]] – с [[псевдоподзолисти почви|псевдоподзолистите почви]].


Образувани са в условията на [[преходноконтинентален климат]], върху различни [[скала|скали]] и под влияние главно на [[широколистна гора|широколистни гори]]. В граничните райони със смолниците се чувства влиянието на [[трева|тревистата]] растителност.
Образувани са в условията на [[преходноконтинентален климат]], върху различни [[скала|скали]] и под влияние главно на [[широколистна гора|широколистни гори]]. В граничните райони със смолниците се чувства влиянието на [[трева|тревистата]] растителност.
Ред 6: Ред 7:


== Типични канелени горски почви ==
== Типични канелени горски почви ==
В България заемат 2 млн. [[декар|дка]] площ, по-скоро на петна и са разпространени в [[Чирпанско]], около [[Средна гора]], [[Петричко]] и около [[Сандански]]. Приема се, че нямат голямо стопанско значение.

В България заемат 2 млн. [[декар|дка]] площ, по-скоро на петна и са разпространени в [[Чирпан]]ско, около [[Средна гора]], [[Петрич]]ко и около [[Сандански]]. Приема се, че нямат голямо стопанско значение.


== Излужени канелени горски почви ==
== Излужени канелени горски почви ==
* Имат рязка диференциация между [[хумус]]ния и илувиалния хоризонти. Хумусният е с мощност 25 – 40 [[сантиметър|см]], има канелен цвят и сбит до плътен строеж. Илувиалният хоризонт е мощен (до 70 – 80 см), глинест, уплътнен, червеникаво-кафяв.

* [[Карбонати]]те са измити на дълбочина 80 – 100 см и [[почвена реакция|реакцията на почвата]] е слабо кисела. Съдържанието на хумус в орницата е около 2 % и почвите са добре запасени с [[азот]] и калий и средно с фосфор.
* Имат рязка диференциация между [[хумус]]ния и илувиалния хоризонти. Хумусният е с мощност 25–40 [[сантиметър|см]], има канелен цвят и сбит до плътен строеж. Илувиалният хоризонт е мощен (до 70–80 см), глинест, уплътнен, червеникаво-кафяв.
* Физичните свойства на тези почви са неблагоприятни – слаба [[водопропускливост]], при навлажняване набъбват, а при изсъхване се спичат, при [[обработка на почвата|обработка]] се къртят на твърди буци. Естественото им [[почвено плодородие|плодородие]] е слабо, но могат да се получават задоволителни добиви при добра [[агротехника]]. Тези почви са подходящи за отглеждане на [[полска култура|полски култури]], [[лоза|лозя]], [[тютюн]] и [[трайно насаждение|трайни насаждения]].
* [[Карбонати]]те са измити на дълбочина 80–100 см и [[почвена реакция|реакцията на почвата]] е слабо кисела. Съдържанието на хумус в орницата е около 2 % и почвите са слабо запасени с [[азот]] и [[фосфор]] и добре с [[калий]].
* [[Общи физични свойства на почвата|Физичните свойства]] на тези почви са неблагоприятни слаба [[водопропускливост]], при навлажняване набъбват, а при изсъхване се спичат, при [[обработка на почвата|обработка]] се къртят на твърди буци. Естественото им [[почвено плодородие|плодородие]] е слабо, но могат да се получават задоволителни добиви при добра [[агротехника]]. Тези почви са подходящи за отглеждане на [[полска култура|полски култури]], [[лоза|лозя]], [[тютюн]] и [[трайно насаждение|трайни насаждения]].


== Мерки за съхранение на почвеното плодородие ==
== Мерки за съхранение на почвеното плодородие ==

* Борба с [[ерозия на почвата|ерозията]] на наклонените терени чрез противоерозионни [[сеитбообращение|сеитбообращения]], засяване предимно на култури със слята повърхност и безобръщателна [[оран]];
* Борба с [[ерозия на почвата|ерозията]] на наклонените терени чрез противоерозионни [[сеитбообращение|сеитбообращения]], засяване предимно на култури със слята повърхност и безобръщателна [[оран]];
* Удълбочаване на орния пласт за подобряване на водно-физичните свойства на почвата;
* Удълбочаване на орния пласт за подобряване на водно-физичните свойства на почвата;
* Редовно [[органично торене|органо]]-[[минерално торене]];
* Редовно [[органично торене|органо]]-[[минерално торене]];
* За подобряване на физичните свойства и на [[почвена реакция|почвената реакция]] внасяне на инертни вещества при необходимост, а също така [[варуване]].
* За подобряване на физичните свойства и на [[почвена реакция|почвената реакция]] – внасяне на инертни вещества при необходимост, а също така [[варуване]].

== Вижте още ==


== Вижте също ==
* [[Почва]]
* [[Почва]]
* [[Списък на земеделски теми]]
* [[Списък на земеделски теми]]

{{Почви в България}}


[[Категория:Почви]]
[[Категория:Почви]]

Текуща версия към 11:59, 26 юли 2024

Канелените горски почви са най-големият по заемана площ почвен тип в България. Разположени са в Южна България; към низините и котловинните полета граничат със смолниците, а към предпланините – с псевдоподзолистите почви.

Образувани са в условията на преходноконтинентален климат, върху различни скали и под влияние главно на широколистни гори. В граничните райони със смолниците се чувства влиянието на тревистата растителност.

Канелените горски почви се делят на: типични и излужени.

Типични канелени горски почви

[редактиране | редактиране на кода]

В България заемат 2 млн. дка площ, по-скоро на петна и са разпространени в Чирпанско, около Средна гора, Петричко и около Сандански. Приема се, че нямат голямо стопанско значение.

Излужени канелени горски почви

[редактиране | редактиране на кода]
  • Имат рязка диференциация между хумусния и илувиалния хоризонти. Хумусният е с мощност 25 – 40 см, има канелен цвят и сбит до плътен строеж. Илувиалният хоризонт е мощен (до 70 – 80 см), глинест, уплътнен, червеникаво-кафяв.
  • Карбонатите са измити на дълбочина 80 – 100 см и реакцията на почвата е слабо кисела. Съдържанието на хумус в орницата е около 2 % и почвите са добре запасени с азот и калий и средно с фосфор.
  • Физичните свойства на тези почви са неблагоприятни – слаба водопропускливост, при навлажняване набъбват, а при изсъхване се спичат, при обработка се къртят на твърди буци. Естественото им плодородие е слабо, но могат да се получават задоволителни добиви при добра агротехника. Тези почви са подходящи за отглеждане на полски култури, лозя, тютюн и трайни насаждения.

Мерки за съхранение на почвеното плодородие

[редактиране | редактиране на кода]
  • Борба с ерозията на наклонените терени чрез противоерозионни сеитбообращения, засяване предимно на култури със слята повърхност и безобръщателна оран;
  • Удълбочаване на орния пласт за подобряване на водно-физичните свойства на почвата;
  • Редовно органо-минерално торене;
  • За подобряване на физичните свойства и на почвената реакция – внасяне на инертни вещества при необходимост, а също така варуване.