Направо към съдържанието

Джо Сатриани: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакция
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
 
(Не са показани 12 междинни версии от 6 потребители)
Ред 7: Ред 7:
{{Личност/Музикант
{{Личност/Музикант
| категория = музикант
| категория = музикант
| стил = [[инструментален рок]], [[блус рок]], [[хард рок]]
| стил = [[инструментален рок]], [[блус рок]], [[хардрок]]
| инструмент = [[китара]], [[бас китара|бас]], клавишни, [[хармоника]], [[банджо]], вокали
| инструмент = [[китара]], [[бас китара|бас]], клавишни, [[хармоника]], [[банджо]], вокали
| период-на-активност = 1978 –
| лейбъл = Epic
| лейбъл = Epic
| влияния = [[Джими Хендрикс]], [[Джими Пейдж]], [[Джеф Бек]], [[Ричи Блекмор]]
| влияния = [[Джими Хендрикс]], [[Джими Пейдж]], [[Джеф Бек]], [[Ричи Блекмор]]
}} }}
}} }}


'''Джо Сатриани''' ({{lang|en|Joseph „Satch“ Satriani}}, '''Джоузеф Сач Сатриани''', роден на [[15 юли]] [[1956]] г., в [[Уестбъри]], [[Ню Йорк]], [[САЩ]]) е американски китарист.
'''Джо Сатриани''' ({{lang|en|Joseph "Satch" Satriani}}, '''Джоузеф Сач Сатриани''', роден на [[15 юли]] [[1956]] г. в [[Уестбъри]], [[Ню Йорк]], [[САЩ]]) е американски китарист.


Преди да започне да се занимава професионално с китара, Сатриани е учител по китара в [[Сан Франциско]]. Няколко от неговите ученици стават водещи китаристи на групи, които са се доказали на музикалната сцена, някой от тях го правят дори преди самия Джо да е записал първия си албум. Сред неговите ученици са [[Кърк Хамет]] ([[Металика]]), [[Алекс Сколник]] ([[Testament]]), [[Рик Хънолт]] ([[Exodus]]), [[Лари Лалонд]], [[Стив Вай]] и др.
Преди да започне да се занимава професионално с китара, Сатриани е учител по китара в [[Сан Франциско]]. Няколко от неговите ученици стават водещи китаристи на групи, които са се доказали на музикалната сцена, някои от тях го правят дори преди самия Джо да е записал първия си албум. Сред неговите ученици са [[Кърк Хамет]] („[[Металика]]“), [[Алекс Сколник]] ([[Testament]]), [[Рик Хънолт]] ([[Exodus]]), [[Лари Лалонд]], [[Стив Вай]] и др.


Дебютния му албум „[[Not of This Earth]]“ ([[1986]]) му открива пътя към инструменталната рок музика. Музиката на Сатриани е силно повлияна от [[Джими Хендрикс]], [[Джими Пейдж]] и [[Джеф Бек]]. Втория му албум „[[Surfing With the Alien]]“, го изкачва на върха. Това е първият инструментално записан рок албум, където намира място в топ 30 на „Билборд Топ 200“ за албуми. През [[1988]] г., Сатриани участва в първото самостоятелно турне на вокала на [[Ролинг Стоунс]] [[Мик Джагър]]. През [[1994]] г., участва в [[Дийп Пърпъл]] по време на турнето им, тъй като след един концерт [[Ричи Блекмор|Блекмор]] напуска групата.
Дебютния му албум ''[[Not of This Earth]]'' ([[1986]]) му открива пътя към инструменталната рок музика. Музиката на Сатриани е силно повлияна от [[Джими Хендрикс]], [[Джими Пейдж]] и [[Джеф Бек]]. Втория му албум ''[[Surfing With the Alien]]'', го изкачва на върха. Това е първият инструментално записан рок албум, където намира място в топ 30 на „Билборд Топ 200“ за албуми. През [[1988]] г. Сатриани участва в първото самостоятелно турне на вокала на „[[Ролинг Стоунс]]“ [[Мик Джагър]]. През [[1994]] г. участва в „[[Дийп Пърпъл]]“ по време на турнето им, тъй като след един концерт [[Ричи Блекмор|Блекмор]] напуска групата.


Освен това Сатриани работи с китаристи от различни стилове през годините, най-вече чрез проекта си [[G3]]. В него са взимали участие величия като [[Стив Вай]], [[Джон Петручи]], [[Ерик Джонсън]], [[Ингви Малмстийн]], [[Патрик Рондат]], [[Пол Гилбърт]] и [[Робърт Фрип]].
Освен това Сатриани работи с китаристи от различни стилове през годините, най-вече чрез проекта си [[G3]]. В него са взимали участие величия като [[Стив Вай]], [[Джон Петручи]], [[Ерик Джонсън]], [[Ингви Малмстийн]], [[Патрик Рондат]], [[Пол Гилбърт]] и [[Робърт Фрип]].


От [[1990]] г., Сатриани има своя собствена серия китари – [[Ибанез]] JS.
От [[1990]] г. Сатриани има своя собствена серия китари – [[Ибанез]] JS.


== Биография ==
== Биография ==
Желанието на Сатриани да бъде китарист се заражда, когато бил на 14 и научил за смъртта на [[Джими Хендрикс]]. Когато чул новината по радиото по време на футболна тренировка, той отишъл при треньора си и заявил, че напуска отбора, за да стане китарист.
Желанието на Сатриани да бъде китарист се заражда, когато бил на 14 и научил за смъртта на [[Джими Хендрикс]]. Когато чул новината по радиото по време на футболна тренировка, той отишъл при треньора си и заявил, че напуска отбора, за да стане китарист.


През [[1974]] г., Сатриани учи при [[джаз]] китариста [[Били Бауър]] и джаз пианиста [[Лени Тристано]]. По това време той започнал да дава уроци по китара на най-известния си ученик [[Стив Вай]].
През [[1974]] г. Сатриани учи при [[джаз]] китариста [[Били Бауър]] и джаз пианиста [[Лени Тристано]]. По това време той започнал да дава уроци по китара на най-известния си ученик [[Стив Вай]].


През [[1978]] г., Сатриани се преместил в [[Бъркли]], [[Калифорния]], за да започне музикална кариера. Скоро след преместването си той отново започнал да преподава. Най-известните му ученици от този период са [[Кърк Хамет]] ([[Metallica]]), [[Дейвид Брайсън]] ([[Counting Crows]]), [[Кевин Кадоган]] ([[Third Eye Blind]]), [[Лари Лалонд]] ([[Primus]], [[Possessed(група)|Possessed]]), [[Алекс Сколник]] ([[Testament]]), [[Рик Хънолт]] ([[Exodus]]), [[Фил Кетнер]] и [[Чрли Хънтър]].
През [[1978]] г. Сатриани се преместил в [[Бъркли]], [[Калифорния]], за да започне музикална кариера. Скоро след преместването си той отново започнал да преподава. Най-известните му ученици от този период са [[Кърк Хамет]] ([[Metallica]]), [[Дейвид Брайсън]] ([[Counting Crows]]), [[Кевин Кадоган]] ([[Third Eye Blind]]), [[Лари Лалонд]] ([[Primus]], [[Possessed (група)|Possessed]]), [[Алекс Сколник]] ([[Testament]]), [[Рик Хънолт]] ([[Exodus]]), [[Фил Кетнер]] и [[Чрли Хънтър]].


Когато Стив Вай станал известен покрай работата си с [[Дейвид Лий Рот]] през [[1986]] г., Вай в няколко интервюта за списания за китаристи споменал Сатриани. През [[1987]] г. излиза втория албум на Сатриани „[[Surfing with the Alien]]“, който съдържа радио хитове и е първия изцяло инструментален албум класирал се в Билборд 200 от години. През [[1988]] г., Сатриани помага в продуцирането на ЕР-то „[[The Eyes of Horror]]“ на дет метъл групата [[Possessed (група)|Possessed]].
Когато Стив Вай станал известен покрай работата си с [[Дейвид Лий Рот]] през [[1986]] г., Вай в няколко интервюта за списания за китаристи споменал Сатриани. През [[1987]] г. излиза втория албум на Сатриани ''[[Surfing with the Alien]]'', който съдържа радио хитове и е първия изцяло инструментален албум класирал се в Билборд 200 от години. През [[1988]] г. Сатриани помага в продуцирането на ЕР-то ''[[The Eyes of Horror]]'' на детметъл групата [[Possessed (група)|Possessed]].


През [[1989]] г. излиза третия му албум „[[Flying in a Blue Dream]]“, който се продава добре. В края на същата година „Big Bad Moon“ (една от малкото песни, в които Сатриани пее) става малък хит. „One Big Rush“ е включена в саундтрака на филма на [[Камерън Кроу]] „[[Кажи нещо]]“. „The Forgotten Part II“ е използвана за телевизионна реклама в Канада през [[1993]] г.
През [[1989]] г. излиза третия му албум ''[[Flying in a Blue Dream]]'', който се продава добре. В края на същата година ''Big Bad Moon'' (една от малкото песни, в които Сатриани пее) става малък хит. ''One Big Rush'' е включена в саундтрака на филма на [[Камерън Кроу]] „[[Кажи нещо]]“. ''The Forgotten Part II'' е използвана за телевизионна реклама в Канада през [[1993]] г.


През [[1992]] г., Сатриани издава най-добре приетия си албум (от феновете и от критиците) „[[The Extremist]]“. Радио станциите в цялата страна непрекъснато пускат „Summer Song“, а „Cryin'“ и „[[Friends]]“ стават регионални хитове.
През [[1992]] г. Сатриани издава най-добре приетия си албум (от феновете и от критиците) ''[[The Extremist]]''. Радио станциите в цялата страна непрекъснато пускат ''Summer Song'', а ''Cryin'<nowiki />'' и ''[[Friends]]'' стават регионални хитове.


В края на [[1993]] г., Сатриани се присъединява към [[Дийп Пърпъл]] като краткосрочен заместник на [[Ричи Блекмор]] по време на японското турне. Концертите са толкова успешни, че Сатриани е поканен за постоянен член на групата, но той отказва, тъй като вече е подписал договор със [[Сони]].
В края на [[1993]] г. Сатриани се присъединява към „[[Дийп Пърпъл]]“ като краткосрочен заместник на [[Ричи Блекмор]] по време на японското турне. Концертите са толкова успешни, че Сатриани е поканен за постоянен член на групата, но той отказва, тъй като вече е подписал договор със „[[Сони]]“.


През [[1996]] г., той създава [[G3]] – турне включващо трима рок китаристи. Първоначално това са Сатриани, Вай, и [[Ерик Джонсън]]. След първото турне G3 продължават периодично да изнасят концерти. Сатриани и Вай са постоянни членове, а третия е гост, като са участвали като такива Ерик Джонсън, [[Ингви Малмстийн]], [[Джон Петручи]], [[Кени Уейн Шепърд]], [[Робърт Фрип]], [[Улрих Джон Рот]], [[Майкъл Шенкер]], [[Ейдриън Лег]] и [[Пол Гилбърт]].
През [[1996]] г. той създава [[G3]] – турне включващо трима рок китаристи. Първоначално това са Сатриани, Вай, и [[Ерик Джонсън]]. След първото турне G3 продължават периодично да изнасят концерти. Сатриани и Вай са постоянни членове, а третия е гост, като са участвали като такива Ерик Джонсън, [[Ингви Малмстийн]], [[Джон Петручи]], [[Кени Уейн Шепърд]], [[Робърт Фрип]], [[Улрих Джон Рот]], [[Майкъл Шенкер]], [[Ейдриън Лег]] и [[Пол Гилбърт]].


През [[1998]] г., Сатриани издава „[[Crystal Planet]]“, който прилича повече на работата му от 80-те години. Той е последван от „[[Engines of Creation]]“ – една от най-експерименталните му творби. Последвалото турне включва две представления в зала Филмор, [[Сан Франциско]], които са записани и издадени на DVD през [[декември]] [[2000]] г. („[[Live in San Francisco]]“).
През [[1998]] г. Сатриани издава ''[[Crystal Planet]]'', който прилича повече на работата му от 80-те години. Той е последван от ''[[Engines of Creation]]'' – една от най-експерименталните му творби. Последвалото турне включва две представления в зала Филмор, [[Сан Франциско]], които са записани и издадени на DVD през [[декември]] [[2000]] г. (''[[Live in San Francisco]]'').


През следващите години Сатриани записва и издава нова музика, включително „[[Strange Beautiful Music]]“ ([[2002]]) и „[[Is There Love in Space?]]“ ([[2004]]). През [[2006]] г., излизат „[[Super Colossal]]“ и „[[Satriani Live!]]“ – още един концертен албум и DVD записано на 3 [[май]] 2006 г.
През следващите години Сатриани записва и издава нова музика, включително ''[[Strange Beautiful Music]]'' ([[2002]]) и ''[[Is There Love in Space?]]'' ([[2004]]). През [[2006]] г. излизат ''[[Super Colossal]]'' и ''[[Satriani Live!]]'' – още един концертен албум и DVD записано на 3 [[май]] 2006 г.


На 7 [[август]] [[2007]] г., Epic/Legacy Recordings пре-издават „[[Surfing with the Alien]]“ по повод 20-годишнина от излизането му. Към албума (който е ремастериран) е включено и DVD съдържащо неиздавано дотогава шоу от Джаз фестивала в [[Монтрьо]] от 1988 г.
На 7 [[август]] [[2007]] г. Epic/Legacy Recordings преиздава ''[[Surfing with the Alien]]'' по повод 20-годишнина от излизането му. Към албума (който е ремастериран) е включено и DVD, съдържащо неиздавано дотогава шоу от Джаз фестивала в [[Монтрьо]] от 1988 г.


На 1 [[април]] [[2008]] г., излиза последния му до този момента албум „[[Professor Satchafunkilus and the Musterion of Rock]]“. На 29 май същата година е съобщено, че Сатриани участва в [[хард рок]] проект с бившите членове на [[Ван Хален]] [[Сами Хагар]] (вокал) и [[Макал Антъни]] (бас) и барабаниста на [[Ред Хот Чили Пепърс]] [[Чад Смит]]. Групата е наречена Chickenfoot и се очаква през лятото да издадат дебютния си албум.
На 1 [[април]] [[2008]] г. излиза последния му до този момента албум ''[[Professor Satchafunkilus and the Musterion of Rock]]''. На 29 май същата година е съобщено, че Сатриани участва в [[хардрок]] проект с бившите членове на [[Ван Хален]] [[Сами Хагар]] (вокал) и [[Макал Антъни]] (бас) и барабаниста на „[[Ред Хот Чили Пепърс]]“ [[Чад Смит]]. Групата е наречена Chickenfoot и се очаква през лятото да издадат дебютния си албум.


== Други участия ==
== Други участия ==
Сатриани взима участие в много други албуми, най-известните от които
Сатриани взима участие в много други албуми, най-известните от които
„[[Hey Stoopid]]“ ([[1991]]) на [[Алис Купър]], „[[Break Like the Wind]]“ ([[1992]]) на [[Spinal Tap]], „[[Imaginos]]“ ([[1988]]) на [[Blue Öyster Cult]], в самостоятелните албуми на членовете на групата си [[Стю Хам]] и [[Грег Бисонет]], както и в редица албуми за „китарни герои“. Интересно е да се отбележи, че той бек вокали в дебютния албум на [[Crowded House]] от [[1986]] г. През [[2003]] г., свири в CD изданието на албума на [[Ярдбърдс]] „[[Birdland]]“. През [[2006]] г., Сатриани участва в албума на [[Иън Гилън]] „[[Gillan's Inn]]“, а в албума на [[Дрийм Тиътър]] „[[Systematic Chaos]]“ има реплики в песента „[[Repentance]]“. Във филма на Кристофър Гест „За ваше сведение“, Сатриани е китариста на групата, която свири в шоуто.
''[[Hey Stoopid]]'' ([[1991]]) на [[Алис Купър]], ''[[Break Like the Wind]]'' ([[1992]]) на [[Spinal Tap]], ''[[Imaginos]]'' ([[1988]]) на [[Blue Öyster Cult]], в самостоятелните албуми на членовете на групата си [[Стю Хам]] и [[Грег Бисонет]], както и в редица албуми за „китарни герои“. Интересно е да се отбележи, че той беквокали в дебютния албум на [[Crowded House]] от [[1986]] г. През [[2003]] г. свири в CD изданието на албума на [[Ярдбърдс]] ''[[Birdland]]''. През [[2006]] г. Сатриани участва в албума на [[Иън Гилън]] ''[[Gillan's Inn]]'', а в албума на [[Дрийм Тиътър]] ''[[Systematic Chaos]]'' има реплики в песента ''[[Repentance]]''. Във филма на Кристофър Гест „За ваше сведение“, Сатриани е китариста на групата, която свири в шоуто.


== Повтарящи се теми ==
== Повтарящи се теми ==
Работата на Сатриани често прави препратки към различни научно-фантастични истории и/или идеи. Така например „[[Surfing with the Alien]]“, „[[Back to Shalla-Bal]]“ и „[[The Power Cosmic 2000]]“ са свързани с комиксовия герой Средбърния сърфист, а „Ice 9“ – с тайното правителствено ледено оръжие в романа на [[Кърт Вонегът]] „[[Котешка люлка]]“. „Borg Sex“ е прекратка към [[Стар Трек]], в който участва раса позната под името Борг. Освен това заглавията на албумите и песните му често имат „извънземен“ характер – „[[Not of this Earth]]“ („Не от този свят“), „[[Crystal Planet]]“ („Кристална планета“), „[[Is There Love in Space?]]“ („Има ли любов в космоса?“), и „[[Engines of Creation]]“ („Двигатели на съзиданието“).
Работата на Сатриани често прави препратки към различни научнофантастични истории и/или идеи. Така например ''[[Surfing with the Alien]]'', ''[[Back to Shalla-Bal]]'' и ''[[The Power Cosmic 2000]]'' са свързани с комиксовия герой Средбърния сърфист, а ''Ice 9'' – с тайното правителствено ледено оръжие в романа на [[Кърт Вонегът]] „[[Котешка люлка]]“. ''Borg Sex'' е прекратка към [[Стар Трек]], в който участва раса позната под името Борг. Освен това заглавията на албумите и песните му често имат „извънземен“ характер – ''[[Not of this Earth]]'' („Не от този свят“), ''[[Crystal Planet]]'' („Кристална планета“), ''[[Is There Love in Space?]]'' („Има ли любов в космоса?“), и ''[[Engines of Creation]]'' („Двигатели на съзиданието“).


В албума „[[Super Colossal]]“ има песен озаглавена „Crowd Chant“, чието първоначално име било „Party on the Enterprise“ („Парти на Ентърпрайс“ – корабът от Стар Трек) и в нея са били включени звуци от филма, който кораба издава. Сатриани по-късно обяснява, че поради правни проблеми, които не могли да бъдат разрешени, не са могли да използват това заглавие и звуците.
В албума ''[[Super Colossal]]'' има песен, озаглавена ''Crowd Chant'', чието първоначално име било ''Party on the Enterprise'' („Парти на Ентърпрайс“ – корабът от Стар Трек) и в нея са били включени звуци от филма, който кораба издава. Сатриани по-късно обяснява, че поради правни проблеми, които не могли да бъдат разрешени, не са могли да използват това заглавие и звуците.


Друга песен от този албум е „Redshift Riders“. Тя е изградена около идеята, че в бъдеще, когато хората могат да пътуват в космоса, теоретично те ще владеят ефекта на [[червеното отместване]].
Друга песен от този албум е ''Redshift Riders''. Тя е изградена около идеята, че в бъдеще, когато хората могат да пътуват в космоса, теоретично те ще владеят ефекта на [[червеното отместване]].


В албума „[[Professor Satchafunkilus and the Musterion of Rock]]“ песента „I Just Wanna Rock“ разказва за гигантски робот, който се озовава на рок концерт.
В албума ''[[Professor Satchafunkilus and the Musterion of Rock]]'' песента ''I Just Wanna Rock'' разказва за гигантски робот, който се озовава на рок концерт.


== Дискография ==
== Дискография ==
Ред 72: Ред 71:
* 1998 – ''[[Crystal Planet]]''
* 1998 – ''[[Crystal Planet]]''
* 2000 – ''[[Engines of Creation]]''
* 2000 – ''[[Engines of Creation]]''
* 2002 – ''[[:en:Strange_Beautiful_Music|Strange Beautiful Music]]''
* 2002 – ''Strange Beautiful Music''
* 2004 – ''[[Is There Love in Space?]]''
* 2004 – ''[[Is There Love in Space?]]''
* 2006 – ''[[Super Colossal]]''
* 2006 – ''[[Super Colossal]]''
* 2008 – ''[[Professor Satchafunkilus and the Musterion of Rock|Professor Satchafunkilus And The Musterion Of Rock]]''
* 2008 – ''[[Professor Satchafunkilus and the Musterion of Rock|Professor Satchafunkilus And The Musterion Of Rock]]''
* 2010 – ''[[:en:Black_Swans_and_Wormhole_Wizards|Black Swans & Wormhole Wizards]]''
* 2010 – ''Black Swans & Wormhole Wizards''
* 2013 – ''[[:en:Unstoppable_Momentum|Unstoppable Momentum]]''
* 2013 – ''Unstoppable Momentum''
* 2015 – ''[[:en:Shockwave_Supernova|Shockwave Supernova]]''
* 2015 – ''Shockwave Supernova''
* ''2018 – [[:en:What_Happens_Next_(Joe_Satriani_album)|What Happens Next]]''
* 2018 – ''What Happens Next''
*2020 - ''[[:en:Shapeshifting_(Joe_Satriani_album)|Shapeshifting]]''
* 2020 – ''Shapeshifting''
* 2022 – ''The Elephants of Mars''


=== EPs ===
=== EPs ===
Ред 86: Ред 86:
* 1988 – ''[[Dreaming No. 11|Dreaming #11]]''
* 1988 – ''[[Dreaming No. 11|Dreaming #11]]''
* 2000 – ''[[Additional Creations]]''
* 2000 – ''[[Additional Creations]]''
*2016 – ''Supernova Remix - The Free EP''


=== Best Ofs ===
=== Best Ofs ===
* 1993 – ''[[The Beautiful Guitar]]''
* ''[[The Beautiful Guitar]]''
* 2003 ''– [[The Electric Joe Satriani: An Anthology]]''
* ''[[The Electric Joe Satriani: An Anthology]]''
*2005 – [[:en:One_Big_Rush:_The_Genius_of_Joe_Satriani|One Big Rush: The Genius of Joe Satriani]]
*2008 – [[:en:Joe_Satriani_Original_Album_Classics|Joe Satriani Original Album Classics]]
*2010 – The Essential Joe Satriani


=== Live албуми ===
=== Live албуми ===
* 1993 – ''The Satch Tapes''
* 2001 – ''[[Live in San Francisco]]''
*2001 – ''[[Live in San Francisco]]''
* 2006 – ''[[Satriani Live!]]''
* 2006 – ''[[Satriani Live!]]''
* 2010 – ''[[Live in Paris: I Just Wanna Rock]]''
* 2010 – ''Live in Paris: I Just Wanna Rock''
* 2012 – ''[[Satchurated: Live in Montreal]]''
* 2012 – ''Satchurated: Live in Montreal''


=== С други изпълнители ===
=== С други изпълнители ===
Ред 162: Ред 157:
== Награди и номинации ==
== Награди и номинации ==
=== Номинации ===
=== Номинации ===
* [[Грами]] 2008 Инструментално рок изпълнение за „Always with me, Always with you“.
* „[[Грами]]“ 2008 Инструментално рок изпълнение за ''Always with me, Always with you''.


Сатриани, заедно с Алън Парсънс са най-много номинираните, но неспечелили Грами. Двамата са номинирани по 13 пъти.
Сатриани и Алън Парсънс са най-много номинираните, но неспечелили „Грами“. Двамата са номинирани по 13 пъти.


{| class="wikitable"
{| class="wikitable"
Ред 170: Ред 165:
! Година !! Албум !! Категория
! Година !! Албум !! Категория
|-
|-
| [[1997]] || Summer Song ||Награда Грами за най-добро инструментално рок изпълнение
| [[1997]] || Summer Song ||Награда „Грами“ за най-добро инструментално рок изпълнение
|-
|-
| [[2002]] || Starry Night || Награда Грами за най-добро инструментално рок изпълнение
| [[2002]] || Starry Night || Награда „Грами“ за най-добро инструментално рок изпълнение
|-
|-
|[[2006]] || ''[[Super Colossal]]'' || Награда Грами за най-добро инструментално рок изпълнение
|[[2006]] || ''[[Super Colossal]]'' || Награда „Грами“ за най-добро инструментално рок изпълнение
|}
|}


Ред 191: Ред 186:
[[Категория:Хора от щата Ню Йорк]]
[[Категория:Хора от щата Ню Йорк]]
[[Категория:Американци от италиански произход]]
[[Категория:Американци от италиански произход]]
[[Категория:Членове на Дийп Пърпъл]]
[[Категория:Членове на „Дийп Пърпъл“]]
[[Категория:Мултиинструменталисти]]

Текуща версия към 17:55, 18 септември 2024

Джо Сатриани
Joe Satriani
американски китарист
Роден
15 юли 1956 г. (68 г.)
Музикална кариера
ПсевдонимSatch
Стилинструментален рок, блус рок, хардрок
Инструментикитара, бас, клавишни, хармоника, банджо, вокали
Активностот 1978 г.
ЛейбълEpic
Участник вSquares, „Чикънфут“
ВлиянияДжими Хендрикс, Джими Пейдж, Джеф Бек, Ричи Блекмор
Семейство
Уебсайтwww.satriani.com
Джо Сатриани в Общомедия

Джо Сатриани (на английски: Joseph "Satch" Satriani, Джоузеф Сач Сатриани, роден на 15 юли 1956 г. в Уестбъри, Ню Йорк, САЩ) е американски китарист.

Преди да започне да се занимава професионално с китара, Сатриани е учител по китара в Сан Франциско. Няколко от неговите ученици стават водещи китаристи на групи, които са се доказали на музикалната сцена, някои от тях го правят дори преди самия Джо да е записал първия си албум. Сред неговите ученици са Кърк Хамет („Металика“), Алекс Сколник (Testament), Рик Хънолт (Exodus), Лари Лалонд, Стив Вай и др.

Дебютния му албум Not of This Earth (1986) му открива пътя към инструменталната рок музика. Музиката на Сатриани е силно повлияна от Джими Хендрикс, Джими Пейдж и Джеф Бек. Втория му албум Surfing With the Alien, го изкачва на върха. Това е първият инструментално записан рок албум, където намира място в топ 30 на „Билборд Топ 200“ за албуми. През 1988 г. Сатриани участва в първото самостоятелно турне на вокала на „Ролинг Стоунс“ Мик Джагър. През 1994 г. участва в „Дийп Пърпъл“ по време на турнето им, тъй като след един концерт Блекмор напуска групата.

Освен това Сатриани работи с китаристи от различни стилове през годините, най-вече чрез проекта си G3. В него са взимали участие величия като Стив Вай, Джон Петручи, Ерик Джонсън, Ингви Малмстийн, Патрик Рондат, Пол Гилбърт и Робърт Фрип.

От 1990 г. Сатриани има своя собствена серия китари – Ибанез JS.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Желанието на Сатриани да бъде китарист се заражда, когато бил на 14 и научил за смъртта на Джими Хендрикс. Когато чул новината по радиото по време на футболна тренировка, той отишъл при треньора си и заявил, че напуска отбора, за да стане китарист.

През 1974 г. Сатриани учи при джаз китариста Били Бауър и джаз пианиста Лени Тристано. По това време той започнал да дава уроци по китара на най-известния си ученик Стив Вай.

През 1978 г. Сатриани се преместил в Бъркли, Калифорния, за да започне музикална кариера. Скоро след преместването си той отново започнал да преподава. Най-известните му ученици от този период са Кърк Хамет (Metallica), Дейвид Брайсън (Counting Crows), Кевин Кадоган (Third Eye Blind), Лари Лалонд (Primus, Possessed), Алекс Сколник (Testament), Рик Хънолт (Exodus), Фил Кетнер и Чрли Хънтър.

Когато Стив Вай станал известен покрай работата си с Дейвид Лий Рот през 1986 г., Вай в няколко интервюта за списания за китаристи споменал Сатриани. През 1987 г. излиза втория албум на Сатриани Surfing with the Alien, който съдържа радио хитове и е първия изцяло инструментален албум класирал се в Билборд 200 от години. През 1988 г. Сатриани помага в продуцирането на ЕР-то The Eyes of Horror на детметъл групата Possessed.

През 1989 г. излиза третия му албум Flying in a Blue Dream, който се продава добре. В края на същата година Big Bad Moon (една от малкото песни, в които Сатриани пее) става малък хит. One Big Rush е включена в саундтрака на филма на Камерън Кроу „Кажи нещо“. The Forgotten Part II е използвана за телевизионна реклама в Канада през 1993 г.

През 1992 г. Сатриани издава най-добре приетия си албум (от феновете и от критиците) The Extremist. Радио станциите в цялата страна непрекъснато пускат Summer Song, а Cryin' и Friends стават регионални хитове.

В края на 1993 г. Сатриани се присъединява към „Дийп Пърпъл“ като краткосрочен заместник на Ричи Блекмор по време на японското турне. Концертите са толкова успешни, че Сатриани е поканен за постоянен член на групата, но той отказва, тъй като вече е подписал договор със „Сони“.

През 1996 г. той създава G3 – турне включващо трима рок китаристи. Първоначално това са Сатриани, Вай, и Ерик Джонсън. След първото турне G3 продължават периодично да изнасят концерти. Сатриани и Вай са постоянни членове, а третия е гост, като са участвали като такива Ерик Джонсън, Ингви Малмстийн, Джон Петручи, Кени Уейн Шепърд, Робърт Фрип, Улрих Джон Рот, Майкъл Шенкер, Ейдриън Лег и Пол Гилбърт.

През 1998 г. Сатриани издава Crystal Planet, който прилича повече на работата му от 80-те години. Той е последван от Engines of Creation – една от най-експерименталните му творби. Последвалото турне включва две представления в зала Филмор, Сан Франциско, които са записани и издадени на DVD през декември 2000 г. (Live in San Francisco).

През следващите години Сатриани записва и издава нова музика, включително Strange Beautiful Music (2002) и Is There Love in Space? (2004). През 2006 г. излизат Super Colossal и Satriani Live! – още един концертен албум и DVD записано на 3 май 2006 г.

На 7 август 2007 г. Epic/Legacy Recordings преиздава Surfing with the Alien по повод 20-годишнина от излизането му. Към албума (който е ремастериран) е включено и DVD, съдържащо неиздавано дотогава шоу от Джаз фестивала в Монтрьо от 1988 г.

На 1 април 2008 г. излиза последния му до този момента албум Professor Satchafunkilus and the Musterion of Rock. На 29 май същата година е съобщено, че Сатриани участва в хардрок проект с бившите членове на Ван Хален Сами Хагар (вокал) и Макал Антъни (бас) и барабаниста на „Ред Хот Чили Пепърс“ Чад Смит. Групата е наречена Chickenfoot и се очаква през лятото да издадат дебютния си албум.

Други участия

[редактиране | редактиране на кода]

Сатриани взима участие в много други албуми, най-известните от които Hey Stoopid (1991) на Алис Купър, Break Like the Wind (1992) на Spinal Tap, Imaginos (1988) на Blue Öyster Cult, в самостоятелните албуми на членовете на групата си Стю Хам и Грег Бисонет, както и в редица албуми за „китарни герои“. Интересно е да се отбележи, че той беквокали в дебютния албум на Crowded House от 1986 г. През 2003 г. свири в CD изданието на албума на Ярдбърдс Birdland. През 2006 г. Сатриани участва в албума на Иън Гилън Gillan's Inn, а в албума на Дрийм Тиътър Systematic Chaos има реплики в песента Repentance. Във филма на Кристофър Гест „За ваше сведение“, Сатриани е китариста на групата, която свири в шоуто.

Повтарящи се теми

[редактиране | редактиране на кода]

Работата на Сатриани често прави препратки към различни научнофантастични истории и/или идеи. Така например Surfing with the Alien, Back to Shalla-Bal и The Power Cosmic 2000 са свързани с комиксовия герой Средбърния сърфист, а Ice 9 – с тайното правителствено ледено оръжие в романа на Кърт Вонегът „Котешка люлка“. Borg Sex е прекратка към Стар Трек, в който участва раса позната под името Борг. Освен това заглавията на албумите и песните му често имат „извънземен“ характер – Not of this Earth („Не от този свят“), Crystal Planet („Кристална планета“), Is There Love in Space? („Има ли любов в космоса?“), и Engines of Creation („Двигатели на съзиданието“).

В албума Super Colossal има песен, озаглавена Crowd Chant, чието първоначално име било Party on the Enterprise („Парти на Ентърпрайс“ – корабът от Стар Трек) и в нея са били включени звуци от филма, който кораба издава. Сатриани по-късно обяснява, че поради правни проблеми, които не могли да бъдат разрешени, не са могли да използват това заглавие и звуците.

Друга песен от този албум е Redshift Riders. Тя е изградена около идеята, че в бъдеще, когато хората могат да пътуват в космоса, теоретично те ще владеят ефекта на червеното отместване.

В албума Professor Satchafunkilus and the Musterion of Rock песента I Just Wanna Rock разказва за гигантски робот, който се озовава на рок концерт.

Дискография

[редактиране | редактиране на кода]

Соло албуми

[редактиране | редактиране на кода]

EPs

[редактиране | редактиране на кода]

Best Ofs

[редактиране | редактиране на кода]

Live албуми

[редактиране | редактиране на кода]

С други изпълнители

[редактиране | редактиране на кода]
Година Изпълнител Албум
1986 Greg Kihn King Biscuit Flower Hour Live
1988 Stuart Hamm Radio Free Albemuth
1991 Алис Купър Hey Stoopid
1992 Spinal Tap Break Like the Wind
1997 Стив Вай / Ерик Джонсън G3: Live in Concert
1997 Стив Вай / Алекс Лайфсън / Джо Пери Merry Axemas Volume 1
2003 Стив Вай / Ингви Малмстийн G3 Live: Rockin' in the Free World
2003 The Yardbirds Birdland
2005 Стив Вай / Джон Петручи G3: Live in Tokyo
2006 Иън Гилън Gillan's Inn
2007 John 5 The Devil Knows My Name
2007 Дрийм Тиътър (само говор) Systematic Chaos

Награди и номинации

[редактиране | редактиране на кода]

Номинации

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Грами“ 2008 Инструментално рок изпълнение за Always with me, Always with you.

Сатриани и Алън Парсънс са най-много номинираните, но неспечелили „Грами“. Двамата са номинирани по 13 пъти.

Номинации
Година Албум Категория
1997 Summer Song Награда „Грами“ за най-добро инструментално рок изпълнение
2002 Starry Night Награда „Грами“ за най-добро инструментално рок изпълнение
2006 Super Colossal Награда „Грами“ за най-добро инструментално рок изпълнение

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Joe Satriani в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Джо_Сатриани&oldid=12365715“.