Направо към съдържанието

Кожле: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакция
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Дата на посещение, повтаряне на източник
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Редакция чрез приложение за Android App full source
 
(Не са показани 38 междинни версии от 12 потребители)
Ред 4: Ред 4:
| име-местно = Кожле
| име-местно = Кожле
| вид = село
| вид = село
| знаме =
| герб =
| изглед = Kožle Monastery.JPG
| изглед = Kožle Monastery.JPG
| изглед-описание = Манастирът „Рождество Богородично“
| изглед-описание = Манастирът „Рождество Богородично“
| регион = Скопски
| регион = [[Скопски регион|Скопски]]
| община = [[Ибрахимово (община)|Ибрахимово]]
| община = [[Ибрахимово (община)|Ибрахимово]]
| област = [[Блатия (област)|Блатия]]
| област = [[Блатия (област)|Блатия]]
| площ =
| площ =
| височина = 233
| височина = 233
| население = 5<ref name="П2021">{{cite web|url=https://www.stat.gov.mk/Aktivnosti.aspx?rbra=331|title=Пописна слика на населените места во Македонија, Попис 2021|lang=mk|access-date=29 септември 2024|archive-date=26 февруари 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240226195851/https://www.stat.gov.mk/Aktivnosti.aspx?rbra=331}}</ref>
| население = 14
| население-година = 2002
| население-година = 2021
| кмет =
| основаване =
| основаване =
| телефонен-код =
| телефонен-код =
Ред 21: Ред 18:
}}
}}


'''Кожле''' ({{lang-mk|Кожле}}) е [[село]] в община [[Ибрахимово (община)|Ибрахимово]] (''Петровец'') на [[Република Македония]].
'''Кожле''' ({{lang|mk|Кожле}}) е [[село]] в община [[Ибрахимово (община)|Ибрахимово]] (''Петровец'') на [[Северна Македония]].


== География ==
== География ==
Селото се намира в областта [[Блатия (област)|Блатия]] на десния бряг на [[Пчиня]].
Селото се намира в областта [[Блатия (област)|Блатия]] на десния бряг на [[Пчиня]].


==История==
== История ==

На 1,6 километра източно от селото е разположена крепостта [[Маркови кули (Кожле)|Маркови кули]]. Под нея е средновековният [[Кожленски манастир|Кожленски манастир „Рождество Богородично“]] (бивш „Свети Никола“).
На 1,6 километра източно от селото е разположена крепостта [[Маркови кули (Кожле)|Маркови кули]]. Под нея е средновековният [[Кожленски манастир|Кожленски манастир „Рождество Богородично“]] (бивш „Свети Никола“).


В 1847 година е изградена църквата „[[Свети Спас (Кожле)|Свети Спас]]“.
В 1847 година е изградена църквата „[[Свети Спас (Кожле)|Свети Спас]]“.


В края на XIX век Кожле е село в [[Скопие|Скопска]] каза на [[Османска империя|Османската империя]]. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година в Кожле живеят 585 [[българи]]-[[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_26.htm Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, с.207]</ref>
В края на XIX век Кожле е село в [[Скопие|Скопска]] каза на [[Османска империя|Османската империя]]. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година в Кожле живеят 585 [[българи]] [[християни]].<ref>{{МЕС|207|http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_26.htm}}</ref>


В началото на XX век селото е разделено в конфесионално отношение. Според патриаршеския митрополит [[Фирмилиан Скопски|Фирмилиан]] в 1902 година в селото има 22 сръбски патриаршистки къщи.<ref>[[c:File:Izvestaj_od_skopskiot_mitropolit_za_brojot_na_kuci,_1902.pdf|Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство]], 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Кожле има 344 българи екзархисти и 120 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[сърбомани]] и функционират българско и сръбско училище.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.114-115.</ref>
В началото на XX век селото е разделено в конфесионално отношение. Според патриаршеския митрополит [[Фирмилиан Скопски|Фирмилиан]] в 1902 година в селото има 22 сръбски патриаршистки къщи.<ref>[[c:File:Izvestaj_od_skopskiot_mitropolit_za_brojot_na_kuci,_1902.pdf|Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство]], 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Кожле има 344 българи екзархисти и 120 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[сърбомани]] и функционират българско и сръбско училище.<ref>{{Бранков|114 – 115}}</ref>


През октомври 1910 година селото пострадва по време на [[обезоръжителна акция на младотурците|обезоръжителната акция]] на младотурците. Българският свещеник Тодор Колев е тормозен от властите.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 28, 7 ноември 1910, стр. 3-4.</ref>
През октомври 1910 година селото пострадва по време на [[обезоръжителна акция на младотурците|обезоръжителната акция]] на младотурците. Българският свещеник Тодор Колев е тормозен от властите.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 28, 7 ноември 1910, стр. 3 – 4.</ref>


При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] 3 души от Кожле са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 852.</ref>
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] 3 души от Кожле са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|852}}</ref>


В [[България в Първата световна война|Първата световна война]] 4 души от селото загиват като войнци в [[Българската армия]].<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 3</ref>
Според преброяването от 2002 година селото има 14 жители.<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref>

Според германска карта, издадена в 1941 година, въз основата на преброяването на населението на Югославия от 1931 г. посочва селото като населено с 400 жители македонци.<ref>{{Cite web|url=http://maps.mapywig.org/m/German_maps/series/200K_Volkstumskarte_Jugoslawien/VKJug_Bl_35_39-42_SKOPLJE_1941.jpg|title=200K Volkstumskarte Jugoslawien}}</ref>

Според преброяването от 2002 година селото има 14 жители,<ref>{{Citation |title=Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови |url=http://212.110.72.46:8080/mlsg/ |accessdate=2024-09-29 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ }}</ref> а според последното преброяване от 2021 година — 5 жители.<ref name="П2021" />


{| border=1 cellspacing=0 cellpadding=2
{| border=1 cellspacing=0 cellpadding=2
Ред 45: Ред 47:
| '''Всичко'''
| '''Всичко'''
|-
|-
| [[северномакедонци]]
| [[македонци]]
| 10
| 0
|-
|-
| [[албанци]]
| [[албанци]]
| 2
| 1
|-
|-
| [[турци]]
| [[турци]]
Ред 65: Ред 67:
| [[бошняци]]
| [[бошняци]]
| 0
| 0
|-
| няма данни<ref>Тази категория обхваща лицата, които участват в общия брой местно население, но поради отказа им да бъдат преброени, невъзможността да бъдат намерени по адреса си на местоживеене и непълнотата в работата на преброителите не са преброени официално, но данните за тях са били взети от административни източници и затова не участват в изясняването на етническата принадлежност, религия и майчин език</ref>
| 4
|-
|-
| други
| други
Ред 72: Ред 77:


== Личности ==
== Личности ==
;Родени в Кожле
; Родени в Кожле
* {{флагче|България}} Атанас Стоилев, български революционер от ВМОРО, четник на [[Тодор Паница]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.3]</ref> и [[Петър Журски]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.16]</ref>
* {{флагче|България}} Васил Йорданов, български революционер, деец на ВМОРО, през Първата световна война, по случай 15-ата годишнина от [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]], е награден с орден „За военна заслуга“ за заслуги към постигане на българския идеал в Македония<ref>ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108</ref>
* {{флагче|България}} Тодор Попандреев, български свещеник, изтезаван от сръбските власти след Междусъюзническата война<ref>Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 425.</ref>
* {{флагче|България}} Тодор Попандреев, български свещеник, изтезаван от сръбските власти след Междусъюзническата война<ref>Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 425.</ref>
* {{флагче|България}} [[Трайче Христов|Трайко Христов]] (1872 – ?), български революционер, деец на ВМОРО
* {{флагче|СФРЮ}} [[Ангелко Василевски]] (1924 – 1944), югославски партизанин<ref>{{Cite book|title=Беа, загинаа, останаа|first=Боро Кралевски и други|lang=mk|publisher=Историски Архив|year=1969|isbn=|location=Скопје|pages=40}}</ref>
* {{флагче|СФРЮ}} {{флагче|Северна Македония}} [[Александър Андреевски]] (1922 – 2005), югославски и македонски лекар специалист, основоположник на модерната оториноларингология в Република Македония<ref>{{Cite web|url=http://www.a1.com.mk/vesti/default.aspx?VestID=53360|title=Почина академикот Александар Андреевски|date=29 октомври 2005|publisher=А1|lang=mk|access-date=29 септември 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20160305085604/http://www.a1.com.mk/vesti/default.aspx?VestID=53360|archive-date=5 март 2016}}</ref>


;Починали в Кожле
; Починали в Кожле
* {{флагче|Сърбия}} [[Константин Минов]] (1868 - 1905), сръбски свещеник
* {{флагче|Сърбия}} [[Константин Минов]] (1868 – 1905), сръбски свещеник


;Свързани с Кожле
; Свързани с Кожле
* {{флагче|България}} [[Асен Траянов]] (1885 - 1940), български изследовател, по произход от Кожле
* {{флагче|България}} [[Асен Траянов]] (1885 – 1940), български изследовател, по произход от Кожле
* {{флагче|Сърбия}} [[Василие Йованович]] (1874 - 1870), сръбски политик, по произход от Кожле
* {{флагче|Сърбия}} [[Василие Йованович]] (1874 – 1970), сръбски политик, по произход от Кожле
* {{флагче|България}} [[Теодор Траянов]] (1882 - 1945), български поет, по произход от Кожле
* {{флагче|България}} [[Теодор Траянов]] (1882 – 1945), български поет, по произход от Кожле

== Външни препратки ==
* [http://www.petrovec.gov.mk/ Официален сайт на община Ибрахимово]


== Бележки ==
== Бележки ==
<references />
<references />



{{Община Ибрахимово}}
{{Община Ибрахимово}}
{{Портал|Македония}}
{{Портал|Македония}}

[[Категория:Села в община Ибрахимово]]
[[Категория:Села в община Ибрахимово]]

Текуща версия към 11:27, 29 септември 2024

Тази статия е за селото. За средновековната крепост вижте Кожле (крепост).
Кожле
Кожле
— село —
Манастирът „Рождество Богородично“
Манастирът „Рождество Богородично“
41.8406° с. ш. 21.6822° и. д.
Кожле
Страна Северна Македония
РегионСкопски
ОбщинаИбрахимово
Географска областБлатия
Надм. височина233 m
Население5[1] души (2021)
Пощенски код1044
МПС кодSK
Кожле в Общомедия

Кожле (на македонска литературна норма: Кожле) е село в община Ибрахимово (Петровец) на Северна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Блатия на десния бряг на Пчиня.

История

[редактиране | редактиране на кода]

На 1,6 километра източно от селото е разположена крепостта Маркови кули. Под нея е средновековният Кожленски манастир „Рождество Богородично“ (бивш „Свети Никола“).

В 1847 година е изградена църквата „Свети Спас“.

В края на XIX век Кожле е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Кожле живеят 585 българи християни.[2]

В началото на XX век селото е разделено в конфесионално отношение. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 22 сръбски патриаршистки къщи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кожле има 344 българи екзархисти и 120 българи патриаршисти сърбомани и функционират българско и сръбско училище.[4]

През октомври 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Българският свещеник Тодор Колев е тормозен от властите.[5]

При избухването на Балканската война 3 души от Кожле са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

В Първата световна война 4 души от селото загиват като войнци в Българската армия.[7]

Според германска карта, издадена в 1941 година, въз основата на преброяването на населението на Югославия от 1931 г. посочва селото като населено с 400 жители македонци.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 14 жители,[9] а според последното преброяване от 2021 година — 5 жители.[1]

Националност Всичко
северномакедонци 0
албанци 1
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
няма данни[10] 4
други 1

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Кожле
  • Атанас Стоилев, български революционер от ВМОРО, четник на Тодор Паница[11] и Петър Журски[12]
  • Васил Йорданов, български революционер, деец на ВМОРО, през Първата световна война, по случай 15-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание, е награден с орден „За военна заслуга“ за заслуги към постигане на българския идеал в Македония[13]
  • Тодор Попандреев, български свещеник, изтезаван от сръбските власти след Междусъюзническата война[14]
  • Трайко Христов (1872 – ?), български революционер, деец на ВМОРО
  • Ангелко Василевски (1924 – 1944), югославски партизанин[15]
  • Александър Андреевски (1922 – 2005), югославски и македонски лекар специалист, основоположник на модерната оториноларингология в Република Македония[16]
Починали в Кожле
Свързани с Кожле

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Пописна слика на населените места во Македонија, Попис 2021 // Архивиран от оригинала на 26 февруари 2024. Посетен на 29 септември 2024. (на македонска литературна норма)
  2. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 207.
  3. ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  4. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114 – 115. (на френски)
  5. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 28, 7 ноември 1910, стр. 3 – 4.
  6. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 852.
  7. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3
  8. ↑ 200K Volkstumskarte Jugoslawien
  9. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 29 септември 2024 
  10. ↑ Тази категория обхваща лицата, които участват в общия брой местно население, но поради отказа им да бъдат преброени, невъзможността да бъдат намерени по адреса си на местоживеене и непълнотата в работата на преброителите не са преброени официално, но данните за тях са били взети от административни източници и затова не участват в изясняването на етническата принадлежност, религия и майчин език
  11. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.3
  12. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.16
  13. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
  14. ↑ Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 425.
  15. ↑ Беа, загинаа, останаа. Скопје, Историски Архив, 1969. с. 40. (на македонска литературна норма)
  16. ↑ Почина академикот Александар Андреевски // А1, 29 октомври 2005. Архивиран от оригинала на 5 март 2016. Посетен на 29 септември 2024. (на македонска литературна норма)
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кожле&oldid=12374723“.