Бангладеш: Разлика между версии
Редакция без резюме Етикет: Отменени |
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
(Не са показани 29 междинни версии от 9 потребители) | |||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Държава |
{{Държава |
||
| кратко-име = |
| кратко-име = Бангладеш |
||
| официално-име-бг = Народна република Бангладеш |
| официално-име-бг = Народна република Бангладеш |
||
| официално-име = |
| официално-име = গণপ্রজাতন্ত্রী বাংলাদেশ |
||
| девиз = |
|||
| химн = [[Химн на Бангладеш|আমার সোনার বাংলা]] |
| химн = [[Химн на Бангладеш|আমার সোনার বাংলা]] |
||
| химн-файл = Amar Sonar Bangla - official vocal music of the National anthem of Bangladesh.ogg |
| химн-файл = Amar Sonar Bangla - official vocal music of the National anthem of Bangladesh.ogg |
||
Ред 11: | Ред 10: | ||
| столица = [[Дака]] |
| столица = [[Дака]] |
||
| най-голям-град = Дака |
| най-голям-град = Дака |
||
| религия = 91,04% [[ислям]]<br>7,95% [[индуизъм]]<br>0,61% [[будизъм]]<br>0,30% [[християнство]]<br>0,12% други |
| религия = 91,04% [[ислям]]<br>7,95% [[индуизъм]]<br>0,61% [[будизъм]]<br>0,30% [[християнство]]<br>0,12% други<ref>{{cite web|title=www.dhakatribune.com|url=https://www.dhakatribune.com/bangladesh/2022/07/27/bangladeshs-population-size-now-1651-million|date=2022-07-27}}</ref> |
||
| управление = [[Унитарна държава|унитарна]] [[парламентарна република]] |
| управление = [[Унитарна държава|унитарна]] [[парламентарна република]] |
||
| лидер1 = [[Президент на Бангладеш|Президент]] |
| лидер1 = [[Президент на Бангладеш|Президент]] |
||
| настоящ-лидер1 = [[ |
| настоящ-лидер1 = [[Мохамед Шахабудин]] |
||
| лидер2 = [[Министър-председател на Бангладеш|Министър-председател]] |
| лидер2 = [[Министър-председател на Бангладеш|Министър-председател]] |
||
| настоящ-лидер2 = [[ |
| настоящ-лидер2 = [[Мухамад Юнус]] |
||
| законодателна-власт = Джатия Шонгшод |
| законодателна-власт = Джатия Шонгшод |
||
| |
| независимост = [[Война за независимост на Бангладеш|Независимост]] |
||
| независимост-събития = – обявяване |
|||
| събитие-бел = от [[Пакистан]] |
|||
| независимост-дати = от [[Пакистан]]<br>26 март 1971 г. |
|||
| събитие1 = |
| събитие1 = Ден на победата |
||
| събитие-дата1 = |
| събитие-дата1 = 16 декември 1971 г. |
||
| събитие2 = |
| събитие2 = Конституция |
||
| събитие-дата2 = 16 декември |
| събитие-дата2 = 16 декември 1972 г. |
||
| събитие3 = Конституция |
|||
| събитие-дата3 = 16 декември 1972 г. |
|||
| площ = 148 460 |
|||
| площ-място = 92-ро |
| площ-място = 92-ро |
||
| води% = 6,4 |
| води% = 6,4 |
||
| население-година = |
| население-година = 2024 |
||
| население = |
| население = 173 562 364 |
||
| население-място = 8-о |
| население-място = 8-о |
||
| население-градско = 38,2 |
| население-градско = 38,2 |
||
| население-градско-място = 150-о |
| население-градско-място = 150-о |
||
| население-гъстота-място = |
| население-гъстота-място = 12-о |
||
| население-оценка-година = 2018 |
| население-оценка-година = 2018 |
||
| население-оценка = 161 376 708 |
| население-оценка = 161 376 708 |
||
| БВП-година = |
| БВП-година = 2024 |
||
| БВП = 1, |
| БВП = 1,620 трилиона [[щатски долар|щ.д.]] |
||
| БВП-място = |
| БВП-място = 25-о |
||
| БВП-на-човек = |
| БВП-на-човек = 9410 щ.д. |
||
| БВП-на-човек-място = |
| БВП-на-човек-място = 126-о |
||
| БВП-ном-година = |
| БВП-ном-година = 2024 |
||
| БВП-ном-общо = |
| БВП-ном-общо = 455,166 млрд. щ.д. |
||
| БВП-ном-място = |
| БВП-ном-място = 34-то |
||
| БВП-ном-на-човек = |
| БВП-ном-на-човек = 2650 щ.д. |
||
| БВП-ном-на-човек-място = |
| БВП-ном-на-човек-място = 137-о |
||
| Джини-година = |
| Джини-година = 2022 |
||
| Джини = |
| Джини = 49,9 |
||
| Джини-категория = {{color| |
| Джини-категория = {{color|darkred|висок}} |
||
| |
| ИЧР-година = 2022 |
||
| ИЧР |
| ИЧР = 0,670 |
||
| ИЧР = 0,661 |
|||
| ИЧР-категория = {{color|orange|среден}} |
| ИЧР-категория = {{color|orange|среден}} |
||
| ИЧР-място = 129-о |
| ИЧР-място = 129-о |
||
Ред 66: | Ред 62: | ||
| отместване-UTC = +6 |
| отместване-UTC = +6 |
||
| формат-дата = дд-мм-гггг |
| формат-дата = дд-мм-гггг |
||
| климат = |
| климат = субекваториален, мусонен |
||
| организации = [[ООН]] |
| организации = [[ООН]], [[Асоциация за регионално сътрудничество в Южна Азия|АРСЮА]], [[Общност на нациите|ОН]] |
||
| платно-движение = ляво |
| платно-движение = ляво |
||
| код-ISO = BD |
| код-ISO = BD |
||
Ред 74: | Ред 70: | ||
| ITU префикс = S2A-S3Z |
| ITU префикс = S2A-S3Z |
||
| сайт = {{URL|bangladesh.gov.bd}} |
| сайт = {{URL|bangladesh.gov.bd}} |
||
| забележки = |
|||
}} |
}} |
||
'''Народна република Бангладеш''' ({{lang|bn|গণপ্রজাতন্ত্রী বাংলাদেশ}}) е [[държава]] в [[Азия]], разположена на [[бряг|брега]] на [[Бенгалски залив|Бенгалския залив]] от [[Индийския океан]]. Площта ѝ е 144 193 km², от които 134 099 km² суша и 10 094 km² водна площ. Граничи с [[Индия]], [[Мианмар]] и има брегова ивица 2720 [[км|km]]. Столицата ѝ е град [[Дака]]. |
'''Народна република Бангладеш''' ({{lang|bn|গণপ্রজাতন্ত্রী বাংলাদেশ}}) е [[държава]] в [[Азия]], разположена на [[бряг|брега]] на [[Бенгалски залив|Бенгалския залив]] от [[Индийския океан]]. Площта ѝ е 144 193 km², от които 134 099 km² суша и 10 094 km² водна площ. Граничи с [[Индия]], [[Мианмар]] и има брегова ивица 2720 [[км|km]]. Столицата ѝ е град [[Дака]]. |
||
Ред 124: | Ред 119: | ||
=== Ранна история === |
=== Ранна история === |
||
[[Файл:BD Mahasthangarh1.JPG|мини|250п|Останки от [[Мохаштхангор]], столицата на [[Пундра]], |
[[Файл:BD Mahasthangarh1.JPG|мини|250п|Останки от [[Мохаштхангор]], столицата на [[Пундра]], VII век пр.н.е.]] |
||
До средата на |
До средата на XX век историята на Бангладеш е тясно свързана с тази на [[Бенгал]], по-обширна историческа област, включваща части от съвременна Индия. Най-старите данни за човешко присъствие в региона са от началото на [[2 хилядолетие пр.н.е.]], когато там съществува [[халколит]]на култура. Предполага се, че първите заселници са говорили [[австро-азиатски езици]], а по-късно там се установяват и [[Дравидски езици|дравидски]] и [[Тибето-бирмански езици|тибето-бирмански]] етнически групи. |
||
По време на [[индоарийци|индоарийското]] завоюване на Индия в началото на [[1 хилядолетие пр.н.е.]] в Бенгал съществуват няколко предарийски държави – [[Ванга (царство)|Ванга]], [[Пундра]], [[Шухма]]. Те имат развита култура и провеждат военни и търговски експедиции по море, достигащи до [[Суматра]], [[Ява]] и [[Тайланд|Сиам]]. Според шриланкийския епос [[Махавамса]], в средата на [[6 век пр.н.е.]] [[Шри Ланка]] е завладяна от [[Виджая Сингха]], принц от държавата Ванга, който дава на страната името ''Синхала'' и става нейният пръв владетел. |
По време на [[индоарийци|индоарийското]] завоюване на Индия в началото на [[1 хилядолетие пр.н.е.]] в Бенгал съществуват няколко предарийски държави – [[Ванга (царство)|Ванга]], [[Пундра]], [[Шухма]]. Те имат развита култура и провеждат военни и търговски експедиции по море, достигащи до [[Суматра]], [[Ява]] и [[Тайланд|Сиам]]. Според шриланкийския епос [[Махавамса]], в средата на [[6 век пр.н.е.]] [[Шри Ланка]] е завладяна от [[Виджая Сингха]], принц от държавата Ванга, който дава на страната името ''Синхала'' и става нейният пръв владетел. |
||
Ред 133: | Ред 128: | ||
=== Средни царства === |
=== Средни царства === |
||
{{раздел-мъниче}} |
{{раздел-мъниче}} |
||
През |
През III – VI век Бенгал е част от империята [[Гупта]] и от държавата на [[Харша]]. След нейното разпадане местният владетел [[Шашанка]] създава краткотрайно царство, което често е сочено за първото общобенгалско държавно образувание. След период на безредици, Бенгал става център на [[Будизъм|будистката]] империя [[Пала]] (VIII – XI век), последвана от [[Индуизъм|индуистката]] династия [[Сена]] (XI – XIII век). |
||
=== Ислямски държави === |
=== Ислямски държави === |
||
[[Ислям]]ът за пръв път прониква в Бенгал през |
[[Ислям]]ът за пръв път прониква в Бенгал през XII век с установяването там на арабски търговци и [[Суфизъм|суфистки]] мисионери, но широкото му разпространение идва с налагането на властта на мюсюлмански владетели.{{hrf|Eaton|1996|}} През 1204 година тюркският военачалник [[Мухаммад Бахтияр Халджи]] разгромява войските на Сена и завладява големи части от Бенгал. През следващите столетия страната се управлява от няколко влиятелни мюсюлмански и индуистки земевладелски рода, един от които за известно време образува [[Бенгалски султанат|Бенгалския султанат]] (XIV – XVI век) на територията на част от Бенгал. Архитектурен паметник от тази епоха е [[Исторически град на джамиите Багерхат|Историческият град на джамиите Багерхат]], включен в [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Азия и Океания|Списъка на световното наследство]] на [[ЮНЕСКО]]. През XVI век Бенгал е присъединен към [[Моголска империя|Моголската империя]] и град [[Дака]] се превръща във важен моголски административен център. |
||
Първите [[Португалия|португалски]] търговци достигат до Бенгал по море от своя опорен пункт [[Гоа]] през 1517 година. През 1537 година им е разрешено да се установят трайно в [[Читагонг]], а през 1577 година получават разрешение да строят трайни селища и църкви в Бенгал.{{hrf|D'Costa|1986|}} |
Първите [[Португалия|португалски]] търговци достигат до Бенгал по море от своя опорен пункт [[Гоа]] през 1517 година. През 1537 година им е разрешено да се установят трайно в [[Читагонг]], а през 1577 година получават разрешение да строят трайни селища и църкви в Бенгал.{{hrf|D'Costa|1986|}} |
||
През |
През XVIII век Моголската империя е унищожена от индуистката империя [[Маратха]], като между 1742 и 1751 година Бенгал е подложен на тежки опустошения от войските на маратхите. Моголският [[набаб]], превърнал се в самостоятелен владетел, е принуден да сключи мир с Маратха, отстъпвайки [[Ориса]] и части от [[Западен Бенгал]] и принуждавайки се да плаща тежък данък.{{hrf|Gordon|1993|133}}{{hrf|Gupta|1966|134}} Въпреки това войните между Маратха и мюсюлманските държави продължават и Бенгал отново е подложен на нападения. |
||
=== Британска Индия === |
=== Британска Индия === |
||
{{раздел-мъниче}} |
{{раздел-мъниче}} |
||
През 1757 година набабът на Бенгал влиза в конфликт с [[Великобритания|британците]] и |
През 1757 година набабът на Бенгал влиза в конфликт с [[Великобритания|британците]] и въпреки съюза си с [[Франция]] е разгромен в [[Битка при Пласи|битката при Пласи]], а Бенгал е анексиран от [[Британска източноиндийска компания|Британската източноиндийска компания]].{{hrf|Baxter|1997|}} |
||
След нападения на маратхите през 60-те години на |
След нападения на маратхите през 60-те години на XVIII век британците прекратяват изплащането на данък на Маратха и периодичните набези на маратхите в Бенгал продължават до техния разгром в [[Англо-маратхийска война|Англо-маратхийските войни]], продължили до 1818 година. |
||
След [[Индийско въстание (1857)|Индийското въстание]] от 1857 година властта в Индия преминава от Британската източноиндийска компания към британската корона, като в Бенгал е назначен [[вицекрал]] със седалище в [[Калкута]].{{hrf|Baxter|1997|30 – 32}} През 1905 година Бенгал за пръв път е разделен на две части – западна с център Калкута и източна с център Дака, но през 1911 година това разделение е премахнато.{{hrf|Baxter|1997|39 – 40}} |
След [[Индийско въстание (1857)|Индийското въстание]] от 1857 година властта в Индия преминава от Британската източноиндийска компания към британската корона, като в Бенгал е назначен [[вицекрал]] със седалище в [[Калкута]].{{hrf|Baxter|1997|30 – 32}} През 1905 година Бенгал за пръв път е разделен на две части – западна с център Калкута и източна с център Дака, но през 1911 година това разделение е премахнато.{{hrf|Baxter|1997|39 – 40}} |
||
Ред 161: | Ред 156: | ||
== Население == |
== Население == |
||
{{основна|Население на Бангладеш}} |
{{основна|Население на Бангладеш}} |
||
[[Население]]то на страната е 147 358 245 души ([[2007]]). Гъстотата е 1002 д/km<sup>2</sup>, и по този показател е на 11 |
[[Население]]то на страната е 147 358 245 души ([[2007]]). Гъстотата е 1002 д/km<sup>2</sup>, и по този показател е на 11-о място сред всички държави и територии по света, а сред тези с площ над 1000 km<sup>2</sup> е на второ – след [[Хонг Конг]]. Жителите на Бангладеш са предимно [[мюсюлмани]], но не са единствените бенгалци. Страната им съответства на стария Източен Бенгал. Западен Бенгал със своите над 70 милиона жители се намира в Индия. Там се говори същият език, но преобладаващата религия е хиндуизмът. От епохата на Британските Индии големият град Калкута (Източен Бенгал) е столица и икономическо средище на областта. Бангладеш, изолиран от двойната подялба, е принуден да изгради икономиката си около пристанището Читагонг. |
||
== Държавно управление == |
== Държавно управление == |
||
Ред 201: | Ред 196: | ||
Според Конституцията основният орган на държавно управление е еднокамарният [[парламент]], [[Джатия Шонгшод]], избиран с всеобщо гласуване по [[Мажоритарна избирателна система|мажоритарна система]] с един тур, като мандатът му е 5 години. Депутатите са 345, като 45 места са резервирани за жени, които се избират в отделна система от избирателни райони. |
Според Конституцията основният орган на държавно управление е еднокамарният [[парламент]], [[Джатия Шонгшод]], избиран с всеобщо гласуване по [[Мажоритарна избирателна система|мажоритарна система]] с един тур, като мандатът му е 5 години. Депутатите са 345, като 45 места са резервирани за жени, които се избират в отделна система от избирателни райони. |
||
Държавен глава е [[Президент на Бангладеш|президентът]] (към 2012 г. – [[Зилур Рахман]]), който се избира за 5-годишен мандат от парламента и |
Държавен глава е [[Президент на Бангладеш|президентът]] (към 2012 г. – [[Зилур Рахман]]), който се избира за 5-годишен мандат от парламента и извън възможността да назначава служебно правителство има главно представителни функции. Изпълнителната власт на централно ниво се осъществява от [[правителство]], оглавявано от [[Министър-председател на Бангладеш|министър-председател]] (към 2012 г. – [[Шейх Хасина]]). Макар министър-председателят официално да се назначава от президента, той трябва да бъде депутат и на практика да разполага с мнозинство в парламента.{{hrf|US Department of State|2012}} |
||
Съдебната система на Бангладеш е слаба и неефективна,{{hrf|International Crisis Group|2006}} като нейното пълно отделяне от изпълнителната власт е реализирано едва през 2007 година. Най-висша съдебна инстанция е [[Върховен съд (Бангладеш)|Върховен съд]], членовете на който се назначават от президента. Правната система като цяло е базирана на [[Англосаксонска правна система|англосаксонската правна система]], но в области като [[семейно право|семейното право]], се прилагат религиозните правила на съответната религиозна общност. |
Съдебната система на Бангладеш е слаба и неефективна,{{hrf|International Crisis Group|2006}} като нейното пълно отделяне от изпълнителната власт е реализирано едва през 2007 година. Най-висша съдебна инстанция е [[Върховен съд (Бангладеш)|Върховен съд]], членовете на който се назначават от президента. Правната система като цяло е базирана на [[Англосаксонска правна система|англосаксонската правна система]], но в области като [[семейно право|семейното право]], се прилагат религиозните правила на съответната религиозна общност. |
||
Ред 218: | Ред 213: | ||
[[Файл:BNS Bongobondhu2.jpg|мини|„Бангабадху“, фрегата на Бангладешките военноморски сили]] |
[[Файл:BNS Bongobondhu2.jpg|мини|„Бангабадху“, фрегата на Бангладешките военноморски сили]] |
||
Бангладеш поддържа относително близки връзки с [[Китай]]. Икономическите отношения между двете страни се активизират в началото на |
Бангладеш поддържа относително близки връзки с [[Китай]]. Икономическите отношения между двете страни се активизират в началото на XXI век, като Бангладеш получава преференции за вноса си в Китай. В същото време се засилва военното сътрудничество и въоръжаването на бангладешките въоръжени сили с китайско оръжие, включително фрегати за военноморските сили. |
||
=== Въоръжени сили === |
=== Въоръжени сили === |
||
Ред 265: | Ред 260: | ||
Бангладеш е една от най-изостаналите страни в света, като по [[брутен вътрешен продукт]] на глава от населението, едва 641 долара през 2010 година,{{hrf|IMF|2010}} е сред последните 30 държави. |
Бангладеш е една от най-изостаналите страни в света, като по [[брутен вътрешен продукт]] на глава от населението, едва 641 долара през 2010 година,{{hrf|IMF|2010}} е сред последните 30 държави. |
||
Около 2/3 от заетите в Бангладеш работят в [[селско стопанство|селското стопанство]]. В миналото [[Юта (растение)|ютата]] е основен износен продукт на Бангладеш, като в средата на |
Около 2/3 от заетите в Бангладеш работят в [[селско стопанство|селското стопанство]]. В миналото [[Юта (растение)|ютата]] е основен износен продукт на Бангладеш, като в средата на XX век на страната се падат 80% от международния износ на юта.{{hrf|Wood|1994|111}} През следващите десетилетия с разпространението на синтетичните влакна производството на юта намалява, а в наши дни Индия произвежда над два пъти повече юта от Бангладеш. Други важни земеделски култури са [[ориз]]ът, [[Чай|чаят]], [[картофи]]те, [[манго]]то. Бангладеш е сред най-големите световни производители на ориз (4-то място в света), картофи (11-о място), манго (9-о място), [[ананас]]и (16-о място), тропически плодове (5-о място), [[Кромид лук |лук]] (16-о място), [[банан]]и (17-о място), юта (2-ро място), чай (11-о място).{{hrf|faostat.fao.org|2008}} |
||
Макар че в селското стопанство работят мнозинството от заетите в страната, над 3/4 от износа на Бангладеш се пада на [[облекло]]то.{{hrf|Roland|2005}} От 80-те години бангладешката [[лека промишленост]] привлича значителни чужди инвестиции с ниските цени на труда. Около 2010 година различни оценки поставят Бангладеш на 3-то или 4-то място в света по износ на облекло.{{hrf|balita.ph|2010}}{{hrf|Rahman|2004|75 – 91}}{{hrf|The Economist|2011}} В сектора работят над 3 милиона души, 90% от които са жени.{{hrf|Begum|2001|208 – 226}} |
Макар че в селското стопанство работят мнозинството от заетите в страната, над 3/4 от износа на Бангладеш се пада на [[облекло]]то.{{hrf|Roland|2005}} От 80-те години бангладешката [[лека промишленост]] привлича значителни чужди инвестиции с ниските цени на труда. Около 2010 година различни оценки поставят Бангладеш на 3-то или 4-то място в света по износ на облекло.{{hrf|balita.ph|2010}}{{hrf|Rahman|2004|75 – 91}}{{hrf|The Economist|2011}} В сектора работят над 3 милиона души, 90% от които са жени.{{hrf|Begum|2001|208 – 226}} |
||
Ред 278: | Ред 273: | ||
{{дребно| |
{{дребно| |
||
* {{cite book | last = Alexander | first = David E | title = Natural Disasters | url = http://books.google.com/?id=gWHsuGTcF34C&pg=PA532 | accessdate = 2 май 2008 | year = 1999 | publisher = Kluwer Academic Publishers | location = Dordrecht | isbn = 0412047519 | oclc = 27974924 43782866 | chapter = The Third World | origyear = 1993 | lang = en }} |
* {{cite book | last = Alexander | first = David E | title = Natural Disasters | url = http://books.google.com/?id=gWHsuGTcF34C&pg=PA532 | accessdate = 2 май 2008 | year = 1999 | publisher = Kluwer Academic Publishers | location = Dordrecht | isbn = 0412047519 | oclc = 27974924 43782866 | chapter = The Third World | origyear = 1993 | lang = en }} |
||
* {{cite journal | last = Ali | first = A | year = 1996 | title = Vulnerability of Bangladesh to climate change and sea level rise through tropical cyclones and storm surges | url = http://www.springerlink.com/content/l842n0822t6077q0/ | doi = 10.1007/BF00175563 | journal = Water, Air, & Soil Pollution | volume = 92 | issue = 1 – 2 | pages = 171 – 179 | lang = en | accessdate = 2012-03-04 |archivedate = 2020-02-18 | archive-url = https://web.archive.org/web/20200218031027/http://www.springerlink.com/content/l842n0822t6077q0/ }} |
* {{cite journal | last = Ali | first = A | year = 1996 | title = Vulnerability of Bangladesh to climate change and sea level rise through tropical cyclones and storm surges | url = http://www.springerlink.com/content/l842n0822t6077q0/ | doi = 10.1007/BF00175563 | journal = Water, Air, & Soil Pollution | volume = 92 | issue = 1 – 2 | pages = 171 – 179 | lang = en | accessdate = 2012-03-04 |archivedate = 2020-02-18 | archive-url = https://web.archive.org/web/20200218031027/http://www.springerlink.com/content/l842n0822t6077q0/ | issn = 0049-6979 }} |
||
* {{cite web | last = Ali | first = M.M | title = India’s Major Gains and Losses in World Affairs | url = http://www.wrmea.com/backissues/0397/9703025.htm | publisher = Washington Report on Middle East Affairs | date = March 1997 | year = 1997 | accessdate = 29 април 2008 | lang = en }} |
* {{cite web | last = Ali | first = M.M | title = India’s Major Gains and Losses in World Affairs | url = http://www.wrmea.com/backissues/0397/9703025.htm | publisher = Washington Report on Middle East Affairs | date = March 1997 | year = 1997 | accessdate = 29 април 2008 | lang = en }} |
||
* {{cite web | publisher = balita.ph | year = 2010 | url = http://balita.ph/2010/07/23/bangladesh-ranks-4th-largest-clothing-exporter-in-world/ | title = Bangladesh ranks 4th largest clothing exporter in world | accessdate = 23 юли 2010 | lang = en |
* {{cite web | publisher = balita.ph | year = 2010 | url = http://balita.ph/2010/07/23/bangladesh-ranks-4th-largest-clothing-exporter-in-world/ | title = Bangladesh ranks 4th largest clothing exporter in world | accessdate = 23 юли 2010 | lang = en | архив_дата = 2011-08-13 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110813085815/http://balita.ph/2010/07/23/bangladesh-ranks-4th-largest-clothing-exporter-in-world/ }} |
||
* {{cite book | last = Baxter | first = C | year = 1997 | title = Bangladesh, from a Nation to a State | publisher = Westview Press | isbn = 0-8133-3632-5 | oclc = 47885632 | lang = en }} |
* {{cite book | last = Baxter | first = C | year = 1997 | title = Bangladesh, from a Nation to a State | url = https://archive.org/details/bangladeshfromna0000unse | publisher = Westview Press | isbn = 0-8133-3632-5 | oclc = 47885632 | lang = en }} |
||
* {{cite web | publisher = bdnews24.com | year = 2010 | url = http://www.bdnews24.com/details.php?cid=2& |
* {{cite web | publisher = bdnews24.com | year = 2010 | url = http://www.bdnews24.com/details.php?cid=2&id=151976&hb=top | title = Rangpur becomes a division &#124; Bangladesh | date = 25 януари 2010 | accessdate = 6 август 2011 | lang = en | архив_дата = 2011-05-16 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110516152654/http://www.bdnews24.com/details.php?cid=2&id=151976&hb=top }} |
||
* {{cite book | last = Begum | first = N | chapter = Enforcement of Safety Regulations in Garment sector in Bangladesh | title = Proc. Growth of Garment Industry in Bangladesh: Economic and Social dimension | year = 2001 | lang = en }} |
* {{cite book | last = Begum | first = N | chapter = Enforcement of Safety Regulations in Garment sector in Bangladesh | title = Proc. Growth of Garment Industry in Bangladesh: Economic and Social dimension | year = 2001 | lang = en }} |
||
* {{cite web | publisher = CIA | year = 2012 | url = https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/bg.html | title = Bangladesh | work = The World Factbook | accessdate = 4 март 2012 | lang = en |archive-url = http://web.archive.org/web/20210101182840/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/bg.html |archive-date = 2021-01-01}} |
* {{cite web | publisher = CIA | year = 2012 | url = https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/bg.html | title = Bangladesh | work = The World Factbook | accessdate = 4 март 2012 | lang = en | archive-url = http://web.archive.org/web/20210101182840/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/bg.html | archive-date = 2021-01-01 | архив_дата = 2021-01-01 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20210101182840/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/bg.html }} |
||
* {{cite book | last = Collins | first = L | coauthors = D Lapierre | year = 1986 | title = Freedom at Midnight, Ed. 18 | publisher = Vikas Publishers, New Delhi | isbn = 0-7069-2770-2 | lang = en }} |
* {{cite book | last = Collins | first = L | coauthors = D Lapierre | year = 1986 | title = Freedom at Midnight, Ed. 18 | publisher = Vikas Publishers, New Delhi | isbn = 0-7069-2770-2 | lang = en }} |
||
* {{cite book | last = D'Costa | first = Jerome | year = 1986 | title = Bangladeshey Catholic Mondoli | publisher = Dhaka: Pratibeshi Prakashani | lang = bn }} |
* {{cite book | last = D'Costa | first = Jerome | year = 1986 | title = Bangladeshey Catholic Mondoli | publisher = Dhaka: Pratibeshi Prakashani | lang = bn }} |
||
* {{cite book | last = Eaton | first = R | year = 1996 | title = The Rise of Islam and the Bengal Frontier | publisher = University of California Press | isbn = 0-520-20507-3 | oclc = 26634922 76881262 | lang = en }} |
* {{cite book | last = Eaton | first = R | year = 1996 | title = The Rise of Islam and the Bengal Frontier | publisher = University of California Press | isbn = 0-520-20507-3 | oclc = 26634922 76881262 | lang = en }} |
||
* {{cite web | publisher = Encyclopædia Britannica | year = 2012 | url = http://www.britannica.com/EBchecked/topic/1483615/Bangladesh-cyclone-of-1991 | title = Bangladesh cyclone of 1991 | work = Encyclopædia Britannica Online | accessdate = 1 март 2012 | lang = en }} |
* {{cite web | publisher = Encyclopædia Britannica | year = 2012 | url = http://www.britannica.com/EBchecked/topic/1483615/Bangladesh-cyclone-of-1991 | title = Bangladesh cyclone of 1991 | work = Encyclopædia Britannica Online | accessdate = 1 март 2012 | lang = en }} |
||
* {{cite web | publisher = faostat.fao.org | year = 2008 | url = http://faostat.fao.org/site/339/default.aspx | title = FAOSTAT 2008 by Production | accessdate = 6 юни 2008 | lang = en }} |
* {{cite web | publisher = faostat.fao.org | year = 2008 | url = http://faostat.fao.org/site/339/default.aspx | title = FAOSTAT 2008 by Production | accessdate = 6 юни 2008 | lang = en | архив_дата = 2018-12-26 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20181226141635/http://www.fao.org/faostat/en/ }} |
||
* {{cite web | last = Ferranti | first = Jonathan de | year = 2010 | url = http://www.viewfinderpanoramas.org/elevmisquotes.html | title = Some Frequently Misquoted Elevations | work = viewfinderpanoramas.org | publisher = viewfinderpanoramas.org | accessdate = 4 март 2012 | lang = en }} |
* {{cite web | last = Ferranti | first = Jonathan de | year = 2010 | url = http://www.viewfinderpanoramas.org/elevmisquotes.html | title = Some Frequently Misquoted Elevations | work = viewfinderpanoramas.org | publisher = viewfinderpanoramas.org | accessdate = 4 март 2012 | lang = en }} |
||
* {{cite book | last = Gordon | first = Stewart | year = 1993 | title = The Marathas 1600 – 1818 | url = http://books.google.com/books?id=iHK-BhVXOU4C&pg=PA133 | accessdate = 16 ноември 2011 | publisher = Cambridge University Press | isbn = 978-0-521-26883-7 | lang = en }} |
* {{cite book | last = Gordon | first = Stewart | year = 1993 | title = The Marathas 1600 – 1818 | url = http://books.google.com/books?id=iHK-BhVXOU4C&pg=PA133 | accessdate = 16 ноември 2011 | publisher = Cambridge University Press | isbn = 978-0-521-26883-7 | lang = en }} |
||
Ред 298: | Ред 293: | ||
* {{cite journal | last = Khan | first = Zillur R | doi = 10.1525/as.1997.37.6.01p0256x | title = Bangladesh's experiments with parliamentary democracy | journal = Asian Survey | year = 1997 | volume = 37 | issue = 6 | pages = 575 – 589 | jstor = 2645531 | lang = en }} |
* {{cite journal | last = Khan | first = Zillur R | doi = 10.1525/as.1997.37.6.01p0256x | title = Bangladesh's experiments with parliamentary democracy | journal = Asian Survey | year = 1997 | volume = 37 | issue = 6 | pages = 575 – 589 | jstor = 2645531 | lang = en }} |
||
* {{cite book | last = Mascarenhas | first = A | year = 1986 | title = Bangladesh: A Legacy of Blood | publisher = Hodder & Stoughton, London | isbn = 0-340-39420-X | oclc = 13004864 16583315 242251870 | lang = en }} |
* {{cite book | last = Mascarenhas | first = A | year = 1986 | title = Bangladesh: A Legacy of Blood | publisher = Hodder & Stoughton, London | isbn = 0-340-39420-X | oclc = 13004864 16583315 242251870 | lang = en }} |
||
* {{cite web | publisher = Parliament.gov.bd | year = 2010 | url = http://www.parliament.gov.bd/Constitution_English/index.htm | title = Constitution of Bangladesh | accessdate = 28 ноември 2010 | lang = en |
* {{cite web | publisher = Parliament.gov.bd | year = 2010 | url = http://www.parliament.gov.bd/Constitution_English/index.htm | title = Constitution of Bangladesh | accessdate = 28 ноември 2010 | lang = en | архив_дата = 2012-03-06 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120306083926/http://www.parliament.gov.bd/Constitution_English/index.htm }} |
||
* {{cite journal | last = Rahman | first = S | year = 2004 | title = Global Shift: Bangladesh Garment Industry in Perspective | journal = Asian Affairs | volume = 26 | issue = 1 | pages = 75 – 91 | lang = en }} |
* {{cite journal | last = Rahman | first = S | year = 2004 | title = Global Shift: Bangladesh Garment Industry in Perspective | journal = Asian Affairs | volume = 26 | issue = 1 | pages = 75 – 91 | lang = en }} |
||
* {{cite web | last = Roland | first = B | year = 2005 | title = Bangladesh Garments Aim to Compete | publisher = BBC | url = http://news.bbc.co.uk/2/hi/south_asia/4118969.stm | date =6 януари 2005 | accessdate = 1 януари 2010 | lang = en }} |
* {{cite web | last = Roland | first = B | year = 2005 | title = Bangladesh Garments Aim to Compete | publisher = BBC | url = http://news.bbc.co.uk/2/hi/south_asia/4118969.stm | date =6 януари 2005 | accessdate = 1 януари 2010 | lang = en }} |
||
* {{cite book | last = Rummel | first = Rudolph J | year = 1998 | title = Statistics of democide: genocide and mass murder since 1900 | publisher = LIT | location = Münster | isbn = 3-8258-4010-7 | lang = en }} |
* {{cite book | last = Rummel | first = Rudolph J | year = 1998 | title = Statistics of democide: genocide and mass murder since 1900 | url = https://archive.org/details/statisticsofdemo0000rumm | publisher = LIT | location = Münster | isbn = 3-8258-4010-7 | lang = en }} |
||
* {{cite book | last = Sen | first = Amartya | year = 1973 | title = Poverty and Famines | publisher = Oxford University Press | isbn = 0-19-828463-2 | oclc = 10362534 177334002 191827132 31051320 40394309 53621338 63294006 | lang = en }} |
* {{cite book | last = Sen | first = Amartya | year = 1973 | title = Poverty and Famines | publisher = Oxford University Press | isbn = 0-19-828463-2 | oclc = 10362534 177334002 191827132 31051320 40394309 53621338 63294006 | lang = en }} |
||
* {{cite book | last = Suvedī | first = Sūryaprasāda | title = International watercourses law for the 21st century | publisher = Ashgate Publishing, Ltd. | year = 2005 | pages = 154 – 166 | isbn = 0754645274 | lang = en }} |
* {{cite book | last = Suvedī | first = Sūryaprasāda | title = International watercourses law for the 21st century | publisher = Ashgate Publishing, Ltd. | year = 2005 | pages = 154 – 166 | isbn = 0754645274 | lang = en }} |
Текуща версия към 20:24, 7 октомври 2024
Народна република Бангладеш গণপ্রজাতন্ত্রী বাংলাদেশ | |
Химн: আমার সোনার বাংলা | |
Местоположение на Бангладеш | |
География и население | |
---|---|
Площ | 147 570 km² (на 92-ро място) |
Води | 6,4% |
Климат | субекваториален, мусонен |
Столица | Дака |
Най-голям град | Дака |
Официален език | |
Религия | 91,04% ислям 7,95% индуизъм 0,61% будизъм 0,30% християнство 0,12% други[1] |
Демоним | бенгалец |
Население (2024) | 173 562 364 (на 8-о място) |
Население (2018) | 161 376 708 |
Гъстота на нас. | 1162 души/km² (на 12-о място) |
Градско нас. | 38,2% (на 150-о място) |
Управление | |
Форма | унитарна парламентарна република |
Президент | Мохамед Шахабудин |
Министър-председател | Мухамад Юнус |
Организации | ООН, АРСЮА, ОН |
Законодат. власт | Джатия Шонгшод |
История | |
Независимост – обявяване | от Пакистан 26 март 1971 г. |
Ден на победата | 16 декември 1971 г. |
Конституция | 16 декември 1972 г. |
Икономика | |
БВП (ППС, 2024) | 1,620 трилиона щ.д. (на 25-о място) |
БВП на човек (ППС) | 9410 щ.д. (на 126-о място) |
БВП (ном., 2024) | 455,166 млрд. щ.д. (на 34-то място) |
БВП на човек (ном.) | 2650 щ.д. (на 137-о място) |
ИЧР (2022) | 0,670 (среден) (на 129-о място) |
Джини (2022) | 49,9 (висок) |
Прод. на живота | 72,3 години (на 108-о място) |
Детска смъртност | 30,2/1000 (на 14-о място) |
Грамотност | 47,5% (на 164-то място) |
Валута | Така (BDT) |
Други данни | |
Часова зона | BST (UTC+6) |
Формат на датата | дд-мм-гггг |
Автомобилно движение | ляво |
Код по ISO | BD |
Интернет домейн | .bd |
Телефонен код | +880 |
ITU префикс | S2A-S3Z |
Официален сайт | bangladesh.gov.bd |
Бангладеш в Общомедия |
Народна република Бангладеш (на бенгалски: গণপ্রজাতন্ত্রী বাংলাদেশ) е държава в Азия, разположена на брега на Бенгалския залив от Индийския океан. Площта ѝ е 144 193 km², от които 134 099 km² суша и 10 094 km² водна площ. Граничи с Индия, Мианмар и има брегова ивица 2720 km. Столицата ѝ е град Дака.
Физическа география
[редактиране | редактиране на кода]Разположение и релеф
[редактиране | редактиране на кода]Бангладеш се намира в Южна Азия и има площ от 144 193 km². Граничи на запад, север и изток с Индия, а на югоизток има къса обща граница с Мианмар. На юг има излаз на Бенгалския залив на Индийския океан и силно разчленена брегова ивица с дължина 2720 km. Основната част от територията на Бангладеш е заета от низина, образувана от общата делта на вливащите се в Бенгалския залив реки Ганг, Брахмапутра и Мегхна. Алувиалната почва на Бангладеш е много плодородна, но уязвима на наводнения и засушавания. Хълмисти възвишения има само в югоизточните и североизточните части на страната.
Приблизително 80% от площта на страната представлява плодородна алувиална низина, част от по-голямата Бенгалска равнина. Въпреки че на север равнината надхвърля надморска височина от 100 m, по-голямата част от нея е разположена под 10 m, а в крайните южни крайбрежни части теренът е почти на морското равнище, като около 10% от територията на страната е под 1 m надморска височина. От 70-те години с техническата и финансова помощ на Нидерландия в югоизточната част на Бангладеш се изграждат съоръжения за отвоюване на нови земи от морето, като към 2010 година около 11 хиляди хектара такива земи се обработват от 21 хиляди семейства.[2]
Единствените места с по-голяма надморска височина в Бангладеш са хълмовете Читагонг на югоизток и хълмовете Силхет на североизток. Хълмовете Читагонг представляват единствената по-значителна хълмиста система в Бангладеш и всъщност са западно продължение на планинските масиви, простиращи се от север на юг в съседните Индия и Мианмар. Надморската им височина е 600 до 900 m. В югоизточните части на хълмовете се намира най-високата точка на Бангладеш – връх Моудок (1052 m).[3] Между хълмовете са разположени плодородни долини. На запад от Читагонгските хълмове се намира широка равнина, прорязана от много реки, вливащи се в Бенгалския залив.[4]
Климат и води
[редактиране | редактиране на кода]Дака | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Климатограма | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Пресечена от тропика на рака, Бангладеш има тропически мусонен климат, характеризиращ се с обилни сезонни валежи, високи температури и висока влажност. В страната има три сезона: горещо и задушно лято от март до юни; горещ, влажен и дъждовен мусонен сезон от юни до ноември и топла суха зима от декември до февруари. Максималните летни температури варират от 38 до 41 °C. В по-голямата част от страната април е най-горещият месец. Януари е най-хладният месец, когато средните температури в по-голямата част са в интервала 16 – 20 °C през деня и около 10 °C през нощта.
Поради малката надморска височина, големия брой пълноводни реки, обезлесяването и ерозията, наводненията са често срещано явление в Бангладеш. Около 10 000 km² от територията на страната е постоянно покрита с вода, а по-големи площи са редовно наводнявани по време на мусонния сезон. Природни бедствия като наводнения, торнада, тропически бури и приливни вълни засягат страната почти всяка година.[5] 16 пъти на всяко десетилетие Бангладеш е удряна от мощни тропически циклони. През 1970 година циклон с рядко срещана сила предизвика смъртта на 500 000 души, а през 1991 година циклон удря югоизточното крайбрежие на страната и убива близо 140 000 души.[6]
В Бангладеш се намират долните течения и устията на някои от най-големите реки в Южна Азия – Ганг, Брахмапутра, Мегхна. Повече от 50 по-големи реки пресичат бангладешката граница с Индия и управлението на водите в някои случаи води до дипломатически усложнения.[7]
Флора и фауна
[редактиране | редактиране на кода]Бангладеш е гъстонаселена страна и голяма част от нейната територия е заета от обработваеми земи или урбанизирани територии. Ниските крайбрежни райони са заети от Сундарбан, най-голямата запазена мангрова гора в света. Тази област има разнообразни флора и фауна, включваща бенгалския тигър.
История
[редактиране | редактиране на кода]Ранна история
[редактиране | редактиране на кода]До средата на XX век историята на Бангладеш е тясно свързана с тази на Бенгал, по-обширна историческа област, включваща части от съвременна Индия. Най-старите данни за човешко присъствие в региона са от началото на 2 хилядолетие пр.н.е., когато там съществува халколитна култура. Предполага се, че първите заселници са говорили австро-азиатски езици, а по-късно там се установяват и дравидски и тибето-бирмански етнически групи.
По време на индоарийското завоюване на Индия в началото на 1 хилядолетие пр.н.е. в Бенгал съществуват няколко предарийски държави – Ванга, Пундра, Шухма. Те имат развита култура и провеждат военни и търговски експедиции по море, достигащи до Суматра, Ява и Сиам. Според шриланкийския епос Махавамса, в средата на 6 век пр.н.е. Шри Ланка е завладяна от Виджая Сингха, принц от държавата Ванга, който дава на страната името Синхала и става нейният пръв владетел.
След 7 век пр.н.е. западните части на днешен Бангладеш влизат в състава на Магадха, но страната е окончателно завладяна от арийците едва след 5 век пр.н.е. при династията Нанда. По времето на походите на Александър Македонски през 4 век пр.н.е. Бенгал изглежда е център на държавата Гангаридай, заплахата от сблъсък с която става една от причините за спиране на македонското настъпление в Индия. След това регионът е част от държавите Мауря и Шунга.
Средни царства
[редактиране | редактиране на кода]През III – VI век Бенгал е част от империята Гупта и от държавата на Харша. След нейното разпадане местният владетел Шашанка създава краткотрайно царство, което често е сочено за първото общобенгалско държавно образувание. След период на безредици, Бенгал става център на будистката империя Пала (VIII – XI век), последвана от индуистката династия Сена (XI – XIII век).
Ислямски държави
[редактиране | редактиране на кода]Ислямът за пръв път прониква в Бенгал през XII век с установяването там на арабски търговци и суфистки мисионери, но широкото му разпространение идва с налагането на властта на мюсюлмански владетели.[8] През 1204 година тюркският военачалник Мухаммад Бахтияр Халджи разгромява войските на Сена и завладява големи части от Бенгал. През следващите столетия страната се управлява от няколко влиятелни мюсюлмански и индуистки земевладелски рода, един от които за известно време образува Бенгалския султанат (XIV – XVI век) на територията на част от Бенгал. Архитектурен паметник от тази епоха е Историческият град на джамиите Багерхат, включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. През XVI век Бенгал е присъединен към Моголската империя и град Дака се превръща във важен моголски административен център.
Първите португалски търговци достигат до Бенгал по море от своя опорен пункт Гоа през 1517 година. През 1537 година им е разрешено да се установят трайно в Читагонг, а през 1577 година получават разрешение да строят трайни селища и църкви в Бенгал.[9]
През XVIII век Моголската империя е унищожена от индуистката империя Маратха, като между 1742 и 1751 година Бенгал е подложен на тежки опустошения от войските на маратхите. Моголският набаб, превърнал се в самостоятелен владетел, е принуден да сключи мир с Маратха, отстъпвайки Ориса и части от Западен Бенгал и принуждавайки се да плаща тежък данък.[10][11] Въпреки това войните между Маратха и мюсюлманските държави продължават и Бенгал отново е подложен на нападения.
Британска Индия
[редактиране | редактиране на кода]През 1757 година набабът на Бенгал влиза в конфликт с британците и въпреки съюза си с Франция е разгромен в битката при Пласи, а Бенгал е анексиран от Британската източноиндийска компания.[12]
След нападения на маратхите през 60-те години на XVIII век британците прекратяват изплащането на данък на Маратха и периодичните набези на маратхите в Бенгал продължават до техния разгром в Англо-маратхийските войни, продължили до 1818 година.
След Индийското въстание от 1857 година властта в Индия преминава от Британската източноиндийска компания към британската корона, като в Бенгал е назначен вицекрал със седалище в Калкута.[13] През 1905 година Бенгал за пръв път е разделен на две части – западна с център Калкута и източна с център Дака, но през 1911 година това разделение е премахнато.[14]
Източен Пакистан и независимост
[редактиране | редактиране на кода]При оттеглянето на британците от Индийския субконтинент през 1947 година са образувани две нови независими държави, разделени на религиозен принцип – Индия с предимно индуистко население и Пакистан с предимно мюсюлманско население. Бенгал също е разделен на две части, като източната, по-късно наречена Източен Пакистан, става част от Пакистан, чиято територия включва още и области в срещуположния край на субконтинента и отделени от Източен Пакистан с 1700 km индийска територия.[15]
Източен и Западен Пакистан, макар и обединени от исляма, имат различни езици и традиции. Въпреки сходната демографска и стопанска тежест на двете области, държавното управление и армията са в голяма степен доминирани от висшите класи на Западен Пакистан. Това започва да създава напрежение между двете части на страната, сред първите признаци на което е Бенгалското езиково движение, възникнало през 1952 година.[16] През 60-те години партията Бенгалска народна лига се обявява за автономия на областта и влиза в остри сблъсъци с централното правителство. Напрежението силно нараства през 1970 година, когато при опустошителния циклон Бхола в Източен Пакистан загиват половин милион души,[17] а спечелилата изборите Народна лига не е допусната до управлението.
В началото на 1972 година пакистанското правителство арестува водачите на Народната лига и организира масови репресии, при които загиват около 30 хиляди души.[18] В отговор Народната лига създава в Калкута правителство в изгнание. Последвалата Бангладешка освободителна война продължава до декември, когато Индия се намесва на страната на Източен Пакистан и Пакистан е принуден да признае независимостта на областта под името Бангладеш.
След отделянето на Бангладеш управлението на страната е поето от Народната лига и нейния дългогодишен лидер Муджибур Рахман, който скоро установява еднопартиен социалистически режим. През 1973 – 1974 година страната е обхваната от масов глад.[19] През 1975 година Рахман е убит, но режимът се запазва още няколко години, управлявайки при военно положение. През 1977 година на власт идва генерал Зиаур Рахман, който основава своя Бангладешка националистическа партия и донякъде либерализира политическия и стопанския живот. Той е убит от военните през 1981 година.[20] От 1982 до 1990 година страната управлява генерал Хусейн Мухамад Ершад. През 1990 година е възстановено демократичното управление, като начело на страната неколкократно се сменят кабинети на Народната лига и Националистическата партия.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Населението на страната е 147 358 245 души (2007). Гъстотата е 1002 д/km2, и по този показател е на 11-о място сред всички държави и територии по света, а сред тези с площ над 1000 km2 е на второ – след Хонг Конг. Жителите на Бангладеш са предимно мюсюлмани, но не са единствените бенгалци. Страната им съответства на стария Източен Бенгал. Западен Бенгал със своите над 70 милиона жители се намира в Индия. Там се говори същият език, но преобладаващата религия е хиндуизмът. От епохата на Британските Индии големият град Калкута (Източен Бенгал) е столица и икономическо средище на областта. Бангладеш, изолиран от двойната подялба, е принуден да изгради икономиката си около пристанището Читагонг.
Държавно управление
[редактиране | редактиране на кода]Химн | „Мой златен Бенгал“ |
---|---|
Животно | Бенгалски тигър |
Птица | Copsychus saularis |
Риба | Херинга хилза |
Цвете | Nymphaea nouchali |
Плод | Разнолистно хлебно дърво |
Дърво | Мангово дърво |
Спорт | Кабади |
Календар | Бенгалски календар |
Държавно устройство
[редактиране | редактиране на кода]Бангладеш е унитарна парламентарна република.[21] Конституцията е приета през 1972 година и оттогава в нея са нанесени 14 поправки,[22] но тя често е суспендирана или нарушавана след намеса на армията в политическия живот. Последният такъв период е 2007 – 2008 година, когато с подкрепата на военните мандатът на назначеното от президента служебно правителство е удължен от три месеца на две години.
Според Конституцията основният орган на държавно управление е еднокамарният парламент, Джатия Шонгшод, избиран с всеобщо гласуване по мажоритарна система с един тур, като мандатът му е 5 години. Депутатите са 345, като 45 места са резервирани за жени, които се избират в отделна система от избирателни райони.
Държавен глава е президентът (към 2012 г. – Зилур Рахман), който се избира за 5-годишен мандат от парламента и извън възможността да назначава служебно правителство има главно представителни функции. Изпълнителната власт на централно ниво се осъществява от правителство, оглавявано от министър-председател (към 2012 г. – Шейх Хасина). Макар министър-председателят официално да се назначава от президента, той трябва да бъде депутат и на практика да разполага с мнозинство в парламента.[23]
Съдебната система на Бангладеш е слаба и неефективна,[24] като нейното пълно отделяне от изпълнителната власт е реализирано едва през 2007 година. Най-висша съдебна инстанция е Върховен съд, членовете на който се назначават от президента. Правната система като цяло е базирана на англосаксонската правна система, но в области като семейното право, се прилагат религиозните правила на съответната религиозна общност.
Политически живот
[редактиране | редактиране на кода]След установяването на относително устойчив демократичен ред през 1990 година политическият живот в Бангладеш се характеризира с редуването в управлението на двете основни партии – лявата Бангладешка народна лига и дясната Бангладешка националистическа партия. Те се оглавяват от Шейх Хасина и Халеда Зия, съответно дъщеря и съпруга на основателите на двете партии, и двамата убити при военни преврати. Съперничеството между двете партии е изострено и често предизвиква насилствени сблъсъци между техните привърженици. Халеда Зия оглавява правителството през 1991 – 1996 и 2001 – 2006 година, а Шейх Хасина – през 1996 – 2001 и от 2009 година.
Поради мажоритарната избирателна система водещата партия на изборите обикновено разполага с много голямо мнозинство в парламента. Въпреки това двете големи партии разполагат с кръг от по няколко по-малки партии, които често участват в изборите в съюз с тях. По-влиятелни сред тези малки партии са близката до Народната лига Национална партия (Бангладеш) на управлявалия през 80-те години диктатор Хусейн Мухамад Ершад и близката до Националистическата партия ислямистка Бангладешка ислямска партия.
Външна политика
[редактиране | редактиране на кода]Бангладеш обявява за основен принцип на своята външна политика придържането към многонационалната дипломация, най-вече в рамките на Организацията на обединените нации (ООН). От 1974 година страната е член на ООН и на Общността на нациите, като на два пъти, през 1978 – 1979 и 2000 – 2001 година е член на Съвета за сигурност на ООН. През 1985 година страната е инициатор на създаването на Асоциацията за регионално сътрудничество в Южна Азия.
Особено важни и противоречиви са отношенията на Бангладеш с Индия. Те имат положително начало със съдействието на Индия при отделянето на Бангладеш от Пакистан, което подсилва дълбоките исторически и културни връзки между двете страни. В същото време между тях възникват и множество противоречия. Бангладеш обвинява Индия, че с изграждането през 1975 година на язовира Фарака на река Ганг създава екологични проблеми, усилващи и без това честите природни бедствия в делтата на реката.[25] В същото време според Индия на бангладешка територия се укриват ислямисти и други сепаратисти, действащи в Индия. Проблем е и нелегалната имиграция към Индия, за ограничаване на която индийското правителство предприема изграждането на ограждения по дългата 4 хиляди километра граница между двете страни.
Бангладеш поддържа относително близки връзки с Китай. Икономическите отношения между двете страни се активизират в началото на XXI век, като Бангладеш получава преференции за вноса си в Китай. В същото време се засилва военното сътрудничество и въоръжаването на бангладешките въоръжени сили с китайско оръжие, включително фрегати за военноморските сили.
Въоръжени сили
[редактиране | редактиране на кода]Въоръжените сили наброяват около 200 хиляди души в сухопътните войски, 22 хиляди души във военновъздушните сили и 19 хиляди души във военноморските сили. Извън традиционните си функции, армията често участва в борбата с природните бедствия и в поддържането на реда по време на безредици, а в някои случаи пряко се намесва в политическия живот.
Последният военен конфликт, в който Бангладеш участва пряко, е Войната в Персийския залив през 1991 година. Страната по традиция участва активно в мироопазващите сили на ООН, като към януари 2012 година в различни мисии участват над 10 хиляди бангладешки военни и полицаи – най-големият контингент на отделна държава в мироопазващите сили.
Административно деление
[редактиране | редактиране на кода]Бангладеш се разделя на 7 области (бибхаг), носещи имената на своите административни центрове:[26][27]
Име | Адм. център | Площ, km² | Население, хил. д. (2011) | |
---|---|---|---|---|
Барисал | Барисал | 13 297 | 8147 | |
Дака | Дака | 31 120 | {46 729 | |
Раджшахи | Раджшахи | 18 197 | 18 329 | |
Рангпур | Рангпур | 16 317 | 15 665 | |
Силхет | Силхет | 12 596 | 9807 | |
Кхулна | Кхулна | 22 272 | 15 563 | |
Читагонг | Читагонг | 33 771 | 28 079 |
Областите от се разделят на окръзи (зила), общо 64 на брой, а окръзите от своя страна – на около 1000 подокръзи (упазила или тхана). Администрацията на областите, окръзите и подокръзите се назначава от правителството. Пряко се избират кметовете на градовете и председателите на останалите общини, както и управите на обединенията, включващи по няколко общини в селските райони, и на градските райони и техните подразделения – махалите.
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Бангладеш е една от най-изостаналите страни в света, като по брутен вътрешен продукт на глава от населението, едва 641 долара през 2010 година,[28] е сред последните 30 държави.
Около 2/3 от заетите в Бангладеш работят в селското стопанство. В миналото ютата е основен износен продукт на Бангладеш, като в средата на XX век на страната се падат 80% от международния износ на юта.[29] През следващите десетилетия с разпространението на синтетичните влакна производството на юта намалява, а в наши дни Индия произвежда над два пъти повече юта от Бангладеш. Други важни земеделски култури са оризът, чаят, картофите, мангото. Бангладеш е сред най-големите световни производители на ориз (4-то място в света), картофи (11-о място), манго (9-о място), ананаси (16-о място), тропически плодове (5-о място), лук (16-о място), банани (17-о място), юта (2-ро място), чай (11-о място).[30]
Макар че в селското стопанство работят мнозинството от заетите в страната, над 3/4 от износа на Бангладеш се пада на облеклото.[31] От 80-те години бангладешката лека промишленост привлича значителни чужди инвестиции с ниските цени на труда. Около 2010 година различни оценки поставят Бангладеш на 3-то или 4-то място в света по износ на облекло.[32][33][34] В сектора работят над 3 милиона души, 90% от които са жени.[35]
Граници
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.dhakatribune.com // 2022-07-27.
- ↑ Wheeler 2009.
- ↑ Ferranti 2010.
- ↑ Ali 1996, с. 171 – 179.
- ↑ Alexander 1999, с. 532.
- ↑ Hanley 2005.
- ↑ Suvedī 2005, с. 154 – 166.
- ↑ Eaton 1996.
- ↑ D'Costa 1986.
- ↑ Gordon 1993, с. 133.
- ↑ Gupta 1966, с. 134.
- ↑ Baxter 1997.
- ↑ Baxter 1997, с. 30 – 32.
- ↑ Baxter 1997, с. 39 – 40.
- ↑ Collins 1986.
- ↑ Baxter 1997, с. 62 – 63.
- ↑ Encyclopædia Britannica 2012.
- ↑ Rummel 1998.
- ↑ Sen 1973.
- ↑ Mascarenhas 1986.
- ↑ Parliament.gov.bd 2010.
- ↑ Khan 1997, с. 575 – 589.
- ↑ US Department of State 2012.
- ↑ International Crisis Group 2006.
- ↑ Ali 1997.
- ↑ bdnews24.com 2010.
- ↑ CIA 2012.
- ↑ IMF 2010.
- ↑ Wood 1994, с. 111.
- ↑ faostat.fao.org 2008.
- ↑ Roland 2005.
- ↑ balita.ph 2010.
- ↑ Rahman 2004, с. 75 – 91.
- ↑ The Economist 2011.
- ↑ Begum 2001, с. 208 – 226.
- Цитирани източници
- Alexander, David E. The Third World // Natural Disasters. Dordrecht, Kluwer Academic Publishers, 1999, [1993]. ISBN 0412047519. OCLC 27974924 43782866. Посетен на 2 май 2008. (на английски)
- Ali, A. Vulnerability of Bangladesh to climate change and sea level rise through tropical cyclones and storm surges // Water, Air, & Soil Pollution 92 (1 – 2). 1996. DOI:10.1007/BF00175563. p. 171 – 179. Архивиран от оригинала на 2020-02-18. Посетен на 2012-03-04. (на английски)
- Ali, M.M. India’s Major Gains and Losses in World Affairs // Washington Report on Middle East Affairs, March 1997. Посетен на 29 април 2008. (на английски)
- Bangladesh ranks 4th largest clothing exporter in world // balita.ph, 2010. Архивиран от оригинала на 2011-08-13. Посетен на 23 юли 2010. (на английски)
- Baxter, C. Bangladesh, from a Nation to a State. Westview Press, 1997. ISBN 0-8133-3632-5. OCLC 47885632. (на английски)
- Rangpur becomes a division | Bangladesh // bdnews24.com, 25 януари 2010. Архивиран от оригинала на 2011-05-16. Посетен на 6 август 2011. (на английски)
- Begum, N. Enforcement of Safety Regulations in Garment sector in Bangladesh // Proc. Growth of Garment Industry in Bangladesh: Economic and Social dimension. 2001. (на английски)
- Bangladesh // The World Factbook. CIA, 2012. Архивиран от оригинала на 2021-01-01. Посетен на 4 март 2012. (на английски)
- Collins, L et al. Freedom at Midnight, Ed. 18. Vikas Publishers, New Delhi, 1986. ISBN 0-7069-2770-2. (на английски)
- D'Costa, Jerome. Bangladeshey Catholic Mondoli. Dhaka: Pratibeshi Prakashani, 1986. (на бенгалски)
- Eaton, R. The Rise of Islam and the Bengal Frontier. University of California Press, 1996. ISBN 0-520-20507-3. OCLC 26634922 76881262. (на английски)
- Bangladesh cyclone of 1991 // Encyclopædia Britannica Online. Encyclopædia Britannica, 2012. Посетен на 1 март 2012. (на английски)
- FAOSTAT 2008 by Production // faostat.fao.org, 2008. Архивиран от оригинала на 2018-12-26. Посетен на 6 юни 2008. (на английски)
- Ferranti, Jonathan de. Some Frequently Misquoted Elevations // viewfinderpanoramas.org. viewfinderpanoramas.org, 2010. Посетен на 4 март 2012. (на английски)
- Gordon, Stewart. The Marathas 1600 – 1818. Cambridge University Press, 1993. ISBN 978-0-521-26883-7. Посетен на 16 ноември 2011. (на английски)
- Gupta, Brijen Kishore. Sirajuddaullah and the East India company, 1756 – 1757, background to the foundation of British power in India. Brill Archive, 1966. GGKEY:RS7D7HRH8KA. Посетен на 16 ноември 2011. (на английски)
- Hanley, Charles J. Beset by Bay's Killer Storms, Bangladesh Prepares and Hopes // latimes.com. Los Angeles Times, 2005. Архивиран от оригинала на 2017-10-10. Посетен на 4 март 2012. (на английски)
- Report for Selected Countries and Subjects // imf.org. IMF, 2010. Посетен на 5 март 2012. (на английски)
- Bangladesh Today. Asia Report N°121 // crisisgroup.org. International Crisis Group, 2006. Архивиран от оригинала на 2016-07-06. Посетен на 3 март 2012. (на английски)
- Khan, Zillur R. Bangladesh's experiments with parliamentary democracy // Asian Survey 37 (6). 1997. DOI:10.1525/as.1997.37.6.01p0256x. p. 575 – 589. (на английски)
- Mascarenhas, A. Bangladesh: A Legacy of Blood. Hodder & Stoughton, London, 1986. ISBN 0-340-39420-X. OCLC 13004864 16583315 242251870. (на английски)
- Constitution of Bangladesh // Parliament.gov.bd, 2010. Архивиран от оригинала на 2012-03-06. Посетен на 28 ноември 2010. (на английски)
- Rahman, S. Global Shift: Bangladesh Garment Industry in Perspective // Asian Affairs 26 (1). 2004. p. 75 – 91. (на английски)
- Roland, B. Bangladesh Garments Aim to Compete // BBC, 6 януари 2005. Посетен на 1 януари 2010. (на английски)
- Rummel, Rudolph J. Statistics of democide: genocide and mass murder since 1900. Münster, LIT, 1998. ISBN 3-8258-4010-7. (на английски)
- Sen, Amartya. Poverty and Famines. Oxford University Press, 1973. ISBN 0-19-828463-2. OCLC 10362534 177334002 191827132 31051320 40394309 53621338 63294006. (на английски)
- Suvedī, Sūryaprasāda. International watercourses law for the 21st century. Ashgate Publishing, Ltd., 2005. ISBN 0754645274. p. 154 – 166. (на английски)
- In the name of the father:An obsession with Bangladesh’s past may explain its prime minister’s growing intolerance // The Economist, 13 август 2011. Посетен на 12 август 2011. (на английски)
- Background Note: Bangladesh // state.gov. US Department of State, 2012. Посетен на 3 март 2012. (на английски)
- Wheeler, William et al. Bangladesh fights for survival against climate change // The Washington Times. Pulitzercenter.org, 2009. Посетен на 3 юли 2010. (на английски)
- Wood, Geoffrey D. Bangladesh: Whose ideas, whose interests?. Intermediate Technology Publications, 1994. ISBN 1853392464. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en))((bn)) Официален портал
|