Направо към съдържанието

Емил Христов (политик): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакция
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
 
(Не са показани 4 междинни версии от 4 потребители)
Ред 28: Ред 28:
|предшестван от = [[Кирил Зарев]]
|предшестван от = [[Кирил Зарев]]
|наследен от = [[Йордан Йотов]]
|наследен от = [[Йордан Йотов]]
|роден_дата = [[16 юни]] [[1924]]
|роден_място = [[Враца]], [[Царство България]]
|роден_място = [[Враца]], [[България]]
|починал_място =
|починал_дата = [[2009]]
|починал_място = ?
|погребан =
|погребан =
|националност =
|националност =
Ред 62: Ред 60:
Роден е във [[Враца]] на 16 юни 1924 г. Арестуван е през 1941 г. и е осъден на 1 г. затвор като член на [[РМС]]. През 1946 г. става член на [[БКП]].
Роден е във [[Враца]] на 16 юни 1924 г. Арестуван е през 1941 г. и е осъден на 1 г. затвор като член на [[РМС]]. През 1946 г. става член на [[БКП]].


Завършва „Право“ в Софийския университет през 1949 г. През 1949 г. става асистент по международно право, а през 1951 г. завършва Висшата партийна школа при [[ЦК на БКП]]. Аспирант е в Академията за обществени науки при [[ЦК на КПСС]], където защитава дисертация и става кандидат на икономическите науки през 1961 г. След това преподава във Висшата партийна школа при ЦК на БКП. От 1965 до 1971 г. работи в Министерския съвет и в ЦК на БКП. През 1971 г. става заместник-председател на Съвета по управление на обществените отношения при Държавния съвет на НРБ. В периода 1974 – 1986 г. е председател на Съвета.<ref>Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 194</ref>
Завършва право в Софийския университет през 1949 г. През 1949 г. става асистент по международно право, а през 1951 г. завършва Висшата партийна школа при [[ЦК на БКП]]. Аспирант е в Академията за обществени науки при [[ЦК на КПСС]], където защитава дисертация и става кандидат на икономическите науки през 1961 г. След това преподава във Висшата партийна школа при ЦК на БКП. От 1965 до 1971 г. работи в Министерския съвет и в ЦК на БКП. През 1971 г. става заместник-председател на Съвета по управление на обществените отношения при Държавния съвет на НРБ. В периода 1974 – 1986 г. е председател на Съвета.<ref>Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 194</ref>


От 1971 до 1976 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От 1976 г. е член, а от 1984 г. – [[секретар на ЦК на БКП]], отговарящ за социалната политика, като остава секретар до пленума на 16 ноември 1989 г. В периода 1976 – 1986 г. е член на [[Държавен съвет на Народна република България|Държавния съвет]] на [[Народна република България]]<ref>[http://www.archives.bg/politburo/component/content/article/57-2012-02-25-17-43-10/1762-2012-02-25-22-22-48 Кратка биография на сайта на българския държавен архив]</ref>. За известно време е член на личния кабинет на [[Тодор Живков]], където обикновено работи по стопанските въпроси.<ref name="христов">{{cite book | last = Христо | first = Христов | authorlink = Христо Христов (журналист) | year = 2009 | title = Тодор Живков. Биография | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0586-1 | pages = 132}}</ref> Бил е председател на Комисията по социална политика на Деветото народно събрание. След свалянето му от власт през ноември 1989г е посочен като един от главните виновници през управлението на Тодор Живков.През 1993г е подведен по съдебна отговорност като обвиняем по дело номер 3 което е заведено за приемане на правителствени и партийни решения за отпускане на безвъзмездни помощи и оръжие на страни от Третия свят в периода 1981-1989г , по специално Емил Христов е обвиянем по делото в качеството му на бивш [[секретар на ЦК на БКП]].
От 1971 до 1976 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От 1976 г. е член, а от 1984 г. – [[секретар на ЦК на БКП]], отговарящ за социалната политика, като остава секретар до пленума на 16 ноември 1989 г. В периода 1976 – 1986 г. е член на [[Държавен съвет на Народна република България|Държавния съвет]] на [[Народна република България]]<ref>[http://www.archives.bg/politburo/component/content/article/57-2012-02-25-17-43-10/1762-2012-02-25-22-22-48 Кратка биография на сайта на българския държавен архив]</ref>. За известно време е член на личния кабинет на [[Тодор Живков]], където обикновено работи по стопанските въпроси.<ref name="христов">{{cite book | last = Христо | first = Христов | authorlink = Христо Христов (журналист) | year = 2009 | title = Тодор Живков. Биография | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0586-1 | pages = 132}}</ref> Бил е председател на Комисията по социална политика на Деветото народно събрание.


== Бележки ==
== Бележки ==
<references />
<references />
{{Пост списък|Секретариат на ЦК на БКП|39}}
{{Пост списък|Секретариат на ЦК на БКП|39}}{{нормативен контрол}}

{{СОРТКАТ:Христов, Емил}}
{{СОРТКАТ:Христов, Емил}}
[[Категория:Секретари на ЦК на БКП]]
[[Категория:Секретари на ЦК на БКП]]
[[Категория:Български юристи]]
[[Категория:Български юристи]]
[[Категория:Възпитаници на Софийския университет]]
[[Категория:Възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет]]
[[Категория:Родени във Враца]]
[[Категория:Родени във Враца]]
[[Категория:Членове на Държавния съвет на НРБ]]
[[Категория:Членове на Държавния съвет на НРБ]]

Текуща версия към 14:02, 2 май 2024

Емил Христов
Секретар на ЦК на БКП
Мандат1984 – 1989
ПредшественикКирил Зарев
НаследникЙордан Йотов
Лична информация
Роден
Починал
2009 г. (84 г.)
Полит. партияБКП (1946 – 1989)
Народен представител в:
VII НС   VIII НС   IX НС   
Портал Портална икона Политика

Емил Йорданов Христов е български политик.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е във Враца на 16 юни 1924 г. Арестуван е през 1941 г. и е осъден на 1 г. затвор като член на РМС. През 1946 г. става член на БКП.

Завършва право в Софийския университет през 1949 г. През 1949 г. става асистент по международно право, а през 1951 г. завършва Висшата партийна школа при ЦК на БКП. Аспирант е в Академията за обществени науки при ЦК на КПСС, където защитава дисертация и става кандидат на икономическите науки през 1961 г. След това преподава във Висшата партийна школа при ЦК на БКП. От 1965 до 1971 г. работи в Министерския съвет и в ЦК на БКП. През 1971 г. става заместник-председател на Съвета по управление на обществените отношения при Държавния съвет на НРБ. В периода 1974 – 1986 г. е председател на Съвета.[1]

От 1971 до 1976 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От 1976 г. е член, а от 1984 г. – секретар на ЦК на БКП, отговарящ за социалната политика, като остава секретар до пленума на 16 ноември 1989 г. В периода 1976 – 1986 г. е член на Държавния съвет на Народна република България[2]. За известно време е член на личния кабинет на Тодор Живков, където обикновено работи по стопанските въпроси.[3] Бил е председател на Комисията по социална политика на Деветото народно събрание.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 194
  2. ↑ Кратка биография на сайта на българския държавен архив
  3. ↑ Христо, Христов. Тодор Живков. Биография. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0586-1. с. 132.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Емил_Христов_(политик)&oldid=12222181“.