Емил Христов (политик): Разлика между версии
Редакция без резюме |
източник? |
||
| Ред 64: | Ред 64: | ||
Завършва „Право“ в Софийския университет през 1949 г. През 1949 г. става асистент по международно право, а през 1951 г. завършва Висшата партийна школа при [[ЦК на БКП]]. Аспирант е в Академията за обществени науки при [[ЦК на КПСС]], където защитава дисертация и става кандидат на икономическите науки през 1961 г. След това преподава във Висшата партийна школа при ЦК на БКП. От 1965 до 1971 г. работи в Министерския съвет и в ЦК на БКП. През 1971 г. става заместник-председател на Съвета по управление на обществените отношения при Държавния съвет на НРБ. В периода 1974 – 1986 г. е председател на Съвета.<ref>Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 194</ref> |
Завършва „Право“ в Софийския университет през 1949 г. През 1949 г. става асистент по международно право, а през 1951 г. завършва Висшата партийна школа при [[ЦК на БКП]]. Аспирант е в Академията за обществени науки при [[ЦК на КПСС]], където защитава дисертация и става кандидат на икономическите науки през 1961 г. След това преподава във Висшата партийна школа при ЦК на БКП. От 1965 до 1971 г. работи в Министерския съвет и в ЦК на БКП. През 1971 г. става заместник-председател на Съвета по управление на обществените отношения при Държавния съвет на НРБ. В периода 1974 – 1986 г. е председател на Съвета.<ref>Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 194</ref> |
||
От 1971 до 1976 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От 1976 г. е член, а от 1984 г. – [[секретар на ЦК на БКП]], отговарящ за социалната политика, като остава секретар до пленума на 16 ноември 1989 г. В периода 1976 – 1986 г. е член на [[Държавен съвет на Народна република България|Държавния съвет]] на [[Народна република България]]<ref>[http://www.archives.bg/politburo/component/content/article/57-2012-02-25-17-43-10/1762-2012-02-25-22-22-48 Кратка биография на сайта на българския държавен архив]</ref>. За известно време е член на личния кабинет на [[Тодор Живков]], където обикновено работи по стопанските въпроси.<ref name="христов">{{cite book | last = Христо | first = Христов | authorlink = Христо Христов (журналист) | year = 2009 | title = Тодор Живков. Биография | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0586-1 | pages = 132}}</ref> Бил е председател на Комисията по социална политика на Деветото народно събрание. След свалянето му от власт през ноември 1989г е посочен като един от главните виновници през управлението на Тодор Живков.През 1993г е подведен по съдебна отговорност като обвиняем по дело номер 3 което е заведено за приемане на правителствени и партийни решения за отпускане на безвъзмездни помощи и оръжие на страни от Третия свят в периода 1981-1989г , по специално Емил Христов е обвиянем по делото в качеството му на бивш [[секретар на ЦК на БКП]]. |
От 1971 до 1976 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От 1976 г. е член, а от 1984 г. – [[секретар на ЦК на БКП]], отговарящ за социалната политика, като остава секретар до пленума на 16 ноември 1989 г. В периода 1976 – 1986 г. е член на [[Държавен съвет на Народна република България|Държавния съвет]] на [[Народна република България]]<ref>[http://www.archives.bg/politburo/component/content/article/57-2012-02-25-17-43-10/1762-2012-02-25-22-22-48 Кратка биография на сайта на българския държавен архив]</ref>. За известно време е член на личния кабинет на [[Тодор Живков]], където обикновено работи по стопанските въпроси.<ref name="христов">{{cite book | last = Христо | first = Христов | authorlink = Христо Христов (журналист) | year = 2009 | title = Тодор Живков. Биография | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0586-1 | pages = 132}}</ref> Бил е председател на Комисията по социална политика на Деветото народно събрание. {{източник|След свалянето му от власт през ноември 1989г е посочен като един от главните виновници през управлението на Тодор Живков.През 1993г е подведен по съдебна отговорност като обвиняем по дело номер 3 което е заведено за приемане на правителствени и партийни решения за отпускане на безвъзмездни помощи и оръжие на страни от Третия свят в периода 1981-1989г , по специално Емил Христов е обвиянем по делото в качеството му на бивш [[секретар на ЦК на БКП]].|2019|10|31}} |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Версия от 11:27, 31 октомври 2019
| Емил Христов | |
| Секретар на ЦК на БКП | |
| Мандат | 1984 – 1989 |
|---|---|
| Предшественик | Кирил Зарев |
| Наследник | Йордан Йотов |
| Лична информация | |
| Роден | |
| Починал |
? |
| Полит. партия | БКП (1946 – 1989) |
Портал  Политика | |
Емил Йорданов Христов е български политик.
Биография
Роден е във Враца на 16 юни 1924 г. Арестуван е през 1941 г. и е осъден на 1 г. затвор като член на РМС. През 1946 г. става член на БКП.
Завършва „Право“ в Софийския университет през 1949 г. През 1949 г. става асистент по международно право, а през 1951 г. завършва Висшата партийна школа при ЦК на БКП. Аспирант е в Академията за обществени науки при ЦК на КПСС, където защитава дисертация и става кандидат на икономическите науки през 1961 г. След това преподава във Висшата партийна школа при ЦК на БКП. От 1965 до 1971 г. работи в Министерския съвет и в ЦК на БКП. През 1971 г. става заместник-председател на Съвета по управление на обществените отношения при Държавния съвет на НРБ. В периода 1974 – 1986 г. е председател на Съвета.[1]
От 1971 до 1976 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От 1976 г. е член, а от 1984 г. – секретар на ЦК на БКП, отговарящ за социалната политика, като остава секретар до пленума на 16 ноември 1989 г. В периода 1976 – 1986 г. е член на Държавния съвет на Народна република България[2]. За известно време е член на личния кабинет на Тодор Живков, където обикновено работи по стопанските въпроси.[3] Бил е председател на Комисията по социална политика на Деветото народно събрание. След свалянето му от власт през ноември 1989г е посочен като един от главните виновници през управлението на Тодор Живков.През 1993г е подведен по съдебна отговорност като обвиняем по дело номер 3 което е заведено за приемане на правителствени и партийни решения за отпускане на безвъзмездни помощи и оръжие на страни от Третия свят в периода 1981-1989г , по специално Емил Христов е обвиянем по делото в качеството му на бивш секретар на ЦК на БКП.[източник? (Поискан преди 1868 дни)]
Бележки
- ↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 194
- ↑ Кратка биография на сайта на българския държавен архив
- ↑ Христо, Христов. Тодор Живков. Биография. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0586-1. с. 132.
| |||||||||||
