Социалистическа работническа федерация: Разлика между версии
{{xxx-мъниче}} → {{мъниче|xxx}} |
Редакция без резюме |
||
| Ред 41: | Ред 41: | ||
{{Политически партии в Османската империя}} |
{{Политически партии в Османската империя}} |
||
{{Портал|Македония}} |
{{Портал|Политика|Македония|Гърция}} |
||
{{мъниче|Егейска Македония}} |
|||
[[Категория:Политически партии в Османската империя]] |
[[Категория:Политически партии в Османската империя]] |
||
| Ред 49: | Ред 48: | ||
[[Категория:Организации в Солун]] |
[[Категория:Организации в Солун]] |
||
[[Категория:Политически партии в Гърция]] |
[[Категория:Политически партии в Гърция]] |
||
[[Категория:Основани в Гърция през 1909 година]] |
|||
Версия от 12:51, 14 юли 2020
| Социалистическа работническа федерация Federacion socialista laboradera | |
| Ръководител(и) | Аврам Бенароя |
|---|---|
| Основател(и) | Аврам Бенароя |
| Основана | 1909 г. |
| Седалище | Солун |
| Идеология | социализъм |
| Османски парламент (1908 – 1912) | 1 / 288 |
| Социалистическа работническа федерация в Общомедия | |
Социалистическата работническа федерация (на ладино: Federacion socialista laboradera) е политическа партия в Османската империя, създадена в 1909 година в Солун от група работници с различен етнически произход. Лидер на партията става Аврам Бенароя, който е и сред основателите на федерацията.[1]
Орган на Социалистическата работническа федерация са последователно ладинските вестници „Работнически вестник“, „Солидаридад Оврадера“, „Мюджаделе“ и „Аванти“.[2][3][4]
История
.jpg)
Аврам Бенароя, евреин от България, изиграва водеща роля в създаването на предимно еврейската организация през май – юни 1909 година в Солун.[5] Негови основни сподвижници са сефарадски евреи, както и българите Ангел Томов и Димитър Влахов.[6] Сред основателите на федерацията са също така Алберто Ардити, Самуил Амон, Димитрис Михалис, Сали бен Абди, Мехмед Назъми, Истириос Никопулос и Жак Вентура.[2]
Организацията приема това име по модела на Социалдемократическата партия на Австрия. Социалистическата работническа федерация се възприема като федерация, в която има отделни секции, представляващи основните етнически групи в Солун: евреи, българи, турци и гърци. Първоначално публикува печатните си издания на тези четири езика, но на практика на гръцки и турски се публикува съвсем малко или съвсем нищо.
За разлика от други партии, Социалистическата работническа федерация е разрешена от османските власти. Видният член на федерацията Димитър Влахов е депутат в Османския парламент, който е доминиран от Комитета за единство и прогрес до 1912 година. Членовете на федерацията първоначално поддържат младотурците, а Бенароя участва в Похода към Цариград[7] и помага в овладяването на контрапреврата от 1909 година, насочен срещу Хуриета. Усетили нарастващото влияние на Социалистическата работническа федерация, Комитетът за единство и прогрес впоследствие започва репресии над членове на федерацията, по времето на които вкарват Бенароя в затвора.[8]
В 1910 Социалистическата работническа федерация е вече съставена от 14 синдиката, а в 1912 е в състояние да мобилизира 8000 работници в различни си демонстрации. Федерацията е мултиетнична и мултирелигиозна организация, чиято основна сила са еврейските тютюневи работници. Някои работници, предимно българи, обаче смятат, че федерацията е повече инструмент в ръцете на младотурците и не представлява наистина работниците.[9]
Социалистическата работническа федерация защитава ладинския език от ционистите, които налагат иврит, и от Световния еврейски съюз, който налага френски език.[10]
Бележки
- ↑ Gila Hadar. „Jewish Tobacco Workers in Salonika: Gender and Family in the Context of Social and Ethnic Strife“, in: Amila Buturović,İrvin Cemil Schick (dir.), Women in the Ottoman Balkans: gender, culture and history, I.B.Tauris, 2007, pp. 127-152. ISBN 9781845115050
- ↑ а б Gila Hadar. „Jewish Tobacco Workers in Salonika: Gender and Family in the Context of Social and Ethnic Strife“, in: Amila Buturović,İrvin Cemil Schick (dir.), Women in the Ottoman Balkans: gender, culture and history, I.B.Tauris, 2007, pp. 128. ISBN 9781845115050
- ↑ Ιστορία της πόλης της Θεσσαλονίκης, 1870-1920
- ↑ Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 3, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 133.
- ↑ Nar, Alberto: "The Jew of Thessaloniki March through Time", in Justice. The International Association of Jewish Lawyers and Jurists, special issue: Remember Salonika (Spring 1999). ISSN 0793-176X. pp. 9-13.
- ↑ Quataert, Donald. The Industrial working class of Salonica, 1850-1912 (in Jews, Turks, Ottomans: a shared history, fifteenth through the twentieth century). Syracuse University Press, 2002. ISBN 978-0-8156-2941-2. с. 210. Посетен на 12 септември 2013.
- ↑ Македонска мисъл, томове 1 - 2, Македонски научен институт, 1945, стр. 192.
- ↑ Mark Mazower, Salonica city of ghosts, Vintage Books, New York, 2005. ISBN 978-0-375-41298-1 pp. 288f.
- ↑ Quataert, Donald. The Industrial working class of Salonica, 1850-1912 (in Jews, Turks, Ottomans: a shared history, fifteenth through the twentieth century). Syracuse University Press, 2002. ISBN 978-0-8156-2941-2. с. 211. Посетен на 12 септември 2013.
- ↑ на френски: Les AA (auteurs) montrent comment en défendant la langue judéo-espagnole (contre les sionistes partisans de hébreu ou les francophones de l'Alliance) les socialistes internationalistes de la Fédération restaient en dernière analyse assez proches du monde juif traditionnel: ils représentaient une forme d'occidentalisation qui impliquait pas l'assimilation, Löwy Michael, Benbassa (Esther) Rodrigue (Aron) Juifs des Balkans. Espaces judéo-ibériques XIV-XXe siècles (review), Archives des sciences sociales des religions, 1994, vol. 86, n° 1, pp. 265-266.
Външни препратки
- Анг. Томов, Македонските партии след младотурския преврат. III. Социалистическата федерация, Македонска мисъл, януари-февруари 1947 г.
| ||||||||||||||
.svg){kind=small}
