Йоанис Деместихас: Разлика между версии
м ненужен двоен интервал |
м Премахване на Категория:Атиняни; Добавяне на Категория:Родени в Атина, ползвайки HotCat |
||
| Ред 26: | Ред 26: | ||
[[Категория:Дейци на гръцката въоръжена пропаганда в Македония]] |
[[Категория:Дейци на гръцката въоръжена пропаганда в Македония]] |
||
[[Категория:Гръцки генерали]] |
[[Категория:Гръцки генерали]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Родени в Атина]] |
||
[[Категория:Гръцки военни дейци от Балканските войни]] |
[[Категория:Гръцки военни дейци от Балканските войни]] |
||
[[Категория:Гръцки военни дейци от Първата световна война]] |
[[Категория:Гръцки военни дейци от Първата световна война]] |
||
Версия от 09:44, 12 декември 2021
| Йоанис Деместихас Ιωάννης Δεμέστιχας | |
| гръцки революционер | |
 | |
| Роден |
1882 г.
|
|---|---|
| Починал | 7 декември 1960 г.
|
| Йоанис Деместихас в Общомедия | |
Йоанис Деместихас или капитан Никифорос (на гръцки: Ιωάννης Δεμέστιχας, Καπετάν Νικηφόρος) е гръцки офицер и революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония от началото на XX век.[1]
Биография
Роден е през 1882 година. Завършва военноморска академия, след което влиза с чета във вътрешността на Македония и действа заедно с Телос Агапинос (Аграс), Константинос Мазаракис (Акритас), Стефанос Папагалос, Апостолис Матопулос и Гоно Йотов в района на Ениджевардарското езеро. Йоанис Деместихас ръководи нападенията срещу българските села Бозец[2] и Куфалово[3] през 1906 и 1907 година. Йоанис Деместихас действа в източната част на езерото, Константинос Сарос в южната, а Телос Аграс и Панайотис Пападзанетеас в западната част.[4].
Става известен на масовата публика главно с книгата на гръцката писателка Пинелопи Делта „В тайните на блатото“.
През април 1907 година е заместен от Георгиос Пападопулос (капитан Никифорос II), напуска Македония и се завръща във Военноморските сили на Гърция. Участва в Балканската война и командва превземането на Хиос и Тенедос. По-късно става адмирал и началник на генералния щаб на Военноморските сили на Гърция в 1925-1926 година. След това е главен инспектор и директор на Департамента на Военноморските сили и участва в правителството в изгнание по време на окупацията на Гърция от Германия през Втората световна война. Умира в 1960 година[5][6].
Бележки
- ↑ Mαζαράκης - Αινιάν, I. K. Ο Μακεδονικός Αγώνας. Αθήνα, Δωδώνη, 1981.
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.348-350
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 183.
- ↑ Трайкова, Весела. Андартството в Солунския вилает през 1906 г., в: Военноисторически сборник, бр.4, 2011, стр.49
- ↑ Ιωάννης Δεμέστιχας - Καπετάν Νικηφόρος. Ο Θρύλος της λίμνης των Γιαννιτσών
- ↑ Νέα Εγκυκλοπαίδεια Παιδεία, τ. 7, εκδ. Μαλλιάρης–Παιδεία, 2006.
