Порок: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Редактирам}} |
{{Редактирам}} |
||
Порокът е [[деяние]], [[поведение]] или [[навик]], който се счита за [[Морал|неморален]], [[Поквара|покварен]] и [[Унижение|унизителен]]. Порокът е противоположност на [[Добродетел|добродетелта]]. Порокът се напътства по нечисти [[Плътското познание|плътски]] [[Желание|желания]] и е предвистник на [[Грях|греха]]. Според [[Платон]] „Добродетелта, изглежда, е някакъв вид здраве, красота и сила на душата, а пък порочността е болест, грозота и слабост.“. |
Порокът е [[деяние]], [[поведение]] или [[навик]], който се счита за [[Морал|неморален]], [[Поквара|покварен]] и [[Унижение|унизителен]]. Порокът е противоположност на [[Добродетел|добродетелта]]. Порокът се напътства по нечисти [[Плътското познание|плътски]] [[Желание|желания]] и е предвистник на [[Грях|греха]]. Според [[Платон]] „Добродетелта, изглежда, е някакъв вид здраве, красота и сила на душата, а пък порочността е болест, грозота и слабост.“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://valentinboyadzhiev.com/2019/08/13/dobrodeteli-i-poroci/|заглавие=Добродетели и пороци|автор=Валентин Бояджиев}}</ref> |
||
== Произход == |
== Произход == |
Версия от 15:05, 18 април 2022
В момента тази статия или раздел е в процес на изграждане или съществено преработване. Моля, не я редактирайте, докато този шаблон не бъде премахнат. Вижте историята на статията, ако искате да видите кой е поставил този шаблон, за да се свържете с него. Този шаблон се поставя в страници или раздели, върху които интензивно се работи от страна на един редактор, единствено с цел да се предотвратят евентуални конфликти на редакции с други уикипедианци. Той би трябвало да се използва рядко и за колкото се може по-кратко време. Ако прецените, че е изминало много време, през което няма промени по статията или раздела, за която се отнася, моля, премахнете шаблона. |
Порокът е деяние, поведение или навик, който се счита за неморален, покварен и унизителен. Порокът е противоположност на добродетелта. Порокът се напътства по нечисти плътски желания и е предвистник на греха. Според Платон „Добродетелта, изглежда, е някакъв вид здраве, красота и сила на душата, а пък порочността е болест, грозота и слабост.“.[1]
Произход
Думата порок произлиза от старобългарската дума порицание.
Пороци в християнството
Пороци в исляма
Исляма насърчаваща да се използва само позволеното – халалът и да се отбягва съмнителното и забраненото - харамът... Също така в някои случаи, в исляма порока е грях.
- Злословие (Гъйбет).
“О, вярващи, странете от подозрението! Понякога съмнението е грях. И не се дебнете, и не злословете, един на друг! Нима на някого от вас ще се хареса да яде плътта на мъртвия си брат? Вие се отвращавате от това. И бойте се от Аллах! Аллах е приемащ покаянието, милосърден.”
(ел-Худжурат, 49:12)
2. Отрицание
“Вярващите да не взимат неверници за ближни вместо повярвалите. А който направи това, той няма нищо общо с Аллах...”
(Али Имран, 3:28)
3. Високомерие
“Предостатъчно зло е за един човек да изпитва пренебрежение към своя брат мюсюлманин.”, “...Високомерието е отхвърляне на истината и пренебрегване на хората.”
(Муслим)
Аллах лишава лихвата от берекет и увеличава берекета на садаката. Аллах не обича никой неблагодарник, грешник.
(Сура "Бакара" 2:276)
5. Алчност
Жалък и губещ е обожателят на динара (златна монета) и обожателят на дирхама (сребърна монета).”
(Бухари)
и други.
Пороци в будизма
Будизмът изповядва аскетичния идеал или това е контролиране на мислите и смиряване на желанията.
Пороци според психологията
Според психологията пороците са:
Вижте също
Източници
- ↑ Валентин Бояджиев. Добродетели и пороци