Направо към съдържанието

Земя: Разлика между версии

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Защити „Земя“: Бот: временна защита с/у вандализъм ([Редактиране=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 08:31, 27 май 2024 (UTC)) [Преместване=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 08:31, 27 май 2024 (UTC)))
м →Магнитно поле: снимки обновяване
Ред 58: Ред 58:
Външната обвивка на Земята се състои от няколко твърди участъка, наречени [[тектонски плочи]]. Те извършват бавни движения, които оказват забележимо влияние след милиони години.
Външната обвивка на Земята се състои от няколко твърди участъка, наречени [[тектонски плочи]]. Те извършват бавни движения, които оказват забележимо влияние след милиони години.


Около 71% от повърхността на Земята е покрита от соленоводни океани, а останалото са континентите, островите, реките и езерата. Сред планетите на Слънчевата система единствено Земята притежава течна вода.<ref>Другите планети от Слънчевата система са или прекалено горещи, или прекалено студени, за да запазят вода в течно състояние. В миналото е имало течна вода на Марс.<cite>{{cite news| author=Msnbc| title=Rover reveals Mars was once wet enough for life| publisher=NASA| date=[[2 март]], [[2007]]| url=http://www.msnbc.msn.com/id/4202901/| accessdate=[[9 март]] [[2008]]}}</cite><cite>{{cite news| author=Staff| title=Simulations Show Liquid Water Could Exist on Mars| publisher=University of Arkansas| date=[[7 ноември]], [[2005]]| url=http://dailyheadlines.uark.edu/5717.htm| accessdate=[[9 март]] [[2008]]| archivedate=2007-08-07| archive-url=https://web.archive.org/web/20070807082823/http://dailyheadlines.uark.edu/5717.htm}}</cite></ref><ref>Към 2007 г. е открито водно изпарение само на още една планета извън Слънчевата система и тя е [[газов гигант]] <cite>{{cite journal| last=G. Tinetti et al.| title=Water vapour in the atmosphere of a transiting extrasolar planet| journal=Nature| date=юли 2007| volume=448| pages=169 – 171| url=http://www.nature.com/nature/journal/v448/n7150/abs/nature06002.html}}</cite></ref> Вътрешността на Земята остава активна, с тънък слой земна мантия, течно външно ядро, пораждащо магнитно поле и твърдо вътрешно ядро.
Около 71% от повърхността на Земята е покрита от соленоводни океани, а останалото са континентите, островите, реките и езерата. Сред планетите на Слънчевата система единствено Земята притежава течна вода.<ref>Другите планети от Слънчевата система са или прекалено горещи, или прекалено студени, за да запазят вода в течно състояние. В миналото е имало течна вода на Марс.<cite>{{cite news| author=Msnbc| title=Rover reveals Mars was once wet enough for life| publisher=NASA| date=[[2 март]], [[2007]]| url=http://www.msnbc.msn.com/id/4202901/| accessdate=[[9 март]] [[2008]]}}</cite><cite>{{cite news| author=Staff| title=Simulations Show Liquid Water Could Exist on Mars| publisher=University of Arkansas| date=[[7 ноември]], [[2005]]| url=http://dailyheadlines.uark.edu/5717.htm| accessdate=[[9 март]] [[2008]]| archivedate=2007-08-07| archive-url=https://web.archive.org/web/20070807082823/http://dailyheadlines.uark.edu/5717.htm}}</cite></ref><ref>Към 2007 г. е открито водно изпарение само на още една планета извън Слънчевата система и тя е [[газов гигант]] <cite>{{cite journal| last=G. Tinetti et al.| title=Water vapour in the atmosphere of a transiting extrasolar planet| journal=Nature| date=юли 2007| volume=448| pages=169 – 171| url=http://www.nature.com/nature/journal/v448/n7150/abs/nature06002.html}}</cite></ref> Вътрешността на Земята остава активна, с тънък слой земна мантия, течно външно ядро, пораждащо магнитното поле и твърдо вътрешно ядро.


== История ==
== История ==
Ред 103: Ред 103:
=== Вътрешност ===
=== Вътрешност ===
{{основна|Вътрешен строеж на Земята}}
{{основна|Вътрешен строеж на Земята}}
Във вътрешността на Земята температурата достига до 5270 [[келвин|K]]. Топлината във вътрешността на планетата е била отделена при първоначалното натрупване на материал при формирането ѝ. (вижте [[Гравитационна свързваща енергия]]) След това допълнителна топлина се отделя чрез [[радиация|радиоактивното]] разпадане на елементи като [[уран (елемент)|уран]], [[торий]] и [[калий]]. Топлината от вътрешността на Земята, която достига до повърхността ѝ, е едва 1/20 000 от енергията, получена от Слънцето.
Във вътрешността на Земята температурата достига до 5270 [[келвин|K]]. Топлината във вътрешността на планетата е била отделена при първоначалното натрупване на материал при формирането ѝ. След това допълнителна топлина се отделя чрез [[радиация|радиоактивното]] разпадане на елементи като [[уран (елемент)|уран]], [[торий]] и [[калий]]. Топлината от вътрешността на Земята, която достига до повърхността ѝ, е едва 1/20 000 от енергията, получена от Слънцето.


Кората е отделена от мантията от [[Граница на Мохоровичич|границата на Мохоровичич]]; дебелината на кората варира от 6 km под океаните, до 30 – 50 km под континентите.<ref>{{cite book| first=Toshiro| last=Tanimoto| editor=Thomas J. Ahrens| year=1995| title=Crustal Structure of the Earth| booktitle=Global Earth Physics: A Handbook of Physical Constants| publisher=American Geophysical Union| location=Washington, DC| id=ISBN 0-87590-851-9| url=http://www.agu.org/reference/gephys/15_tanimoto.pdf| format=PDF| accessdate=2007| archive-url=http://web.archive.org/web/20030410215144/http://www.agu.org:80/reference/gephys/15_tanimoto.pdf| archive-date=2003-04-10}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20061016194153/http://www.agu.org/reference/gephys/15_tanimoto.pdf |date=2006-10-16 }}</ref>
Кората е отделена от мантията от [[Граница на Мохоровичич|границата на Мохоровичич]]; дебелината на кората варира от 6 km под океаните, до 30 – 50 km под континентите.<ref>{{cite book| first=Toshiro| last=Tanimoto| editor=Thomas J. Ahrens| year=1995| title=Crustal Structure of the Earth| booktitle=Global Earth Physics: A Handbook of Physical Constants| publisher=American Geophysical Union| location=Washington, DC| id=ISBN 0-87590-851-9| url=http://www.agu.org/reference/gephys/15_tanimoto.pdf| format=PDF| accessdate=2007| archive-url=http://web.archive.org/web/20030410215144/http://www.agu.org:80/reference/gephys/15_tanimoto.pdf| archive-date=2003-04-10}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20061016194153/http://www.agu.org/reference/gephys/15_tanimoto.pdf |date=2006-10-16 }}</ref>
Ред 171: Ред 171:
=== Биосфера ===
=== Биосфера ===
{{Основна|Биосфера}}
{{Основна|Биосфера}}
[[Файл:Biosphere CZCS NDVI.jpg|мини|Карта на биосферата- гори и водно обитание|341x341пкс]]
[[Файл:Earth layers model.png|мини|Вътрешна структура на Земята.]]
Земята е единственото място, където със сигурност се знае, че има [[живот]]. Живите организми на Земята образуват [[биосфера]]та, за която се счита, че е започнала да съществува със зараждането на първите [[организъм|организми]] преди около 3,5 млрд. години.
Земята е единственото място, където със сигурност се знае, че има [[живот]]. Живите организми на Земята образуват [[биосфера]]та, за която се счита, че е започнала да съществува със зараждането на първите [[организъм|организми]] преди около 3,5 млрд. години.


Ред 184: Ред 184:
=== Хидросфера ===
=== Хидросфера ===
{{Основна|Хидросфера}}
{{Основна|Хидросфера}}
[[Файл:Atmosphere-Biosphere-Hydrosphere-Lithosphere.png|мини|Съставни елементи на планетата. |242x242пкс]]
[[Файл:Whole world - land and oceans 12000.jpg|мини|300px|Карта на Земята, съставена от множество сателитни снимки]]
Земята е единствената планета в [[Слънчева система|Слънчевата система]], на която има [[вода]] в течно агрегатно състояние. Тя покрива 71% от повърхността на Земята (97,5% от водата е солена и 2,5% – сладководна).<ref>{{икона|en}} [http://earthobservatory.nasa.gov/Library/Water/ The Water Cycle], посетен на 22.04.2007 г.</ref> Около 67,8% от прясната вода се намира във формата на лед в ледниците.<ref>{{cite web| author=Igor A. Shiklomanov ''et al''| year=1999| url=http://espejo.unesco.org.uy/| title=World Water Resources and their use Beginning of the 21st century" Prepared in the Framework of IHP UNESCO| publisher=State Hydrological Institute, St. Petersburg| accessdate=8 октомври 2006| архив_дата=2006-08-08| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20060808204116/http://espejo.unesco.org.uy/}}</ref>
Земята е единствената планета в [[Слънчева система|Слънчевата система]], на която има [[вода]] в течно агрегатно състояние. Тя покрива 71% от повърхността на Земята (97,5% от водата е солена и 2,5% – сладководна).<ref>{{икона|en}} [http://earthobservatory.nasa.gov/Library/Water/ The Water Cycle], посетен на 22.04.2007 г.</ref> Около 67,8% от прясната вода се намира във формата на лед в ледниците.<ref>{{cite web| author=Igor A. Shiklomanov ''et al''| year=1999| url=http://espejo.unesco.org.uy/| title=World Water Resources and their use Beginning of the 21st century" Prepared in the Framework of IHP UNESCO| publisher=State Hydrological Institute, St. Petersburg| accessdate=8 октомври 2006| архив_дата=2006-08-08| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20060808204116/http://espejo.unesco.org.uy/}}</ref>
На земната повърхност в епохата, която живеем сега, са обособени четири [[океан]]а и седем [[континент]]а. Земната [[орбита]], [[вулкан]]ичната дейност, [[гравитация]], [[парников ефект]], [[магнитно поле]] и богата на [[кислород]] [[атмосфера]] заедно създават подходящи условия за съществуването на вода в три [[агрегатно състояние|агрегатни състояния]] на земната повърхност.
На земната повърхност в епохата, която живеем сега, са обособени четири [[океан]]а и седем [[континент]]а. Земната [[орбита]], [[вулкан]]ичната дейност, [[гравитация]], [[парников ефект]], [[магнитно поле]] и богата на [[кислород]] [[атмосфера]] заедно създават подходящи условия за съществуването на вода в три [[агрегатно състояние|агрегатни състояния]] на земната повърхност.
Ред 198: Ред 198:
=== Магнитно поле ===
=== Магнитно поле ===
{{основна|Земно магнитно поле}}
{{основна|Земно магнитно поле}}
[[Файл:Dipole field.jpg|мини|200п|Земното магнитно поле е с приблизителна форма на дипол.]]
[[Файл:Dynamo Theory - Outer core convection and magnetic field generation.svg|мини|Земното магнитно поле генерирано в ядрото|242x242px]]
Земното магнитно поле има приблизителна форма на магнитен [[дипол]], като магнитните полюси приблизително се намират до географските полюси на планетата. Според магнитната теория полето се създава от външната част на разтопеното ядро, където топлината създава движение на веществата в ядрото и се генерират електрични потоци. От това се създава магнитното поле на Земята. Тези движения в ядрото са хаотични и периодично се подреждат. Това поражда обръщане на земното магнитно поле през неравни интервали от време, понякога от няколко пъти на милион години. Последното обръщане на полюсите на магнитното поле се е случило преди около 700 000 години.<ref>{{cite web| last=Fitzpatrick| first=Richard| date=[[16 февруари]], [[2006]]| url=http://farside.ph.utexas.edu/teaching/plasma/lectures/node69.html| title=MHD dynamo theory| publisher=NASA WMAP| accessdate=27 февруари 2007}}</ref><ref name="campbelwh">{{cite book| last=Campbell| first=Wallace Hall| title=Introduction to Geomagnetic Fields| publisher=Cambridge University Press| date=2003| location=New York| pages=p. 57| isbn=0521822068}}</ref>
Земното магнитно поле има приблизително формата на магнитен [[дипол]], като магнитните полюси се намират сравнително близо до географските полюси на планетата. Според съвременната теория магнитното поле се създава от външната част на разтопеното ядро, където поради топлината и въртенето на планетата се образуват спирални потоци от разтопени метали, които генерират електрически токове. Тези движения на материя в ядрото са хаотични и периодично се подреждат. Това поражда обръщане на земното магнитно поле през неравни интервали от време. Последното обръщане на полюсите на магнитното поле се е случило преди около 700 000 години.<ref>{{cite web| last=Fitzpatrick| first=Richard| date=[[16 февруари]], [[2006]]| url=http://farside.ph.utexas.edu/teaching/plasma/lectures/node69.html| title=MHD dynamo theory| publisher=NASA WMAP| accessdate=27 февруари 2007}}</ref><ref name="campbelwh">{{cite book| last=Campbell| first=Wallace Hall| title=Introduction to Geomagnetic Fields| publisher=Cambridge University Press| date=2003| location=New York| pages=p. 57| isbn=0521822068}}</ref> Учените успешно пресъздават процеса, който образува земното магнитно поле в лаборатория.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.wisc.edu/madison-dynamo-project-seeks-to-recreate-earths-magnetic-field-in-the-laboratory/|заглавие=Учени пресъздават земното маагнитно поле|автор=Тери Девит|труд=Madison Dynamo|архив_дата=19 октомври 1999 г.}}</ref>

⚫
Полето създава [[магнитосфера]], която отклонява частиците на [[слънчев вятър|слънчевия вятър]]. Сблъсъкът между магнитното поле и слънчевия вятър формира [[радиационен пояс на Ван Алън|радиационния пояс на Ван Алън]]. Когато [[плазма]] навлезе в земната атмосфера, над поясите се образува [[полярно сияние|полярното сияние]].<ref>{{cite web| last=Stern| first=David P.| date=8 юли 2005| url=http://www-spof.gsfc.nasa.gov/Education/wmap.html| title=Изследване на земната магнитосфера| publisher=NASA| accessdate=[[21 март]] [[2007]]| архив_дата=2013-02-14| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130214033726/http://www-spof.gsfc.nasa.gov/Education/wmap.html}}</ref>


⚫
Полето създава [[магнитосфера]], която отклонява частиците на [[слънчев вятър|слънчевия вятър]]. Сблъсъкът между магнитното поле и слънчевия вятър формира [[радиационен пояс на Ван Алън|радиационния пояс на Ван Алън]]. Когато [[плазма]] навлезе в земната атмосфера, над поясите се образува [[полярно сияние|полярното сияние]].<ref>{{cite web| last=Stern| first=David P.| date=8 юли 2005| url=http://www-spof.gsfc.nasa.gov/Education/wmap.html| title=Изследване на земната магнитосфера| publisher=NASA| accessdate=[[21 март]] [[2007]]| архив_дата=2013-02-14| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130214033726/http://www-spof.gsfc.nasa.gov/Education/wmap.html}}</ref>
== Земята в Слънчевата система ==
== Земята в Слънчевата система ==
[[Файл:Earth-moon.jpg|мини|250px|Изглед на Земята от лунна орбита]]
[[Файл:Earth-moon.jpg|мини|242x242px|Изглед на Земята от лунна орбита]]
На Земята са необходими 23 [[час]]а, 56 [[минута|минути]] и 4,09 [[секунда|секунди]] (или един [[звезден ден]]), за да извърши едно пълно завъртане около собствената си ос, която минава през [[Северен полюс|Северния]] и [[Южен полюс|Южния полюс]]. Наблюдавани от повърхността на Земята, видимата позиция на небесните тела (без [[метеор]]ите и изкуствените [[спътник|спътници]]) се премества с 15° на [[запад]] всеки час или приблизително с един видим диаметър на [[Слънце]]то или [[Луна]]та на всеки две минути.
На Земята са необходими 23 [[час]]а, 56 [[минута|минути]] и 4,09 [[секунда|секунди]] (или един [[звезден ден]]), за да извърши едно пълно завъртане около собствената си ос, която минава през [[Северен полюс|Северния]] и [[Южен полюс|Южния полюс]]. Наблюдавани от повърхността на Земята, видимата позиция на небесните тела (без [[метеор]]ите и изкуствените [[спътник|спътници]]) се премества с 15° на [[запад]] всеки час или приблизително с един видим диаметър на [[Слънце]]то или [[Луна]]та на всеки две минути.


Ред 220: Ред 219:
Земята е фотографирана от [[Вселена|космоса]] за първи път през [[1959]] г. от [[Explorer 6]].<ref>{{cite web| author=Staff| date=октомври 1998| url=http://www.nasa.gov/centers/goddard/pdf/106420main_explorers.pdf| format=PDF| title=Explorers: Searching the Universe Forty Years Later| publisher=NASA/Goddard| accessdate=5 март 2007| архив_дата=2011-09-17| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110917174936/http://www.nasa.gov/centers/goddard/pdf/106420main_explorers.pdf}}</ref> През [[1961]] [[Юрий Гагарин]] става първият човек, който наблюдава Земята от космоса. Екипажът на [[Аполо 8]] е първият, който наблюдава изгрев на Земята от лунна орбита през [[1968]] г. През [[1972]] г. екипажът на [[Аполо 17]] прави известната фотография „[[Синьото топче]]“ на планетата Земя (виж [[#top|началото на страницата]]).
Земята е фотографирана от [[Вселена|космоса]] за първи път през [[1959]] г. от [[Explorer 6]].<ref>{{cite web| author=Staff| date=октомври 1998| url=http://www.nasa.gov/centers/goddard/pdf/106420main_explorers.pdf| format=PDF| title=Explorers: Searching the Universe Forty Years Later| publisher=NASA/Goddard| accessdate=5 март 2007| архив_дата=2011-09-17| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110917174936/http://www.nasa.gov/centers/goddard/pdf/106420main_explorers.pdf}}</ref> През [[1961]] [[Юрий Гагарин]] става първият човек, който наблюдава Земята от космоса. Екипажът на [[Аполо 8]] е първият, който наблюдава изгрев на Земята от лунна орбита през [[1968]] г. През [[1972]] г. екипажът на [[Аполо 17]] прави известната фотография „[[Синьото топче]]“ на планетата Земя (виж [[#top|началото на страницата]]).


[[Файл:Earth and Moon from Mars PIA04531.jpg|200px|мини|Земята и Луната от Марс, снимка от [[Марс глобъл сървейър]].]]
[[Файл:Earth and Moon from Mars PIA04531.jpg|242x242px|мини|Земята и Луната от Марс, снимка от [[Марс глобъл сървейър]].]]


=== Естествени спътници ===
=== Естествени спътници ===
{{основна|Луна}}
{{основна|Луна}}
Земята има един сравнително голям [[естествен спътник]] – [[Луна]]та, която прави една пълна обиколка около Земята за 27,3 дни. Наблюдавана от повърхността на Земята, Луната се придвижва спрямо звездите със скорост 12 градуса (или един лунен диаметър) на час в посока изток. Луната се отдалечава от Земята със скорост 4 cm на година.
Земята има един сравнително голям [[естествен спътник]] – [[Луна]]та, която прави една пълна обиколка около Земята за 27,3 дни. Наблюдавана от повърхността на Земята, Луната се придвижва спрямо звездите със скорост 12 градуса (или един лунен диаметър) на час в посока изток. Тя се отдалечава от Земята със скорост 4 cm на година.


{| class="wikitable"
{| class="wikitable"
Ред 252: Ред 251:
== География ==
== География ==
{{основна|География}}
{{основна|География}}
[[Файл:Physical world.jpg|мини|333px|Физическа карта на Земята]]
[[Файл:Physical world.jpg|мини|342x342px|Физическа карта на Земята]]
Повърхността на Земята ([[1 E14 m2|510,073 млн.]] km²) главно се разделя на [[континент]]и, [[океан]]и. 70,8% от нея (361,132 млн. km²) е вода, а 29,2% (148,94 млн. km²) – суша. Бреговите линии са 356 000 km. [[Континентален шелф|Континенталният шелф]] е с дълбочина между 140 до 550 m и ширина между 0 и 150 km.
Повърхността на Земята ([[1 E14 m2|510,073 млн.]] km²) главно се разделя на [[континент]]и, [[океан]]и. 70,8% от нея (361,132 млн. km²) е вода, а 29,2% (148,94 млн. km²) – суша. Бреговите линии са 356 000 km. [[Континентален шелф|Континенталният шелф]] е с дълбочина между 140 до 550 m и ширина между 0 и 150 km.


Ред 262: Ред 261:
=== Природни и климатични пояси ===
=== Природни и климатични пояси ===
{{основна|Климат}}
{{основна|Климат}}
[[Файл:Köppen-vereinfacht.svg|мини|400п|Климатична карта]]
[[Файл:Köppen-vereinfacht.svg|мини|342x342px|Климатична карта]]
Земята се разделя на седем вида биологични и [[климатични пояси]]. По-общо земният климат са характерни две обширни [[полярен климат|полярни]] зони, разделени от две сравнително тесни [[умерен климат|умерени]] зони, две [[тропичен климат|тропични]] зони и една широка [[екваториален климат|екваториална]] зона. [[Валеж]]ите варират в широки граници – от няколко метра до по-малко от милиметър годишно. Всички промени на времето стават в първите 10 km от атмосферата. Около една десета от Земята винаги е покрита с [[лед]], а около една пета от [[суша]]та е [[пустиня]].
Земята се разделя на седем вида биологични и [[климатични пояси]]. По-общо земният климат са характерни две обширни [[полярен климат|полярни]] зони, разделени от две сравнително тесни [[умерен климат|умерени]] зони, две [[тропичен климат|тропични]] зони и една широка [[екваториален климат|екваториална]] зона.
[[Валеж]]ите варират в широки граници – от няколко метра до по-малко от милиметър годишно. Всички промени на времето стават в първите 10 km от атмосферата. Около една десета от Земята винаги е покрита с [[лед]], а около една пета от [[суша]]та е [[пустиня]].


== Природа ==
== Природа ==
Ред 360: Ред 361:


== Държавно управление ==
== Държавно управление ==
[[Файл:UN General Assembly hall.jpg|мини|250п|Залата на общото събрание на ООН]]
[[Файл:UN General Assembly hall.jpg|мини|269x269px|Залата на общото събрание на ООН]]
Към 2004 г. на Земята има 267 независими държави, под контрола на които се намира почти цялата територия на Земята без континента [[Антарктида]]. Събранието на [[Организация на обединените нации|Обединените нации]] е международна организация, която изпълнява преди всичко съвещателни функции и има ограничени възможности да гласува и следи за изпълнението на [[международно законодателство|международните закони]].
Към 2004 г. на Земята има 267 независими държави, под контрола на които се намира почти цялата територия на Земята без континента [[Антарктида]]. Събранието на [[Организация на обединените нации|Обединените нации]] е международна организация, която изпълнява преди всичко съвещателни функции и има ограничени възможности да гласува и следи за изпълнението на [[международно законодателство|международните закони]].


Версия от 17:27, 14 юни 2024

Вижте пояснителната страница за други значения на Земя.
Земя 🜨
Синьото топче: Цветна снимка на Земята, направена от астронавтите на Аполо 17
Синьото топче: Цветна снимка на Земята, направена от астронавтите на Аполо 17
Планетарна система
ЗвездаСлънце
Орбитални параметри
(Епоха J2000)
Голяма полуос (a)149 597 887 km
(1,00000011 AU)
Орбитална обиколка0,940 Tm
(6,283 АЕ)
Ексцентрицитет (e)0,01671022
Перихелий147 098 074 km
(0,9832899 AЕ)
Афелий152 097 701 km
(1,0167103 AЕ)
Звездна година365,25696 дни
(1,0000191 години)
Синодичен периодняма
Средна орбитална скорост29,783 km/s
Макс. орбитална скорост30,287 km/s
Мин. орбитална скорост29,291 km/s
Инклинация (i)0,00005°
(7,25° към екватора на Слънцето)
Дължина на възходящия възел348,73936°
Параметър на
перихелия (ω)		114,20783°
Брой естествени спътници1 – Луна
(вижте също 3753 Cruithne, 2020 CD3, 2020 SO)
Физически характеристики
Екваториален диаметър12 756,270 km
Полярен диаметър12 713,500 km
Среден диаметър12 745,591 km
Сплеснатост0,003352861
Екваториална обиколка40 075,004 km
Географска обиколка39 940,638 km
Полярна обиколка40 041,455 km
Площ510 065 284,702 km²
Обем1,0832×1012 km³
Маса (m)5,9736×1024 kg
Средна плътност5515 kg/m³
Екваториална гравитация9,78 m/s²[1]
(0,997 32 g)
Втора космическа скорост11,186 km/s
Звезден ден0,997258 дни
(23,934 часа)
Скорост на въртене1674,38 km/h = 465,11 m/s
(на екватора)
Наклон на оста23,439281°
Ректасцензия на северния полюс (α)0°
Деклинация на северния полюс (δ)90°
Албедо0,367
Повърхностна температура (T) мин.: 185 K
средна: 287 K
макс.: 331 K
Атмосферни характеристики
Атмосферно налягане101 kPa
Въглероден диоксид0,038 %
Азот78,08 %
Аргон0,93 %
Кислород20,94 %
водна параследи
Символ🜨
Земя в Общомедия

Земята е третата планета в Слънчевата система. Тя е най-голямата от земеподобните планети и единствената, на която според съвременните научни схващания има живот. Земята се е образувала преди около 4,54 милиарда години[2][3][4][5] и скоро след това е придобила единствения си естествен спътник – Луната. От всички животински видове, които са се развили на Земята, единствено човекът (Homo sapiens) притежава разум.

Думата „земя“ (на старобългарски „землꙗ“)[6] идва от праславянската дума *zemja със същото значение, която, на свой ред, произлиза от протоиндоевропейската *g̑hđem, *g̑hđom – „земя“.[7][8][9] Земята е единствената планета в Слънчевата система, която не е кръстена на римско или гръцко божество.

Астрономическият символ на Земята е окръжност с кръст, представляващ един меридиан и екватора.

Външната обвивка на Земята се състои от няколко твърди участъка, наречени тектонски плочи. Те извършват бавни движения, които оказват забележимо влияние след милиони години.

Около 71% от повърхността на Земята е покрита от соленоводни океани, а останалото са континентите, островите, реките и езерата. Сред планетите на Слънчевата система единствено Земята притежава течна вода.[10][11] Вътрешността на Земята остава активна, с тънък слой земна мантия, течно външно ядро, пораждащо магнитното поле и твърдо вътрешно ядро.

История

 Основна статия: История на Земята

Според най-разпространената и широко приета теория Земята се е образувала преди четири и половина милиарда години заедно с другите планети от Слънчевата система, която преди това е представлявала газово-прахов облак. Няколко милиона години след формирането си Земята се е сблъскала с една малка протопланета – Тея. Този гигантски сблъсък е създал Луната – единствения естествен спътник на Земята. Отначало гореща и течна, повърхността на Земята постепенно се е охладила. Водата най-вероятно е била пренесена от многобройни метеорити и комети. В тази първична водна среда са се зародили органични молекули и едноклетъчни организми.

В течение на повече от три милиарда години животът се е развивал бавно, но неудържимо, променяйки земната среда. Фотосинтезиращите живи същества са обогатили атмосферата с кислород и са се появили многоклетъчни организми. След възникването на гръбначните организми бързо се развиват риби, а от тях – първите земноводни, които се прехвърлят и на сушата. От тези първи организми, дишащи въздух, са се развили влечугите, някои от които, известни под името динозаври, са достигнали гигантски размери. Динозаврите са владели планетата стотици милиони години. През това време са се развили първите бозайници. Сблъсък на Земята с голям астероид е станал причина за масовото измиране на динозаврите. Бозайниците са се оказали по-добре приспособени към новите условия и сега са господстващият клас животни.

Няколко десетки милиона години след изчезването на динозаврите, измежду бозайниците в Африка се е появил разредът Примати. От тях преди няколко десетки хиляди години са възникнали човекоподобните и нашият вид – човекът (Homo sapiens).

Физически характеристики

 Основна статия: Геология

Форма

Формата на Земята се нарича геоид – геометрично тяло, подобно на кълбо, но не математически точно, тъй като Земята е леко сплескана откъм полюсите и плътността и не е равномерно разпределена. Геоидът е дефиниран по специфичен начин – ограждащата го повърхнина във всяка своя точка трябва да бъде перпендикулярна на посоката на земното привличане там.

Земята е най-голямата от четирите слънчеви планети от земен тип по отношение на размер и маса. От тези четири планети (Меркурий, Венера, Земята и Марс), Земята има най-висока плътност, най-висока гравитация по повърхността, най-силно магнитно поле, и най-бързо въртене. Тя е планета с активни тектонични плочи.

Въртенето на планетата създава екваториалната изпъкналост, затова диаметърът на екватора е с 43 km по-голям от този на полюсите.[12] Средният диаметър на планетата е около 12 742 km, което е около 40 000 km/π, като метърът като мерна единица първоначално е дефиниран като 1/10 000 000 от разстоянието от Екватора до Северния полюс през Париж, Франция. Най-големите точки с отклонения на повърхността на Земята са връх Еверест (8848 m над морското равнище) и Марианската падина (11 022 m под морското равнище). Поради издуването на Земята към екватора, най-отдалечената от центъра на Земята точка е всъщност връх Чимборасо в Еквадор (6384,4 km).

Структура

 Вижте също: Земно ускорение

Взета като цяло, Земята по маса се състои от:

Съдържание на химични елементи в Земята, %
Химичен елемент % Химичен елемент %
желязо 32,4 алуминий 1,5
кислород 28,2 сяра 0,7
силиций 17,2 натрий 0,25
магнезий 15,9 титан 0,071
никел 1,6 калий 0,019
калций 1,6 други елементи 3,53

Вътрешност

 Основна статия: Вътрешен строеж на Земята

Във вътрешността на Земята температурата достига до 5270 K. Топлината във вътрешността на планетата е била отделена при първоначалното натрупване на материал при формирането ѝ. След това допълнителна топлина се отделя чрез радиоактивното разпадане на елементи като уран, торий и калий. Топлината от вътрешността на Земята, която достига до повърхността ѝ, е едва 1/20 000 от енергията, получена от Слънцето.

Кората е отделена от мантията от границата на Мохоровичич; дебелината на кората варира от 6 km под океаните, до 30 – 50 km под континентите.[13]

Слоевете, изграждащи Земята в дълбочина, са следните[14][15]:

Дълбочина,
km 		Слой Дълбочина,
km 		Подслой Плътност,
g/cm³
0 – 60 Литосфера
(варира между 5 и 200 km)
0 – 35 Земна кора
(варира между 5 и 70 km) 		2,2 – 2,9
35 – 60 Горна част на мантията 3,4 – 4,4
35 – 2890 Мантия 35 – 2890 Мантия 3,4 – 5,6
100 – 700 ... Астеносфера
2890 – 6378 Ядро 2890 – 5100 Външно ядро 9,9 – 12,2
5100 – 6378 Вътрешно ядро 12,8 – 13,1

Ядро

Средната плътност на Земята е 5515 kg/m³, което я прави най-плътната планета в Слънчевата система. Плътността на повърхностния материал е около 3000 kg/m³, което сочи, че вътрешността е богата на тежки елементи. Непосредствено след формирането си преди около 4,54 млрд. години Земята е била почти изцяло разтопена, и в резултат на това под действието на гравитацията тежките елементи са потънали към центъра, докато по-леките са „изплували“ на повърхността. (Виж планетна диференциация). В резултат на това ядрото се състои почти изцяло от желязо (80%), никел и силиций. Други тежки елементи като олово и уран са или твърде редки, или имат тенденцията да се свързват химически с леки елементи и по този начин да останат в кората.

Ядрото е разделено на две части – твърдо вътрешно ядро с радиус около 1250 km и течно външно ядро, което обхваща вътрешното и има радиус около 3500 km. Смята се, че вътрешното ядро е твърдо заради огромното налягане, под което се намира. Някои учени считат, че то може би представлява един гигантски железен кристал. Външното ядро се състои от течно желязо и течен никел с примеси от леки елементи. Смята се, че конвекцията във външното ядро заедно с ефекта на Кориолис пораждат магнитното поле на Земята чрез процес, известен като теория на динамото. Вътрешното ядро е твърде горещо, за да задържа постоянно магнитно поле (Виж Температура на Кюри), но вероятно стабилизира магнитното поле на външното ядро.

По последни данни вътрешното ядро на Земята се върти малко по-бързо от останалата част на планетата – с около 2° за година.[16]

Разрез на Земята от ядрото до екзосферата. Пропорциите не са действителни

Мантия

 Основна статия: Земна мантия

Земната мантия достига до 2890 km дълбочина, което я прави най-дебелият слой в структурата на планетата. Налягането в най-дълбоките ѝ части е около 1,4 милиона атмосфери (140 GPa). Тя се състои главно от силикатни скали, относително богати на елементи като желязо и магнезий, в сравнение със земната кора. Макар че мантията е твърда, високите температури в нея правят силикатите достатъчно деформируеми, за да пълзят в рамките на продължителни периоди от време. Конвекцията в мантията се проявява на повърхността чрез движенията на тектоничните плочи.

Температурата на топене и вискозитетът на веществата зависят от налягането, на което са подложени. Тъй като налягането в мантията нараства в дълбочина, по-ниските части пълзят по-лесно от по-горните пластове, като за това принос имат и разликите по дълбочина в химичния състав. Вискозитетът на мантията варира между 1021 и 1024 Pa.s, в зависимост от дълбочината.

Кора

 Основна статия: Земна кора

Кората е дебела от 6 до 80 km. Най-тънките ѝ части са океанска кора, която се състои от гъсти желязно-магнезиеви силикати. Континенталната кора е по-дебела, по-лека е от океанската и е съставена от натриеви, калиеви и алуминиеви силикати. Границата между кората и мантията се проявява като рязка промяна на скоростта на разпространението на сеизмичните вълни – ефект, известен под името граница на Мохоровичич. Смята се, че най-общо причината за ефекта е промяната на химичния състав на скалите.

Материал от вътрешността на Земята постоянно изригва на повърхността посредством вулкани и разломи по дъното на океаните, като става част от кората. По-голямата ѝ част е по-млада от 100 млн. години, но най-старите ѝ части са на 4,4 млрд. години.[17]

Биосфера

 Основна статия: Биосфера
Карта на биосферата- гори и водно обитание

Земята е единственото място, където със сигурност се знае, че има живот. Живите организми на Земята образуват биосферата, за която се счита, че е започнала да съществува със зараждането на първите организми преди около 3,5 млрд. години.

Биосферата е разделена на биоми (екосистеми), съставени от сродни растения и животни. Сухоземните биоми са разграничени един от друг предимно по географска ширина. Биомите на Арктика и Антарктика като цяло са бедни на растения и животни, докато най-богатите биоми са тези, разположени близо до екватора.[18]

Атмосфера

 Основна статия: Земна атмосфера

Земята има сравнително гъста атмосфера, съставена от 78% азот, 21% кислород, 1% аргон и примеси от други газове като например въглероден диоксид и водна пара. Атмосферата играе ролята на топлинен буфер между Земята и Слънцето. Газовото съдържание на атмосферата е нестабилно и се поддържа от биосферата. Изобилието на молекулен кислород се поддържа от растенията, които използват слънчевата енергия. Без тях цялото количество кислород с времето би реагирало с елементите на повърхността. Наличието на свободен кислород в атмосферата е доказателство за протичането на жизнени процеси.

Височината, на която се намират атмосферните слоеве тропосфера, стратосфера, мезосфера, термосфера и екзосфера, варира в зависимост от географската ширина и от сезоните. Общата маса на атмосферата е около 5,1×1018 kg или около 0,9 милионни части от общата маса на Земята.

Хидросфера

 Основна статия: Хидросфера
Съставни елементи на планетата.

Земята е единствената планета в Слънчевата система, на която има вода в течно агрегатно състояние. Тя покрива 71% от повърхността на Земята (97,5% от водата е солена и 2,5% – сладководна).[19] Около 67,8% от прясната вода се намира във формата на лед в ледниците.[20] На земната повърхност в епохата, която живеем сега, са обособени четири океана и седем континента. Земната орбита, вулканичната дейност, гравитация, парников ефект, магнитно поле и богата на кислород атмосфера заедно създават подходящи условия за съществуването на вода в три агрегатни състояния на земната повърхност.

Земята се намира на такова разстояние от Слънцето, че при отсъствието на естествен парников ефект (създаван главно от водни пари и въглероден диоксид), температурата на повърхността на планетата би била под 0 °C и всичката вода би замръзнала. Палеонтологични доказателства сочат, че преди милиарди години е имало период, в който естественият парников ефект на Земята е бил нарушен и океаните са били напълно замръзнали за период от 10 до 100 млн. години.

На други планети, като Венера например, водните пари в атмосферата са разрушени от слънчевата ултравиолетова радиация, поради което водородът е постоянно йонизиран и отнасян в междупланетното пространство от слънчевия вятър. Този ефект е бавен, но необратим, и с негова помощ учените обясняват липсата на вода на Венера. При отсъствието на водород кислородът реагира с повърхностния материал на планетата.

Високо в земната стратосфера тънкият слой озон поглъща почти изцяло ултравиолетовата радиация, идваща от Слънцето, като по този начин значително намалява йонизиращия ефект на радиацията върху водните пари. Озонът може да бъде получен само при наличието на свободен кислород в атмосферата и следователно е зависим от биосферата. Магнитното поле на Земята също помага, като блокира голяма част от слънчевия вятър (Виж йоносфера).

Вулканичните изригвания допринасят за освобождаването на допълнителни количества водна пара и въглероден диоксид в атмосферата.[21] Земната тектоника позволява водата и въглеродният диоксид в атмосферата да се рециклират обратно в мантията под формата на скали като варовик. Според съвременни изчисления цялото количество вода, което се съдържа в мантията, е около 10 пъти по-голямо от водата в световните океани. Общата маса на хидросферата (вода на повърхността на Земята) се изчислява на 1,4×1021 kg или 0,023% от общата маса на Земята.

Магнитно поле

 Основна статия: Земно магнитно поле
Земното магнитно поле генерирано в ядрото

Земното магнитно поле има приблизително формата на магнитен дипол, като магнитните полюси се намират сравнително близо до географските полюси на планетата. Според съвременната теория магнитното поле се създава от външната част на разтопеното ядро, където поради топлината и въртенето на планетата се образуват спирални потоци от разтопени метали, които генерират електрически токове. Тези движения на материя в ядрото са хаотични и периодично се подреждат. Това поражда обръщане на земното магнитно поле през неравни интервали от време. Последното обръщане на полюсите на магнитното поле се е случило преди около 700 000 години.[22][23] Учените успешно пресъздават процеса, който образува земното магнитно поле в лаборатория.[24]

Полето създава магнитосфера, която отклонява частиците на слънчевия вятър. Сблъсъкът между магнитното поле и слънчевия вятър формира радиационния пояс на Ван Алън. Когато плазма навлезе в земната атмосфера, над поясите се образува полярното сияние.[25]

Земята в Слънчевата система

Изглед на Земята от лунна орбита

На Земята са необходими 23 часа, 56 минути и 4,09 секунди (или един звезден ден), за да извърши едно пълно завъртане около собствената си ос, която минава през Северния и Южния полюс. Наблюдавани от повърхността на Земята, видимата позиция на небесните тела (без метеорите и изкуствените спътници) се премества с 15° на запад всеки час или приблизително с един видим диаметър на Слънцето или Луната на всеки две минути.

Земната орбита е елиптична с ексцентрицитет 0,016710219 и голяма полуос 149 597 887,5 km. Средната скорост на движение около Слънцето е 29,765 km/s, като варира между 30,27 km/s (в перигея) до 29,27 km/s (в апогея).[26] С тази скорост тя изминава разстояние, равно на един свой диаметър, за приблизително 7 минути. Една пълна обиколка земята извършва за 365,2564 дни (една слънчева година). Видимата позиция на Слънцето спрямо звездите се премества приблизително с 1° на изток за един ден.

Земята прави една обиколка около оста си за 0,447 km/s (~1600 km/h), измерено на екватора. С приближаването към полюсите скоростта респективно намалява до нула.

Ако условно разделим Слънчевата система на „горна“ и „долна“ част, от които съответно са видими земният Северен или Южен полюс, и следим движението на Земята по нейната орбита „отгоре“, то движението на Земята (и всички останали планети, както и въртенето на всички планети, включително Слънцето, но без Венера) е по посока обратна на часовниковата стрелка.

Плоскостите, определени от орбитата на Земята около Слънцето и нейното въртене около оста си, не са успоредни, а се пресичат под ъгъл от 23,5°. Този факт е главната причина за наличието на сезони, тъй като Северното и Южното полукълбо получават различно количество Слънчева енергия в зависимост от местоположението на Земята по нейната орбита. Второстепенна причина за наличието на сезони е ексцентричността на орбитата на Земята. Когато в Северното полукълбо е лято (и зима в Южното), разстоянието от Земята до Слънцето е по-голямо, отколкото разстоянието през зимата в Северното полукълбо (лято в Южното полукълбо) и съответно Земята получава по-голямо количество енергия. Този факт води до известно смекчаване на климата в Северното полукълбо.

Оста на въртене на Земята е подложена на прецесия с период от 25 800 години и нутация с период от 18,6 години. Тези движения са породени от сфероидната форма на Земята и ефектите, които оказват Слънцето и Луната.

Наблюдение от космоса

Земята е фотографирана от космоса за първи път през 1959 г. от Explorer 6.[27] През 1961 Юрий Гагарин става първият човек, който наблюдава Земята от космоса. Екипажът на Аполо 8 е първият, който наблюдава изгрев на Земята от лунна орбита през 1968 г. През 1972 г. екипажът на Аполо 17 прави известната фотография „Синьото топче“ на планетата Земя (виж началото на страницата).

Земята и Луната от Марс, снимка от Марс глобъл сървейър.

Естествени спътници

 Основна статия: Луна

Земята има един сравнително голям естествен спътник – Луната, която прави една пълна обиколка около Земята за 27,3 дни. Наблюдавана от повърхността на Земята, Луната се придвижва спрямо звездите със скорост 12 градуса (или един лунен диаметър) на час в посока изток. Тя се отдалечава от Земята със скорост 4 cm на година.

Име Диаметър (km) Маса (kg) Голяма полуос (km) Орбитален период
Луна 3474,8 7,349×1022 384 400 27 дни, 7 часа, 43,7 минути

Лунната гравитация е причината за приливите на Земята. Луната винаги показва една и съща страна по посока на Земята, но с различни осветени части.

Луната вероятно е повлияла благоприятно върху факторите за развитието на живота на Земята. Тя стабилизира земната ос и някои учени считат, че без нея наклонът ѝ би се изменял хаотично като този на Марс. В случай че земната ос стане успоредна на еклиптиката, то земният климат би се променил значително и най-вероятно би станал твърде неблагосклонен. Някои учени-планетолози считат, че този ефект би довел до изчезването на голям брой видове висши животни и растения.

Луната има почти същия ъглов диаметър като този на Слънцето поради факта, че тя е 400 пъти по-малка и се намира 400 пъти по-близо до Земята, отколкото Слънцето. Този факт позволява на Луната да затъмни Слънцето изцяло над определена част от повърхността на Земята. За сравнение, тази диаграма представя разстоянието между Земята и Луната и техните относителни размери:

Земята, Луната и разстоянието между тях

Известни са няколко коорбитални спътника на Земята (спътници на Слънцето, с орбити свързани със земната) – астероидите 3753 Круитни, (54509) 2000 PH5, (85770) 1998 UP1 и 2002 AA29.[28]

География

 Основна статия: География
Физическа карта на Земята

Повърхността на Земята (510,073 млн. km²) главно се разделя на континенти, океани. 70,8% от нея (361,132 млн. km²) е вода, а 29,2% (148,94 млн. km²) – суша. Бреговите линии са 356 000 km. Континенталният шелф е с дълбочина между 140 до 550 m и ширина между 0 и 150 km.

Екстремални точки (спрямо морското равнище)

Природни и климатични пояси

 Основна статия: Климат
Климатична карта

Земята се разделя на седем вида биологични и климатични пояси. По-общо земният климат са характерни две обширни полярни зони, разделени от две сравнително тесни умерени зони, две тропични зони и една широка екваториална зона.

Валежите варират в широки граници – от няколко метра до по-малко от милиметър годишно. Всички промени на времето стават в първите 10 km от атмосферата. Около една десета от Земята винаги е покрита с лед, а около една пета от сушата е пустиня.

Природа

Природни ресурси

 Основна статия: Природни ресурси
  • Земната кора съдържа голямо количество залежи на изкопаеми горива като въглища и нефт, природен газ и метан. Човечеството използва тези ресурси за производство на енергия и като суровина за разнообразни химични продукти.
  • Метални руди: те са се формирали под въздействието на ерозията и тектоничната активност на Земята.
  • Земната биосфера произвежда много биологични продукти като храна, дървета, лекарствени средства, кислород, а също така рециклира много органични отпадъци.

Някои от природните ресурси като изкопаемите горива не могат да бъдат възстановени бързо по естествен път и поради това се наричат невъзобновяеми. Експлоатацията на невъзобновяемите ресурси от човешката цивилизация е плод на ожесточени дискусии между природозащитници и технократи.

Използване на сушата от човека

Използване на земята В проценти
Годна за култивация земя: 13,13%
Постоянни насаждения: 4,71%
Пасища: 26%
Гори: 32%
Населени места: 1,5%
Други: 30%

Земя снабдена с напоителни съоръжения: 2 481 250 km2 (по данни от 1993 г.)

Естествени бедствия

Обширни площи на Земята са подложени на природни бедствия като тропически циклони и антициклони, урагани (в Атлантическия океан) или тайфуни (в Тихия и Индийския океан. Много населени места са също подложени на опасности от земетресения, свлачища, вулканични изригвания, торнадота, пропадания на земна маса, наводнения или засушавания.

Много области и територии са обект на замърсяване на въздуха и водата от антропогенната дейност на човека, киселинни дъждове, загуба на естествената растителност (в резултат от занемаряване на земята, застрояване и урбанизиране), намаляване на видовото разнообразие, ерозия и изчерване на почвите.

В съвременната климатология се приема, че хората са причината и за глобалното затопляне, вследствие на емисиите въглероден диоксид. Това води до промени, като топенето на ледниците и снежните покривки, екстремално повишение на температурите, чувствителни промени в състоянието на водите и глобално повишение на нивото на водата.[29]

Проблеми на антропогенния фактор

В много области на Земята са наблюдава пренаселване, индустриални аварии, които водят до замърсяване на околната среда, киселинни дъждове, токсични отпадъци, загуба на растителност заради пасища, обезлесяване, запустяване, загуба на естествени животински и растителни видове, влошаване на плодородието на почвите или тяхната пълна или частична ерозия.

В дългосрочен план климатът на Земята е подложен на глобално затопляне поради изпускането на парникови газове като въглероден диоксид вследствие на индустриалната активност на човечеството. Друг вид газове като фреоните са причинители на частичното разрушаване на озоновия слой на атмосферата над Арктика и Антарктика.

Човешко население

 Основни статии: Социално-икономическа география и Население на Земята
Земята през нощта – мозайка от сателитни снимки, заснети между октомври 1994 г. и март 1995 г.

Населението на Земята надхвърля 7 млрд. жители на 31 октомври 2011 г.[30] Прогнозите сочат, че населението на Земята ще достигне 9,2 млрд. през 2050 г.[31] По-голяма част от населението ще се увеличи в развиващите се държави.

Гъстотата в различните региони по света варира, но голяма част е концентрирана в Азия. През 2020 г. се очаква 60% от хората да живеят в градовете.[32] Изчислено е, че само 1/8 от територията на Земята е подходяща за живот, 3/4 е заета от световния океан, а половината от сушата е пустиня[33][34] или друг вид суша, която не е подходяща за живеене.

Най-северното селище в света е Алерт, остров Елсмер в Канада,[35] а най-южното – базата Амундсен-Скот на Южния полюс.

Първият човек, летял в орбита около Земята, е Юрий Гагарин (на 12 април 1961 г.).[36] Общо 487 души за излизали извън земната атмосфера към 30 юли 2010 г., от които дванадесет са стъпили на Луната.[37][38][39] Международната космическа станция е единствената конструкция, която приютява хора в космоса. Екипажът на станцията е съставен от 6 члена и се сменя на всеки шест месеца.[40] Хора са се отделечавали максимално на 400 171 km от Земята по време на мисията Аполо 13 през 1970 г.[41]

Възрастова структура на населението на Земята:

  • 0 – 14 години: 1 819 000 000 (29,9%)
    • мъже: 932 800 000 (15,4%)
    • жени: 886 000 000 (14,6%)
  • 15 – 64 години: 3 841 000 000 (63,2%)
    • мъже: 1 942 000 000 (32,0%)
    • жени: 1 898 000 000 (31,2%)
  • 65 и повече години: 419 100 000 (6,9%)
    • мъже: 184 100 000 (3,0%)
    • жени: 235 000 000 (3,9%) (по данни от 2000 г.)

Естествен прираст на населението: 1,14% (по данни от 2004 г.); 73 милиона на година (200 000 на ден); 1 на 32 000 на ден

Раждаемост: 22 раждания/1000 души (по данни от 2000 г.); 140 милиона на година; 1 на 17 000 на ден

Смъртност: 9 умирания/1000 души (по данни от 2000 г.); 60 милиона на година; 1 на 41 000 на ден

Съотношение между половете:

  • при раждане: 1,05 мъже/жени
  • под 15 години: 1,05 мъже/жени
  • 15 – 64 години: 1,02 мъже/жени
  • 65 и повече години: 0,78 мъже/жени
  • Общо за населението: 1,01 мъже/жени (по данни от 2000 г.)

Детска смъртност: 54 умирания/1000 живи раждания (по данни от 2000 г.)

Средна продължителност на живота

  • общо за населението: 64 години
  • мъже: 62 години
  • жени: 65 години (по данни от 2000 г.)

Плодовитост: 2,8 раждания/жена (по данни от 2000 г.)

Държавно управление

Залата на общото събрание на ООН

Към 2004 г. на Земята има 267 независими държави, под контрола на които се намира почти цялата територия на Земята без континента Антарктида. Събранието на Обединените нации е международна организация, която изпълнява преди всичко съвещателни функции и има ограничени възможности да гласува и следи за изпълнението на международните закони.

Представи и описания на Земята

Земята е била персонифицирана като богиня. (виж Гея и Майка Земя). Земята е била описвана и като голям космически кораб с животоподдържаща система, нуждаещ се от поддръжка[42] и с биосфера, която формира един цялостен огромен организъм.[43] (вижте Космическия кораб Земя).

Една снимка на Земята, направена от Вояджър 1, е вдъхновила Карл Сейгън да опише Земята като „бледа синя точка“.[44]

В научнофантастичната литература Земята често е столицата или административен център на галактическо управленско тяло (особено ако това тяло е доминирано от човекоподобни, често това са федерации, по-рядко империи или диктаторски режими. Типични примери са Стар Трек и Вавилон 5. В някои случаи хората на бъдещето са забравили от коя планета са дошли първоначално (Бойна звезда Галактика и поредицата за Фондацията).

„Пътеводител на галактическия стопаджия“ е „трилогия в пет части“ на Дъглас Адамс, която описва Земята като „почти безобидна“.

Бъдеще на Земята

Бъдещето на Земята е тясно свързано с това на Слънцето. Като резултат от натрупването на хелий в слънчевото ядро, светимостта на Слънцето бавно ще се увеличава. Тя ще се увеличи с около 10% в следващите 1,1 млрд. години и с 40% в следващите 3,5 млрд. години[45] Заради голямото количество радиация, което достига до повърхността на Земята, ще настъпят промени в климата и вероятно ще изчезнат океаните.[46]

Повишените температури на повърхността ще доведат до ускорение на неорганичния кръговрат на CO2 и съответно до редуцирането му до смъртоносни нива за растенията в следващите 500 до 900 млн. години. Даже и Слънцето да останеше стабилно, продължаващото охлаждане на Земята ще доведе до загубата на океаните и атмосферата (заради намаленото ниво на вулканизъм).[47] След още един милиард години водата на повърхността би изчезнала.[48] Очаква се Земята да е обитаема поне още 500 млн. години.[49]

Слънцето ще се превърне в червен гигант за около 5 млрд. години. Най-вероятно то ще завладее 90% от сегашното му разстояние от Земята (около 1 AU). Орбитата на Земята обаче може да се измени с 1,7 AU заради намалялата маса на Слънцето. По последни изследвания и симулации Земята ще бъде разрушена от приливните ефекти от навлизането ѝ в Слънчевата атмосфера.[50]

Вижте също

Източници

  1. ↑ Planets and Pluto: Physical Characteristics // НАСА. Посетен на 24 юли 2013. (на английски)
  2. ↑ Dalrymple, G.B. The Age of the Earth. California, Stanford University Press, 1991. ISBN 0-8047-1569-6.
  3. ↑ Newman, William L. Age of the Earth // Publications Services, USGS, 9 юли 2007. Посетен на 20 септември 2007.
  4. ↑ Dalrymple, G. Brent. The age of the Earth in the twentieth century: a problem (mostly) solved // Geological Society, London, Special Publications 190. 2001. с. 205 – 221. Посетен на 20 септември 2007.
  5. ↑ Stassen, Chris. The Age of the Earth // The TalkOrigins Archive, 10 септември, 2005. Посетен на 20 септември 2007.
  6. ↑ Български етимологичен речник, том 1
  7. ↑ Этимологический словарь русского языка, слово „земля“
  8. ↑ Słownik etymologiczny języka polskiego. Kraków, Wydawnictwo Literackie, 2005. ISBN 978-83-08-04191-8. с. 739—740.
  9. ↑ ЗЕМЛЯ — ЕТИМОЛОГІЯ | Горох — українські словники // Посетен на 2022-11-07.
  10. ↑ Другите планети от Слънчевата система са или прекалено горещи, или прекалено студени, за да запазят вода в течно състояние. В миналото е имало течна вода на Марс.Msnbc. Rover reveals Mars was once wet enough for life // NASA, 2 март, 2007. Посетен на 9 март 2008.Staff. Simulations Show Liquid Water Could Exist on Mars // University of Arkansas, 7 ноември, 2005. Архивиран от оригинала. Посетен на 9 март 2008.
  11. ↑ Към 2007 г. е открито водно изпарение само на още една планета извън Слънчевата система и тя е газов гигант G. Tinetti et al. Water vapour in the atmosphere of a transiting extrasolar planet // Nature 448. юли 2007. с. 169 – 171.
  12. ↑ Sandwell, D. T.; Smith, W. H. F. Exploring the Ocean Basins with Satellite Altimeter Data // NOAA/NGDC, 26 юли 2006. Архивиран от оригинала на 2005-12-22. Посетен на 9 март 2008.
  13. ↑ Tanimoto, Toshiro. Crustal Structure of the Earth. Washington, DC, American Geophysical Union, 1995. ISBN 0-87590-851-9. Архивиран от оригинала на 2003-04-10. Посетен на 2007. Архив на оригинала от 2006-10-16 в Wayback Machine.
  14. ↑ Jordan, T. H. Structural Geology of the Earth's Interior // Proceedings National Academy of Science 76 (9). 1979. с. 4192 – 4200. Посетен на 24 март 2007.
  15. ↑ Robertson, Eugene C. The Interior of the Earth // USGS, 26 юли, 2001. Посетен на 24 март 2007.
  16. ↑ Discovering the Essential Universe (Второ издание) от Neil F. Comins (2001), p. 82
  17. ↑ ((en)) Oldest rock shows Earth was a hospitable young planet, посетен на 22.04.2007 г.
  18. ↑ Hillebrand, Helmut. On the Generality of the Latitudinal Gradient // American Naturalist 163 (2). 2004. с. 192 – 211.
  19. ↑ ((en)) The Water Cycle, посетен на 22.04.2007 г.
  20. ↑ Igor A. Shiklomanov et al. World Water Resources and their use Beginning of the 21st century" Prepared in the Framework of IHP UNESCO // State Hydrological Institute, St. Petersburg, 1999. Архивиран от оригинала на 2006-08-08. Посетен на 8 октомври 2006.
  21. ↑ Mullen, Leslie. Salt of the Early Earth // NASA Astrobiology Magazine, 11 юни 2002. Посетен на 14 март 2007.
  22. ↑ Fitzpatrick, Richard. MHD dynamo theory // NASA WMAP, 16 февруари, 2006. Посетен на 27 февруари 2007.
  23. ↑ Campbell, Wallace Hall. Introduction to Geomagnetic Fields. New York, Cambridge University Press, 2003. ISBN 0521822068. с. p. 57.
  24. ↑ Тери Девит. Учени пресъздават земното маагнитно поле // Madison Dynamo.
  25. ↑ Stern, David P. Изследване на земната магнитосфера // NASA, 8 юли 2005. Архивиран от оригинала на 2013-02-14. Посетен на 21 март 2007.
  26. ↑ Планета Земля[неработеща препратка] в Большой советской энциклопедии
  27. ↑ Staff. Explorers: Searching the Universe Forty Years Later (PDF) // NASA/Goddard, октомври 1998. Архивиран от оригинала на 2011-09-17. Посетен на 5 март 2007.
  28. ↑ Whitehouse, David. Earth's little brother found // BBC News, 21 октомври, 2002. Посетен на 31 март 2007.
  29. ↑ Staff. Evidence is now ‘unequivocal’ that humans are causing global warming – UN report // United Nations, 2 февруари, 2007. Архивиран от оригинала на 2007-02-19. Посетен на 18 март 2008.
  30. ↑ Various '7 billionth' babies celebrated worldwide // Архивиран от оригинала на 2011-12-29. Посетен на 6 октомври 2012.
  31. ↑ Staff. World Population Prospects: The 2006 Revision // United Nations. Архивиран от оригинала на 2007-03-17. Посетен на 7 март 2007.
  32. ↑ Staff. Human Population: Fundamentals of Growth: Growth // Population Reference Bureau, 2007. Архивиран от оригинала на 2013-04-26. Посетен на 31 март 2007.
  33. ↑ Peel, M. C.; Finlayson, B. L.; McMahon, T. A. Updated world map of the Köppen-Geiger climate classification // Hydrology and Earth System Sciences Discussions 4. 2007. с. 439 – 473. Архивиран от оригинала на 2008-01-25. Посетен на 31 март 2007.
  34. ↑ Staff. Themes & Issues // Secretariat of the Convention on Biological Diversity. Архивиран от оригинала на 2007-04-07. Посетен на 29 март 2007.
  35. ↑ Staff. Canadian Forces Station (CFS) Alert // Information Management Group, 15 август 2006. Архивиран от оригинала на 2007-06-09. Посетен на 31 март 2007.
  36. ↑ Kuhn, Betsy. The race for space: the United States and the Soviet Union compete for the new frontier. Twenty-First Century Books, 2006. ISBN 0-8225-5984-6. с. 34.
  37. ↑ Ellis, Lee. Who's who of NASA Astronauts. Americana Group Publishing, 2004. ISBN 0-9667961-4-4.
  38. ↑ Shayler, David, Vis, Bert. Russia's Cosmonauts: Inside the Yuri Gagarin Training Center. Birkhäuser, 2005. ISBN 0-387-21894-7.
  39. ↑ Astronaut Statistics // Encyclopedia Astronautica, 30 юни 2008. Посетен на 23 декември 2008.
  40. ↑ Reference Guide to the International Space Station // NASA, 16 януари 2007. Архивиран от оригинала на 2009-01-19. Посетен на 6 октомври 2012.
  41. ↑ Nasa's Discovery extends space station // Telegraph, 28 октомври 2007. Посетен на 6 октомври 2012.
  42. ↑ Fuller, R. Buckminster. Operating Manual for Spaceship Earth. First edition. New York, E.P. Dutton & Co., 1963. ISBN 0-525-47433-1. Посетен на 21 април 2007. Архив на оригинала от 2012-04-23 в Wayback Machine.
  43. ↑ Ловел, Джеймс. Gaia: A New Look at Life on Earth. First edition. Oxford, Oxford University Press, 1979. ISBN 0-19-286030-5.
  44. ↑ Staff. Pale Blue Dot // SETI@home. Архивиран от оригинала на 2011-08-17. Посетен на 18 март 2008.
  45. ↑ Sackmann, I.-J.; Boothroyd, A. I.; Kraemer, K. E. Our Sun. III. Present and Future // Astrophysical Journal 418. 1993. с. 457 – 468. Посетен на 18 март 2008.
  46. ↑ Kasting, J.F. Runaway and Moist Greenhouse Atmospheres and the Evolution of Earth and Venus // Icarus 74. 1988. с. 472 – 494. Посетен на 18 март 2008.
  47. ↑ Guillemot, H.; Greffoz, V. Ce que sera la fin du monde // Science et Vie N° 1014. Mars 2002. (на френски)
  48. ↑ Carrington, Damian. Date set for desert Earth // BBC News, 21 февруари, 2000. Посетен на 18 март 2008.
  49. ↑ Britt, Robert. Freeze, Fry or Dry: How Long Has the Earth Got? // 18 март 2008. Архивиран от оригинала на 6 юли 2000.
  50. ↑ Palmer, Jason. Hope dims that Earth will survive Sun's death // NewScientist.com news service, 22 февруари, 2008. Архивиран от оригинала. Посетен на 2008-03-18.

Външни препратки

Открийте още информация за Земя в нашите сродни проекти:

Общомедия (изображения и звук)
Личност на годината на Тайм
Тази статия е включена в списъка на избраните на 7 май 2007. Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Земя&oldid=12271355“.