Направо към съдържанието

Даниел Вълчев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 6: Ред 6:
|мандат_нач = [[17 август]] [[2005]]
|мандат_нач = [[17 август]] [[2005]]
|мандат_край = [[27 юли]] [[2009]] г.
|мандат_край = [[27 юли]] [[2009]] г.
|назначен от =
|назначен от = [[Правителство на България (86)|86-тото правителство на РБ]]
|заместник-длж =
|заместник-длж =
|заместник-кмет =
|заместник-кмет =
Ред 41: Ред 41:
|починал_място =
|починал_място =
|погребан =
|погребан =
|националност = [[Българин]]
|националност = [[българин]]
|религия =
|религия =
|родства =
|родства =
Ред 52: Ред 52:
|професия = [[юрист]] • [[адвокат]] • [[политик]]
|професия = [[юрист]] • [[адвокат]] • [[политик]]
|подпис =
|подпис =
|уебсайт = [http://www.danielvalchev.com/ Уебстраница]
|уебсайт = [http://www.danielvalchev.com/ уебстраница]
|преданост =
|преданост =
|род войски =
|род войски =
Ред 61: Ред 61:
|войни =
|войни =
|отличия =
|отличия =
|бележки = {{Депутат-България|39н=1|40н=1}}
|бележки = {{Скриване||{{Депутат-България|39н=1|40н=1}}}}
|портал = Политика
|портал = Политика
}}
}}

Версия от 21:47, 29 декември 2012

Даниел Вълчев
Министри на образованието и науката
Мандат17 август 2005 – 27 юли 2009 г.
Назначен от86-тото правителство на РБ
Министър-председател
2005-2009Сергей Станишев
ПредшественикИгор Дамянов
НаследникЙорданка Фандъкова
Лична информация
Роден
10 август 1962 г. (1962-08-10) (62 г.)
Националностбългарин
Полит. партияНДСВ (2003-2009)
ОбразованиеСофийски университет
Професияюрист • адвокат • политик
Уебсайтуебстраница
Народен представител в:
XXXIX НС   XL НС   
Портал Портална икона Политика
Даниел Вълчев в Общомедия

Даниел Василев Вълчев е български юрист, адвокат, политик, заместник министър-председател и министър на образованието и науката, между 17 август 2005 и 27 юли 2009 г. Владее английски, френски и руски език.

Биография

Ранен живот

Роден е на 10 август 1962 г. в Бургас, България. Баща му е капитан на кораб. Възпитаник е на Четвърта езикова гимназия във Варна. През 1987 г. се дипломира в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (СУ). През мандата на президента Желю Желев е юридически съветник в президентството.

Специализира в Международния институт за публична администрация (IIAP, Cycle court) — Париж, 1991 г.; Военен колеж на НАТО (NATO Defense college — CSCE course) — Рим, 1992 г.

Защитава докторантура по право през 1995 г., от 2004 г. е доцент в СУ, Юридически факултет, катедра „История и теория на държавата и правото“. Води курсове по Обща теория на правото, Политически и правни учения, Обща теория на държавата, Защита на правата на човека и др.[1]

Политическа кариера

Народен представител и председател на Постоянната комисия по европейска интеграция и член на Комисията по правни въпроси в 39-тото Народно събрание. Съпредседател на Съвместния парламентарен комитет — България — Европейски съюз, представител на Народното събрание на Република България в Конвента за бъдещето на Европа, изготвил проект на Европейска конституция — март 2002 — юли 2003 г. Народен представител в 40-тото Народно събрание, избран от листа на НДСВ.

Вълчев е известен с връзките си с шефа на разузнаването преди 1989 г. Любен Гоцев, с бившия министър на отбраната Димитър Луджев, който го назначава в ръководеното от него министерство, с банкера Емил Кюлев и други политици и крупни бизнесмени. В 36-тото Народно събрание Даниел Вълчев и свързана с него фирма са разследвани за корупция и участие в източване на държавно дружество[2].

Министър

Даниел Вълчев е министър на образованието и науката, между 17 август 2005 и 27 юли 2009 г. По време на неговото управление са извършени промени в образователната система. Той е министърът, който въвежда делегирани (самостоятелни) бюджети за българските училища, външното оценяване всяка година на всеки ученик, по негово време се закупуват автобуси за българските училища, компютъризират се всички училища. През 2007 г. се провежда учителска стачка, която е най-голямата и продължителна стачка в България.

Даниел Вълчев е адвокат, член на Софийската адвокатска колегия.

Той е почетен доктор на Университета „Сока“ - Токио и почетен професор на Шанхайския университет.

Участник е и в икономическия живот на България след 1989 г. Във фирмата „Филимко“ АД е бил съдружник на Любен Гоцев (1997 г.)[3], работил е и с Емил Кюлев и с други главни действащи лица на българския преход. Бил е член и на ръководството на солидни фирми в туристическия, застрахователния и други браншове като „Златни пясъци“, ЗАД „Булстрад-живот“, „Ривиера ИН“ АД, „Сигма“ ООД, „Ривиера Мениджмънт“ АД, „Албин Корпорейшън“ (от Британските Вирджински острови), „Росексимбанк“ АД (като представител на „Демекско консултантс“ ООД, Република Кипър) и други.

Награди и отличия

  • Национален орден „За заслуга“ — държавен орден, връчен от Президента на Френската република.
  • Орден на звездата на италианската солидарност — държавен орден, връчен от Президента на Италианската република.
  • Притежател на черен колан, III дан, по киокушинкай.

Семейство

Даниел Вълчев е разведен. Има две дъщери - Силвана Даниелова Вълчева и Калина Даниелова Вълчева

По-важни научни публикации

  • „Държавна власт и народен суверенитет“, монография, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1996 г.
  • „Студии по история на европейската философия на правото“, сборник студии, Издателство СИБИ, София, 1999 г.
  • „От апология на правната норма към теория на правния ред“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2003 г.
  • „Общественият договор" на Русо — химн на свободата и предчувствие за тоталната власт", студия — послеслов към Жан-Жак Русо, „За обществения договор", Издателство „ЛИК", София, 1996 г.
  • „Народен суверенитет и политически организации в обществото", сп. „Държава и право", кн. 4, 1990 г.
  • „Народен суверенитет и учредителна власт", сп. „Държава и право", кн. 10, 1990 г.
  • „Към проблема за носителя на суверенитета", сп. „Правна мисъл", кн. 3, 1991 г.
  • „La crise des systèmes normatifs dans les sociétés post-communistes et le maintien de l'ordre", сб. „Normes et déviances en Europe", Edition L'Harmattan, Paris, 1994
  • Понятието „суверенитет" в учението на Жан Боден и класическата немска публичноправна доктрина", сп. „Правна мисъл", кн. 2, 1995 г.
  • „Проблемът за държавата в традиционния юридически позитивизъм и в чистото учение за правото на Келзен", сп. „Съвременно право", кн. 5, 1995 г.
  • „Правата на човека и съвременната държава", сп. „Съвременно право", кн. 6, 1997 г.
  • „Проблемът за справедливостта и правото в учението на Аристотел", сп. „Съвременно право", кн. 5, 1998 г.
  • „Демокрацията като децентрализирано правосъздаване", сп. „Съвременно право", кн. 4, 2000 г.
  • „Норберто Бобио и раждането на италианската аналитична школа", сп. „Съвременно право", кн. 4, 2004 г.
  • „Ред, закон и държава в учението на Платон — Космос", сп. "Съвременно право", кн. 6, 2009 г.
  • „Ред, закон и държава в учението на Платон — Полис", сп. "Съвременно право", кн. 2, 2010 г.
  • „Държавата като самия правен ред", сп. "Правна мисъл", кн. 4, 2010 г.

Други книги

Цитирана литература

Бележки

  1. ↑ Доц.д-р Даниел Вълчев, Юридически факултет - Лекционни курсове
  2. ↑ в. Дума, 02 февруари 2005 г. бр.27
  3. ↑ Държавен вестник, бр. 99 от 29 октомври 1997 г.

Външни препратки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Даниел_Вълчев&oldid=5310685“.