Михаил Арнаудов: Разлика между версии

Михаил Арнаудов
	Михаил Арнаудов
български филолог
	Михаил Арнаудов, 1933 г. Източник: ДА „Архиви“
Роден	Михаил Петров Арнаудов 5 октомври 1878 г. Русе, България
Починал	18 февруари 1978 г. (99 г.) София, България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Софийски университет; Карлов университет
Научна дейност
Област	Филология, етнография
Работил в	Софийски университет; БАН
Публикации	„Психология на литературното творчество“ (1931); „Очерци по българския фолклор“ (1934)
	Михаил Арнаудов в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 07:16, 14 февруари 2016

Тази статия е за българския историк и етнограф. За българския писател Михаил Георгиев Арнаудов вижте Михаил Лъкатник.

Михаил Петров Арнаудов е български фолклорист, литературен историк, етнограф, редовен член на Българската академия на науките, на Украинската академия на науките, литературната академия „Петьофи“, доктор хонорис кауза е на университетите в Хайделберг (1936) и Мюнстер (1943).^[1]

Биография

Михаил Арнаудов е роден на 17 октомври (5 октомври стар стил) 1878 година в Русе^[1] в семейството на търговеца на жито от тетовското село Вратница^[2] Петър Сибинов Арнаудов и Друмка Панова. По-малък негов брат е композиторът и оперен диригент и режисьор Илия Арнаудов. Първата публикация на Арнаудов е текстът на зрелостния му изпит по литература, публикуван в русенското списание „Извор“. Следва славянска филология във Висшето училище (днешния Софийски университет „Свети Климент Охридски“) в София през периода 1895–1898 година.^[1] Като редовен студент публикува първите си научни статии: „Произход и родина на старобългарския език“ и „Българските народни приказки и тяхното потекло“.^[3] По-късно специализира в университетите в Лайпциг и Берлин (1898-1900), а през 1900–1903 година е учител във Видин и София.^[1] През 1904 година защитава докторат по философия, славянска филология и индология в Прага.^[1]

От 1908 година Михаил Арнаудов е редовен доцент по обща литературна история в Софийския университет, от 1914 година е извънреден професор, а от 1919 година — редовен професор, като от 1928 година оглавява катедрата по сравнителна литературна история. През 1921–1922 година е декан на Историко-филологическия факултет, през 1926 година за кратко е директор на Народния театър, а през 1935–1936 година е ректор на Софийския университет. От 1918 година е дописен, а от 1929 година — действителен член на Българската академия на науките, през 1940–1943 година ръководи Историко-филологическия клон на академията. От 1922 година е член на Българския археологически институт.^[1] Членува в масонската ложа^[4] „Светлина“. Член-учредител е на Македонския научен институт.^[5]

От юни до септември 1944 година Михаил Арнаудов е министър на народното просвещение в правителството на Иван Багрянов. След Деветосептемврийския преврат през същата година е отстранен от академичните си длъжности и е арестуван. През 1945 година е осъден е от т.нар. Народен съд на доживотен затвор за участието си в кабинета на Багрянов (присъдата е отменена от Върховния съд през 1996 година). Освободен е през 1945 година със съдействието на руския българист Николай Державин.^[6] От средата на 50-те години комунистическият режим отново му разрешава да публикува.^[1]. С решение на Министерски съвет Народната власт му възстановява имуществото на 17 май 1960 година.^[7] ^[8] През 1968 г. е удостоен с орден „Народна република България“, първа степен.

Умира на 18 февруари 1978 година в София.^[1]

Библиография

Акад. Арнаудов е автор на повече от 50 монографии, посветени на Паисий Хилендарски, Неофит Бозвели, Васил Априлов, Иван Селимински, Георги Раковски, Любен Каравелов, Тодор Влайков и др. Изследва творчеството на класиците на българската литература — Иван Вазов, Пейо Яворов, Кирил Христов, Йордан Йовков, Димчо Дебелянов и други.

Увод в литературната наука. 1920.
Неофит Хилендарски Бозвели. 1930.
Български пословици. 1931.
Психология на литературното творчество. 1931.
Гьоте като човек, поет и мислител. 1932.
Очерци по българския фолклор. 1934.
Тодор Г. Влайков: Литературно и обществено дело 1865 — 1885 — 1935. 1935.
Априлов. Живот, дейност, съвременници. 1936.
Български народни песни, т. 1-3. 1938–1939.
Български народни приказки. 1938.
Селимински. Живот, дело, идеи. 1938.
Творчество и критика. 1938.
Иван Вазов. 1939.
История на Софийския университет Климент Охридски 1888-1918. 1939.
Екзарх Йосиф и българската културна борба след създаването на Екзархията (1870-1915), т. 1. 1940.
Творци на българското възраждане. 1940.
Борци и мечтатели. Литературни портрети. 1941.
Българското възраждане. 1941.
Непознатият Бозвели. 1942.
Паисий Хилендарски. 1942.
Братя Миладинови. 1943.
Софроний Врачански. 1943.
Български образи. Литературни студии и портрети, т. 1. 1944.
Строители на българското духовно възраждане. 1954.
Из живота и поезията на Иван Вазов. 1958.
Яворов. Личност, творчество, съдба. 1961.
Баладни мотиви в народната поезия, т. 1. 1964.
Живот и дейност на екзарх Йосиф. 1965.
Българското книжовно дружество в Браила 1869-1876. 1966.
Кирил Христов. Живот и творчество. 1967.
Г. С. Раковски. София, 1967.
Веркович и „Веда Словена“. 1968.
Григор Пърличев. 1968.
Студии върху българските обреди и легенди. 1971–1972.
Дневник. Публицистика. Речи. 2010.

Източници

Регионална библиотека „Л. Каравелов“ — Русе. Местна история — Михаил Арнаудов. Посетен на 28 октомври 2011.
Национален каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС
Арнаудова, Искра. Михаил Арнаудов. Човекът и ученият. Литературна анкета и характеристика, София, 1977.
Академик Михаил Арнаудов – Ученият и творецът. Сборник с научни изследвания. С.: Академично изд. Проф. М. Дринов, 2006. ISBN: 978-954-322-117-2
Арнаудова, Искра. Един творчески живот. Михаил Арнаудов отблизо. София: Изток-Запад, 2013.
Димитров, Е. Досието на Михаил Арнаудов. С.: Вулкан 4, 2007. ISBN: 978-954-488-109-2
Димитров, Е. Публицистиката на Михаил Арнаудов. София: Изток-Запад, 2014. ISBN: 978-619-152-432-7

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 34-35.
↑ Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопје, 2009, с. 82.
↑ сп. „Училищен преглед“ 1898 г., год. III, кн. 7 и 8; и 1901 г., год. VI, кн. 11.
↑ Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.
↑ Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 2015-10-10.
↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 691.
↑ Записка от Вълко Червенков от 17 май 1960 г. (факсимиле)
↑ Записка от Вълко Червенков от 17 май 1960 г. (факсимиле) - 2 страница

Портал „Македония“

[ташев-1] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 34-35.

[2] Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопје, 2009, с. 82.

[3] сп. „Училищен преглед“ 1898 г., год. III, кн. 7 и 8; и 1901 г., год. VI, кн. 11.

[4] Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.

[5] Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 2015-10-10.

[недев-6] Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 691.

[7] Записка от Вълко Червенков от 17 май 1960 г. (факсимиле)

[8] Записка от Вълко Червенков от 17 май 1960 г. (факсимиле) - 2 страница

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

@@ Ред 28: / Ред 28: @@
 От 1908 година Михаил Арнаудов е редовен [[доцент]] по обща [[литературна история]] в Софийския университет, от 1914 година е извънреден професор, а от 1919 година — редовен [[професор]], като от 1928 година оглавява катедрата по сравнителна литературна история. През 1921–1922 година е декан на Историко-филологическия факултет, през 1926 година за кратко е директор на [[Народен театър|Народния театър]], а през 1935–1936 година е ректор на Софийския университет. От 1918 година е дописен, а от 1929 година — действителен член на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]], през 1940–1943 година ръководи Историко-филологическия клон на академията. От 1922 година е член на [[Български археологически институт|Българския археологически институт]].<ref name="ташев"/> Членува в масонската ложа<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2006/11/1944.html Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.]</ref> „Светлина“. Член-учредител е на [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.mni.bg/2013/06/osnovateli-na-mni.html | заглавие= Членове-основатели на Македонския научен институт|достъп_дата = 2015-10-10|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Македонски научен институт|език= |цитат= }}</ref>
-От юни до септември 1944 година Михаил Арнаудов е [[министър на народното просвещение]] в [[Правителство на България (60)|правителството]] на [[Иван Багрянов]]. След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през същата година е отстранен от академичните си длъжности и е арестуван. През 1945 година е осъден е от т.нар. [[Народен съд]] на [[доживотен затвор]] за участието си в кабинета на Багрянов (присъдата е отменена от Върховния съд през 1996 година). Освободен е през 1945 година със съдействието на руския българист [[Николай Державин]].<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 691 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref> От средата на 50-те години комунистическият режим отново му разрешава да публикува.<ref name="ташев"/>. С решение на Министерски съвет Народната власт му възстановява имуществото на 17 май 1960 година.<ref>[https://archive.is/20140802135735/ma15.hit.bg/MA1.jpg Записка от Вълко Червенков от 17 май 1960 г. (факсимиле)]</ref> <ref>[http://archive.today/RLAKw Записка от Вълко Червенков от 17 май 1960 г. (факсимиле) - 2 страница]</ref> През 1968 г. е удостоен с орден „[[Народна република България (орден)|Народна република България]]“, първа степен.
+От юни до септември 1944 година Михаил Арнаудов е [[министър на народното просвещение]] в [[Правителство на България (60)|правителството]] на [[Иван Багрянов]]. След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през същата година е отстранен от академичните си длъжности и е арестуван. През 1945 година е осъден е от т.нар. [[Народен съд]] на [[доживотен затвор]] за участието си в кабинета на Багрянов (присъдата е отменена от Върховния съд през 1996 година). Освободен е през 1945 година със съдействието на руския българист [[Николай Державин]].<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 691 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref> От средата на 50-те години комунистическият режим отново му разрешава да публикува.<ref name="ташев"/>. С решение на Министерски съвет Народната власт му възстановява имуществото на 17 май 1960 година.<ref>[https://archive.is/20140802135735/ma15.hit.bg/MA1.jpg Записка от Вълко Червенков от 17 май 1960 г. (факсимиле)]</ref> <ref>[http://archive.isRLAKw Записка от Вълко Червенков от 17 май 1960 г. (факсимиле) - 2 страница]</ref> През 1968 г. е удостоен с орден „[[Народна република България (орден)|Народна република България]]“, първа степен.
 Умира на [[18 февруари]] [[1978]] година в София.<ref name="ташев"/>