Направо към съдържанието

Радиолюбител: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
м без right/дясно в картинки (x2)
Ред 1: Ред 1:
[[Image:HamRadioGirl.jpg|thumb|right|250px|Радиолюбител]]
[[File:HamRadioGirl.jpg|thumb|250px|Радиолюбител]]
'''Рaдиолюбителят ''' е физическо лице, което притежава разрешително за правоспособност на радиолюбител за осъществяване на '''[[радиолюбителска дейност]]''', или притежава хармонизирано радиолюбителско свидетелство (HAREC), където без материален интерес и за собствени нужди осъществява електронни съобщения чрез радиосъоръжения от любителска радиослужба. Българските радиолюбители в зависимост от тяхната теоретична и практическа подготовка се класифицират в два радиолюбителски класа, както следва:
'''Рaдиолюбителят ''' е физическо лице, което притежава разрешително за правоспособност на радиолюбител за осъществяване на '''[[радиолюбителска дейност]]''', или притежава хармонизирано радиолюбителско свидетелство (HAREC), където без материален интерес и за собствени нужди осъществява електронни съобщения чрез радиосъоръжения от любителска радиослужба. Българските радиолюбители в зависимост от тяхната теоретична и практическа подготовка се класифицират в два радиолюбителски класа, както следва:
* клас 1 - еквивалентен на СЕРТ лиценз;
* клас 1 - еквивалентен на СЕРТ лиценз;
Ред 10: Ред 10:
==Регламент==
==Регламент==
{{основна|Радиолюбителска дейност в България}}
{{основна|Радиолюбителска дейност в България}}
[[Картинка:QSL card SU1CR to LZ1ID.jpg|мини|дясно|250п|Една от първите [[QSL-картичка|QSL-картички]] на [[Иван Джаков]] от [[8 април]] [[1939]] г.]]
[[File:QSL card SU1CR to LZ1ID.jpg|мини|250п|Една от първите [[QSL-картичка|QSL-картички]] на [[Иван Джаков]] от [[8 април]] [[1939]] г.]]
[[Радиолюбителска дейност в България|Радиолюбителската дейност в България]] се регламентира от ''Техническите изисквания за осъществяване на електронни съобщения чрез радиосъоръжения от любителската радиослужба'' и се контролира от [[Комисия за регулиране на съобщенията|Комисията за регулиране на съобщенията]].<ref name="crc-tech">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.crc.bg/files/_bg/Tech_izisk_radiolub_2011_09_09.pdf | заглавие =Технически изисквания за осъществяване на електронни съобщения чрез радиосъоръжения от любителската радиослужба | достъп_дата =20-06-2012 | фамилно_име = | първо_име = | дата =07-07-2009 | труд = | издател =Комисия за регулиране на съобщенията | език = | цитат = }}</ref> Заедно с лиценза, всеки радиолюбител получава индивидуален и уникален '''[[повиквателен знак]]''' (''позивна, инициал''), чрез който той се представя по време на [[радиовръзка]]. Повиквателните знаци за радиолюбителите в България са '''[[LZ]]'''. В България има около 6200 радиолюбители, което е около 0,085% от населението на страната.<ref name="crc_reg">{{cite web |url=http://crc.bg:8080/dpls/apex/f?p=923:1:2899501516670234:EXPAND,10 |title=Публичен регистър на радиолюбителите в България – физически и юридически лица |work=Комисия за регулиране на съобщенията |accessdate=2012-07-05| archiveurl= | archivedate= 2012-07-05}}</ref>
[[Радиолюбителска дейност в България|Радиолюбителската дейност в България]] се регламентира от ''Техническите изисквания за осъществяване на електронни съобщения чрез радиосъоръжения от любителската радиослужба'' и се контролира от [[Комисия за регулиране на съобщенията|Комисията за регулиране на съобщенията]].<ref name="crc-tech">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.crc.bg/files/_bg/Tech_izisk_radiolub_2011_09_09.pdf | заглавие =Технически изисквания за осъществяване на електронни съобщения чрез радиосъоръжения от любителската радиослужба | достъп_дата =20-06-2012 | фамилно_име = | първо_име = | дата =07-07-2009 | труд = | издател =Комисия за регулиране на съобщенията | език = | цитат = }}</ref> Заедно с лиценза, всеки радиолюбител получава индивидуален и уникален '''[[повиквателен знак]]''' (''позивна, инициал''), чрез който той се представя по време на [[радиовръзка]]. Повиквателните знаци за радиолюбителите в България са '''[[LZ]]'''. В България има около 6200 радиолюбители, което е около 0,085% от населението на страната.<ref name="crc_reg">{{cite web |url=http://crc.bg:8080/dpls/apex/f?p=923:1:2899501516670234:EXPAND,10 |title=Публичен регистър на радиолюбителите в България – физически и юридически лица |work=Комисия за регулиране на съобщенията |accessdate=2012-07-05| archiveurl= | archivedate= 2012-07-05}}</ref>


Версия от 14:50, 22 септември 2016

Радиолюбител

Рaдиолюбителят е физическо лице, което притежава разрешително за правоспособност на радиолюбител за осъществяване на радиолюбителска дейност, или притежава хармонизирано радиолюбителско свидетелство (HAREC), където без материален интерес и за собствени нужди осъществява електронни съобщения чрез радиосъоръжения от любителска радиослужба. Българските радиолюбители в зависимост от тяхната теоретична и практическа подготовка се класифицират в два радиолюбителски класа, както следва:

  • клас 1 - еквивалентен на СЕРТ лиценз;
  • клас 2 - национален клас. Лицата, упражняващи само радиолюбителска слушателска дейност, са радиолюбители слушатели.

Друго, международно известно наименование за радиолюбител е „хам“ (Шаблон:Lang-en). Названието произлиза от отрицателното обръщение към любителските станции, използвано в миналото от търговски или професионални радисти. Впоследствие думата се утвърждава и започва да се използва от всички радиолюбители по света, без отрицателни конотации.


Регламент

 Основна статия: Радиолюбителска дейност в България
Една от първите QSL-картички на Иван Джаков от 8 април 1939 г.

Радиолюбителската дейност в България се регламентира от Техническите изисквания за осъществяване на електронни съобщения чрез радиосъоръжения от любителската радиослужба и се контролира от Комисията за регулиране на съобщенията.[1] Заедно с лиценза, всеки радиолюбител получава индивидуален и уникален повиквателен знак (позивна, инициал), чрез който той се представя по време на радиовръзка. Повиквателните знаци за радиолюбителите в България са LZ. В България има около 6200 радиолюбители, което е около 0,085% от населението на страната.[2]

Първият български радиолюбител е Иван Джаков. На 24 април 1938 г. той излъчва от София, в телеграфен режим, на честота 7 МХц първото българско радиолюбителско съобщение – „CQ de LZ1ID“.[3] Първата клубна любителска радиостанция в България започва работа на 25 декември 1949 г. с инициал LZ1AA от София, като клубна радиостанция на НССТ.[4]

Радиолюбителите в България са организирани в Българската федерация на радиолюбителите (Шаблон:Lang-en, съкратено „BFRA“). Тя е официалната организация, която представлява България в Международния радиолюбителски съюз (IARU).

Гражданската радиовръзка е частен вид радиолюбителска дейност, за която не се изисква официален лиценз.

Разпространение

Държава Брой
радиолюбители 		% от населението Година, за която
се отнасят цифрите 		Източник
 Япония 1,296,059 1.012 1999 [5]
 САЩ 738,497 0.239 2012 [6]
 Тайланд 176,278 0.275 2006 [5]
 Южна Корея 141,000 0.288 2000 [5]
 Германия 75,262 0.092 2007 [7]
 Канада 69,183 0.201 2011 [6]
 Китай 68,692 0.296 1999 [5]
 Испания 58,700 0.127 1999 [5]
 Великобритания 58,426 0.094 2000 [5]
 Русия 38,000 0.026 1993 [5]
 Бразилия 32,053 0.016 1997 [5]
 Италия 30,000 0.049 1993 [5]
 Индонезия 27,815 0.011 1997 [5]
 Франция 18,500 0.028 1997 [5]
 Украйна 17,265 0.037 2000 [5]
 Аржентина 16,889 0.042 1999 [5]
 Полша 16,000 0.041 2000 [5]
 Австралия 15,328 0.067 2000 [5]
 Индия 15,679 0.001 2000 [5]
 Словения 6,500 0.317 2000 [5]
 България 6,200 0,085 2012 [2]
 Република Южна Африка 6,000 0.012 1994 [5]
 Норвегия 5,302 0.106 2000 [5]

Някои правителства поддържат статистически данни (брой, възраст, пол и др.) за лицензираните радиолюбители в страната. Мнозинството от радиолюбители в света се намира в Япония, САЩ, Тайланд, Южна Корея, Русия и европейските страни, Германия, Испания, Франция. Само правителствата на Йемен и Северна Корея към момента (2012 г.) забраняват на гражданите си да стават радиолюбители. Понякога придобиването на радиолюбителски лиценз е сложен процес, свързан с много бюрократични дейности и такси, което го прави недостъпно за много хора. В повечето страни е позволено на чужди граждани да придобиват лиценз, но много малко радиолюбители са лицензирани в няколко страни.

Пол

Радиолюбителите по света са главно мъже. Например в САЩ около 15 % от радиолюбителите са жени, в Китай – 12 %. Съществува международна организация на жените радиолюбители – Young Ladies Radio League (YLRL). Към радиолюбител от мъжки пол може да се обръща с ОМ, което е абревиатура за „old man”, независимо от възрастта на оператора. Към радиолюбител от женски пол може да се обръща с YL, което е абревиатура за „young lady”, независимо от възрастта на оператора. Въпреки че тези кодове произтичат от абревиатури от английски език, те се използват от радиолюбителите в целия свят. Английският език се използва най-често при осъществяване на международни радиолюбителски връзки.

Възраст

В повечето страни няма ограничение за минималната възраст, на която може да се придобие радиолюбителски лиценз. Средната възраст на радиолюбителите в света е доста висока (50 - 60 години). В тази връзка в някои страни се създават образователни програми и организации, които да популяризират радиолюбителското хоби сред младите поколения.

Галерия

  • Оператор, работещ на компютърно генериран телеграф
    Оператор, работещ на компютърно генериран телеграф
  • Радиолюбител
    Радиолюбител
  • Антена тип Яги
    Антена тип Яги

Вижте също

Източници

  1. ↑ Технически изисквания за осъществяване на електронни съобщения чрез радиосъоръжения от любителската радиослужба // Комисия за регулиране на съобщенията, 07-07-2009. Посетен на 20-06-2012.
  2. ↑ а б Публичен регистър на радиолюбителите в България – физически и юридически лица // Комисия за регулиране на съобщенията. Посетен на 2012-07-05.
  3. ↑ инж. Панайот Данев, LZ1US. Радиолюбителството в България. История, факти, спомени. София, Изд. на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1998. с. 182.
  4. ↑ Месечно издание на Главната дирекция на радиоразпръскването и радиофикацията в България // Технически радиопреглед 1 (1). 1950.
  5. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у Кратка статистика на радиолюбителите и любителските станции в света // Международен радиолюбителски съюз (International Amateur Radio Union) (IARU.org). Архивиран от оригинала на 28 June 2007. Посетен на 2007-07-13.
  6. ↑ а б Сървър на инициалите в www.Hamdata.com // Hamdata.com. Архивиран от оригинала на 30 April 2011. Посетен на 2011-05-22.
  7. ↑ Статистика на лицензираните радиолюбители в Германия // Архив на немския радио клуб (DARC.de). Архивиран от оригинала на 2008-04-09. Посетен на 2008-06-18.

Външни препратки

  1. Официален сайт на Българската федерация на радиолюбителите
  2. http://www.technotron-bg.eu/page1.html
  3. http://www.technotron-bg.eu/razni
  4. Радиолюбителството в България
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Amateur radio operator в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Радиолюбител&oldid=7459758“.