Направо към съдържанието

Южни Шетландски острови: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 34: Ред 34:
*[[Свети Климент Охридски (база)|Св. Климент Охридски]]
*[[Свети Климент Охридски (база)|Св. Климент Охридски]]
*[[Лагер Академия]]
*[[Лагер Академия]]
*[[:en:List of Bulgarian toponyms in Antarctica|Списък на българските наименования в Антарктика]] (на английски)


==Литература==
==Литература==

Версия от 23:10, 1 август 2018

Местоположение на Южните Шетландски острови
Нос Уилямс, открит на 19 февруари 1819
Връх Фостър, първенец на архипелага
Карта на островите
Туристи в топла вулканска вода на о. Дисепшън
Базите Виля лас Естреляс (чил.) и Белингсхаузен (рус., вдясно)

Южните Шетландски острови (Шаблон:Lang-en) са антарктически архипелаг в Южния океан.

Архипелагът има дължина над 500 км в направление от изток-североизток към запад-югозапад. Разположен е южно от протока Дрейк и около 120 км северно от Антарктическия полуостров, от който е отделен с пролива Брансфийлд.

Архипелагът с обща площ от 3 687 км² включва (от изток на запад) островите Кларънс, Елефант, Кинг Джордж, Нелсън, Робърт, Гринуич, Ливингстън, Дисепшън, Сноу, Лоу и Смит, а също и множество по-малки островчета и скали. Най-висок връх на островите е Маунт Фостър (2105 м) на остров Смит, изкачен за пръв път от новозеландска експедиция начело с Грег Ландрет през 1996 г.

Преобладаваща част от повърхността на островите (80 – 90%) е покрита с ледникови шапки, които на много участъци формират бреговата линия. Климатът е морски антарктически, с много постоянна температура която рядко надвишава 3°C през лятото и пада под –11°C през зимата.

Островите са открити от английския търговец Уилям Смит с брига Уилямс, който вижда остров Ливингстън на 19 февруари 1819 г. Същата година Смит се връща на островите през октомври, когато открива остров Кинг Джордж, слиза на него на 16 октомври и го обявява за британско владение, и през декември заедно с лейтенант Едуард Брансфийлд който проучва и картографира островите. Новото откритие бързо привлича английски и американски ловци на тюлени. Първият кораб, който пристига за лов на тюлени, е Еспирито Санто под командата на капитан Джозеф Херинг, нает от английски търговци в Буенос Айрес. Английският екипаж на кораба слиза на остров Ръгед (Неравен) край Ливингстън в Коледния ден на 1819, и обявява островите за собственост на Крал Джордж III.

Към суверенитета на островите са предявени формални претенции от Великобритания (1908), Чили (1940) и Аржентина (1943). Съгласно Антарктическия договор териториалните претенции южно от 60 ° ю.ш. са замразени, и островите са открити за невоенно ползване, най-вече научни изследвания и туризъм.

На островите са разположени научни бази на редица страни, включително Фераз (Бразилия), Мачу Пикчу (Перу), Арцтовски (Полша), Карлини (бивша Хубани, Аржентина), Крал Седжонг (Южна Корея), Артигас (Уругвай), Белингсхаузен (Русия), Фрей (Чили), Великата Стена (Китай), Педро Висенте Малдонадо (Еквадор), Артуро Прат (Чили), Св. Климент Охридски (България), Хуан Карлос I (Испания) и Ширеф (САЩ и Чили).

Карти

Вижте също

Литература