Стъкмистика

Стъкмистика (често и като римувания израз "статистика-стъкмистика") е израз от разговорната реч, подчертаващ необективен подбор на статистическа информация или фактология, статистика правена "по поръчка" или генериране на статистически данни в подкрепа на определена политика ^[1]^[2]

В по-архаизиран вариант, под стъкмистика в разговорната реч се е разбирало непретенциозно изработени, "стъкмени" или поправени неща с подръчни материали (най-често с тел и клещи).

В научния жаргон в статистиката, за "натъманена статистика" се използва думата стагмистика.

Употреба

Стъкмистика по отношение на статистическите изследвания е ново значение на думата, което добива гражданственост през годините на прехода (и преди това, по време на комунизма ^[3]) във връзка с данни и тяхното анализиране, показващи нагласено, иронично и корумпирано отношение на властите или публични лица към обективната действителност. Производна е от глагола "стъкмявам" и в общия случай подчертава непрофесионализъм или нарочно отношение към някаква работа в широк спектър от дейности.

Особено в съчетанието статистика-стъкмистика може да има хумористичен оттенък.

Използва се широко в българския език, при окачествяване на сведения и публикации обслужващи политическите или икономически интереси на определени кръгове.

Много политико-икономически, а понякога и научни критици прибягват до термина стъкмистика, когато подчертават не качествата на самата информация, а това, че авторът/презентаторът й̀ се ползва с умишлено манипулирана, невярна, неточна или вредна такава, с непрозрачни намерения или с цел да манипулира публичното постранство.

Повечето проблеми в социално-икономическия живот в България са свързани с лоши управленски решения. Тези решения се вземат или с цел злоупотреба или поради липса на достатъчно информация. ^[4]

В английски и други езици например с подобно значение се използват термини като misuse of statistics (английски), тоест неправилна, грешна употреба на статистиката. В демократичните страни фалшифицирането на документи, статистически данни или фактология се квалифицира като престъпление от обществен характер и се преследва от закона.

Стъкмистика може да се отнася не само до статистически данни, но също и до:^[5]

научно-технически данни и изследвания;
макроикономическа информация;
бюджетни баланси;
политически анализи;
политически вот (избори, референдуми и др.);
фактология;
логически заключения;
мениджмънт

Доказано е, че законът на Бенфорд може да се използва с успех срещу стъкмистиката при разкриване на подправени данни, свързани с данъчни задължения, а валидността му е доказана и при дневната възвръщаемост на борсови индекси в САЩ. ^[6] Набори от данни, които не са получени чрез измерване, а са генерирани произволно или съдържат ограничения, не се подчиняват на закона на Бенфорд.

Вижте също

Източници

↑ Статистика – стъкмистика, Забава – вицове, utro.bg
↑ „Статистическото изследване“, Иванка Съйкова, София Тодорова, Нов Български Университет, София 2000, ISBN 954-568-023-7
↑ Стъкмистика
↑ Интернет реклама в TV?
↑ Кое е причината и кое следствието? Владимир Куцаров, вестник “Нова Зора”, бр. 4 от 27 януари 2004 г.
↑ Съществува ли тест за проверка на качеството на статистическите данни Политическа икономия на числата.

Примери за употреба

[1] Статистика – стъкмистика, Забава – вицове, utro.bg

[2] „Статистическото изследване“, Иванка Съйкова, София Тодорова, Нов Български Университет, София 2000, ISBN 954-568-023-7

[3] Стъкмистика

[4] Интернет реклама в TV?

[5] Кое е причината и кое следствието? Владимир Куцаров, вестник “Нова Зора”, бр. 4 от 27 януари 2004 г.

[6] Съществува ли тест за проверка на качеството на статистическите данни Политическа икономия на числата.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]