Андрей Пастори
| Андрей Пастори Andreas Pásztory | |
| езиковед и учител | |
| Роден |
1824 г.
|
|---|---|
| Починал | 1890 г.
неизв. |
| Научна дейност | |
| Работил в | католическо училище „Св. Андрей“ |
Андрей Пастори (на унгарски: Andreas Pásztory) е унгарски учител по латински език, автор на българска граматика на латински език и първия учебник на италиански за българи.
Биография
Андреаш Пастори е роден през 1824 г. Той е унгарец по рождение. Пастори завършва право и работи като нотариус в съдебен състав. По време на Освободителната борба на унгарците той е войник в артилерията, а от 1849 г. е лейтенант в трети батальон в седми корпус на армията. По време на военното примирие през 1849 г. той успява да избяга в България. Не известно как през януари 1850 г. е в Шумен. В района около Шумен през това време са и други унгарци, като видният революционер Лайош Кошут, които по политически причини там намират временно приют.[1]
След това Пастори се премества в Пловдив. По това време Андреа Канова е епископ на Южната католическа епархия в Пловдив. Епископът започва да организира обучение на деца към Пловдивската католическа енория. Пастори започва работа като учител по латински към католическото училище към енорията и бързо научава българския език. В Пловдив той се запознава с местни пловдивски учители между които е и Найден Геров. Пастори влиза в контакт с него и Найден Геров му подарява „Граматиката на Цанкови“ - Deutsch-Bulgarische Grammatik der Brüder Anton und Dragan Cankov, която е издадена във Виена през 1852 г.[1]
Пастори използва Граматиката на Цанкови не само за да учи български, но и като образец да напише през 1856 г. граматика на българския език, на латински език „Brevis Grammatica Bulgarica“. Това той посочва на титулната страница на ръкописа. Учебникът-граматика на Пастори включва 15 глави разположени на 129 страници. Тя се явява втората българска граматика на чужд език. Пастори е използвал и ръкописа на италианската граматика на българския език, написана от отец Едуард Валпа - италиански мисионер при католиците в пловдивско. Последният живее от 1841 г. при павликяните в Пловдив и село Калъчлии (сега кв. „Генерал Николаево“ на град Раковски). Пастори е писал българските думи с латински букви според фонетичните предписания, които са изпозвани от католиците тогава. Той също написва и „Българско-италианска грамматика за блъгары-ты“, издадена през 1862 г. в Пловдив.[1]
Пастори е знаел и ползвал много езици: унгарски като роден език, немски, латински и италиански. В периода от 1852 до 1876 г. Пастори остава на работа като учител в Пловдив, но многократно бива командирован да преподава и в Букурещ. Няма данни за него след 1876 г.
История на ръкописа
Учебникът-граматика на Пастори остава неиздадена, но съхранен в библиотеката на католическата църква „Пресвето сърце Исусово“ в тогавашното село Генерал Николаево, днес квартал на град Раковски. След Втората световна война голяма част на архив на гореспоменатата католическа енория е предаден в Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ в София.[2]
През 1970-те години д-р Кирил Костов открива тази граматика и започва да се занимава с нея. През 2013 г. граматиката е издадена с превод и коментар на немски и на български от Кирил Костов и Клаус Щайнке.[3]
Библиография
- „Българско-италианска грамматика за блъгары-ты“, Пловдив, 1862 г.
- „Brevis Grammatica Bulgarica“ 1856 г. (граматика на българския език, на латински език)