Направо към съдържанието

Порок

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Порокът е деяние, поведение или навик, който се счита за неморален, покварен и унизителен. Порокът е противоположност на добродетелта. Порокът се напътства по нечисти плътски желания и е предвистник на греха. Според Платон „Добродетелта, изглежда, е някакъв вид здраве, красота и сила на душата, а пък порочността е болест, грозота и слабост.“.[1]

Произход

Думата порок произлиза от старобългарската дума порицание.

Пороци в християнството

Пороци в исляма

Исляма насърчаваща да се използва само позволеното – халалът и да се отбягва съмнителното и забраненото - харамът... Също така в някои случаи, в исляма порока е грях.

  1. Злословие (Гъйбет).

“О, вярващи, странете от подозрението! Понякога съмнението е грях. И не се дебнете, и не злословете, един на друг! Нима на някого от вас ще се хареса да яде плътта на мъртвия си брат? Вие се отвращавате от това. И бойте се от Аллах! Аллах е приемащ покаянието, милосърден.”

(ел-Худжурат, 49:12)

2. Отрицание

“Вярващите да не взимат неверници за ближни вместо повярвалите. А който направи това, той няма нищо общо с Аллах...”

(Али Имран, 3:28)

3. Високомерие

“Предостатъчно зло е за един човек да изпитва пренебрежение към своя брат мюсюлманин.”, “...Високомерието е отхвърляне на истината и пренебрегване на хората.”

(Муслим)

4. Неблагодарност

Аллах лишава лихвата от берекет и увеличава берекета на садаката. Аллах не обича никой неблагодарник, грешник.

(Сура "Бакара" 2:276)

5. Алчност

Жалък и губещ е обожателят на динара (златна монета) и обожателят на дирхама (сребърна монета).”

(Бухари)

и други.

Пороци в будизма

Будизмът изповядва аскетичния идеал или това е контролиране на мислите и смиряване на желанията.

Пороци според психологията

Според психологията пороците са:

Вижте също

Източници

  1. Валентин Бояджиев. Добродетели и пороци