Кожле
Тази статия е за селото. За средновековната крепост вижте Кожле (крепост).
| Кожле Кожле | |
| — село — | |
 Манастирът „Рождество Богородично“ | |
  Кожле | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Скопски |
| Община | Ибрахимово |
| Географска област | Блатия |
| Надм. височина | 233 m |
| Население | 14 души (2002) |
| Пощенски код | 1044 |
| МПС код | SK |
| Кожле в Общомедия | |
Кожле (на македонска литературна норма: Кожле) е село в община Ибрахимово (Петровец) на Северна Македония.
География
Селото се намира в областта Блатия на десния бряг на Пчиня.
История
На 1,6 километра източно от селото е разположена крепостта Маркови кули. Под нея е средновековният Кожленски манастир „Рождество Богородично“ (бивш „Свети Никола“).
В 1847 година е изградена църквата „Свети Спас“.
В края на XIX век Кожле е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Кожле живеят 585 българи-християни.[1]
В началото на XX век селото е разделено в конфесионално отношение. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 22 сръбски патриаршистки къщи.[2] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кожле има 344 българи екзархисти и 120 българи патриаршисти сърбомани и функционират българско и сръбско училище.[3]
През октомври 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Българският свещеник Тодор Колев е тормозен от властите.[4]
При избухването на Балканската война 3 души от Кожле са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
В Първата световна война 4 души от селото загиват като войнци в Българската армия.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 14 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 10 |
| албанци | 2 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Личности
- Родени в Кожле
Атанас Стоилев, български революционер от ВМОРО, четник на Тодор Паница[8] и Петър Журски[9]- Васил Йорданов, български революционер, деец на ВМОРО, през Първата световна война, по случай 15-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание, е награден с орден „За военна заслуга“ за заслуги към постигане на българския идеал в Македония[10]
- Тодор Попандреев, български свещеник, изтезаван от сръбските власти след Междусъюзническата война[11]
- Трайко Христов (1872 - ?), български революционер, деец на ВМОРО
- Починали в Кожле
Константин Минов (1868 – 1905), сръбски свещеник
- Свързани с Кожле
- Асен Траянов (1885 – 1940), български изследовател, по произход от Кожле
- Василие Йованович (1874 – 1870), сръбски политик, по произход от Кожле
- Теодор Траянов (1882 – 1945), български поет, по произход от Кожле
Бележки
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 207.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114 – 115. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 28, 7 ноември 1910, стр. 3 – 4.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 852.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 8 октомври 2007
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.3
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.16
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
- ↑ Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 425.
| |||||||||||
