Маломирово
| Маломирово | |
  Маломирово  Маломирово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 357 души[1] (15 март 2024 г.) 11,3 души/km² |
| Землище | 31,609 km² |
| Надм. височина | 126 m |
| Пощ. код | 8737 |
| Тел. код | 04726 |
| МПС код | У |
| ЕКАТТЕ | 46797 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Ямбол |
| Община – кмет | Елхово Петър Гендов (ПП – ДБ, БСП – Обединена левица, СДС, ИТН, ЗНС, ВМРО-БНД, БВ; 2023) |
| Кметство – кмет | Мара Калчева (ГЕРБ) |
| Маломирово в Общомедия | |
Маломирово е село в Югоизточна България. То се намира в община Елхово, област Ямбол.
География
Село Маломирово е разположено в Тунджанската хълмиста нископланинска област, намира се на 8 km от общинския център Елхово, на 45 km от областния център Ямбол, на 22 km от граничното село Голям Дервент и на 36 km от ГКПП Лесово. Релефът му се състои от възвишения (Дервенските възвишения, Бакаджиците, Манастирските възвишения) и слабо разчленени плоски низини. Тунджа е най-голямата река в този район, заедно с нейните притоци – Поповска река, Араплийска, Лалковска, Мелнишка, река Калница, Голямата река.
Климатът на селото попада в двете климатични области на България – европейско-континентален и континентално-средиземноморски. Зимата е мека, пролетта започва рано, лятото е горещо, а есента е по-топла и от пролетта. Снежната покривка се задържа 10 – 15 дни. Присъщи за този район са серверните и североизточни ветрове. Често явление са южните ветрове, които носят топъл средиземноморски въздух.
Почвата в този район е характерна със своята слаба денивелация. Тук преобладават основно три вида почви – канелени горски почви, чернозем-смолници и наносни почви. Те са благоприятни за отглеждане на зърнени култури, от където идва и старото име на селото – Хамбарлий.
В стопанско отношение, основният поминък на населението е животновъдството и растениевъдството.
За последните няколко години актуалната тенденция на заселване на чужди граждани, предимно англичани, не подмина и село Маломирово. Селото е привлекателно със своята красива природа, чист въздух, екологични природни ресурси и спокойствие.
История
Старото име на селото е Хамбарлий.
Край село Маломирово, на 22 юни 813 г. в Битката при Версиникия българските войски на хан Крум разбиват византийската армия на император Михаил I Рангаве. В околностите на елховското село Маломирово, старото Хамбарлии, са открити и пренесени във Варненския музей от братя Шкорпил прочутите и значими за нашата история Хамбарлийски надписи. На 13.04.814 г. в околностите на Маломирово във военния си лагер подготвяйки превземането на Цариград умира Хан Крум.
Културни и природни забележителности
За първи път след 30 години прекъсване, на 7.03.2009 година на Тодоров ден край селото се проведе конно надбягване, с което беше възстановена тази стара българска традиция.
На 23 юли 2005 г. в Голямата могила, намираща се край село Маломирово бе разкопан непокътнат царски гроб с всички полагащи се на владетеля атрибути. Това откритие, станало в Югозападна Странджа – в тази част на Тракия, където археологически разкопки почти не са провеждани, в значителна степен промени някои представи за културата и мирогледа на траките.
Могилата е най-голямата в този район – висока е 16 м, с диаметър около 100 м.
Предполага се, че това е могилата на тракийския цар Керсеблепт.
Други
В селото има действащо читалище-„Пробуда“ което е, регистрирано под номер 785 в Министерство на Културата на Република България.
Към читалището има Коледари, Кукери, Фолклорна певческа група, Битова инструментална група; библиотека – 6557
В селото работи целодневна детска градина „Господин Велев“, ул. „Георги Арабаджиев“ No 2, 8737 Маломирово, Община Елхово. ЦДГ „Господин Велев“ е целодневна детска градина с общинско финансиране.
За нуждите на живеещете в селото работи здравен пункт, поща, няколко магазина, кафе, зала за организиране на масови мероприятия, пункт за изкупуване на мляко, хлебопекарна.
Личности
- Родени в Маломирово
Въльо Ангелов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[2]
Бележки
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 25.
Библиография
- Даниела Агре. Голямата могила край Маломирово и Златиница. Двуезично издание – български и английски. С., Авалон, 2012.
| ||||||||||
