Направо към съдържанието

Марек Биенчик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Версия от 12:52, 21 февруари 2024 на Rumensz (беседа | приноси)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Марек Биенчик
Роден
6 юли 1956 г. (68 г.)
Марек Биенчик в Общомедия

Марек Биенчик (на полски: Marek Bieńczyk) е полски литератор, професор по френски език и цивилизация,[1] есеист и преводач. Книгите му са преведени в различни европейски страни, а в родината му, Полша, те получават няколко награди, в това число Нике – за сборника Książka twarzy, в 2012 г.

Биенчик е и експерт – енолог, със собствени рубрики в различни периодични издания и няколко книги по темата за виното.

  • Czarny człowiek. Zygmunt Krasiński wobec śmierci, IBL, 1990.
  • Terminal, PIW, 1994
  • Melancholia. O tych, co nigdy nie odnajdą straty, Sic!, 1998
    Меланхолия. За тез, които никога изгубеното няма да намерят, София: Сонм, 2002.
  • Kroniki wina (винени хроники), Sic!, 2001
  • Oczy Dürera. O melancholii romantycznej, Sic!, 2002
  • Przezroczystość, Znak, 2007
    Прозрачността, София: Сонм, ISBN: 9786197500097, 2019 г. 270 стр.
  • Książka twarzy, Świat Książki, 2011
    Книга на лицето, София: Фабер, ISBN: 9786190003366, 2015 г. 448 стр.
  • Terminal, Państwowy Instytut Wydawniczy, Warszawa 1994 (ISBN 83-06-02387-0);
  • Tworki, Wydawnictwo Sic!, Warszawa 1999 (wyd. II 2007) (ISBN 83-86056-56-8), награда „Владислав Реймонт“ за 2000
    Психиатрична болница „Творки“, София: Панорама, 2017, ISBN: 9789549655872
  1. Френската академия му присъжда „Голямата Награда на Франкофонията“ (Grand Prix de la Francophonie) за 2002 г.