Коренище
Коренището (също ризом) е видоизменено подземно растително стебло, от което излизат корени и филизи. Коренищата се развиват от аксиларни пъпки и растат хоризонтално. Те имат способността да дават начало на нови филизи и да растат вертикално.[1] Неговата функция е почти еднаква с функцията на корена. Среща се при папрата, където е предшественик на същинските корени. При ягодата коренището служи и за размножаване.
Ризомът е главното стъбло на растението. По принцип той има къси междувъзлия, пуска корени от долната част на възлите и създава нови вертикално растящи филизи от горната част на възлите. Клубенът е удебелена част от коренище или от столон, която се използва като орган за съхранение.[2] Той обикновено има високо съдържание на нишесте.
Ако коренището се отдели, всяка част от него може да доведе до поникването на ново растение. В него се съхранява нишесте, протеини и други хранителни вещества, които служат за образуването на филизи, например ако растението загине през зимата.[1] Този процес е познат като вегетативно размножаване и се използва от земеделците и градинарите за размножаване на определени растения.
Някои коренища, които се използват директно за готвене, включват джинджифил, куркума, индийски лотос и Boesenbergia rotunda.
Съществуват растения, чиито коренища растат над земята или на нивото на повърхността (например ириси и папрати).
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Jang, Cheol Seong. Functional classification, genomic organization, putatively cis-acting regulatory elements, and relationship to quantitative trait loci, of sorghum genes with rhizome-enriched expression. // Plant Physiology 142 (3). 2006. DOI:10.1104/pp.106.082891. с. 1148 – 1159.
- ↑ Stern, Kingsley R. Introductory Plant Biology. 10. McGraw Hill, 2002. ISBN 0-07-290941-2.