Направо към съдържанието

Илия Кацаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Версия от 01:30, 18 май 2024 на Luxferuer (беседа | приноси)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Илия Кацаров
човекът заклевал въстаниците през 1876 г. в Копривщица
Роден
1830 г.
Починал
1905 г. (75 г.)
ПогребанСвети Николай, Копривщица, Република България

Националност България
Учил вСредно училище „Любен Каравелов“
Семейство
СъпругаРада Драгоева
ДецаМария, Анастасия (Таша) Босилкова, Димитър, Дамян, Иван, Гаврил[1] и други три

Свещеник Илия Кацаров е човекът заклевал въстаниците през 1876 година тези, които са „запалили фитила“ на българската свобода.[2]

Илия Кацаров е роден през 1830 г. в село Старо Ново Село. След като майка му овдовява и се омъжва повторно и според тогавашния обичай за да не ревнува пастрока си, като най-голям син е изпратен да живее в село Копривщица.[2] По време на учението си в училището „Св. св. Кирил и Методий“, Илия Кацаров и Христо Данов живеят в къщичката на свещеника в двора на храм „Успение на Пресветая Богородица“, подпомагани от църковното настоятелство, Женското благотворително дружество „Благовещение“ и учителя Груйо Манев. Бъдещият свещеник получава своето образование в класното училище основано от Найден Геров в Копривщица. След като се изучава става чирак при абаджиите, с които стига до Цариград.[2] Запазени са спомените на отец Илия Кацаров за времето, когато е бил ученик, заедно с Христо Г. Данов:[3]

Нямайки пари за свѣтило и желаейки да четемъ и презъ нощьта, ние съ Данова сѣдахме по късна нощъ надъ нѣкой отъ гробоветѣ въ съсѣднитѣ на църквата „Св-Богородица“ (кѫдето живеехме) гробища и учехме уроцитѣ си на гъмжящето тамъ кандило. [3]

По време на възстановяването на копривщенският революционен комитет в началото на 1876 г. на свиканото от Гаврил Хлътов съвещание в къщата на Патьо Млъчков извършва свещенодействията при заклеването на бъдещите въстаници. Употребяваните клетвени атрибути по това време са Евангелие, православен кръст револвер и кама. По него време той живее близо до къщата на Патьо Млъчков.[2]

На 20 април 1876 г. Илия Кацаров е един от свещениците, заклевали бунтовниците обявили въстанието и „сложили“ главите си под топора за да дойде свободата на народа.[2][4]

Поп Илия Кацаров е един от малкото оцелели в турския арест. След международно наложена амнистия се прибира в Копривщица с напълно изкъртени зъби в устата му.[4]

Илия Кацаров е баща на девет деца, две от които почиват рано. Баща е на Димитър и Гаврил Кацарови, дядо на Райна Кацарова – Кукудова и прадядо на краеведа професор Гео Кукудов.[2]Синът му поручик Иван Кацаров загива в Първата световна война.[5]

На Илия Кацаров принадлежат тъжните констатации:[4]

  • Тоз народ не си е доробувал.
  • Народ, който се страхува от смъртта, не вярва в Бога.
  1. Geni.com. Илия Кацаров. Посетен на 10 април 2022
  2. а б в г д е Btvnovinite.bg. Правнукът на свещеника, заклевал въстаниците: Те са знаели, че ще запалят фитила на свободата. (видео) Посетен на 10 април 2022
  3. а б Доросиев, Лука. Учебното дело въ Копривщица преди освобождението ни // 20 Априлъ 1876, 1926. с. Т.I 404 – 408. Посетен на 9 ноември 2022.
  4. а б в Поуките на залеза – една лична равносметка // dnevnik.bg, 20 май 2022. Посетен на 24 юни 2022.
  5. Пулеков, Б. Туристико-исторически водач за град Копривщица. Копривщица, Народно читалище „Х. Ненчо Палавеев“, 2011.