Бернар-Рене Журдан дьо Лоне
| Бернар-Рене Журдан дьо Лоне Bernard-René Jourdan de Launay | |
| комендант на Бастилията | |
,_gouverneur_de_la_Bastille_01.jpg) Маркиз дьо Лоне | |
| Роден |
8/9 април 1740
Бастилията, Париж, Франция |
|---|---|
| Починал | 14 юли 1789 г. /на 49 години/
Площад на кметството – Еспланада на освобождението, Париж, Франция |
| Погребан | Парижките катакомби |
| Националност | французин |
| Работил | Комендант на Бастилията |
| След октомври 1776 – 14 юли 1799
Предшественик Антоан-Жозеф дьо Жумилхак Позицията е премахната по време на Френската революция' Prosper Soulès Временен управител на Бастилията | |
| Семейство | |
| Баща | Рене Журдан дьо Лоне |
| Майка | Шарлот Рене Обри д'Арманвил |
| Съпруга | Урсула Филип-Женевив Терес льо Борсие |
| Деца | Адриен Рене Урсуле
Катрин Женевиев Шарлот Габриел Урсул |
| Бернар-Рене Журдан дьо Лоне в Общомедия | |
Бернар-Рене Журдан, маркиз дьо Лоне (на френски: Bernard-René Jourdan, marquis de Launay) е френският комендант на Бастилията, когато затворът крепост в Париж е щурмуван на 14 юли 1789 г. Той е син на предишен комендант и командир на гарнизона на Бастилията.
Ранен живот
[редактиране | редактиране на кода]Маркиз Бернар-Рене Журдан дьо Лоне е роден в нощта на 8 срещу 9 април 1740 г. в Бастилията, където баща му Рене Журдан дьо Лоне е бил комендант. На осемгодишна възраст той е назначен на почетна длъжност в кралските мускетари (mousquetaires du roi). Впоследствие той влиза във френската гвардия (gardes-françaises), полк, постоянно разположен в Париж, освен по време на война.
През 1776 г. Дьо Лоне наследява г-н Дьо Жумилак като комендант на Бастилията. Както е характерно за много висши позиции по време на Стария режим, маркизът закупува поста на комендант от своя предшественик, като форма на инвестиция.[1][2] Тринадесетте години, които той прекарва на тази позиция, са безпроблемни, въпреки че на 19 декември 1778 г. допуска грешка, като не заповядва оръдеен изстрел от Бастилията, като поздрав при раждането на дъщерята – мадам Роял – на крал Луи XVI. През август 1785 г. му е поверена отговорността за затварянето на две главни фигури в скандала с кралските огърлици: кардинал Луи дьо Роан и Жана дьо Ла Мот-Валоа, с които се е държал коректно и учтиво, въпреки че дамата била изключително труден затворник.[3]
До 1777 г. Дьо Лоне е сеньор на Бретониер в Нормандия. Той също притежава и отдава под наем редица къщи на улица „Сент Антоан“, която е съседна на Бастилията.
Роля на 14 юли 1789 г.
[редактиране | редактиране на кода]Постоянният гарнизон на Бастилията, под ръководството на Дьо Лоне, се състоял от около 80 инвалиди (ветерани военни пенсионери), които вече не се считали за подходящи за редовна армейска служба. Два дни преди 14 юли те били подсилени от тридесет швейцарски гренадири от полка Salis-Samade.
За разлика от Сомбрьой – управителят на Дома на инвалидите – който приема исканията на революционерите по-рано същия ден, Дьо Лоне отказва да предаде затворническата крепост, заедно със съхраняваните в подземията ѝ оръжия и барут.[4] Той заявява, че няма да открива огън, освен ако не бъде нападнат, като се опитва да преговаря с двама делегати от Кметството, но дискусиите се проточват. Част от нетърпеливата тълпа започва да навлиза във външния двор на крепостта, след като малка група скъсва веригите, държащи подвижния мост.[5] След предупредителни викове гарнизонът открива огън.[4][5][6][7][8][9] Обсаждащите изтълкуват това като предателство от страна на Дьо Лоне.[6][7][8][9] Последва битка, продължила около четири часа, което води до около 100 жертви сред нападателите и един убит и трима ранени от гарнизона,[10] стрелящ от бойници и други прикрития. Без източник на вода и само с ограничени запаси от храна в Бастилията, Дьо Лоне предлага да капитулира при условие, че никой от крепостта няма да бъде наранен.[11] В бележка, предадена през отвор в подвижния мост, той заплашва, че ще взриви цялата крепост и околностите, ако тези условия бъдат отхвърлени.[12] Условията на Дьо Лоне са отхвърлени, но въпреки това той капитулира, след като членове на гарнизона му попречват да влезе в мазетата, където се съхранява барутът. Около 17 часа стрелбата от крепостта е преустановена и подвижният мост внезапно е спуснат.[11]
След това Дьо Лоне е арестуван, а мечът и палката му са взети. Предполага се, че е отведен в Кметстовото от един от лидерите на въстанието – войникът и бъдещ генерал Пиер-Огюстен Юлен. По пътя обаче разярена тълпа напада Дьо Лоне и след масов побой накрая го убива, като е намушкан многократно с ножове, мечове и щикове и веднъж е прострелян. Съобщава се, че убийството е извършено близо до Кметстовото, след като борещият се Дьо Лоне, отчаян и малтретиран, извика „Стига! Остави ме да умра“ и ритва в слабините безработен готвач на име Десно. След като е убит, главата му е отрязана от Матийо Жув Журдан, месар, закрепена на щик и носена по улиците няколко часа, преди да бъде хвърлена в Сена на следващия ден.[13] Трима офицери от постоянния гарнизон на Бастилията и двама от ветерани също са линчувани, а двама от швейцарците са в неизвестност. Въпреки това по-голямата част от защитниците са ескортирани през тълпата от френски гвардейци, присъединили се към нападателите, и в крайна сметка са освободени.[8]
Дьо Лоне има три дъщери от две съпруги. Потомък на брат му по време на наполеоновото нашествие в Русия (1812) е пленен и остава там (сред неговите потомци са Борис Делоне и Вадим Делоне).[14]
Литературан герой
[редактиране | редактиране на кода]Историкът Саймън Шама описва Дьо Лоне като „разумно съвестен, макар и донякъде мрачен“[15] служител, който се отнася към затворниците по-хуманно, отколкото неговите предшественици. Маркиз дьо Сад, който е преместен от Бастилията в друг затвор малко преди 14 юли, коментира, че Дьо Лоне е „така наречен маркиз, чийто дядо е бил слуга“.[15]
Офицерът, командващ швейцарския отряд, изпратен да подсили Дьо Лоне, лейтенант Дефлю, впоследствие обвинява покойния си началник във военна некомпетентност, неопитност и нерешителност,[16] които той е проявил преди обсадата.[17] Докладът на Дефлю, който е копиран в дневника на неговия полк и е оцелял, може да не е справедлив към Дьо Лоне, който е бил поставен в невъзможна позиция, поради неуспеха на висшите офицери, командващи кралските войски, концентрирани във и около Париж, да му предоставят ефективна подкрепа. Маршал Дьо Броли, който като министър на войната отговаря изцяло за неуспешните усилия за потушаване на безредиците от 1789 г., обаче е написал на 5 юли, че „има два източника на безпокойство относно Бастилията; личността на коменданта (Дьо Лоне) и естеството на гарнизона там“.[18]
Убийството на Дьо Лоне е описано в „Разказ за два града“ на Чарлз Дикенс (книга II, глава 21), а също и в роман на Хилари Мантел (A Place of Greater Safety).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Бастилията. Мемоари в служба на тайната история на френското правителство от Дюфе страница 290
- ↑ Цената, платена от дьо Лоне за Комендант на Бастилията, е 300 000 ливри.
- ↑ Джонатан Бекман, страници 159 и 205, „Как да съсипеш кралица“, ISBN 978-1848549982
- ↑ а б Hampson, Norman, 1963. Социална история на Френската революция. – стр. 74 – 75
- ↑ а б Париж и политиката на революцията. В „Свобода, равенство, братство: Изследване на Френската революция“, от Лин Хънт и Джак Сензър // Архивиран от оригинала на 2013-10-05. Посетен на 22 August 2008.
- ↑ а б George Rudé, Харви Дж. Кей. 2000. Революционна Европа, 1783 – 1815. – стр.73
- ↑ а б Филип Г. Дуайър, Питър Макфий. 2002. Френската революция и Наполеон. – стр.18
- ↑ а б в ГЕО ЕПОШЕ №22 – 05/06 – Английска революция
- ↑ а б François Furet, Мона Озуф, Arthur Goldhammer. 1989. Критичен речник на Френската революция. – стр.125
- ↑ Саймън Шама, страница 404, „Граждани: Хроника на Френската революция“, ISBN 0-670-81012-6
- ↑ а б Саймън Шама, страница 403, „Граждани: Хроника на Френската революция“, ISBN 0-670-81012-6
- ↑ Ханс-Юрген Лузебринк, Ролф Райхард, Ноберт Шурер. 1997. Бастилията: История на символ на деспотизъм и свобода, – стр.43
- ↑ Скър, Рут. Фатална чистота: Робеспиер и Френската революция. 2007. ISBN 9780099458982. с. 84.
- ↑ Мемоари на Борис Розенфелд (на рус.), с. 61.
- ↑ а б Саймън Шама, страница 399, „Граждани: Хроника на Френската революция“, ISBN 0-670-81012-6
- ↑ „Можех да видя ясно от вечното му безпокойство и нерешителност, че ако бъдем нападнати, ще бъдем много зле водени“: Дефлу, цитиран от Рут Скър на страница 84 от „Фатална чистота: Робеспиер и Френската революция“ ISBN 9780099458982
- ↑ Кайтел, Клод, 1989. Бастилията: Истинската история за легендарния затвор, с. 353
- ↑ Мънро Прайс, страница 89, „Падането на френската монархия“, ISBN 0-330-48827-9
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Bernard-René Jourdan de Launay в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |