Върбица (област Враца)
Тази статия се нуждае от подобрение. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
- Вижте пояснителната страница за други значения на Върбица.
Върбица | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 428 души[1] (15 март 2024 г.) 16 души/km² |
Землище | 26,833 km² |
Надм. височина | 277 m |
Пощ. код | 3264 |
Тел. код | 09140 |
МПС код | ВР |
ЕКАТТЕ | 12749 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Враца |
Община – кмет | Враца Калин Каменов (ГЕРБ; 2015) |
Кметство – кмет | Върбица Красимир Цеков (ДСИ) |
Върбѝца е село в Северозападна България. То се намира в община Враца, област Враца.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 30 километра североизточно от град Враца в подножието на веригата Веслеца.
История
[редактиране | редактиране на кода]Историята на селото е древна. Първобитният човек /живял в пещерите до рекичката Бриша/, траки, римляни, славяни и прабългари от които се намират редица артефакти на много места в землището на селото, доказват постоянният интерес на различните хора към природните ресурси и географското местоположение на Върбица. Много легенди се предават от поколение на поколение, особено такива свързани с османската власт. Една от тях е легендата за Ваца „Бесната“, разсказана от майка ми Пенка Илиева /учителка/, която на свой ред я е научила от прадядо си Спас Ореля.
По турско почти навсякъде в България са действали дружини от хайдути – закрилници на народа и сиромашта. Такива е имало и в горите около с. Върбица. Неин член, отначало като ятак, а сетне и като войвода е била и Ваца /Иванка/ Бесната. Ваца била от рода Люлковци. Висока, красива и смела мома. Облечена по мъжки с червен пояс и калпак, с бели навой на краката от които се подавали дръжките на ножове, тя всявала респект у всеки, който я видел.
Дошли турците да събират данъка в общината. Много от селяните били бедни, а и годината се случила лоша, мнозина не смогнали да се издължат. Турците ги затворили в мазата и ги подложили на изтезания. Вой, писък, плач на молещи се жени и деца огласяли селото. Турският бирник доволно седял кръстосал крака в общината, ядял мазни баници и печени пилета, подсуквал мустак и се радвал на властта си. Внезапно отвън се разнесли гърмежи, настанала олелия и „Вай Аллах“ от заптиетата. В стаята нахълтала Ваца с пищов и нож в ръка. Турчинът замръзнал. Тя хвърлила в краката му валчест камък, забила ножа си до него и заповядала: „Одери този камък!“. „Ама как се дере камък, той няма кожа?“ – с попукани устни прошепнал гаджалина. „А как искаш да вземеш пари от сиромаси, като ги нямат?“ – отговорила му Ваца. „Веднага да пуснеш селяните, и да се пръждосваш от селото и повече кракът ти да не е стъпил тук!“
Така Ваца войвода оттървала селото от данъци и спасила сиромасите от османското владичество.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 474 | 100,00 |
Българи | 273 | 57,59 |
Турци | 0 | 0,00 |
Цигани | 148 | 31,22 |
Други | 0 | 0,00 |
Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
Неотговорили | 50 | 10,54 |
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Съборът на Върбица е на 16 май.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|