Направо към съдържанието

Георги Ацев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Версия от 09:50, 9 ноември 2024 на Протогер (беседа | приноси)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Георги Ацев
български революционер

Роден
Починал
25 юни 1906 г. (23 г.)
Георги Ацев в Общомедия

Георги (Гога) Ацев Хаджикостадинов Симоновски, известен като Сърцето,[1][2] е български революционер, прилепски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[3]

Четата на Георги Ацев
Георги Ацев, Наум Йосифов и Петър Георгиев.

Георги Ацев е роден на 30 май 1883 година в прилепското село Ореовец, тогава в Османската империя[4]. Баща му Аце Хаджикостадинов е убит от помаци при тиквешкото село Сирково.[5]

Георги Ацев завършва българското педагогическо училище в Скопие и учителства в Тиквешко (село Страгово.[6][7]

Убива селянин шпионин и през зимата на 1904 година става нелегален в четата на брат си Петър Ацев. От февруари 1904 година, след заминаването на Петър Ацев за България, го замества като войвода на чета.[6][7] Георги Ацев води редица сражения с османски части и чети на сръбската и гръцката пропаганда в Македония, като това с турци при хана в Църновец.[7] През лятото на 1905 година при село Полог разбива андартска чета от 10 критяни и 15 милиционери от близките гъркомански села,[8] като войводата и 12 четници са убити, а 2 са заловени.[7]

Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Ацев (23-ти в първата колона).

През лятото на 1906 година е предаден при изпълнението на наказателна акция в село Крапа и четата му е нападната от сърбоманската чета на Григор Соколов - Ляме. При престрелка със сръбски чети в местността Куртов камък в планината Даутица е ранен и за да не бъде заловен жив се самоубива.[9][10] В сражението загива и войводата Панчо Константинов[3] и трима четници.[7]

За Ацев остава народната песен:

Айде пушка пукна, бре джанъм,
Пушка пукна;
Айде пушка пукна, бре джанъм,
От Балкана.
Айде ми го удри, бе джанъм,
Баш юнакот;
Баш юнакот, бре джанъм,
Георги Ацев.
Айде викна юнак, бре джанъмъ,
Та заплака:
- Кой ке носи моята пушка?
- Нек я носи брат ми Петре.[3]

За войводата се пее и в друга народна песен:

Извикал Делче войвода
от високана планина:
- Слушайте, брайкя топличани,
утре е света недела -
църквата отворете я,
литургия да служите -
четата ке я причестам!
Сите ред-редум влезоя,
сал Гйорги Ацев не влезе:
големи гревой сторило -
турсконо дете фатило,
с лева го рака подфърлил,
с десна го на нож дочекал.[11]
  1. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 94.
  2. Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 64.
  3. а б в Адамовъ, Тодоръ п. Покойници учители-революционери въ Прилепъ, в: Сто години новобългарско училище въ гр. Прилепъ 1843 - 1943. Скопие, „Българско дѣло“, 1943. с. 145.
  4. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 32.
  5. Адамовъ, Тод. попъ. Прилепъ въ революционнитѣ борби // Илюстрация Илиндень XII (5 (115). София, Издание на Илинденската Организация, май 1940. с. 5.
  6. а б Ацев, Петър. Спомени. София, 2011. с. 109-110.
  7. а б в г д Адамовъ, Тод. попъ. Прилепъ въ революционнитѣ борби // Илюстрация Илиндень XII (5 (115). София, Издание на Илинденската Организация, май 1940. с. 6.
  8. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 212.
  9. Енциклопедия „България“, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 161.
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 13.
  11. Църнушанов, Коста. Български народни песни от Македония, София, 1990, с. 426, № 903.