Движение за права и свободи
- Вижте пояснителната страница за други значения на ДПС.
Движение за права и свободи | |
Абревиатура | ДПС |
---|---|
Ръководител(и) | Джевдет Чакъров |
Основател(и) | Ахмед Доган |
Основана | 4 януари 1990 г. |
Седалище | София, бул. „Александър Стамболийски“ 45А |
Членове | 40 000~ (2018)[1] |
Младежка организация | Младежко движение за права и свободи |
Член на | Либерален интернационал |
Идеология | социален либерализъм |
Полит. позиция | център |
Група в ЕП | Обнови Европа |
Цветове | Син |
Парламент | представена като ДПС – НН и АПС |
Европарламент | 3 / 17
|
Общински кметове | 41 / 265
|
Сайт | www.dps.bg |
Движение за права и свободи в Общомедия |
Движението за права и свободи (ДПС, на турски: Hak ve Özgürlükler Hareketi Хак ве йозгюрлюклер харекети, HÖH) е центристка политическа партия в България, определяща се като либерална партия и член на Либералния интернационал. Основана на 4 януари 1990 г., тя се ползва с подкрепата главно на етническите турци, цигани и помаци в България.[2] Известни са множество случаи на корупция, свързани с ДПС.[3][4]
История
Образуване
Движението за права и свободи е учредено на 4 януари 1990 г. и според Искра Баева създаването му, както и на основаната няколко дни по-късно ОКЗНИ, е пряка последица от взетото на 29 декември от ЦК на БКП решение да се върнат имената на българските мюсюлмани.[5] За председател на партията е избран Ахмед Доган, а за първи организационен секретар Йенал Бекир.
По-късно става известно, че Ахмед Доган, както и други водещи фигури на ДПС са бивши активни агенти на Държавна сигурност,[6] която е пряко отговорна за провеждане на т.нар. Възродителен процес.[7][8]
Една част от членовете на ДПС преди свалянето на Тодор Живков са активни в Независимото дружество за защита правата на човека. Те обаче се дистанцират от Независимото дружество, след като за негов председател е избран Румен Воденичаров (също активен агент на ДС), който от своя страна не се застъпва за техните права. Разочаровани от Румен Воденичаров, мюсюлманите се насочват към ДПС и така лишават дружеството от основната му членска маса.[9]
Конституционност
След приемането на новата Конституция на Република България през 1991 г. възниква спор около казуса доколко съществуването на партията не противоречи на Глава Първа, чл. 11, ал. 4 от Конституцията, който гласи: „Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт.“[10] На 8 октомври 1991 г. група от 93 депутати от Великото народно събрание завеждат дело в Конституционния съд на Република България по този въпрос. На 21 април 1992 г. Конституционният съд излиза с решение, което отхвърля искането ДПС да бъде призната за противоконституционна.[11]
Отстраняване на Лютви Местан (2015)
На 24 ноември 2015 г. Турция сваля над Сирия руски военен самолет, участващ в сирийската гражданска война. Председателят на ДПС Лютви Местан чете декларация в Народното събрание, с която защитава това действие. На 17 декември, на коледна сбирка на ДПС, бившият лидер и настоящ почетен председател на ДПС Ахмед Доган критикува това действие на Местан, обвинявайки го в конфронтация с Русия чийто „възход е необратим процес“,[12] както и резултатите на ДПС на местните избори.[13] Впоследствие Местан обявява, че на 22 декември 2015 г. е получил ултиматум от депутата Делян Пеевски да подаде оставка, а когато отказал, охраната му от Националната служба за сигурност била свалена. Вследствие Местан търси и получава закрила в резиденцията на посланика на Турция в България Сюлейман Гьокче.[14]
На 24 декември Централният съвет на ДПС заседава в София в отсъствието на председателя Лютви Местан и е взето решение да бъде изключен от парламентарната група на ДПС в Народното събрание, да му бъде отнето председателството на ЦС на ДПС, а също и да бъде изключен от партията. Управлението е предадено на Председателски съвет (Четин Казак, Мустафа Карадайъ и Рушен Риза) до IX национална конференция на ДПС.[15] Още петима депутати от ДПС последват Местан и стават независими депутати.[16]
На 24 април 2016 г. на IX национална конференция на ДПС за председател на партията е избран Мустафа Карадайъ.[17][18] На 16 октомври 2023 г. Делян Пеевски става съпредседател на парламентарната група на ДПС в 49-ото Народно събрание заедно с Мустафа Карадайъ.[19] На 7 ноември председателят на ДПС Мустафа Карадайъ подава оставка и на следващия ден Пеевски става единствен шеф на депутатите от партията.[20] Заместник-председателят на партията Ахмед Ахмедов и лидерът на младежкото движение Сезгин Мехмед също подават оставки. През следващите 3 месеца председател на ДПС е почетният председател Ахмед Доган.
На Националната конференция на ДПС на 24 февруари 2024 г. за председатели на партията са избрани Делян Пеевски и Джевдет Чакъров. През лятото на 2024 година в ръководството на партията възниква тежък конфликт, като се оформят два лагера – около почетния председател Ахмед Доган и съпредседателя Джевдет Чакъров и около другия съпредседател Делян Пеевски. На 27 август 2024 година близките до Доган членове на Централното изпълнително бюро обявяват изключването от партията на Делян Пеевски, Хамид Хамид, Искра Михайлова, Йордан Цонев и други членове и местни ръководители, които обаче оспорват легитимността на това решение.
Структура
Структурата на партията се състои от Национална конференция, Централен съвет, Председател, Централно оперативно бюро, Областни съвети, Женски дружества и Младежко ДПС.
Почетен председател на партията е Ахмед Доган, председатели на партията са Джевдет Чакъров и Делян Пеевски, заместник-председатели са Йордан Цонев, Искра Михайлова, Халил Летифов и Айсел Руфад.
Председатели на ДПС
- Ахмед Доган (4 януари 1990 – 19 януари 2013)
- Лютви Местан (19 януари 2013 – 24 декември 2015)
- Четин Казак, Мустафа Карадайъ и Рушен Риза – временен Председателски съвет (24 декември 2015 – 24 април 2016)
- Мустафа Карадайъ (24 април 2016 – 7 ноември 2023)
- Ахмед Доган (7 ноември 2023 – 24 февруари 2024)
- Джевдет Чакъров и Делян Пеевски (от 24 февруари 2024 – 11 юли 2024)
Изборни резултати
Парламентарни избори
Година | Гласове брой | Разлика | Гласове % | Разлика % | Представители | Място в управлението |
---|---|---|---|---|---|---|
1990 | 491 596 | – | 8,03 % | – | 23 / 400
|
Опозиция |
1991 | 418 168 | 73 428 | 7,6 % | 0,43 % | 24 / 240
|
Подкрепя правителството |
1994 | 282 711 | 135 457 | 5,4 % | 2,2 % | 15 / 240
|
Опозиция |
1997 | 323 429 | 40 718 | 7,6 % | 2,2 % | 19 / 240
|
Опозиция |
2001 | 340 395 | 16 966 | 7,45 % | 0,2 % | 21 / 240
|
Коалиция |
2005 | 467 400 | 127 005 | 12,8 % | 5,3 % | 34 / 240
|
Коалиция |
2009 | 592 381 | 124 981 | 14 % | 1,2 % | 37 / 240
|
Опозиция |
2013 | 400 466 | 191 915 | 11,3 % | 2,7 % | 36 / 240
|
Коалиция |
2014 | 487 134 | 86 668 | 14,8 % | 3,5 % | 38 / 240
|
Опозиция |
2017 | 315 976 | 171 158 | 8,9 % | 5,8 % | 26 / 240
|
Опозиция |
април 2021 | 335 701 | 19 725 | 10,49 % | 1,59 % | 30 / 240
|
|
юли 2021 | 292 514 | 43 187 | 10,71% | 0,22% | 29 / 240
|
|
ноември 2021 | 341 000 | 48 486 | 13 % | 2,29 % | 34 / 240
|
Опозиция |
2022 | 344 512 | 3 512 | 13,75 % | 0,75 % | 36 / 240
|
Опозиция |
2023 | 347 700 | 3 188 | 13,75 % | 0 % | 36 / 240
|
Подкрепя правителството |
юни 2024 | 366 562 | 18 862 | 17,06 % | 3,31% | 47 / 240
|
Президентски избори
Година | Институция | Гласове брой | Разлика | Гласове % | Разлика % | Представители | Място в управлението |
---|---|---|---|---|---|---|---|
2021 | Президентска | 309 681 | — | 11,57% | — | Мустафа Карадайъ и Искра Михайлова | — |
Участия в избори
Парламентарни избори през 2001 година
На парламентарните избори през 2001 те участват в коалиция с ПП Евророма – ДПС (ДПС - Либерален съюз - Евророма).
Парламентарни избори през 2005 година
На парламентарните избори през 2005 г. ДПС значително увеличава получените гласове и местата си в парламента, в сравнение с 2001 г.
Партия/коалиция | Гласове | Процент | Депутати | |||
Коалиция за България | 1 129 196 | + 345 824 | 31,0% | + 13,8% | 82 | + 34 |
Национално движение „Симеон Втори“ | 725 314 | - 1 119 441 | 19,9% | - 19,8% | 53 | - 67 |
Новото време | 107 758 | 3,0% | - | |||
Движение за права и свободи | 467 400 | + 127 005 | 12,8% | + 5,3% | 34 | + 13 |
Коалиция „Атака“ | 296 848 | + 296 848 | 8,2% | + 8,2% | 21 | + 21 |
Обединени демократични сили | 280 323 | - 291 886 | 7,7% | + 1,2% | 20 | - 1 |
Демократи за силна България | 234 788 | 6,5% | 17 | |||
Български народен съюз | 189 268 | 5,2% | 13 |
Избори за Европейски парламент през 2007 година
За участието си в изборите за български представители в Европейския парламент, насрочени за 20 май 2007 г., ДПС регистрира своя листа от 18 души. Начело на листата е временната евродепутатка Филиз Хюсменова.
Местни избори през 2007 година
На местните избори през 2007 година 60 души от издигнатите кандидат кметове от ДПС са били агенти или сътрудници на ДС.[21]
Избори за Европейски парламент през 2009 година
Парламентарни избори през 2009 година
Резултати от парламентарните избори в България на 5 юли 2009 година[22]
| |||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
№ | Кандидатска листа | Гласове (за пропорционални мандати) |
Дял от гласовете (за пропорционални мандати) |
Пропорционални мандати |
Мажоритарни мандати |
Общо мандати | |||||||||||||
брой | +/− | % | +/− | брой | +/− | ||||||||||||||
1 | Ред, законност и справедливост | 174 582 | — | 4,13 | — | 10 | 0 | 10 | — | ||||||||||
2 | ЛИДЕР | 137 795 | — | 3,26 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
3 | ГЕРБ | 1 678 641 | — | 39,72 | — | 91 | 26 | 117 | — | ||||||||||
4 | Движение за права и свободи | 610 521 | +143 121 | 14,45 | +1,64 | 32 | 5 | 37 | +3 | ||||||||||
5 | Атака | 395 733 | +98 885 | 9,36 | +1,22 | 21 | 0 | 21 | 0 | ||||||||||
6 | Коалиция за България | 748 147 | −381049 | 17,70 | −13,25 | 40 | 0 | 40 | −42 | ||||||||||
7 | Съюз на патриотичните сили „Защита“ | 6 368 | — | 0,15 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
8 | НДСВ | 127 470 | −597 844 | 3,02 | −16,86 | 0 | 0 | 0 | −53 | ||||||||||
9 | Коалиция БЗНС[23] | — | — | — | — | — | — | — | — | ||||||||||
10 | Българска лява коалиция | 8 762 | — | 0,21 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
11 | Партия на либералната алтернатива и мира | 2 828 | — | 0,07 | — | 0 | — | 0 | — | ||||||||||
12 | Зелените | 21 841 | — | 0,52 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
13 | Политическо движение „Социалдемократи“ | 5 004 | — | 0,12 | — | 0 | — | 0 | — | ||||||||||
14 | ВМРО – БНД[24] | — | — | — | — | — | — | — | — | ||||||||||
15 | Другата България | 3 455 | — | 0,08 | — | 0 | — | 0 | — | ||||||||||
16 | Обединение на българските патриоти | 2 175 | — | 0,05 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
17 | Национално движение за спасение на Отечеството | 1 874 | — | 0,04 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
18 | Български национален съюз – НД | 3 813 | — | 0,09 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
19 | Синята коалиция | 285 662 | — | 6,76 | — | 15 | 0 | 15 | — | ||||||||||
20 | За Родината ДГИ – НЛ | 11 524 | — | 0,27 | — | 0 | — | 0 | — | ||||||||||
21 | Валентин Милтенов | — | — | — | — | — | 0 | 0 | — | ||||||||||
ОБЩО: | 4 226 195 | — | 100,00 | — | 209 | 31 | 240 | — | |||||||||||
|
На парламентарните избори през 2009 година 25 души, от издигнатите кандидат-депутати, от ДПС са били агенти или сътрудници на ДС.[25]
Европейски избори 2014
На европейските избори на 25 май 2014 г. ДПС печели четири места.
Местни избори 2015
ДПС взима 1 кметски пост в областните центрове.[26]
ДПС взима 48 общински постове.[27]
Европейски избори 2019
На европейските избори на 26 май 2019 г. ДПС печели три места.
Разслояване на ДПС
Критика
Според германския разследващ журналист Юрген Рот, ДПС е „непрозрачна турска партия“.[28]
Незаконни практики
По време на предизборни кампании ДПС извършва агитация на турски език.[29] Това е в противоречие с изборния закон, който забранява предизборна агитация на друг език освен българския.[30] В някои случаи ДПС агитира в Турция в деня за размисъл, което също е нарушение на закона.[31]
Външни препратки
Източници
- ↑ БСП и ГЕРБ вече почти равни по брой членове // 24 Часа, 6 август 2018. Посетен на 25 септември 2020.
- ↑ Bulgariens Politisches Dilemma, jungle.world, 13.04.2023.
- ↑ https://www.welt.de/welt_print/article887510/Buergerliche-Opposition-siegt-bei-Europawahl-in-Bulgarien.html
- ↑ Още един корупционен скандал - с шефа на агенцията по рибарство, води към ДПС, Дневник, 20.02.2006.
- ↑ Баева, Искра. Краят на „възродителния процес“. // Дума, 29.12.2004. Архивиран от оригинала на 2015-04-02. Посетен на 16 март 2015. Решенията на пленума от 29 декември 1989 г. бяха взети под натиска на забързаното политическо време, но като цяло бяха в правилната посока
- ↑ Христо Христов. За първи път: Досието на Ахмед Доган онлайн. Част 5.1: За преименуването в Кърджали и Хасково през 1984 г. // desebg.com, 29 септември 2012. Архивиран от оригинала на 2013-05-20. Посетен на 5 януари 2014.
- ↑ Христо Христов. Строго секретно: Инструктажът на ДС за провеждане на „възродителния процес“ // desebg.com, 23 ноември 2013. Посетен на 5 януари 2014.
- ↑ Христо Христов. Шесто управление преди „възродителния процес“: Да създаваме лидери-агенти сред българските турци // desebg.com, 19 октомври 2013. Посетен на 5 януари 2014.
- ↑ Добрев, Петър. Отказ от комунизъм // svobodata.com. Посетен на 16 март 2015.
- ↑ Конституция на Република България // Архивиран от оригинала на 2021-02-08. Посетен на 2011-10-24.
- ↑ Конституционен съд на Република България, Решение №4 от 21 април 1992 г. по конституционно дело № 1 от 1991 г. // Архивиран от оригинала на 2011-10-05. Посетен на 2011-10-24.
- ↑ Бечев, Димитър. Русия се завръща на Балканите. София, Изток-Запад, 2018. ISBN 978-619-01-0325-7. с. 199.
- ↑ Доган се връща в политиката // News.bg. 21 декември 2015. Посетен на 10 януари 2016.
- ↑ Костов: Турският посланик трябва да бъде изгонен от България // dnevnik.bg. 10 януари 2016. Посетен на 10 януари 2016.
- ↑ Местан изключен, триумвират Казак-Карадайъ-Риза поема ДПС. OffNews. 24 декември 2015
- ↑ Местан отстранен под натиска на ЕС и САЩ // trud.bg. 10 януари 2016. Архивиран от оригинала на 2016-01-26. Посетен на 10 януари 2016.
- ↑ Мустафа Карадайъ е новият председател на ДПС Архив на оригинала от 2016-05-13 в Wayback Machine., btv новините, 24 април 2016 г.
- ↑ Мустафа Карадайъ е новият председател на ДПС (ОБЗОР) Архив на оригинала от 2016-05-31 в Wayback Machine., Информационна агенция „Фокус“, 25 април 2016 г.
- ↑ Делян Пеевски вече има и официална роля в ДПС, Дневник, 16.10.2023.
- ↑ След оставката Карадайъ се показа пред паметник на Ататюрк, Mediapool.bg, 10 ноември 2023.
- ↑ „Агенти изскачат от листите на „Атака“, ГЕРБ, БСП и ДПС“, в. „Под лупа“, 22.06.2009 г., архив на оригинала от 26 юни 2009, https://web.archive.org/web/20090626074348/http://www.podlupa.bg/ShowPage.aspx?id=5926, посетен на 21 ноември 2009
- ↑ Избори през 2009 г., сайт на НС
- ↑ Регистрацията е анулирана с решение на ЦИК № НС-160, ЦИК, 15 юни 2009
- ↑ Регистрацията е анулирана с решение на ЦИК № НС-159, ЦИК, 15 юни 2009
- ↑ „25 кандидат-депутати на ДПС са били агенти на ДС“, в. „Новинар“, 29-06-2009 г. // Архивиран от оригинала на 2014-01-06. Посетен на 2009-11-21.
- ↑ БТВ новините. ДПС взе кметски постове в 1 от областните центрове. // btvnovinite.bg, 02.11.2015.
- ↑ 24chasa.bg. Вижте кой доминира в общинските съвети // 24chasa.bg, 01.11.2015.
- ↑ Рот, Юрген. Българската медийна мощ – и немощта на демокрацията // www.dw.de. Дойче веле, 22 ноември 2013. Посетен на 23 ноември 2013.
- ↑ ДПС отново незаконно използва турски език в предизборната си кампания (видео) // Господари на ефира. 1 октомври 2019. Архивиран от оригинала на 2023-09-03. Посетен на 3 септември 2023.
- ↑ Изборен кодекс // Държавен вестник. 28 януари 2011. Посетен на 3 септември 2023.
- ↑ ВМРО внесе сигнал до ЦИК срещу ДПС за изборите в Турция // Mediapool.bg. 13 ноември 2021. Посетен на 3 септември 2023.
|