Метеорологична станция
Стандартните метеорологични станции у нас са разположени така, че да осигурят набиране на представителни данни за целия принадлежащ регион.
Мястото за разполагане на т.нар. метеорологичен парк следва да бъде открито и отдалечено от препятствия (сгради, дървета), оживени пътища, по-големи водни басейни, които биха оказали несвойствено влияние върху данните.
Размерът на парка е 20/20 м за първоразрядните станции, 10/10 м за второразрядните и 7/7 м за треторазрядните станции. За нуждите на отбраната и за стратегически обекти се използват и специални метеорологични станции, чийто размери са съобразени със специалните уреди, които се ползват.
Наблюденията, които се извършват в метео-станциите са както следва:
- вятър — посока и сила;
- облачност — обща и ниска;
- вид на облаците;
- видимост;
- температура на въздуха — срочни и екстремни;
- влажност на въздуха;
- атмосферно налягане;
- валежи — количество и вид;
- снежна покривка;
- общо състояние на почвата;
- температура на почвата;
- слънчево греене — времетраене и интензивност
- атмосферни явления
Най-често наблюденията в метеорологичните станции се извършват трикратно в денонощието — 7 (8), 14 и 21 часа. Базово изискване за системата на Световната метеорологична организация в Женева е щото всички наблюдения да стават при еднакви положения на слънцето по отношение на всяка станция.
Времето за метеорологичните наблюдения, като хронологично понятие, се дели на истинско слънчево денонощие, поясно време, местно (локално) време) и др. Поясното време дели територията на планетата на 24 меридионални плоскости. България е разположена във втория пояс, между 22,5 и 37,5° източна дължина. Нашето официално време е с 1 час по-напред от средноевропейското и с 2 часа по-напред от западноевропейското време. Меридианът, показващ точното време минава през Черно море, така че България е изцяло разположена западния сектор на втория пояс. По този начин реалното закъснение спрямо истинското време е с 8 минути за Варна, с 10 минути за Добрич, с 27 минути за София и т.н.. Тази разлика следва да бъде съобразена при извършване на наблюденията на метеорологичните уреди. Възприемането на лятно време не променя нормалния час на наблюденията и те се извършват съответно с 1 час по-късно.