Леки крайцери тип „Устър“
 | В момента тази статия или раздел е в процес на изграждане или съществено преработване. Моля, не я редактирайте, докато този шаблон не бъде премахнат. Вижте историята на статията, ако искате да видите кой е поставил този шаблон, за да се свържете с него. Този шаблон се поставя в страници или раздели, върху които интензивно се работи от страна на един редактор, единствено с цел да се предотвратят евентуални конфликти на редакции с други уикипедианци. Той би трябвало да се използва рядко и за колкото се може по-кратко време. Ако прецените, че е изминало много време, през което няма промени по статията или раздела, за която се отнася, моля, премахнете шаблона. |
| Леки крайцери тип „Устър“ Worcester class cruiser | |
_underway_in_the_Mediterranean_Sea_in_June_1950_(NH_91832).jpg) Лекият крайцер „Устър“ | |
| Флаг |  САЩ |
|---|---|
| Клас и тип | Леки крайцери от тип „Устър“ |
| Производител | New York Shipbuilding Corporation в Камдън (Ню Джърси) и др. в САЩ. |
| Служба | |
| Заложен | 2 януари 1945 г. |
| Спуснат на вода | 4 февруари 1947 г. |
| Влиза в строй | 26 юни 1948 г. |
| Изведен от експлоатация | утилизирани |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 14 700 t (стандартна) 18 500 t (пълна) |
| Дължина | 202,39/207,11 m |
| Ширина | 21,54 m |
| Газене | 7,92 m |
| Броня | пояс: 127 – 76 mm; барбети: 127 mm палуба: 89+22 – 25 mm кули: 160 – 51 mm бойна рубка: 127 mm |
| Задвижване | 4 парни турбини General Electric; 4 парни водотръбни котли Westinghouse; 4 гребни винта; 120 000 к.с. |
| Скорост | 33 възела (61,1 km/h) |
| Далечина на плаване | 8 000 морски мили при 15 възела ход; |
| Екипаж | 1560 души |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 6x2 152 mm Зенитна артилерия:: 11x2 и 2x1 76 mm 6x2 или 8x2 20 mm[1] |
| Леки крайцери тип „Устър“ Worcester class cruiser в Общомедия | |
Устър (Шаблон:Lang-en) са тип леки крайцери на ВМС на САЩ са поръчани през 1940-те години и влизат в състава на флота 1948 – 49 г. Леките крайцери от типа „Устър“ и съвременните им тежки крайцери тип „Де Мойн“ стават последните чисто артилерийски крайцери, построени за ВМС на САЩ. Всичко са планирани 10 единици, но поради края на войната и проявили се проблеми с въоръжението са построени 2 кораба от 4 поръчани: „Устър“ (Шаблон:Lang-en) и „Роанок“ (Шаблон:Lang-en).
Корабите макара и да съответстват на своя клас (лек крайцер), носят двенадесет 152 mm оръдия, фактически са най-големите крайцери от построените досега: по-дълги и с по-голяма водоизместимост, отколкото „Балтимор“. Благодарение на това дори си имат иронично прозвище „ама наистина много големи леки крайцери“.
Двата крайцера – „Устър“ (CL-144 Worcester) и „Роанок“ (CL-145 Roanoke) са извадени от състава на флота през 1958 г., явявайки се последните леки крайцери във флота на САЩ. В началото на 70-те години са предадени за скрап.
Конструкция
Въоръжение
Универсалният главен калибър
Ключев елемент в проекта „Устър“ са новите универсални 152-милиметрови 47-калибрени оръдия 6"/47DP[2] Mark 16 с автоматично презареждане. Способни да се презареждат при всеки ъгъл на вертикална наводка и притежаващи висока скорострелност, тези оръдия трябва да са еднакво ефективни както в бой с корабите на противника, така и в противодействието срещу неприятелската авиация.
Оръдията представляват основна модернизация на обикновеното 152 mm/47 оръдие, използвано е предшестващите серии американски леки крайцери. За сметка използването на механизирано зареждане, темпа на стрелба нараства до 12 изстрела на оръдие. Вертикалният верижен елеватор изважда снарядите от оръдейния погреб, и ги прехвърля на маховото подаващо устройство, съединено със ствола на оръдието. Снарядите и зарядите се подават отделно; при това има два подаващи механизма, отделно за зенитните и осколочно-фугасните снаряди (с тегло 47 kg) и отделно за по-късите бронебойни снаряди (с тегло 59 kg). Всичко това води до значително усложнение на конструкцията.
На крайцерите от типа „Устър“ има шест двуоръдейни куполни установки, по три в носовата и в кърмовата части; при това, крайните кули и при носа и при кърмата са разположени на едно ниво, а близките към средата на кораба са вдигнати на барбети и стрелят над крайните. Значителното тегло на допълнителните механизми води до това, че кулите тежат по 208 тона всяка – т.е. повече, отколкото триоръдейните кули на предшестващия тип.
Теоретически, оръдията на крайцерите от типа „Устър“ осигуряват поражение на въздушната цел на височина до 15 километра; пределната далечина на стрелбата по надводни цели съставлява 23800 метра. Но, на практика, оръдейните установки на тези крайцери се оказват неуспешни; ненадеждни, излишно сложни, те са склонни към механични повреди и често заклинване. Проектният темп на стрелба от 12 изстрела в минута на практика не е поддържан много дълго.
След войната се разглеждат и планове за замяна на предишните двуоръдейни кули с нови триоръдейни – които се предполага да се създадат на основата на доказалите своята надеждност кули на корабна главния калибър на тежките крайцери „Де Мойн“. Подобна замяна с една трета ще увеличи броя на оръдията, и би позволила да се повиши скорострелността до 20 – 25 изстрела в минута на оръдие, а също и да реши и въпроса с надеждността. Това предложение не получава поддръжка, тъй като за разработката на кулите от нов тип ще отиде време, а зенитните ракети Lark вече се представят като по-перспективно оръжие.
Зенитно въоръжение
Първоначално се предполага, че благодарение на универсалния главен калибър, леките крайцери от типа „Устър“ не се нуждаят от специализирано противовъздушно въоръжение. При влизането им в строй, на тях поставят няколко 20 mm автоматични оръдия, но само за учебни стрелби. Но, проблемите с тежките универсални оръдия водят до необходимостта да се усили противовъздушната отбрана на корабите.
В началото на 1949 г., двата крайцера от този тип са снабдени с батарея 76-милиметрови оръдия Mark 27, с дължина на ствола 50 калибра. Тези оръдия се разработват по време на войната, по спешност, като средство за борба с японските камикадзе, против които съществуващите 20 mm и 40 mm автооръдия се показват като недостатъчно ефективни; но, войната завършва преди установките да постъпят на въоръжение. При скорострелност от 40 – 50 изстрела в минута, оръдията могат да поразяват самолети на противника на височина до 9 километра.
По всеки борд на крайцерите тип „Устър“ са разположени по пет сдвоени установки Mark 27. Още една сдвоена установка има в носовия край на крайцерите, над форщевена, и две едностволни установки Mark 33 са монтирани на платформи отвъд кърмата. Така, противовъздушната отбрана на корабите е съществено усилена.
Радиоелектронно оборудване
Крайцерите тип „Устър“ имат развито за мерките на времето си радиоелектронно оборудване, макар и представено в основно с модели радари от военното време. На носовата мачта са поставена радар за откриване на въздушни цели SR-2 и радар за откриване на надводни цели SG-6. Между комините е поставена къса мачта с радар за предупреждение за въздушно нападение SR-6. Кърмовата мачта се използва за разполагане на радиолокационният високомер SP-2; той е необходим, тъй като радарите SR-серия не могат да определят височината на въздушните цели.
Управлението на огъня на оръдията на главния калибър се осъществява с помощта на четири директора Mk37 с поставени отгоре на тях радари Mk25. Директорите са разположени ромбовидно; един на покрива на носовата надстройка, по един по всеки борд в центъра на корпуса и един на покрива на кърмовата надстройка. За сметка на това кораба може да координира огъня едновременно по три цели във всяка посока. Допълнително, всяка кула на крайцера е снабдена със собствен прицелен радар Mk27.
За подаване на целеуказания на 76 mm оръдия се използват четири директора Mk53, снабдени с радари Mk35; директорите са монтирани на високи опори встрани надстройката. Също, собствени директори имат носовите и кърмовите зенитни 76 mm оръдия. Общо, крайцерите от типа „Устър“ носят 19 радара за управление на огъня.
Авиационно оборудване
По проект, крайцерите трябва да имат авиационно оборудване в вид на хидросамолети за разузнаване и целеуказание. Те трябва да имат подпалубен хангар за два хидросамолета в кърмовата част, подемен кран за качване на приводнилите се машини на борда, и два въртящи хидравлични катапулта.
Но, още в хода на постройката на крайцерите е решено да се откажат от базирането на хидроавиация. Преценката е, че крайцерите от типа „Устър“ едва ли ще действат някога извън състава на авианосен ордер, и за това винаги могат да разчитат на палубната авиация. Освен това, характеристиките на хидросамолетите вече не съответствоват на изискванията на времето. В резултат, е решено да се снабдят крайцерите със започналите да влизат на въоръжение към момента вертолети „Сикорски“ HO2S. Кърмата на корабите е преоборудвана на вертолетна площадка; от поставянето на катапулт се отказват, а крана използват за спускане и вдигане на катерите и лодките.
Източници
Литература
- Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. ISBN 5-17-030194-4.
- Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. ISBN 5-69919-130-5.
- Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1945. ISBN 0-85177-146-7.
- Whitley M. J. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. ISBN 1-85409-225-1.
Външни препратки
- WORCESTER light cruisers (1948 – 1949) ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно Леки крайцери тип „Устър“- Лёгкие крейсера типа „Вустер“ ((ru))
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лёгкие крейсера типа „Вустер““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |