Направо към съдържанието

Константин Тренчев (общественик)

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за революционерът от Берово. За профсъюзния деятел вижте Константин Тренчев.
Константин Тренчев
революционер
Роден
Починал
1969 г. (73 г.)
Учил вНационален военен университет
НаградиВоенен орден „За храброст“

Константин (Коста) Николов Тренчев е лекар, хуманист и борец за Независима Македония.

Биография

Роден е на 21 май 1895 година[1] в беровското село Владимирово, тогава в Османската империя. Баща му, Никола, е член на църковната управа в селото, деец на ВМОРО.[2]

Първоначалното си образование Константин Тренчев завършва в родното си село, след което учи в Скопие. В 1914 година завършва Военното училище в София и е произведен в чин подпоручик. По време на Междусъюзническата война, брат му Евтим, който е мобилизиран в българската армия, е пленен от гръцки части и умира в лагер на осторв Трикери. Майка му, София и сестра му са изнасилени и убити от гръцки войници, превзели Владимирово.[3]

По време на Първата световна война служи като поручик в Допълняющия македонски (13 септември - 5 ноември 1915) и 64 пехотен полк (6 ноември 1915 - 25 април 1919) на 11 Македонска дивизия.[4] На фронта пише стихотворението „На Христо Чернопеев“, комедията „Любовта на ротния писар“ (1916), автобиографичната драма „Освобождение или Черната ръка“ (1918) и др.[5] Награден с Военен орден „За храброст“ IV степен.[6] След уволнението си от военна служба се завръща в Македония. От 1921 до 1928 година учи Медицина във Виена. Във Виена участва в работата на Македонския студентски съюз в чужбина, както и на Македонската федеративна организация. Сътрудничи на вестник „Македонско съзнание“.[7] От 1928 година работи като лекар във Владимирово.

През 1941 година след освобождението на Вардарска Македония е избран за председател на Царевоселския клон на Илинденската организация.[8]

След създаването на Социалистическа република Македония в рамките на Югославия заедно с Коста Терзиев и Васил Иванов от Струмица основава организацията „ВМРО 1945“, чрез която изпращат меморандум до Великите сили и ООН за създаване на самостоятелна и независима държава Македония. След това Константин Тренчев е арестуван и съден от югославските власти. Обвинен от прокурора, че е стар български агент и че изпълнява нареждания на Иван Михайлов, Тренчев отговаря, че в една независима Македония, за каквато се бори ВМРО няма да има преследване на никоя народност, най-малко на българската. Още повече, че хората в Македония не правят такава разлика между понятието „българин" и „македонец", каквато властите в Югославия съзнателно налагат с точно определени политически цели.[9] Осъден е на смърт, но под международен натиск присъдата е заменена със затвор. До 1954 година е в затвора в Идризово.

Умира през 1969 година в Скопие[10].

Литература

  • Тренчева, Оливера. Македонија – незгасната желба во време без надеж: Животот и делото на д-р Константин Тренчев, Македонска реч, Скопје, 2012

Бележки

  1. ↑ Тренчева, Оливера. Македонија – незгасната желба во време без надеж: Животот и делото на д-р Константин Тренчев, Македонска реч, Скопје, 2012, с. 347. Тренчева посочва и 15 май – с. 120. Самият Тренчев пише в спомените си, че точната дата не му е известна, но смята, че е роден около празника Св. Константин и Елена и поради това е кръстен Костадин – пак там, с. 306.
  2. ↑ Тренчева, Оливера. Македонија – незгасната желба во време без надеж: Животот и делото на д-р Константин Тренчев, Македонска реч, Скопје, 2012, с. 35-37.
  3. ↑ Тренчева, Оливера. Македонија – незгасната желба во време без надеж: Животот и делото на д-р Константин Тренчев, Македонска реч, Скопје, 2012, с. 93, 125-126
  4. ↑ Тренчева, Оливера. Македонија – незгасната желба во време без надеж: Животот и делото на д-р Константин Тренчев, Македонска реч, Скопје, 2012, с. 348.
  5. ↑ Тренчева, Оливера. Македонија – незгасната желба во време без надеж: Животот и делото на д-р Константин Тренчев, Македонска реч, Скопје, 2012, с. 128, 296-298, 300-301, 322-330.
  6. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 594
  7. ↑ Тренчева, Оливера. Македонија – незгасната желба во време без надеж: Животот и делото на д-р Константин Тренчев, Македонска реч, Скопје, 2012, с. 283-284, 297.
  8. ↑ Илюстрация Илинден, бр.136, стр.10.
  9. ↑ Гоцев, Димитър Г. Новата национално-освободителна борба във Вардарска Македония 1944-1991 г., София, 1998, с. 30-31.
  10. ↑ Објавена книга за д-р Константин Тренчев, борец за независна Македонија, http://www.plusinfo.mk, 14 януари 2013 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Константин_Тренчев_(общественик)&oldid=9471955“.