Маломирово

Маломирово
Маломирово 42.142705, 26.641834 Маломирово
Общи данни
Население	357 души (15 март 2024 г.) 11,3 души/km²
Землище	31,609 km²
Надм. височина	126 m
Пощ. код	8737
Тел. код	04726
МПС код	У
ЕКАТТЕ	46797
Администрация
Държава	България
Област	Ямбол
Община    – кмет	Елхово Петър Гендов (ПП – ДБ, БСП – Обединена левица, СДС, ИТН, ЗНС, ВМРО-БНД, БВ; 2023)
Кметство    – кмет	Маломирово Павли Павлов (БСП)
Маломирово в Общомедия

Маломирово е село в Югоизточна България. То се намира в община Елхово, област Ямбол.

География

Село Маломирово се разположено в Тунджанската хълмиста нископланинска област, на около 9 км. от Елхово. Релефът му се състои от възвишения (Дервенските възвишения, Бакаджиците, Манастирските възвишения) и слабо разчленени плоски низини. Тунджа е най-голямата река в този район, заедно с нейните притоци – Поповка река, Араплийска, Лалковска, Мелнишка, река Калница, Голямата река.

Климатът на селото попада в двете климатични области на България – европейско-континентален и континентално-средиземноморски. Зимата е мека, пролетта започва рано, лятото е горещо, а есента е по-топла и от пролетта. Снежната покривка се задържа 10 – 15 дни. Присъщи за този район са серверните и североизточни ветрове. Често явление са южните ветрове, които носят топъл средиземноморски въздух.

Почвата в този район е характерна със своята слаба денивелация. Тук преобладават основно три вида почви – канелени горски почви, чернозем-смолници и наносни почви. Те са благоприятни за отглеждане на зърнени култури, от където идва и старото име на селото – Хамбарлий.

В стопанско отношение, основният поминък на населението е животновъдството и растениевъдството.

За послените няколко години актуалната тенденция на заселване на чужди граждани, предимно англичани, не подмина и село Маломирово. Селото е привлекателно със своята красива природа, чист въздух, екологични природни ресурси и спокойствие.

История

Землището на Маломирово е обитавано от дълбока древност. Най-ранните исторически засвидетелствани обитатели на селото са траките. Материални останки от техния живот се намират в местността ,,Кашлаорман". Там са установени разрушения от селище. Североизточно от него, на разстояние 0,5 км. има 6 надгробни могили, свързани с тракийския обичай да се погребват знатни хора в могилни гробници. В тази местност е открит зидан кладенец, в който са намерени отломки от глинени съдове от тракийската епоха, от Ранновизантийската епоха и от Българското средновековие. В местността ,,Текебунар" (Манастирски кладенец) на 3-4 км. западно от селото се намират находки от Римската епоха. Там е намерена монета от императорския период (I в. пр.Хр. - II в. сл.Хр.), отломки от римска червенолакова керамика. При работа на полето оттук са изваждани камъни от разрушени постройки. В местността ,,Клисебунар" (Църковен кладенец) на 4-5 км. източно от селото близо до ,,Двете могили" са открити развалини от трако-римско селище и зидове от три църкви. Църковните сгради вероятно са от Ранновизантийската епоха от V-VI век. Местността ,,Юрта" в източната част на Маломирово показва, че и сегашното село, преди да се знае старото му име Хамбарлий, има непосредствен предшественик. Отбелязаните места, свързани със селища преди 2000-3000 години се явяват исторически предци на днешното с.Маломирово. Останките от стари култури в землището на селото показват какво богато минало от древността е наследило то. В десетилетията след създаването на българската държава, когато се води решителен двубой с Византия, земите на юг от Стара планина са често боен театър. През землището на Маломирово преминават българските войски за настъпление към Одрин и Цариград в българо-византийските конфликти. Предполага се, че споменатият в един от надписите град Версиникия е всъщност Маломирово, откъдето произхожда самият надпис. За този град византийският летописец Теофан дава изключително любопитни сведения. През 796 г. хан Кардам заплашва Византия и устройва лагера си в Сакар, а византийският император идва във Версиникия (Маломирово), а след това отива до Дервишка могила. Двете войски стоят една срещу друга 17 денонощия, но до сблъсък не се стига и те се оттеглят. Край село Маломирово, на 22 юни 813 г. в Битката при Версиникия българските войски на кан Крум разбиват византийската армия на император Михаил I Рангаве. В околностите на елховското село Маломирово, старото Хамбарлии, са открити и пренесени във Варненския музей от братя Шкорпил прочутите и значими за нашата история Хамбарлийски надписи. На 13.04.814 в околностите на Маломирово във военния си лагер подготвяйки превземането на Цариград си почива Хан Крум. По-късно във времето Маломирово се разраства като едно от най-големите села в района. Старото си име Хамбарлий получава от хамбарите, които са близо до турския чифлик. През 1934 г. с указ на цар Борис III селото се преименува от Хамбарлий на Маломирово.

Население

След Освобождението от османско робство раждаемостта навсякъде в България се увеличава, това важи и за Маломирово. През 1926 г. село Хамбарлий е община в Бургаски окръг с население 3816 души, която включва селата Добрич, Златиница, Славейково и Чернозем. Населението само на Хамбарлий е 1521 души. През 1934 г. вече с ново име- Маломирово е с население от 1682 души. Най-многолюдно е селото през 1946 г. с 1721 жители, след което населението започва да намалява. На 1 декември 1956 г. населението вече е 1555 души. До 1962 г. Маломирово си остава в Бургаски окръг. Но след новото териториално деление на България то влиза в Елховска околия и съответно в Ямболски окръг. През 1989 г. окръзите са премахнати, създават се области и селото преминава към Бургаска област. През 2000 г. има ново деление. Бившите окръзи стават области, а околиите стават общини и така Маломирово преминава съответно към Община Елхово и Област Ямбол.

Население през годините

• 1521 души (1926)
• 1682 души (1934)
• 1721 души (1946)
• 1555 души (1956)
• 400 души (2010)
• 414 души (2015)
• 300 души (2019)

Културни и природни забележителности

Одриски златен венец от Голямата могила

За първи път след 30 години прекъсване, на 7.03.2009 година на Тодоров ден край селото се проведе конно надбягване, с което беше възстановена тази стара българска традиция.

На 23 юли 2005 г. в Голямата могила, намираща се край село Маломирово бе разкопан непокътнат царски гроб с всички полагащи се на владетеля атрибути. Това откритие, станало в Югозападна Странджа – в тази част на Тракия, където археологически разкопки почти не са провеждани, в значителна степен промени някои представи за културата и мирогледа на траките.

Могилата е най-голямата в този район – висока е 16 м, с диаметър около 100 м.

Предполага се, че това е могилата на тракийския цар Керсеблепт.

Други

В селото има действащо читалище-"Пробуда" което е, регистрирано под номер 785 в Министерство на Културата на Република България.

Към читалището има Коледари, Кукери, Фолклорна певческа група, Битова инструментална група; библиотека – 6557

В селото работи целодневна детска градина „Господин Велев“, ул."Георги Арабаджиев" No 2, 8737 Маломирово, Община Елхово. ЦДГ „Господин Велев“ е целодневна детска градина с общинско финансиране.

За нуждите на живеещете в селото работи здравен пункт, поща, няколко магазина, кафе, зала за организиране на масови мероприятия, пункт за изкупуване на мляко, хлебопекарна.

Личности

Родени в Маломирово

• Въльо Ангелов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО

Библиография

• Даниела Агре. Голямата могила край Маломирово и Златиница. Двуезично издание – български и английски. С., Авалон, 2012.