Маломирово

Маломирово
Маломирово 42.142705, 26.641834 Маломирово
Общи данни
Население	357 души (15 март 2024 г.) 11,3 души/km²
Землище	31,609 km²
Надм. височина	126 m
Пощ. код	8737
Тел. код	04726
МПС код	У
ЕКАТТЕ	46797
Администрация
Държава	България
Област	Ямбол
Община    – кмет	Елхово Петър Гендов (ПП – ДБ, БСП – Обединена левица, СДС, ИТН, ЗНС, ВМРО-БНД, БВ; 2023)
Кметство    – кмет	Маломирово Павли Павлов (БСП)
Маломирово в Общомедия

Маломирово е село в Югоизточна България. То се намира в община Елхово, област Ямбол.

География

Село Маломирово се разположено в Тунджанската хълмиста нископланинска област, на около 9 км. от Елхово. Релефът му се състои от възвишения (Дервенските възвишения, Бакаджиците, Манастирските възвишения) и слабо разчленени плоски низини. Тунджа е най-голямата река в този район, заедно с нейните притоци – Поповка река, Араплийска, Лалковска, Мелнишка, река Калница, Голямата река.

Климатът на селото попада в двете климатични области на България – европейско-континентален и континентално-средиземноморски. Зимата е мека, пролетта започва рано, лятото е горещо, а есента е по-топла и от пролетта. Снежната покривка се задържа 10 – 15 дни. Присъщи за този район са серверните и североизточни ветрове. Често явление са южните ветрове, които носят топъл средиземноморски въздух.

Почвата в този район е характерна със своята слаба денивелация. Тук преобладават основно три вида почви – канелени горски почви, чернозем-смолници и наносни почви. Те са благоприятни за отглеждане на зърнени култури, от където идва и старото име на селото – Хамбарлий.

В стопанско отношение, основният поминък на населението е животновъдството и растениевъдството.

За послените няколко години актуалната тенденция на заселване на чужди граждани, предимно англичани, не подмина и село Маломирово. Селото е привлекателно със своята красива природа, чист въздух, екологични природни ресурси и спокойствие.

История

Землището на Маломирово е обитавано от дълбока древност. Най-ранните исторически засвидетелствани обитатели на селото са траките. Материални останки от техния живот се намират в местността ,,Кашлаорман". Там са установени разрушения от селище. Североизточно от него, на разстояние 0,5 км. има 6 надгробни могили, свързани с тракийския обичай да се погребват знатни хора в могилни гробници. В тази местност е открит зидан кладенец, в който са намерени отломки от глинени съдове от тракийската епоха, от Ранновизантийската епоха и от Българското средновековие. В местността ,,Текебунар" (Манастирски кладенец) на 3-4 км. западно от селото се намират находки от Римската епоха. Там е намерена монета от императорския период (I в. пр.Хр. - II в. сл.Хр.), отломки от римска червенолакова керамика. При работа на полето оттук са изваждани камъни от разрушени постройки. В местността ,,Клисебунар" (Църковен кладенец) на 4-5 км. източно от селото близо до ,,Двете могили" са открити развалини от трако-римско селище и зидове от три църкви. Църковните сгради вероятно са от Ранновизантийската епоха от V-VI век. Местността ,,Юрта" в източната част на Маломирово показва, че и сегашното село, преди да се знае старото му име Хамбарлий, има непосредствен предшественик. Отбелязаните места, свързани със селища преди 2000-3000 години се явяват исторически предци на днешното с.Маломирово. Останките от стари култури в землището на селото показват какво богато минало от древността е наследило то. В десетилетията след създаването на българската държава, когато се води решителен двубой с Византия, земите на юг от Стара планина са често боен театър. През землището на Маломирово преминават българските войски за настъпление към Одрин и Цариград в българо-византийските конфликти. Предполага се, че споменатият в един от надписите град Версиникия е всъщност Маломирово, откъдето произхожда самият надпис. За този град византийският летописец Теофан дава изключително любопитни сведения. През 796 г. хан Кардам заплашва Византия и устройва лагера си в Сакар, а византийският император идва във Версиникия (Маломирово), а след това отива до Дервишка могила. Двете войски стоят една срещу друга 17 денонощия, но до сблъсък не се стига и те се оттеглят. Край село Маломирово, на 22 юни 813 г. в Битката при Версиникия българските войски на кан Крум разбиват византийската армия на император Михаил I Рангаве. В околностите на елховското село Маломирово, старото Хамбарлии, са открити и пренесени във Варненския музей от братя Шкорпил прочутите и значими за нашата история Хамбарлийски надписи. На 13.04.814 в околностите на Маломирово във военния си лагер подготвяйки превземането на Цариград си почива Хан Крум. По-късно във времето Маломирово се разраства като едно от най-големите села в района. Старото си име Хамбарлий получава от хамбарите, които са близо до турския чифлик. През 1934 г. с указ на цар Борис III селото се преименува от Хамбарлий на Маломирово.

Население

След Освобождението от османско робство раждаемостта навсякъде в България се увеличава, това важи и за Маломирово. През 1926 г. село Хамбарлий е община в Бургаски окръг с население 3816 души, която включва селата Добрич, Златиница, Славейково и Чернозем. Населението само на Хамбарлий е 1521 души. През 1934 г. вече с ново име- Маломирово е с население от 1682 души. Най-многолюдно е селото през 1946 г. с 1721 жители, след което населението започва да намалява. На 1 декември 1956 г. населението вече е 1555 души. До 1962 г. Маломирово си остава в Бургаски окръг. Но след новото териториално деление на България то влиза в Елховска околия и съответно в Ямболски окръг. През 1989 г. окръзите са премахнати, създават се области и селото преминава към Бургаска област. През 2000 г. има ново деление. Бившите окръзи стават области, а околиите стават общини и така Маломирово преминава съответно към Община Елхово и Област Ямбол.

Население през годините

• 1521 души (1926)
• 1682 души (1934)
• 1721 души (1946)
• 1555 души (1956)
• 400 души (2010)
• 414 души (2015)
• 300 души (2019)

Просветна дейност

Независимо от огромните спънки през Възраждането първото училище в Маломирово вероятно е открито през 1830 г. като единствено в района. Официално обаче се посочва по-късна дата на откриване - 1890 година. В първите години на училище ходят само момчета. През 1894 г. прага на училището прекрачва ученичката Яна Долапчиева, като се премахва старото схващане, че момичетата не трябва да учат. За хората настъпва нов живот. Местното население настоява българският език да бъде въведен както в училището, така и в църквата. Борбата му срещу гръцкото влияние е част от борбата на българския народ за просвета и църковна независимост. Старото училище се помещава в сграда в центъра на селото, където в момента се намира ЦДГ. Учи се на две смени. Има две паралелки от всеки клас. През 1922 г. се въвежда първи клас на прогимназията. Учениците се увеличават. През 1926 г. се открива ученическа трапезария. През 1964 г. е построена новата сграда на училището. Учениците са преместени тук. Освен от Маломирово в училището се учат и децата от Славейково, Чернозем и Добрич. От 1977 г. в училището има слети класове, но това не пречи на учениците да постигат добри резултати, а много от тях завършват средно и висше образование. През 1999 г. училището в село Раздел е закрито, като учениците са пренасочени в училището на Маломирово. Общият брой на всички ученици става 78. Изграден е компютърен кабинет, прекаран е интернет в училището. На 26 март 2008 г. по предложение на кмета на Община Елхово - Петър Киров е взето решение за закриване на училището в Маломирово. Учениците са пренасочени към основните училища в Елхово. Общият им брой преди закриването е 53. Класовете са слети два по два в начален и среден курс.

Църковна дейност

Първата църква в селото е построена през 1834 г. В годините на османското робство тя е опожарена. През 1890 г. на мястото на опожарената църква е построена нова. Издига се и сегашната камбанария, обявена за паметник на културата. Тя и до днес не е изгубила своята архитектурна стойност. Личен дар от руския император Александър II е 200 килограмовата камбана. Откъде е този интерес на руския император към селото може само да се предполага. В историческия музей в Ямбол се съхранява църковнославянска книга със следния текст: ,,книгата се подарява на черковата св.Георгия в с.Хамбарлий от негово Величество императора Руския самодържец чрез ходатайството на негово Преосвещенство митрополита Сливенский Серафим 28 октомври 1878 година". Един от вероятните отговори за интереса към Маломирово се крие в историята на селището през османското робство. В чисто българско селище по време на Освободителната война са избити от османците 45 души. 50 години преди това голяма част от жителите на Хамбарлий напускат селото, прокудени от кърджалиите и се заселват в Южна Бесарабия (Руска империя). Сливенският митрополит Серафим е известен с огромната си роля в защита на населението по време на Априлското въстание и войната. Вероятно чрез него руският император удостоява селището и църквата с царски дар- камбаната. През 1936 г. старата църква е съборена и на същото място от габровски майстори е построена сегашната църква. Тя е най-голямата в Сливенската епархия. По времето на социализма (1944-1989 г.) хората се отчуждават от църквата и голяма грешка на тогавашната власт, е че позволява на вандали да я ограбят и съборят. Църквата ,,Свети Георги" в Маломирово е обновена и открита официално на 4 май 2014 г. Освещението започва в 10:00 часа и е отслужено от Сливенският митрополит Йоаникий. Кадри от откриването на реновираната църква могат да се открият в Ютюб.

Читалищна дейност

Има косвени данни, че от будни хамбарлийци назрява идеята за създаване на читалище още през 1909-1910 г., като му е дадено многозначителното име ,,Пробуда". По-късно след известно прекратяване на дейността му поради войните на 7 февруари 1926 г. младият висококултурен Стоян Димитров с подкрепата на учителската колегия и на будни селяни възстановява читалището. След социалистическата революция (9 септември 1944 г.) читалищната дейност разцъфтява. Изявяват се таланти на маломировската самодейност, завоювали златни медали на различни първенства. Старото читалище се намира в центъра на селото, същата сграда сега не съществува. Сградата, в която се намира сегашното читалище, е построена през 1964 година. През 60-те години на XX в. читалище ,,Пробуда" заема челно място в Ямболски окръг. Непрекъснато се получават награди и похвали за добра дейност. В този период библиотекари са: Георги Барбов и Станка Великова. През 1965 г. на Първия национален събор на народното творчество в Копривщица обичаят ,,Джамало" е награден с бронзов медал, Кирил Куршумов получава индивидуално златен медал на гайда, а Стойка Христова - бронзов медал за изпълнение на народни песни. Същият обичай е представен през 1966 г. на фестивала на маскарадните игри във Варна, където получава златен медал. В периода 1969-1977 г. на поста библиотекар е Стойка Сарабеева. За добрата си дейност е наградена с грамота ,,Секретар II степен" и званието ,,Отличник на Министерството на културата". Читалището участва в преглед на художествената самодейност на ,,Петрова нива" през 2007 г., както и на Черноморския събор ,,Еврофолк 2009" в гр.Приморско, където певческата група за автентичен фолклор е удостоена със званието ,,Носител на почетния знак". Площадът пред читалището е направен през 1976 година. Сградата е измазана отвън. Основен ремонт същата- покрив и вътрешно измазване е извършен през 2004 година. Към 2010 г. библиотеката разполага с 5400 тома литература. До 1990 г. основна културна придобивка на селото е киното. Всяка седмица се прожектират по два филма от кинооператора Яни Стоянов.

Здравеопазване

Маломирово е средищно селище още преди 1894 година. Такова е и в момента. В селото работи лекар, който обслужва селата Добрич, Чернозем и Славейково. Има родилен дом в Манделовата къща, после в къщата на Драган Дженков до 1966 година. Радка Попова е акушерката, която работи в селото в периода 1966-1994 г. до пенсионирането си през 1994 година. Здравната служба се помещава в различни къщи на селото. В момента се намира в сграда, строена за целта през 1982 г. заедно с пощата, когато кмет е Атанас Драганов. Здравната служба има три стаи, санитарен възел, лекарски кабинет, манипулационна, детска и женска консултация.

Ветеринарна дейност

През 1930 г. е построена ветеринарната лечебница в парка до къщата на Георги Колев Вичев, която още тогава обслужва не само Маломирово, но и околните села. В лечебницата работи прислужник, който се грижи за бикове и нерези нужни на населението. В социализма ветеринарните лекари се грижат за близо 500 говеда и 1200 овце на ТКЗС и животните в частния сектор. През 2000 г. Маломирово отново е определено като участък и мястото трябва да бъде заето от лекар. Назначен е д-р Димчо Костов. Животните в кооперацията са раздадени на хората, други продадени. Остават животните в частния сектор, които се увеличават. Д-р Костов обслужва селата Маломирово, Добрич, Славейково и Чернозем. Ветеринарната служба става неизползваема. В нея са сложени бали и на 1 януари 2004 г. тя е запалена от неизвестен извършител, вследствие на което изгаря напълно. Като ветеринарна служба са използвани следните места: Манделовия дюкян, Бъчваровата къща, фурната, а в момента ветеринарната служба се помещава в една от стаите на здравната служба.

Поща и далекосъобщения

Пощенска станция в Маломирово има още преди 1900 година. Сградата на днешната поща е построена през 1982 година. На първия етаж се помещава здравната служба, пощата се намира на втория етаж. Преди това тя се помещава в къщата на Атанас Павлов (стъкларя) в центъра на селото. Централата е за четири села - Маломирово, Чернозем, Славейково и Добрич. Прекарани са около 220 телефонни поста. Към 2010 г. телефоните са малко на брой, тъй като в употреба влизат мобилните апарати, които са по-модерни и по-удобни за гражданите. Отначало в пощата работят трима души: началник, телефонист и пощальон. От 2009 г. в пощата работи само един човек, който отговаря за всичко.

Културни и природни забележителности

Одриски златен венец от Голямата могила

За първи път след 30 години прекъсване, на 7.03.2009 година на Тодоров ден край селото се проведе конно надбягване, с което беше възстановена тази стара българска традиция.

На 23 юли 2005 г. в Голямата могила, намираща се край село Маломирово бе разкопан непокътнат царски гроб с всички полагащи се на владетеля атрибути. Това откритие, станало в Югозападна Странджа – в тази част на Тракия, където археологически разкопки почти не са провеждани, в значителна степен промени някои представи за културата и мирогледа на траките.

Могилата е най-голямата в този район – висока е 16 м, с диаметър около 100 м.

Предполага се, че това е могилата на тракийския цар Керсеблепт.

Други

Читалище -"Пробуда" е регистрирано под номер 785 в Министерство на Културата на Република България.

Към читалището има коледари, кукери, Фолклорна певческа група, Битова инструментална група; библиотека – 6557

В селото работи целодневна детска градина „Господин Велев“, ул."Георги Арабаджиев" No 2, 8737 Маломирово, Община Елхово. ЦДГ „Господин Велев“ е целодневна детска градина с общинско финансиране.

За нуждите на живеещите в селото работи здравен пункт, поща, няколко магазина, кафе, зала за организиране на масови мероприятия, пункт за изкупуване на мляко, хлебопекарна.

Личности

Родени в Маломирово

• Въльо Ангелов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО

Библиография

• Даниела Агре. Голямата могила край Маломирово и Златиница. Двуезично издание – български и английски. С., Авалон, 2012.