Радиолюбител

Рaдиолюбителят е физическо лице, което притежава разрешение за правоспособност на радиолюбител за осъществяване на радиолюбителска дейност, или притежава хармонизирано радиолюбителско свидетелство (HAREC), където без материален интерес и за собствени нужди осъществява електронни съобщения чрез радиосъоръжения от любителска радиослужба.

Българските радиолюбители в зависимост от тяхната теоретична и практическа подготовка се класифицират в 2 радиолюбителски класа:

клас 1 – еквивалентен на СЕРТ лиценз;
клас 2 – национален клас.

Лицата, упражняващи само радиолюбителска слушателска дейност, са радиолюбители-слушатели.

Друго международно известно наименование за радиолюбител е „хам“ (на английски: ham). Названието произлиза от отрицателното обръщение към любителските станции, използвано в миналото от търговски или професионални радисти. Впоследствие думата се утвърждава и започва да се използва от всички радиолюбители по света, без отрицателни конотации.

Регламент

Основна статия: Радиолюбителска дейност в България

Радиолюбителската дейност в България се регламентира от Техническите изисквания за осъществяване на електронни съобщения чрез радиосъоръжения от любителската радиослужба и се контролира от Комисията за регулиране на съобщенията.^[1] Заедно с лиценза, всеки радиолюбител получава индивидуален и уникален повиквателен знак (позивна, инициал), чрез който той се представя по време на радиовръзка. Повиквателните знаци за радиолюбителите в България са LZ. В България има около 6200 радиолюбители, което е около 0,085% от населението на страната.^[2]

Първият български радиолюбител е Иван Джаков. На 24 април 1938 г. той излъчва от София, в телеграфен режим, на честота 7 МХц първото българско радиолюбителско съобщение – „CQ de LZ1ID“.^[3] Първата клубна любителска радиостанция в България започва работа на 25 декември 1949 г. с инициал LZ1AA от София, като клубна радиостанция на НССТ.^[4]

Радиолюбителите в България са организирани в Българската федерация на радиолюбителите (на английски: Bulgarian Federation of Radio Amateurs, съкратено „BFRA“). Тя е официалната организация, която представлява България в Международния радиолюбителски съюз (IARU).

Гражданската радиовръзка е частен вид радиолюбителска дейност, за която не се изисква официален лиценз. Ограниченията са свързани с честота, като освен 27 Mhz което е стария международен свободен канал сега се ползват и CB radio на 433 Mhz и 446 Mhz и мощност на предавателя като често срещано е сред малобройните стари радиолюбители е да ползват мощни крайни стъпала/усилватели от порядъка на 1 kW което отоговаря на стария стандарт разрешена мощност за клубна станция както и добре съгласувани и настроени антени като двоен квадрат което позволява много далечна чуваемост. Популярните oбхвати/честоти на КВ ( къси вълни) са 80метра (3.5–4.0 MHz) 40 метра( 7.0–7.3 MHz), 10 метра(28–29.7 MHz ) на УКВ 144 Mhz (2 метра). Проникваемостта на радиовълните е свързана с йоносферата и се влияе от слънчевия шум през цикъла денем /нощем и лято/зима на КВ ( къси вълни) като с повишаване на честотата към УКВ става право насочена до хоризонта. На дълги вълни и средни вълни ( (LW, MW - 300 Khz - 3 Mhz) вълната дифрактира зад препятствия / хоризонта но размерите на антените и мощностите нарастват пропорционално.

Разпространение

Държава	Брой радиолюбители	% от населението	Година, за която се отнасят данните	Източник
Япония	1,296,059	1.012	1999	^[5]
САЩ	738,497	0.239	2012	^[6]
Тайланд	176,278	0.275	2006	^[5]
Южна Корея	141,000	0.288	2000	^[5]
Германия	75,262	0.092	2007	^[7]
Канада	69,183	0.201	2011	^[6]
Китай	68,692	0.296	1999	^[5]
Испания	58,700	0.127	1999	^[5]
Великобритания	58,426	0.094	2000	^[5]
Русия	38,000	0.026	1993	^[5]
Бразилия	32,053	0.016	1997	^[5]
Италия	30,000	0.049	1993	^[5]
Индонезия	27,815	0.011	1997	^[5]
Франция	18,500	0.028	1997	^[5]
Украйна	17,265	0.037	2000	^[5]
Аржентина	16,889	0.042	1999	^[5]
Полша	16,000	0.041	2000	^[5]
Австралия	15,328	0.067	2000	^[5]
Индия	15,679	0.001	2000	^[5]
Словения	6,500	0.317	2000	^[5]
България	6,200	0,085	2012	^[2]
Република Южна Африка	6,000	0.012	1994	^[5]
Норвегия	5,302	0.106	2000	^[5]

Някои правителства поддържат статистически данни (брой, възраст, пол и др.) за лицензираните радиолюбители в страната. Мнозинството от радиолюбители в света се намира в Япония, САЩ, Тайланд, Южна Корея, Русия и европейските страни, Германия, Испания, Франция. Само правителствата на Йемен и Северна Корея към момента (2012 г.) забраняват на гражданите си да стават радиолюбители. Понякога придобиването на радиолюбителски лиценз е сложен процес, свързан с много бюрократични дейности и такси, което го прави недостъпно за много хора. В повечето страни е позволено на чужди граждани да придобиват лиценз, но много малко радиолюбители са лицензирани в няколко страни.

Пол

Радиолюбителите по света са главно мъже. Например в САЩ около 15 % от радиолюбителите са жени, в Китай – 12 %. Съществува международна организация на жените радиолюбители – Young Ladies Radio League (YLRL). Към радиолюбител от мъжки пол може да се обръща с ОМ, което е абревиатура за „old man”, независимо от възрастта на оператора. Към радиолюбител от женски пол може да се обръща с YL, което е абревиатура за „young lady”, независимо от възрастта на оператора. Въпреки че тези кодове произтичат от абревиатури от английски език, те се използват от радиолюбителите в целия свят. Английският език се използва най-често при осъществяване на международни радиолюбителски връзки.

Възраст

В повечето страни няма ограничение за минималната възраст, на която може да се придобие радиолюбителски лиценз. Средната възраст на радиолюбителите в света е доста висока (50 – 60 години). В тази връзка в някои страни се създават образователни програми и организации, които да популяризират радиолюбителското хоби сред младите поколения.

България и бившия соц лагер

Галерия

Оператор, работещ на компютърно генериран телеграф
Радиолюбител
Антена тип Яги

Вижте също

Източници

↑ Технически изисквания за осъществяване на електронни съобщения чрез радиосъоръжения от любителската радиослужба // Комисия за регулиране на съобщенията, 07-07-2009. Посетен на 20-06-2012.
↑ ^а ^б Публичен регистър на радиолюбителите в България – физически и юридически лица // Комисия за регулиране на съобщенията. Посетен на 5 юли 2012.
↑ инж. Панайот Данев, LZ1US. Радиолюбителството в България. История, факти, спомени. София, Изд. на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1998. с. 182.
↑ Месечно издание на Главната дирекция на радиоразпръскването и радиофикацията в България // Технически радиопреглед 1 (1). 1950.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н ^о ^п ^р ^с ^т ^у Кратка статистика на радиолюбителите и любителските станции в света // Международен радиолюбителски съюз (International Amateur Radio Union) (IARU.org). Архивиран от оригинала на 28 юни 2007. Посетен на 13 юли 2007.
↑ ^а ^б Сървър на инициалите в www.Hamdata.com // Hamdata.com. Архивиран от оригинала на 30 април 2011. Посетен на 22 май 2011.
↑ Статистика на лицензираните радиолюбители в Германия // Архив на немския радио клуб (DARC.de). Архивиран от оригинала на 9 април 2008. Посетен на 18 юни 2008.

Външни препратки

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Amateur radio operator в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[crc-tech-1] Технически изисквания за осъществяване на електронни съобщения чрез радиосъоръжения от любителската радиослужба // Комисия за регулиране на съобщенията, 07-07-2009. Посетен на 20-06-2012.

[crc_reg-2] а ^б Публичен регистър на радиолюбителите в България – физически и юридически лица // Комисия за регулиране на съобщенията. Посетен на 5 юли 2012.

[lz1us-3] инж. Панайот Данев, LZ1US. Радиолюбителството в България. История, факти, спомени. София, Изд. на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1998. с. 182.

[4] Месечно издание на Главната дирекция на радиоразпръскването и радиофикацията в България // Технически радиопреглед 1 (1). 1950.

[iaru_table-5] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н ^о ^п ^р ^с ^т ^у Кратка статистика на радиолюбителите и любителските станции в света // Международен радиолюбителски съюз (International Amateur Radio Union) (IARU.org). Архивиран от оригинала на 28 юни 2007. Посетен на 13 юли 2007.

[Hamdata-6] а ^б Сървър на инициалите в www.Hamdata.com // Hamdata.com. Архивиран от оригинала на 30 април 2011. Посетен на 22 май 2011.

[7] Статистика на лицензираните радиолюбители в Германия // Архив на немския радио клуб (DARC.de). Архивиран от оригинала на 9 април 2008. Посетен на 18 юни 2008.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]