Направо към съдържанието

Маломирово

Версия от 11:45, 13 февруари 2020 на Vodenbot (беседа | приноси) (Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos)
Маломирово
България
42.1427° с. ш. 26.6418° и. д.
Маломирово
Област Ямбол
42.1427° с. ш. 26.6418° и. д.
Маломирово
Общи данни
Население357 души[1] (15 март 2024 г.)
11,3 души/km²
Землище31,609 km²
Надм. височина126 m
Пощ. код8737
Тел. код04726
МПС кодУ
ЕКАТТЕ46797
Администрация
ДържаваБългария
ОбластЯмбол
Община
   кмет
Елхово
Петър Гендов
(ПП – ДБ, БСП – Обединена левица, СДС, ИТН, ЗНС, ВМРО-БНД, БВ; 2023)
Кметство
   кмет
Мара Калчева (ГЕРБ)
Маломирово в Общомедия

Маломирово е село в Югоизточна България. То се намира в община Елхово, област Ямбол.

География

Село Маломирово се разположено в Тунджанската хълмиста нископланинска област. Релефът му се състои от възвишения (Дервенските възвишения, Бакаджиците, Манастирските възвишения) и слабо разчленени плоски низини. Тунджа е най-голямата река в този район, заедно с нейните притоци – Поповка река, Араплийска, Лалковска, Мелнишка, река Калница, Голямата река.

Климатът на селото попада в двете климатични области на България – европейско-континентален и континентално-средиземноморски. Зимата е мека, пролетта започва рано, лятото е горещо, а есента е по-топла и от пролетта. Снежната покривка се задържа 10 – 15 дни. Присъщи за този район са серверните и североизточни ветрове. Често явление са южните ветрове, които носят топъл средиземноморски въздух.

Почвата в този район е характерна със своята слаба денивелация. Тук преобладават основно три вида почви – канелени горски почви, чернозем-смолници и наносни почви. Те са благоприятни за отглеждане на зърнени култури, от където идва и старото име на селото – Хамбарлий.

В стопанско отношение, основният поминък на населението е животновъдството и растениевъдството.

За последните няколко години актуалната тенденция на заселване на чужди граждани, предимно англичани, не подмина и село Маломирово. Селото е привлекателно със своята красива природа, чист въздух, екологични природни ресурси и спокойствие.

История

Старото име на селото е Хамбарлий.

Край село Маломирово, на 22 юни 813 г. в Битката при Версиникия българските войски на кан Крум разбиват византийската армия на император Михаил I Рангаве. В околностите на елховското село Маломирово, старото Хамбарлии, са открити и пренесени във Варненския музей от братя Шкорпил прочутите и значими за нашата история Хамбарлийски надписи. На 13.04.814 в околностите на Маломирово във военния си лагер подготвяйки превземането на Цариград почива Хан Крум.

Културни и природни забележителности

Одриски златен венец от Голямата могила

За първи път след 30 години прекъсване, на 7.03.2009 година на Тодоров ден край селото се проведе конно надбягване, с което беше възстановена тази стара българска традиция.

На 23 юли 2005 г. в Голямата могила, намираща се край село Маломирово бе разкопан непокътнат царски гроб с всички полагащи се на владетеля атрибути. Това откритие, станало в Югозападна Странджа – в тази част на Тракия, където археологически разкопки почти не са провеждани, в значителна степен промени някои представи за културата и мирогледа на траките.

Могилата е най-голямата в този район – висока е 16 м, с диаметър около 100 м.

Предполага се, че това е могилата на тракийския цар Керсеблепт.

Други

В селото има действащо читалище-"Пробуда" което е, регистрирано под номер 785 в Министерство на Културата на Република България.

Към читалището има Коледари, Кукери, Фолклорна певческа група, Битова инструментална група; библиотека – 6557

В селото работи целодневна детска градина „Господин Велев“, ул."Георги Арабаджиев" No 2, 8737 Маломирово, Община Елхово. ЦДГ „Господин Велев“ е целодневна детска градина с общинско финансиране.

За нуждите на живеещете в селото работи здравен пункт, поща, няколко магазина, кафе, зала за организиране на масови мероприятия, пункт за изкупуване на мляко, хлебопекарна.

Личности

Родени в Маломирово
  • Въльо Ангелов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[2]

Бележки

  1. www.grao.bg
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 25.

Библиография

  • Даниела Агре. Голямата могила край Маломирово и Златиница. Двуезично издание – български и английски. С., Авалон, 2012.

Шаблон:Мъниче селища в България