Дмитрий Донски (броненосен крайцер)

Дмитрий Донски
Броненосен крайцер от 1-ви ранг „Дмитрий Донски“
Флаг	Русия
Клас и тип	Броненосен крайцер
Производител	Адмиралтейски корабостроителници, Санкт Петербург, Русия.
Служба
Заложен	9 май 1881 г.
Спуснат на вода	18 август 1883 г.
Влиза в строй	1 август 1886 г.
Изведен от експлоатация	потънал (потопен от екипажа) на 29 май 1905 г.
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	5800 t (нормална) 5976 t (пълна)
Дължина	90 m
Ширина	15,8 m
Газене	7 m
Броня	на борда: 114 – 152 mm на палубата: 12,7 mm
Задвижване	2 трицилиндрови „Компаунд“ парни машини, 8 котли, 1 винт, 7000 к.с. (номинална) 7360 к.с. (максимална)
Скорост	16 възела (29,63 km/h)
Далечина на плаване	3300 морски мили запас гориво 910 t
Екипаж	515 души
Въоръжение
Артилерия	2х203 mm 14х152 mm 4х87 mm 2х64 mm 4х47 mm 4х37 mm 1х11 mm четиристволна картечница „Фарингтън“ 1895 – 1902: 6х152 mm (система Кане) 10х120 mm 6х64 mm 8х47 mm 10х37 mm 1902 – 1905: 6х152 mm 4х120 mm 6х75 mm 2х64 mm 10х47 mm 10х37 mm 2х7,62 mm картечници „Максим“
Торпедно въоръжение	3х381 mm надводни торпедни апарата
Дмитрий Донски в Общомедия

Дмитрий Донски (на руски: Дмитрий Донской) e океански броненосен крайцер на руския императорски флот, главен кораб в едноименния проект от два кораба (вторият е „Владимир Мономах“).

Идея и проект

Родоначалникът на идеята за руски океански крайцер е вицеадмирал Андрей Александрович Попов, който командвал отряд от витлови корвети и клипери. Опитът, натрупан при построяването на първите в света броненосни крайцери с метален корпус „Генерал-адмирал“ и преработването в крайцер на несъстоялия се броненосец „Минин“, той въплатил в два проекта за нов образец крайцери, като потърсил обратна връзка и едновременно с това оценка на качествата на „Минин“ от адмирал Аврамий Богданович Асланбегов, командващ отряд крайцери. В отговор Асланбегов събира предложенията и бележките на девет главни специалиста на крайцера: от командира – капитана 1-ви ранг Назимов; старши офицер капитан-лейтенант Юриев; старши инженер-механик; капитан Пестински; старшия артилерийски офицер поручик Павловск; старшия щурман поручик Кошелев; трюмен механик подпоручик Якобсон; минния прапорщик Черепанов; корабния инженер прапорщик Александров, старшия корабен лекар – колежски ацесор Држиевич. Обобщени, техните предложения били следните:

• крайцера следва да е с конструкция на фрегата, а не на корвета, т.е. да има покрита батарея;
• артилерия следва да е голям калибър и по-малко, като количество;
• размерите на кораба следва да се увеличат:
  • по дължина от 87,8 до 91,5 м;
  • по ширина от 14,9 до 17,1 м.
• скоростта следва да е поне 16 – 17 възела;
• мощността на парната машина да е поне 1000 номинални к.с.;
• запаса гориво – поне 1200 т;
• няма нужда от двойни марс реи;
• торпедните апарати да са не повече от четири.

Препоръките на Асланбегов, всъщност, останали без полза. Използвйки своето високо положение, адмирал Попов, заобикаляйки председателя на Морския технически комитет, издейства одобрение на своите проекти от генерал-адмирала и на 30 януари 1880 г. ги представя за разглеждане в МТК.

Проектите предвиждали поставянето на вертикални парни машини с двойно разширение и мощност до 3500 к.с., работещи на един вал, което позволява при движение на икономична скорост да се изключва едната и съществено да се пести гориво. Разчетната мощност стигала за достигане на скорост от 15 – 16 възела. По отношение на запасите от гориви това означава, че при запас от 1050 t крайцера може да плава 7 – 8 денонощия при пълна скорост или до 30 при икономичен ход (9 възела). За да се увеличи автономността на крайцера той следва да запази ветрилното въоръжение на фрегат и да има повдигащ се гребен винт.

Попов смята, че следва да се ограничи бронирането до непълен (без да обхваща носа и кърмата) броне пояс, който да е затворен към тях с бронирани траверси. По отношение на въоръжението Попов предлага да се върви срещу принципа от дописката му „по-малко, но по-тежки оръдия“.

Като избират по-лекия проект, по образец на „Минин“, МТК (с брой №22 от 15 февруари 1880 г.), а след тях и управлението на Морското министерство го одобряват за строеж.

Строеж и изменения в проекта

На 10 март 1880 г. за строител на кораба при Адмиралтейството е назначен подполковник Н. Л. Самойлов, за негов заместник е назначен щабс-капитан Потапов. На 31 май започнали подготвителните работи и поръчките на материали за строежа.

На 6 март МТК уточнява, че подводната част на бронята, обшивката под бронята, фундаментите на машинното и котелното отделения следва да са от стомана, а не от желязо. На 10 септември, при получаването на първите партиди стомана от Хевския завод, започва сглобяването на корпуса.

След това работата спира, заради несправяне с графика на доставка на стомана и желязо. Стоманените профили са поръчани от Англия.

През ноември МТК предлага, по примера на английските крацери Phaeton, Leander и Arethusa да се въоръжи кораба с парен фрегат, който да има минен апарат за стрелба със самодвижещите се мини на Уайтхед.

Декември завеждащия „по минната част“ на флота контраадмирал Константин Павлович Пилкин предава указанието на генерал-адмирала да се поставят на жилищната палуба на фрегатата 3 – 4 неподвижни минни апарата (за първи път в руския флот), като преработил проекта с минни специалисти от Кронщат.

От 18 декември 1880 г. ръководител на строежа става штабс-капитана от корпуса на корабните инженери Николай Евлампиевич Кутейников.

В януари 1881 г. новият морски министър Алексей Алексеевич Пещуров предлага да се поставят на кораба улекчени 229 mm оръдия. Това щяло да доведе до претоварване на кораба, намаляването на запаса от гориво или съкращаване на броя 152 mm оръдия до осем. Но новото 203 mm оръдие, което минава в момента проби на Обуховския завод, има същата пробивна сила и предложението на Пещуров е отхвърлено.

На 28 март корабът е кръстен „Дмитрий Донски“.

В края на същия месец по инициатива на главния инженер-механик на флота генерал-лейтенант Соколов премахнали подвижната конструкция на винта и го направили стационарен, четирилопастен. Впоследствие това направило ветрилното въоръжение на кораба неефективно. На 7 април решили да променят състава на артилерията – две 203/30 mm оръдия и четиринайсет 152/28 mm.

На 9 май е церемонията по официалното залагане на Дмитрий Донски – в присъствието на генерал-адмирала Константин Николаевич на 43-я шпангоут до кила е поставена сребърната паметна плоча.

През август решили цялата желязна броня да се смени с тип „Компаунд“, което променя кострукцията на кораба – отменили обшиването на стария тип броня с дърво и мед. За защита от корозия сега се планирало между плочите на бронята и медната обшивка на корпуса да се направи пояс от цинк. За закрепване на вантите по новия проект добавили допълнителни пречки зад бронирания борд. Броне плочите са дълги 4,6 m и високи 2,2 m с трапецовидно (127 mm отдолу и 152 mm отгоре) и били поръчани от английската фирма „Каммел“.

Поредният нов морски министър – вицеадмирал Иван Алексеевич Шестаков, наблюдавайки работата над „Донски“, предложил 4 дюймовата батарея да е изцяло покрита, а двете 8 дюймови оръдия да се поставят на новообразувалата се горна палуба. През март 1882 г. това изменение в проекта е одобрено за строеж.

На „Донски“ неочаквано станал поръчания за „Генерал-адмирал“ парно рулево задвижване по система Фарко, което просто не се събирало в корпуса на титуляра. Въпреки това щурвала, според традициите на платноходите поставили на кърмата, а в същото време машинния телеграф бил на предния мостик. Никакви доводи за поставяне на втори щурвал на предния мостик не са приети, а само поставили втори телеграф на полуюта.

За да се създаде на гребния винт условия за работа в свободна вода се наложило да изобретяват специален румпел с „паралелограмно движение“. Също успешно решили сложната технологическа задача по съединяването на медния форщевен с последния лист на квадратния по профил хоризонтален кил.

На 18 август 1883 г. крайцера „Дмитрий Донски“ е спуснат на вода. Довършителните работи в Кронщат са усложнени от бюрократически пререкания между двате държавни корабостроителници и продължават две години.

Май 1885 г. на кораба започват изпитанията по приемането на техническите средства, артилерията и минното оръжие. Също се подготвят за посещението на императора и за далечно плаване. Като резултат до август „Донски“ излиза в морето само три пъти. Крайцера показва средна мощност на машините 5972 к.с. и средна скорост 16,16 възела.

История на службата

Есента на 1885 г. кораба е изпратен в Средиземно море, където две години е флагман на специалния отряд в Средиземно море.

През 1887 г. е зачислен в състава на Тихоокеанската ескадры под командването на контраадмирал А. А. Корнилов.

През май 1889 г. се връща в Кронщат. Тогава тежкия дървен рангоут се сменя с леки стоманени мачти. Главния проблем, довел до ремонта, е силното облепване на корпуса – не само по стоманените части, а и по медната обшивка. Като временна мярка в японски док повърхността на бронята е обработена с лак, а след връщането му в Кронщат е решено защитата на подводната част на корпуса да обхване и броневия пояс.

На 21 септември 1891 г. ремонтирания крайцер излиза към Средиземно море, където оглавява отряд от „Минин“, клипера „Забияка“ и черноморската канонерска лодка „Уралец“. През март 1892 г. отряда е разформиран, а „Донски“ пристига през Мраморно море в Константинопол и нататък в Черно море. Постъпва в услуга на великия княз Георгий Александрович, „Донски“ го превозва до Пирея и продължава плаването си към Далечния изток.

От юли 1892 г. крайцера е базиран във Владивосток, като главната ударна сила на ескадрата. През август, под флага на младшия флагман, „Донски“ приема посещенията на чуждестранни кораби.

Във февруари 1893 г. крайцера отива в Порт Саид, където командира му – капитан 1-ви ранг Гессен трябва да предаде поста си на капитан 1-ви ранг Николай Александрович Зеленой. Крайцера трябвало да оглави руски отряд (под флага на старшия флагман на 1-ва флотска дивизия вицеадмирал Николай Иванович Казнаков), пътуващ по покана на правителството на САЩ за тържествата по случай честването на 400 години от откриването на Америка. В това плаване, като част от екипажа на крайцера, е великия княз Александр Михайлович (внук на Николай I) (вахтен началник) и великия херцог Мекленбург-Шверинский.

На 16 март „Донски“ тръгва на плаване. Заради лошия вятър и напразните опити на крайцера да се движи под ветрила той закъснява за срещата на международната ескадра и пристига направо в Ню Йорк, където е посдравен със салюти от останалите 34 кораба, пристигнали навреме. „Донски“ приема флагманското място в отряда от крайцери „Генерал-адмирал“ и „Ринда“, където станал обект за посещение на американците.

Септември крайцера се връща в Русия. Амортизираните машини и котли се нуждаели от основен ремонт. През 1894 г. ремонта завършва. 1895 г. на крайцера е смененена артилерията на ГК, която е сменена с оръдия система Кане (шест 152 mm и десет 120 mm оръдия).

На 29 октомври 1895 г., след преминаване на приемните изпитания, „Дмитрий Донски“ и новият крайцер „Рюрик“ потеглят към Средиземно море, където се очертава конфликт заради черноморските проливи.

„Дмитрий Донски“ при откриването на Владивостокския сух док, 7 октомври 1897 г.

На 14 февруари 1896 г. крайцерите са изпратени в Далечния изток и на 9 април пристигат в Нагасаки. Този етап на тихоокеанска служба продължава за „Донски“ шест години. На 7 октомври 1897 г. той първи влиза във владивостокския сух док, а през март 1898 г. посещава току-що „взетия под наем“ от Китай Порт Артур. През 1900 крайцера участва в големи маневри на флота и армията под Порт Артур, преминали в реални бойни действия, свързани с „Ихетуа́нско въста́ние“.

На 12 декември 1901 г. „Донски“ (под командването на капитан 1-ви ранг Михаил Иполитович Ван дер Шкруф) в състава на броненосен отряд под флага на контраадмирал Григорий Павлович Чухнин се връща от Порт Артур в Кронщат, където е преоборудван на учебно-артилерийски кораб за Тихоокеанската ескадра: шест от десетте му 120 mm оръдия са сменени със 75 mm оръдия. В 1903 г. крайцерите „Донски“ и „Алмаз“ са определени за конвоиращи към Далечния изток на отряд миноносци, но поради забавяне крайцера влиза в състава на отделен отряд под командването на контраадмирал Андрей Андреевич Вирениуса. Към началото на войанта отряда узпява да стиге едва до Червено море, където приема заповед да се върне обратно. Командира на „Донски“ капитан 1-ви ранг Леонид Федорович Добротворски] без заповед започва да задържа кораби с военни товари, пътуващи за Япония, но получава от Главния морски щаб категорическо предписание да освободи задържаните плавателни съдове.

Цушимското сражение

Офицерите на крайцера по време на Цушимския поход

През 1904 г. „Дмитрий Донски“ (под командването на капитан 1-ви ранг Иван Николаевич Лебедев) влиза в състава на 2-ра Тихоокеанска ескадра под флага на вицеадмирал Зиновий Петрович Рожественски и преодолявайки целият път около нос Добра Надежда, на 14 май 1905 г. влиза в Цушимското сражение в Корейския пролив като част от колоната крайцери под флага на контраадмирал Оскар Адолфович Енквист.

В един момент „Донски“ и „Мономах“ прикриват с корпусите си лишената от управление „Аврора“, попадайки под обстрела на японските крайцери. Отговаряйки на огъня, те успяват да нанесат повреди на няколко от японските кораби. Междувременно бързоходните „Олег“, „Жемчуг“ и поправената „Аврора“, на пълна пара излезли от боя. Бавния „Донски“ остава сам, отклонява атаките на миноносците, дочаква нощта и на 9 възела ход, с изгасени светлини, поема към Владивосток.

От всички кораби 1-ви ранг, в ескадрата, „Донски“ достига най-близо до крайната цел на плаването – Владивосток. Близо до остров Дажелет в Японско море той спира, за да спаси екипажа на потъващия миноносец „Буйни“. В това време на хоризонта се показва ескадра от 6 японски бързоходни крайцери („Нанива“, „Такачихо“, „Акаши“, „Цушима“, „Отова“ и „Ниитака“) и 4 миноносеца, които обкръжават самотния кораб. Отказвайки да се предаде и отговаряйки на стрелбата от двата си борда, „Донски“ поврежда два от вражеските крайцери („Нанива“ и „Отова“), но и сам получил такива повреди, че не може да продължи – помпите не се справят с нахлуващата през пробойните вода. През нощта на острова пренасят екипажа и смъртно ранения капитан на кораба (той умира в плен след няколко дни) и към сутринта крайцера потъва, така и не спускайки флага си.

Командири на кораба

• 25.04.1883 – 15.03.1885 – капитан 1-ви ранг Владимир Григориевич Басаргин, впоследствие вицеадмирал, генерал-адютант и географ, изследовател на залива на Петър Велики и Руска Америка. Преподавател на бъдещия император Николай II по военноморско дело.
• xx.xx.1885-xx.xx.1887 – капитан 1-ви ранг Иван Михайлович Диков, впоследствие адмирал, генерал-адютант, морски министър.
• хх.хх.1891-хх.хх.1893 – капитан 1-ви ранг Гессен Ф. Е.
• хх.хх.1893-хх.хх.1895 – капитан 1-ви ранг Николай Александрович Зеленой.
• хх.хх.1895-хх.хх.1898 – капитан 1-ви ранг Вильгелм Карлович Витгефт, впоследствие контраадмирал, старши флагман и командващ 1-ва Тихоокеанска ескадра.
• хх.хх.1898-хх.хх.1902 – капитан 1-ви ранг Михаил Ипполитович Ван дер Шкруф.
• хх.хх.1902-хх.хх.1904 – капитан 1-ви ранг Леонид Фёдорович Добротворски, впоследствие контраадмирал.
• хх.хх.1904-хх.хх.1905 – капитан 1-ви ранг Иван Николаевич Лебедев. Последния капитан на кораба.

Литература

• А. А. Аллилуев. Полуброненосные фрегаты типа „Дмитрий Донской“ (1881 – 1905). Р. Р. Муниров, 2006. ISBN 5-98830-016-2
• Р. М. Мельников. Крейсер I ранга „Дмитрий Донской“. СПб., „Гангут“, 1995

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Дмитрий Донски (броненосен крайцер)
• КРЕЙСЕР I РАНГА „ДМИТРИЙ ДОНСКОЙ“ (историческая справка)
• М. Горымов Последний бой русско-японской войны
• В Японском море найдены тонны русского золота
• Фото
• Фото

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Дмитрий Донской (крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​