Динофитови водорасли

	Динофитови водорасли
	Класификация
царство:	Хромисти (Chromista)
подцарство:	Harosa
инфрацарство:	Halvaria
(без ранг):	Алвеолати (Alveolata)
(без ранг):	Dinozoa
тип:	Динофитови водорасли (Dinoflagellata)
	Научно наименование
	Dinoflagellata Buetschli, 1885
	Синоними
	Dinophyta Buetschli, 1885; Cilioflagellata ; Dinophyceae ; Pyrrophyta ;
	Обхват на вкаменелости
	ладиний – настояще, 240 – 0 Ma ПреК К О С Д К П Т Ю К Пг Н
	Динофитови водорасли в Общомедия
	[ редактиране ]

Версията за печат вече не се поддържа и може да има грешки при изобразяване. Моля, актуализирайте отметките на браузъра си и вместо това използвайте функцията за печат на браузъра по подразбиране.

Динофитовите водорасли, още динофлагелати (Dinoflagellata), са група едноклетъчни еукариоти. Те са считани за водорасли, но са предимно морски планктон, често срещан и в сладки води. Популацията е разпределена в зависимост от температурата на морската повърхност, солеността и дълбочината. За много динофлагелати се знае, че са фотосинтетични, но голяма част от тях всъщност са миксотрофни, съчетавайки фотосинтезата с поглъщането на храна (фагоцитоза и мизоцитоза).^[1]^[2]

Бързото натрупване на определени динофлагелати може да доведе до видимо оцветяване на водата. Мидите обитаващи такива води могат да се замърсят и впоследствие да причинят отравяне ако се консумират.

Някои динофлагелати също проявяват биолуминесценция – по този начин, някои части на Индийския океан светят през нощта в синьо-зелено.

Разпространение и местообитание

Динофитовите водорасли са разпространени във всички водни среди – солена (около 90% от видовете) и сладка вода, включително в сняг или лед. Срещат се масово във всички океани, особено в тропическите райони, а през лятото и в умерените.^[3]

Класификация

Понастоящем са описани около 1555 вида свободно живеещи морски динофлагелати.^[4] Друго проучване дава информация, че те наброяват около 2000 живи вида, от които над 1700 са морски, а около 220 са сладководни.^[5] Според последните проучвания се предполага, че динофлагелатите наброяват общо 2294 живи вида, които включват морски, сладководни и паразитни представители.^[6]

Тип Динофлагелати (Dinoflagellata)

Надклас Dinokaryota Fensome et al., 1993
- Клас Dinophyceae Pascher, 1914 (Noctiluciphyceae, Noctilucea)
- Клас Peridinea Ehrenberg, 1830
Надклас Syndina Cavalier-Smith, 1993
- Клас Syndiniophyceae A.R. Loebl., (1976) (Syndinea)

Източници

↑ Stoecker, D. K. Mixotrophy among Dinoflagellates // The Journal of Eukaryotic Microbiology 46 (4). 1999. DOI:10.1111/j.1550-7408.1999.tb04619.x. с. 397 – 401.
↑ Esser, Karl, Lüttge, Ulrich, Beyschlag, Wolfram. Progress in Botany: Genetics Physiology Systematics Ecology. 2012-12-06. ISBN 9783642188190.
↑ Dinoflagellates // Smithsonian National Museum of Natural History. Архивиран от оригинала на 2015-04-21. Посетен на 2015-08-05.
↑ GÓMEZ, F. A list of free-living dinoflagellate species in the world's oceans // Acta Botanica Croatica 64 (1). 2005. с. 129 – 212.
↑ Dinoflagellate diversity and distribution // Biodivers. Conserv. 17 (2). February 2008. DOI:10.1007/s10531-007-9258-3. с. 407 – 418.
↑ Gómez F. A checklist and classification of living dinoflagellates (Dinoflagellata, Alveolata) // CICIMAR Océanides 27 (1). 2012. с. 65 – 140. Архивиран от оригинала на 2013-11-27.

[1] Stoecker, D. K. Mixotrophy among Dinoflagellates // The Journal of Eukaryotic Microbiology 46 (4). 1999. DOI:10.1111/j.1550-7408.1999.tb04619.x. с. 397 – 401.

[2] Esser, Karl, Lüttge, Ulrich, Beyschlag, Wolfram. Progress in Botany: Genetics Physiology Systematics Ecology. 2012-12-06. ISBN 9783642188190.

[3] Dinoflagellates // Smithsonian National Museum of Natural History. Архивиран от оригинала на 2015-04-21. Посетен на 2015-08-05.

[Gómez,_F_2005-4] GÓMEZ, F. A list of free-living dinoflagellate species in the world's oceans // Acta Botanica Croatica 64 (1). 2005. с. 129 – 212.

[5] Dinoflagellate diversity and distribution // Biodivers. Conserv. 17 (2). February 2008. DOI:10.1007/s10531-007-9258-3. с. 407 – 418.

[Gómez12-6] Gómez F. A checklist and classification of living dinoflagellates (Dinoflagellata, Alveolata) // CICIMAR Océanides 27 (1). 2012. с. 65 – 140. Архивиран от оригинала на 2013-11-27.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]